Истанбул [тема 44]

Добре сте дошли Шебече и Беличке  
Страхотни разкази и преживявания,особено Шебечето,но въпреки това беше много интересно...Направо ми идва да запаля колата и да тръгвам...и сама съм била там ,така че няма да ми е проблем  
Аз от три години не съм ходила в Истанбул,та много ми е любопитно дали ще усетя някаква разлика  
Относно държанието на българите с всяко прибиране все повече и повече се потрисам от всичко...но това е друга тема и не искам да споря с някой патриот   Явно заради тези лалета половин Бг е била в Истанбул,аз,слава Богу не ги харесвам и никога не ми е било приоритет  да ги видя...
Относно времето,вече бях писала,че Бургас_Истанбул са много близки по градуси, и като се има предвид,че тези дни ходихме с дебелите якета,докато в другите градове ходиха по къси гащи ,представям си какво е било в Истанбул...била съм края на май там и беше супер студено и дъждовно...
Най-хубаво съм се чувствала лятото-юни-юли,пет тениски ,2-3 чифта къси гащи и кеф...
За кафенето с възглавничките писах,че е от Фейсбук,но и никога не съм се заглеждала в обзавеждането,защото се наслаждавам на гледката и не ми е важно къде и на какво ще седя  

Шебече, Беличке, страхотни разкази, завиждам ви за начина по който умеете да преразказвате. С голямо удоволствие ви изчетох разказите, та дори и повторих. Но очаквам още такива, и още снимкииии.
Беличке, като спомена за Емирган и начина по който го изговарят и на мен ми направи същото впечатление. Също така забелязох, че на Истиклял казват Истиклар и на Лалели - Лалеле.
Забравих да вмъкна най - странната част от пребиваването ни в разказа.
Последният ден си вървим ние към Султанахмет, а ММ беше облечен в камуфлажна тениска с апликация нещо като боен кораб, закупена от тяхното MAVI и хоп един полицай ни спира, заговаря на турски, от нас разбира се ни глас ни, ни картина. След това обърнахме на английски и той вика от къде сте? Тази тениска му била много съмнителна, от къде сме я купили? Отговарям, че е от тук и той тогава някак му олекна, смени тона и ни поиска паспортите да провери дали наистина сме от България. Откачена работа, в един момент си помислих, че се шегува. Апликацията на тениската била съмнителна

Благодаря за разказите! 

Шебек, съжалявам, че са ви вгорчили екскурзията. Затова се зарекох никога повече да не използвам агенции, макар ваучерите да са толкова изгодни. Подозирам, че и голяма част от следващите ви разочарования са били точно заради автобусните и хотелските премеждия.

Времето през април хич не е привлекателно и само лалетата са тези, които биха ме накарали да отида. Хубаво обаче, че точно тази година си ги спестих. Явно стават все по-популярни. Чувствам, че може и в бъдеще да ги избягвам.

Иначе най-хубавото ми посещение беше през август - топло и приятно, а около водата - ветрец. Не мъкнеш цял ден якета, нито мръзнеш вечер.  Друго си е лятото ...

Малък е чаршаВа, Беличке! Искаме още!  
А малкия котаран (разбирам, че вече се е самозаписал в нашия клуб, не те е чакал теб) е много сладък, пу-пу здрав и много любопитен да е!  


За Емиргян е ясно, че е с А, ма ние нали така си му викаме, както на БейоГлу и тн.
Аз да кажа нещо за мъжете, сега се присетих - и за жените де, да не ми излезе име сега  
Променя им се генома на турците - нямаше ги онези малките черните анадолци с наглия поглед и големите бради. Високи, стройни, светли, мъжете с малки бради или въобще без, жените едни къдрави светлооки, европейски ген. И колко ли фабрики за гел за фалирали последните години   Няма гелосани, няма прически едно-друго - или така модерното мъжко кокче, или нормална мъжка прическа. Все така стилно облечени, но някои рязко са спрели да се къпят - преди в транспорта миришеше на парфюм, сега на друго с п...от.


Велвет, да ти кажа честно, предпочитам вашия регион, отколкото Аксарай. Всяка сутрин в четири бяхме призовани да се молим, а както не се затваряше и прозореца направо влизаха вътре да ни призоват  
Позната, която срещнах на границата се оказа, че също е била на екскурзия и са били настанени в Галата, много близо до кулата и беше много доволна.
Може да ви е взел за някои бойци шиити или кюрди, дето хич не искат да се крият, ами гордо си носят униформите! Майтап, но то шашави навсякъде.

Танче, много рекламирано мероприятие, даже и сред местните, имаше шалварени групи от вътрешността дошли за еднодневна май екскурзия. Навсякъде - плакат фастивал-плакат вожд-плакат фестивал-плакат вожд.
На майка ми това й беше второ организирано пътуване в живота, но и тя се зарече повече не и се чудеше защо не сме си взели Матпу-то. Но Истанбул й хареса много. На мен ако това ми беше първо ходене, съмнявам се да ми харесаше града.

Ивелинче, и аз благодаря... Макар че съвсем се обърках.

На вас ви е взело еднаква такса и в двете посоки, докато при нас има разминаване.

Всъщност огромното ми притеснение на отиване дойде именно от въпросния стикер.

Шебечко, то много извън това няма. Изводът и за нас е, че април не е време за ходене, особено с детето, и че 3 дни не стигат (вторият извод - за пореден път)

Имахме и ние проблем с хотела.
Ние не успяхме да отидем до Азия този път. Понеже минахме "Св. Стефан" и Емирган в петък, в събота смятахме да минем кюлот сокака и да отидем оттатък. Обаче малкият ни забави с неговия проблем и излязохме почти по пладне. Като се гмурнахме в търговията... ад... такова количество кадъни от близо и далеч не бях виждала. Имам чувството, че ги водеха на групи, щото идваха на талази и мачкаха всичко по пътя. Времето беше отвратително през повечето време и съвместно с компанията на Добруджанка решихме да си спестим отиването до Юскюдар, тъй като "възглавничките" щяха да са твърде неподходящо място за пиене на кафе. Мотахме се в района, после в и около Египетския и завършихме вечерта отново в Ортаклар.
В неделя директно избягахме от лудницата, за която подсказваха пъплещите по уличките около хотела към Султанахмет групи, водени от "знаменосци" и отидохме до моУа, а от там поехме към България. На Малко Търново имаше десетина автобуса, но кола пред нас имаше само една и мислено благодарих, че вече сме на различни коридори, защото преди се чакаше в общ салон и щяхме да откараме до полунощ, поне. Минахме около 22 часа, без никакво забавяне от двете страни, за разлика от четвъртък, когато на турската граница улучихме смяна и откарахме час и половина, от които повече от час просто липсваше движение. Ама няма да се оплаквам, като ви чета. Все пак сме изкарали късмет, защото в Лозенград бяхме спрели за малко и ни заговори един мъж, вероятно шофьор на автобус, който сподели, че в момента (т.е. малко след нас) на границата има над 20 (!!!) автобуса.

явно от Запрянов травел все такива ги наемат И наш'та беше една....направо няма думи. Добре, че вие тук сте срахотни в целия форум и успях с ваша помощ сама да си организирам всичко и не ми се наложи да я слушам и гледам през цялата екскурзия.

Беличке, герой ви е юнака, бойното кръщение на най-натовареното място, от тука ще ви е все лесно.
Кадънките бяха на организирани групи, това го твърдя със сигурност, видяхме ги на много места как слизат от автобусите, имаха си водачи и тн. И мисля, че бяха от наоколо, еднодневна екскурзия до пазарите и някоя джамия.

Една...., те явно са наемали външни хора, защото тази обясняваше как работила с много агенции (нали голяма професионалистка, член на Асоциацията на екскурзоводите била, пък един елементарен текст не може да прочете) и непрекъснато беше "А, не знам, обръщайте си се към агенцията". Даже не знаеше дали в рейса сме от една агенция или сме събрани от няколко.

Без да обърквам никого, ама в петък останахме с впечатление че беше празник - вечерта след 7 по всички телевизии даваха празнични служби, много народ и работи. Сега погледнах в религиозния календар и пише, че на 13 април е било Мирадж - мюсюлманския вариант на Възнесение Господне. Моментът, в който пророка Мохамед се възнесъл на небето по време на нощното си пътуване в Йерусалим.

Шебече, Една, току що ми се обадиха от Запрянов травел.
Водачката ще се казва Веселина, а хотелът -Ел Гато.
Не ми остава вече нищо друго освен да се надявам да не е чак толкова драматично положението каквото го описахте.

Само студ и дъжд да няма, но и това ще предвидя.

Нашата не беше Веселина, дишай спокойно.
Хотела малко апокрифен за Гугъл, дано е хубав, срещу хотел Emin е - не е лош района.

Приготви по-топло яке и чадър, че времето се разваля.

Да видим Веселина що за гид ще е.

От вчера смених концепцията за дрехите.
Довечера ще вадя тениски от куфара и ще слагам ризи с дълъг ръкав.
Якето също ще е по- дебело, аман от кофти прогнози.

И все пак нямам търпение.

Ние с детето пътуваме с Юбим,които още не са ми се обадили за номера на автобуса и в кой хотел сме......Ще напиша програмата да кажете препоръки.
Пристигане петък, ако не се настаним/което си мисля е  невъзможно веднага/ разходка в историческата част и показване от вън, кое какво е.......Чудя се дали да не вмъкна Св.София.Дали още е в ремонт? Разглеждане на Египетския пазар и на автобуса за аквариума. След него мисля към Сапфир да се отправим, и според мен ще стане вече тъмно, се прибираме.
Втори ден -събота
След закуска се отправяме към музея на Рахми Коч, за който четох да си отделя 4-5 часа.
След това фери и в Азия.Там зависи от времето, с което разполагаме ще решавам, но задължително кафето с възглавничките, мисля двореца Бейлербей и женската джамия.
От Азия се връщаме в Европа, разходка на Таксим и по Истиклял .

Третия ден-неделя
Водохранилището и Гюлхание
Много ми се иска и Св.Стефан да включа, защото съм я виждала преди реставрацията, но  май няма.
Единствено ферито ме притеснява за Азия, но мисля че няма да има проблем.
Дано само не вали, макар че октомври дъжда не ми попречи ......все пак имах един цял свободен ден, в хотела ли да стоя???

В петък когато ние ходихме входа на Синята Джамия беше затворен.И аз много се зачудих защо.Явно заради това е било.Ако се возите на корабче предвидете дълги дрехи че нас ни брули голям вятър.Кафето едвам го изпихме .

Аз за Св.София говоря....Синята джамия също е в ремонт, но мисля в петък до обяд никога не пускат туристи, защото има молитва.За корабчето знам от тура по Босфора преди години.

Синята джамия по спомен е затворена до 14.30ч в петък.  Иначе само двора е отворен. Колкото до Св. София вътре едната страна все още я ремонтират. На етажа горе също нещо правят, въпреки че  пускат.

Не знам в какъв ремонт е Синята джамия, дори не понечихме да влизаме там заради него... Обаче бях безкрайно учудена, че в петък вечерта (може би около 22 часа) отвътре излизаха огромно количество хора. Дворът бе пълен с напускащи я мъже и жени. Ако някой е пробвал да влезе или има идея какво е било това стълпотворение, да каже.

От години в петък достъпа до джамията е силно ограничен, не заради ремонт, а заради молитвите.
Преди това именно в петък преди обед я посещавахме, но поне от 3-4 години това е невъзможно. на входовете имаше табели с часовете, в които е допустимо посещение. Сега, както писах и по-горе, нямам идея как е.


rumbich, като знам колко време отнема аквариума, както и отдалечеността му от Еминьоню и разстоянието между него и Сапфир, ми се струва, че е малко неосъществима програмата ви за първия ден. Провери работното време на терасата, за да не се окаже, че сте пътували излишно до 4.Левент.
Втория ден ако си склонна да олекотиш Азия, спокойно може да включиш "Св. Стефан" преди или след Рахми Коч. После направо на Юскюдар и каквото успеете в Азия. За мен е странно да се пропусне храма, но всеки си преценява.
Ей на, времето може и да не става за кафе навън. А и такова има в двора на Бейлербей. Може (направо трябва) да отидете първо до двореца, предвид ранното му затваряне и после вече да преценявате къде и дали ще пиете кафе. Според мен джамията ще отпадне. Или двореца. Нямам идея до колко пускат в джамиите, но знам, че преди години са ни подканяли да напуснем двора на Синята джамия в час, доста по-ранен от този, в който сега видяхме стотиците хора вътре.
Както неведнъж сме споменавали, едва ли има човек, който да е виждал Св. София без нито едно скеле вътре. Та ако влизате, бъдете готови за това.