Истанбул [тема 44]

Беличке, ще чакам да споделиш за стикера като се прибереш и провериш в сайта. Може и на лични.

Като заговорихте за магистрали,карти и проверки,аз така и не мога да си проверя наличността,нещо не мога да се ориентирам...

Здравейте отново. Въпросите ми са породени от всевъзможните мнения,които чух,а именно: каква следва да е формата на пълномощното за управление на автомобила, с който ще се пътува - нотариално заверено ясно, но дали е необходим само превод на турски или и легализация и апостил? И вторият ми въпрос е - необходима ли е международна шофьорска книжка? Благодаря.

Чефи, правиш си профил в този сайт https://hgsmusteri.ptt.gov.tr/hgs.jsf#login с помощта на гугъл преводача.

4o4ka01, не е необходима международна шофьорска книжка. За другите подробности не съм наясно, но мисля, че не трябва легализация и апостил.

Благодаря Иве  ще се пробвам...

Ето го и любимото кафене

Чефи, тази снимка от сега ли е? Аз не го видях в такъв вид.

Привет на всички!
Най после се прибрахме, презаредени, но в същото време и изморени, с пришки на всеки пръст на краката, но..... беше неописуемо. Ще разкажа накратко как премина нашето пътуване.  Първо се оплаквам от двете неща, които ми помрачиха екскурзията - първо мрънкането на ММ и неизпълнението на програмата която бях направила и второ - локацията на хотела в Таксим и именно хотел Cartoon, буквално на 3, 4 минути до площада и Истиклял, чисти и красиви стаи, отзивчив персонал, но АДСКИ шумно, нагледахме се на травестити, проститутки, женски бой, мъже биещи жена, мръсотия и т.н., повече не бих повторила с хотел в този район.
Тръгнахме в 2 през нощта от Хасково, в 3 и нещо бяхме на границата, българската минахме бързо, но на турската се наложи да вадим целия багаж за проверка и тъй като имаше австралиец и американец в автобуса тяхното проверяване отне мнооого време, може би около час и половина. Към 7 и 30 бяхме в Истанбул. Слязохме малко преди автогарата и взехме от безплатните шатъли на МЕТРО за Таксим. Никой не обясни, че трябва да се прикачим на друга, та стигнахме до автогара Алибей. Тъкмо се бяхме запътили към такси, когато един отзивчив сложително ни попита накъде отиваме и ни посочи къде да се качим, евала, стигнахме Таксим. Първа среща с лалетата, неописуема...... (лалето е любимото ми цвете)
Там се чакахме с приятелка, която живее в Истанбул, отидохме в хотела, оставихме багажа на рецепция и потеглихме към първа спирка - закуска и турско кафе в Ортакьой, като до там стигнахме с автобус 42Т.


Няма нужда да коментирам гледката, а комбинацията от козе сирене с мед и сладкото от черници беше невероятна. ММ се оплака, че му се спи и се наложи да се върнем на Таксим. Оставихме го в хотела и тръгнахме по Истиклял, вече любимата ми улица, пъстра

 претъпкана с народ

 магазини и пак магазини, накупихме си разни неща,  разминахме се и с Теди и Силвия Къцарови, но не сметнахме за необходимо да ги спираме за снимки. Разходката последва с  кафе и десерт в Midpoint , имена не помня честно казано, но беше адски вкусен, а за гледката отново няма смисъл да коментирам, няма как да се опише с думи. И така цял ден и цяла вечер си изкарахме на Истиклял. С всяко следващо преминаване преодкривах нови и нови неща Решихме за вечеря най - накрая да опитаме турски дюнер, но някак не останахме доволни.
Ден 2
С 42Т до Саръйер, както беше по програма, закусихме с менеме в едно заведение на крайбрежната, от кога ми се искаше да го опитам тяхното, но отново нещо не беше както трябва, сигурна съм, че се намира и по вкусно. Разходихме се по крайбрежната

попаднахме на снимките на някакъв сериал, но отклоняваха движението, та се наложи да пресечем.

И така стигнахме до Емиргян и лалетата.....
За първи път виждам толкова много на едно място и  бях като малко дете през цялото време.

След това хванахме отново 42Т и слязохме на Кабаташ. От там пеша до Еминьоню от където с автобус 99Y потеглихме за Свети Стефан. Спирки и имена не помня, защото се движихме с приложението и като видех, че наближаваме зададения обект слизахме на най - близката спирка. Преди да влезем в църквата пихме по кафе в градинката до църквата, от всички изпити до момента, там най-много ми допадна.
Свети Стефан - уникална църква, да бъда честна в България до сега не бях виждала такава.

Там със сигурност бих се върнала отново. От най - близката спирка си хванахме първият автобус на който пишеше Таксим. Между другото моята приятелка ми остави нейната Истанбулкарт, която много ни улесняваше и ни свърши чудесна работа.
След кратка почивка в хотела решихме да посетим все пак Мадам Тюсо. За двамата платихме 108 лири вход, ако някой възнамерява да ходи там. Много ни допадна, снимахме се с почти всички восъчни фигури, слагахме перуки, обличахме дрехи, нямаше почти никакви хора и успяхме да се позабавляваме на спокойствие, като малки деца.
Дойде ред и на Сапфир, до него се добрахме много лесно с метрото до спирка 4.Levent


Не успяхме за залеза, но определено останахме възхитени, гледката беше ТОП, наслаждавахме се около 20 мин, след което последва вечеря, а за десерт препоръчаното от темата кюнефе,  няма такъв десерт, направо се топеше в устата, невероятна комбинация на вкусове, изядох го на един дъх. Дори съм си донесла 2 десерта.
Ден 3
Посетихме Миниатюрк, като до целта си хванахме такси, така и не разбрахме от къде минава този автобус 36Т. Там отново ни хареса, като всичко останало до сега, но беше пълно с шумни ученици, което ни принуди да побързаме с обиколката, че главите станаха на балони.

Хванахме отново първият автобус на който пишеше Еминьоню, който беше адски претъпкан, и продължаваше да се тъпче, пътувахме около час и дори слязохме на Каракьой, че ММ доста се изнерви и взе да мрънка. От там на ферибота и право в Кадъкьой.

 Е толкова народ не бях виждала дори и по Истиклял, голяма блъсканица, което накара ММ да продължи да мрънка, обиколихме малко пихме по кафе в MADO, препоръчано тук в темата, придружено с вкусен десерт, като цяло останахме доволни.
И така с първият ферибот, който тръгваше към ервопейски Истанбул се прибрахме обратно - Мода, Чамлъджа, Юскюдар останаха само в мечтите ми. От пристанището решихме да минем през Галата и да се потопим малко в духа на града из уличките, а и мрънкалото заяви, че повече в автобус няма да се качи

Пихме фреш от нар, то май през целия престой не спрях да се наливам с него, хапнахме улична храна, накупихме магнитчета, сувенирчета, чай, локум и разни подобни и се прибрахме в хотела.
Ден 4
Започнахме деня с кафе в Midpoint, не обичам да повтарям, но там гледката определено ме плени

Въпреки, че краката ни бяха целите в пришки, понеже направихме грешката да тръгнем с почти нови обувки решихме да вървим пеша до Султанахмет. На слизане най - после чух българска реч, а на самият площад беше пълно с българи. Разгледахме килима, отново лалета, бях най - доволна на света, обиколихме из уличките, отново съжалих, че хотела ни е на Таксим. Обиколихме площада - пълен с хора, цветен и очарователен.

Късния следобед се отправихме отново пеша към Нишанташъ, пихме кафе, разходихме се, хапнахме в едно ресторантче, като бяхме решили да се прибираме с такси, но видяхме едно от ония микробусчета, където чакат да се съберат хора и тръгват на което пишеше Таксим и айде отново към Истиклял. 

Тази улица я минахме към 15+ пъти и така и не ни омръзна и на двамата. Малко лежерно изкарахме почивката като цяло, но накрая останахме доволни, лошото бързо се забрави. Няма нужда да споменавам, че преживяното в Истанбул не може да се опише, а трябва да се види. На другият ден автобусът ни беше в 9 сутринта, хванахме си такси в 6 и 30, като се притеснявахме, че може да има трафик и да закъснеем, но уви, за около 30мин. бяхме на автогарата. Накупих симит, кюнефе от едно заведение и обратно към България. Приказката Истанбул свърши. Предварително се извинявам за 2км - вия чаршаф, не умея да разказвам много живописно и ще очаквам и вашите разкази с нетърпение.
П.П С градският транспорт всичко ми беше много лесно, а така се бях наплашила, че няма да се оправим, то почти на всеки автобус си пише до къде отива, през къде минава, много добра организация имат съседите.

velvet* прекрасен разказ и чудни снимки! Кое е кафенето със закуската на първата снимка в Ортакьой?
Ние за пореден път не стигнахме до Ортакьой.
Едва ли някой се връща със 100% изпълнена програма. Нали трябва да остане нещо и за следващия път

Здравейте,
предстои ми пътуване до Истамбул и ще бъдем в хотел Leyenda Hotel. Искам да попитам как да стигна до Пиер Лоти с ферибот? Разгледах първа страница, на много от неяснотите си отговорих, но не и на този въпрос. Благодаря предварително!

Миленита, убий ме имена не помня, точно зад джамията се падаше на два етажа. И аз така викам за програмата, нека има и за другият път. До Пиер Лоти също не стигнахме.
SnejaS има фериботи до спирка Еюп, видях един на който дори пишеше къде отива. Може да се хване от Еминьоню и от ферибота малко пеша, после на лифта TF2 , и сте горе.

Milenita,снимката ми е от фейсбук,не е моя  Аз лично съм сядала на кафенето,което е точно срещу Девичата кула,всъщност не знам дали е едно цяло или са няколко едно до друго...Ти в какъв вид го видя?

Велвет,много хубав и дълъг разказ и много снимки,ние така обичаме,да четем и да гледаме 
Относно разочарованието от мястото на хотела не съм учудена.Много пъти,но в по-стари теми,е  обсъждано,че района около Таксим(Истиклял) не е за предпочитане за наемане на хотел,точно поради тази причина,с която ти си се сблъскала.Там потока от хора е 24/7 ,почти всяка сграда на Истиклял и уличките е бар,кафене или заведение ,та нормално шума да е дразнещ,ако искаш да си починеш и да спиш...Но има хора,които точно това търсят,въпрос на вкус 

snejanaS,изчети тази тема от началото,почти на всяка страница има упътвания как да се стигне до Пиер Лоти.Доколкото виждам на картата,вашия хотел е много близо до трамвайната линия(Т1) ,може да хванете трамвая и да слезете на спирка Каракьой(това е някъде 5-6 спирка след като се качите),трамвая трябва да мине по моста Галата и като спре слизате и търсите долу до пристанището будка където пише  HALİÇ HATTI ето и разписанието:
http://www.sehirhatlari.istanbul/tr/seferler/halic-hatti-361.html
За Пиер Лоти слизате на последната спирка EYÜP ,а ако искате да посетите Св.Стефан на спирка FENER

Здравейте момичета. Родителите ми заминават в четвъртък за Истанбул. Първо ходене. Не знаят и никакъв език. Аз съм ходила преди 7 години някъде. Опитвам се да им дам някакви напътствия, но и аз не помня някои неща. Казах им да се запишат за панорамната обиколка и за Долмабахче с групата, защото са далече и сами едва ли ще се справят. Но искам да ги опътя поне корабчето да си хванат сами и св. София, Йербатан и капалъ чарши да си разгледат без да плащат екскурзии, че са близо сравнително да хотела. За трамвая помня,че се хващаше Т1, но те ме питат в коя посока и тук не успях да им отговоря. Може ли някой да ми напише спирките до моста галата и на коя трябва да слезатза да хванат корабчетата на тирол. Минава ли се моста и ли се слиза преди него от трамвая. Дадох им карта за транспорта, но не помня колко пари има в нея. Как да си проверят и от къде да я заредят. С тях ще има и едно младо семейство и се надявам с тех да се справят. И те са за първи път и ако родителите ми не се ориентират поне другите да се оправят.

Здравей, Val27,
В кой хотел ще са родителите ти? Спитките са Laleli Universite, Beyazit, Camberlitas, Sultanahmet, Gulhane и Eminonu. За ферибота трябва да слязат на последната Еминьоню. Колкто до наличнотстта в картата, могат да проверят на машините, като езика там е англисйки и турски, не знам дали има и руски. Ако не се лъжа, когато се чекира картата освен сумата, която те таксува на момента, показва и останалата наличност.

Val27, ако са навити да слушат беседа на руски език в Долмабахче, спокойно могат да си спестят парите за екскурзията. Въпросният трамвай на практика отива до двореца. Слизат на последната спирка (само 4-5 спирки след Еминьоню) и вървят няколко минути в посоката, в която дотогава ги е возил трамваят. Ще могат да разгледат двореца на спокойствие и да влязат в харема, където групите не ги водят. Взимат се безплатно аудио гайдове на предпочитания за тях език, но не вярвам да има на български. Все пак за незнаещите език беседата на български е важна. Нека сами преценят кой вариант е по-добър за тях.

Между Султанахмет и Еминьоню има повече спирки. Не са само изброените от Неолита. Но ще се ориентират лесно, защото първо ще видят от дясната страна морето и корабите и малко след това е спирката. От ляво на спирката има голяма стара джамия. До джамията пък е Египетския пазар, който може би ще искат да видят, а и може би да си купят нещо.

Велвет, благодаря за прекрасния разказ и снимки!   Точно такива ги обичам - обширни, подробни и онагледени.   Радвам се, че сте имали прекрасна и добре подсладена разходка!  

Снежана, както и Чефито ти каза, в последните 2-3 седмици няколко пъти е обяснен този маршрут. Обаче темата е нова и е възможно обясненията да са останали на последните страници на предишната. Разгледай по-внимателно какво е писала Белята. Имаше обяснение с линкове, на които се вижда точното място на терминала и как изглежда - като рамка е.

Чефито, когато ние сме ходили до кафенето с възглавниците, изглеждаше доста по-различно от снимката. Масичките бяха пластмасови, възглавниците просто сложени на стълбите. На твоята снимка мястото изглежда доста по-романтично. Реших, че е така, защото съм била отдавна, но ето, че и Миленита го е видяла по различен начин.   Ето наша снимка от 2014 г.:

Да, изпуснала съм Сиркеджи ми се струва.