Публикувана: 12 апр. 2018, 22:26 ч.
Последно мнение: 13 юни 2018, 10:49 ч.

Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си

30 715
221
1

1
...
5
6
7
...
15
Всички

# 75 14 апр. 2018, 15:06 ч.

Мнения: 10 352

Nothing_else, не съм чела коментарите, но искам да ти кажа, че като прочетох, че е поискал от теб развод искрено се зарадвах. Бягай от този човек, от разказа ти разбирам, че е жесток и коравосърдечен. Неблагодарен. Явно е способен да изпита съжаление само към себе си. Само проблеми ще ти създава и никога няма да те направи щастлива, защото поради някаква причина той не е и никога няма да бъде.

Ще ти кажа нещо, което ще ти е трудно да повярваш, но... след време ще си спомняш за този период и ще въздишаш облекчено, че вече не е част от живота ти. Сама няма да останеш, всички ни е страх от това като сме пред раздяла, но с времето става ясно, че дори да останеш сам за известно време, то няма да е вечно, а и е по-добре от това да стоиш нещастен и обиден 24/7.

Бягай по най-бързия начин и в следващата си връзка не си затваряй очите за такива неща.

Едит: А това за развода изобщо не го приемай като личен провал, първо на теб не ти е даден по-различен пример като си била малка (за това можеш да отидеш да поговориш с професионалист), и второ за да се получат нещата са нужни усилията на двама души, няма друг начин.

Последна редакция: сб, 14 апр 2018, 15:14 от Allynna Jenkins

# 76 14 апр. 2018, 16:58 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: Nothing_else в чт, 12 апр 2018, 22:26

Здравейте, мили хора.

От много време страдам и не мога да взема решение какво да правя с живота си.

Скрит текст:

Тъй като винаги мисля за чувствата на другите, най-накрая оставам аз наранена. Стигнах до един момент, в който не виждам наистина нищо хубаво и накъде изобщо отива живота ми, та заради това и пиша тук.
Благодаря на тези, които ще отделят време да прочетат написаното по-долу и които няма да ме съдят, или да бъдат прекалено остри към мен.

На 27 години съм, омъжена. Омъжих се миналата година. Излишно е да споменавам през какво съм преминала с подробности, но някои наистина е нужно да бъдат разказани.
Запознах се с мъжът си в Англия, бяхме заедно на бригада там. Когато се върнахме, тъй като бяхме от различни градове, връзката ни беше главно от разстояние. Разбира се, виждахме се, но само уикендите, тъй като и двамата работехме. До един прекрасен момент, в който той не ми предложи да се сгодя за него и да се преместя да живея в неговият град. Разбира се, приех. Нито един от двамата не е от богато семейство, тъй че нямахме много възможности. Заживяхме на квартира. Семейството ми не прие добре това, че се преместих - с тях не се виждах често, тъй като все нямаше как, тъкмо завършвах бакалавърската си степен и наистина нямах възможност да ги виждам толкова често. В един момент се отчуждихме едни от други. Дълго време не успях да си намеря работа, в градът в който живеех с мъжът си. Тогава един хубав ден разбрах, че съм бременна. Реакцията му беше повече от показателна още тогава, но аз още тогава реших да му простя. Той просто не беше готов. Разбира се, направих аборт. Плаках и страдах много. Той не го прие навътре. Думите му бяха - "Прави каквото намериш за добре, както ти прецениш". Тъй като бяхме млади още, нека така да го наречем, тепърва, в разцвета на връзката си, му простих. Но на себе си не успях. Беше ме страх, да не остана самотна майка, тъй като неговата реакция не беше много обнадеждаваща. Разбира се, нямах и работа, споменах го вече. Главно си стоях вкъщи, чистех, вършех цялата домакинска работа и чаках съпругът си да се върна от работа. Нямах познати, не излизах никъде. Той не обича да се разхожда и като цяло тези дейности, тъй че просто си стоях затворена. Не исках и да излизам навън, тъй като нямаше и къде да отида. Нито един познат нямах. Чувах се с приятелките си по телефона, пред семейството си се правех, че всичко е наред и така живота си минаваше. Пред семейството си се правех, че всичко е наред, но всъщност не беше. Семейството ми, никой от тях не знае за аборта ми. Но ... започнаха караниците между нас, тъй като аз в един момент не исках да стоя затворена, исках да излизам, да имам живот. Виждахме се главно с негови приятели, неговото семейство, моето рядко виждах, тъй като бях на неговото благоволение, когато прецени да ме закара да ги видя. Кола нямах. Градовете бяха на 100 километра далеч един от друг. Явно още от тогава мъжът ми свикна, че аз винаги го чакам, сготвила, изчистила, това все пак бяха моите задължения. Но държанието му не беше правилно. Карахме се, много. Говореше ми неща, които казваше, че споменава само в ядът си, но това бяха неща, които наистина човек трудно можеше да забрави. Намерих си работа в крайна сметка, и започнах хем да работя до 19ч. , хем като се прибера да готвя, чистя, оправям, за да може той да седне да яде като хората. След около една година се наложи той да напусне работата си, тъй като беше по заместване и парите нямаше как да ни стигнат, за да останем там. Имаше апартамент, в който можеше да отидем в моят град. Апартамента беше на майка ми, тя живее в друга държава. Родителите ми са разведени. И в един момент се преместихме в моят град. Баща ми му помогна да си намери работа, аз си намерих сравнително добра работа и така помислих, че живота ни се оправя, но не. Започнаха изказвания от сорта на - "Половин година те гледах, докато беше в моят град, трябва да си ми благодарна, че си жива". Твърдеше, че го казва в ядът си. Затварях си очите. Започваше да се държи арогантно, да говори лошо за семейството ми, за мен самата, твърдеше че насила съм го накарала да дойде в моят град, а нещата не стояха така изобщо. След около година предложи да отидем отново в Англия, за да се опитаме да изкараме пари и да си купим апартамент. Звучеше много обнадежден и се съгласих. Заминахме. Там трудно намерихме работа,този път не беше бригада. Някакси той се пречупи. Аз работех, той по едно време спря. Излишно е да споменавам, че всяка къщна работа аз съм я вършела. След това спрях да работя и аз, докато не се преместихме в друг град в Англия, защото перпективата беше по-добра. Започнахме работа и двамата, за добра компания, плащаха добри пари. Докато един ден не разбрах, че съм бременна. А реакцията му беше - "Искам тест за бащинство". Това го приех да шега, тъй като работехме заедно и живеехме заедно. Фактически , аз никъде не ходех , без и той да е с мен. Но живеехме в къща с още две момчета, и той тогава ми заяви, че не знаел аз какво може да съм правила с тях. Почувствах се обидена и наранена, но аборт не исках да правя. Нямаше повече заради него и заради това, че не е готов аз да загубя най-важното нещо за мен. Реших, че дори и самотна майка, ще съм майка. Споделихме на родителите си, те бяха много щастливи от това. Заговори се за сватба. Тогава започнаха проблемите ... получих кръвоизлив. Ходих по клиники, по спешни центрове, но всички лекари казваха, че нещата са наред. Купихме си билети за връщане. През това време той се държеше ужасно с мен ... казваше ми, че се преструвам, че нищо ми няма, че лекарите са го казали, а аз се правя. Прибрахме се. Той си отиде в своят град, аз в моят. На другият ден имах преглед при генеколог, но през нощта ... получих втори кръвоизлив и ... заедно с баща си отидохме в спешният център в моят град. Загубих детето. Плаках, страдах, мъчех се. Станах 38кг, бях на ръба, но ... тогава мъжът ми ми се извини, плака с мен, обеща че повече никога няма да се държи така, както тогава. И аз повярвах. Бях загубила твърде много вече. Преместихме се отново в неговият град, тъй като той успя да си намери работа по-бързо от мен. Аз все още се възстановявах. Лежах на системи. Не след дълго се мотивирах, исках да му покажа, че аз мога да стана нещо в този живот. Дълго той ми повтаряше, че дипломата ми не ми служи за нищо, че пари с нея не изкарвам, как може да съм изхабила 5 години от живота си в учене. И какво ли още не... Никога , заклех се пред себе си той нямаше да ми каже, че трябва да съм благодарна, че съм жива. Намерих си добра работа, на висока позиция. Но преди сватбата започнаха проблемите. Семействата ни се изпокараха, за пари, разбира се. Проблемът дойде от неговото семейство, тъй като те твърдяха, че моето семейство е плащало по-малко. Тук споменавам само баща ми, тъй като майка ми не присъстваше на сватбата и не допринесе за нея. Мъжът ми зае страната на семейството си. Карахме се ужасно, тогава започна да ми сочи вратата на квартирата и да ми казва - "Като не ти изнася, ето я вратата". Чувствах се като бездомница. Но ... останах с него. Омъжих се. След време баба ми и дядо ми купиха апартамент в градът, в който съм родена. Пледложиха ни да се върнем пак тук, и да живеем в него. Както споменах, алтернативата беше квартира до живот, или апартамент, който можеше да се нарече наш. И отново се преместихме в моят град. Аз му помогнах да си намери работа, и така нещата уж започнаха отново да вървят. НО не ... държанието му пак ставаше ужасно, пак използваше нараняващи думи, епитети, изказвания ... Не след дълго си събра багажа и ми каза, че иска развод. Това стана миналият месец. Аз от край време се опитвам да говоря с него, да се промени, да се променим и двамата, да се постараем, но не ...
Тогава бях като попарена , не знаех какво да правя, плаках цяла нощ, той не ме утеши.
На другият ден си беше събрал багажът, и след като се върнах от работа той поиска да поговорим. Започна да плаче, да ме моли за още един шанс. Аз му го дадох. Но нещата не се промениха.
Моят съпруг е човек, който не оценява нищо, каквото направиш за него и който няма уважение къв никого.
Едва ли и само аз съм била права в тази връзка, но не съм била и толкова крива.
В момента не знам какво да правя с живота си.
Човекът до мен ме е наранил, унижил и продължава.
А аз все още не съм способна да си тръгна от него.
Страх ме е , не от това да съм сама, а от това, че трябва да бъда разведена.
Преживях тежък развод при родителите ми, но просто ... никога не исках и не си представях да се разделим.
Мислех, че след като сме женени, той ще приеме нещата по-сериозно, но те всъщност станаха по-зле.
Ревнува, винаги е, но сега наистина ревността му е нелепа. Работя в офис, обличам се според дрескода за голяма компания. Той постоянно твърди, че аз имам друг, че го лъжа и какво ли не. Оплаква се че е в този град, оплаква се че не харесва работата си.
А аз ... работя, понякога от вкъщи, работата ми е много отговорна, чистя, пера, готвя, мия, чистя.... само и само мир да има и да не се караме, но той ...
той нищо не оценява.

Градът , в който съм родена е малък град, тук всички се познаваме. Клюкарят за какво ли не.
Страх ме е от това какво ще говорят за мен, тъй като знаете - хората говорят, но не знаят истината. Те просто я съчиняват.
Аз знам, че човекът до мен няма да се промени, аз знам, че така никога няма да бъда щастлива, но ...
някакси, не мога да се откъсна от него. Дори в момента не знам и какво да кажа, ако заговоря за евентуална раздяла... Той няма къде да отида, в смисъл, освен при семейството си в неговият град, където няма работа , няма квартира, няма и много пари.
Но така ли да продължи живота ми?

Страх ме е и от това, да не съжалявам после, ако ... се разделим.
Страх ме е и от това, че не знам, дали някога ще намеря подходящият човек за мен.
Но най-много ме е страх, че живота ми просто минава ... а аз ... малко по малко просто умирам, нещастна.

Моля ви, помогнете ми.[/i]

Авторке, не съм убеден, че много ще ти помогна, но има нещо в което съм убеден и ще ти го кажа. Може би най-важното нещо в един живот, това, което те прави индивид, а не част от стадо, е способността за взимане на решения. Може грешни, може несъобразени, но решения.
Човек се учи на това, не се ражда решителен. Почни с малки стъпки, за които си сигурна, че последствията даже от погрешно решение няма да ти навредят. Не се хвърляй още сега категорично да решаваш основните си екзистенциални проблеми.
Но да, трябва да започнеш от някъде. Защото в едно си права - най-важната характеристика на времето, живота - е това че минават и заминават. Нищо не се връща.

# 77 15 апр. 2018, 03:24 ч.

Мнения: 488

Нямаш дете което евентуално да се травмира от развода ти. Хората ще поговорят , ще те сочат с пръст и ще им мине , ще намерят нещо по - интересно след време .
Как виждаш бъдещето си с този мъж ? Виждаш ли се щастлива ? Съмнявам се . Знам че е трудно да повярваш , но ако събереш сила да се разведете , те първа ще установиш колко хубав може да е живота . Ти си умна и оправна млада жена , НЕ си се провалила в нищо и във времената с които живеем развода не е срамно петно , нито те обрича на самота . Твоето щастие и здраве ли са по- важни или мнението на хората ?

# 78 15 апр. 2018, 10:06 ч.

Мнения: X

Цитат на: need_to_vent в нд, 15 апр 2018, 03:24

Хората ще поговорят , ще те сочат с пръст и ще им мине , ще намерят нещо по - интересно след време .

Ако става въпрос, след още 2-3 години брак с този убостник (и може би 2-3 аборта) хората ще я сочат с пръст 'тая голяма кариеристка излезе, едно дете не ще да роди'. А може и за мъжа й да шушукат 'тоя идиот за толкова години едно дете не й направи'. Чувала съм го.
Авторката, че не може да си надскочи провинциалния манталитет, е ясно. Защо не може, вече не разбирам, от години няма сочене с пръст, освен може би в помашките села, ама там няма и такива връзки предбрачни. Да избира за кое иска уж да я сочат с пръст - че е разведена или че е бездетна.

# 79 15 апр. 2018, 10:20 ч.

Мнения: X

Ама кой ще я сочи с пръст, то развод след брак без деца е нещо като раздяла на гаджета. След като около 60% от днешните деца са родени в съжителство без брак, за какво сочене с пръст говорим?

# 80 15 апр. 2018, 10:35 ч.

Мнения: 19 262

Не съм изчела всички коментари - директно отговарям на първия пост
Най-най-най-хубавото нещо, което е могло да ти се случи е това, че той се е изнесъл. Повярвай ми. А щом нямате деца, нещата са много по-лесни за теб. Пропиляла си страшно много време от живота си, за да чакаш той да се промени. Време, което никога няма да се върне. Затова не губи нито ден повече по този човек, който ОЧЕВИДНО не те заслужава. Да си ходи, където поиска. Така ще можеш да дишаш, да живееш и да се чувстваш свободна да направиш с живота си това, което поискаш. Имаш и образование - това също е голям плюс. Работи и започни да градиш живота си сама. Не си прекалено възрастна и хубавите неща тепърва ти предстоят. В такива случаи винаги казвам "Сватбата е естествения Хепи Енд за една красива любов, а развода е естествения Хепи Енд за един провален и нещастен брак." Няма нищо страшно в това, да останеш сама. В твоя случай дори това е по-добрия вариант. Повярвай ми!

# 81 15 апр. 2018, 12:36 ч.

Мнения: X

Цитат на: Black_Sapphire в нд, 15 апр 2018, 10:20

И аз това страшно се чудя, ама явно тя си смята притесненията за основателни. Стига темата да не е пързалка, де.

# 82 15 апр. 2018, 13:55 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Nothing_else в чт, 12 апр 2018, 22:26

.............
В момента не знам какво да правя с живота си.
Човекът до мен ме е наранил, унижил и продължава.
А аз все още не съм способна да си тръгна от него.
Страх ме е , не от това да съм сама, а от това, че трябва да бъда разведена.
.................
...................
Аз знам, че човекът до мен няма да се промени, аз знам, че така никога няма да бъда щастлива, но ...
някакси, не мога да се откъсна от него. Дори в момента не знам и какво да кажа, ако заговоря за евентуална раздяла... Той няма къде да отида, в смисъл, освен при семейството си в неговият град, където няма работа , няма квартира, няма и много пари.
Но така ли да продължи живота ми?

Страх ме е и от това, да не съжалявам после, ако ... се разделим.
Страх ме е и от това, че не знам, дали някога ще намеря подходящият човек за мен.
Но най-много ме е страх, че живота ми просто минава ... а аз ... малко по малко просто умирам, нещастна.

Моля ви, помогнете ми.[/i]

За мен, ти много добре знаеш какво трябва да направиш- да обърнеш гръб на всичко, свързано с него и да започнеш на чисто.
Така, както си могла от гастарбайтер да стигнеш до добра позиция в голяма фирма, можеш да откачиш котвата, която ти виси на врата и да видиш колко пъстър е света и колко други свободни мъже има.
Страхът винаги е лош съветник и никога няма да намериш подходящия човек, ако не пуснеш неподходящия да си върви по пътя.

ПП. Разводи винаги е имало- по селата също, предишния век- също, така че, нито ще си първата, нито последната.

# 83 15 апр. 2018, 14:02 ч.

Мнения: 13 654

В крайна сметка той никога не е бил до теб, когато си имала нужда от помощ. В най-тежките моменти те е оставял сама и с чувство за вина.

# 84 15 апр. 2018, 15:38 ч.

Мнения: 10 352

Nothing_else, светът е толкова голям и хубав, можеш да отидеш където искаш, а ти си се закотвила с един изрод и се притесняваш за една шепа бабички, които щели да говорят. Тия гласове са само в твоята глава, спри ги и си живей живота. Само един ти е.

# 85 15 апр. 2018, 17:43 ч.

Мнения: X

Ох толкова коментари, толкова много съвети, а авторката хич е няма.. Rolling Eyes

# 86 16 апр. 2018, 03:08 ч.

Мнения: 47

Цитат на: bethefirst в пт, 13 апр 2018, 01:11

Не съм прочела втората страница, само първата.
Момиче, родителите ти са родители и трябва да си им благодарна за това, но те не са твоя живот. Не живей по техните разбирания и порядки, те може да ти навредят повече отколкото ще ти помогнат. И какво като си разведена?!
По-добре да си в брак и нещастна или сама, но щастлива?
Имаш толкова много страдания, които все още изживяваш и не си загърбила, нито преживяла, а човекът до теб не те прави щастлива. Какво правиш ти с него? Защо да му даваш още шансове и да бъдеш щраус с главата в пясъка?
Стига глупости, направила си достатъчно според мен и си се раздала достатъчно. Крайно време е ти да си на първо място за себе си. Имам една любима фраза за такива случаи - Аз преди теб. Първо трябва да си наясно със себе си, какво искаш и можеш в живота и едва тогава да се събираш с някой друг. А съберете ли се трябва да си изясните много въпроси, за 5 години си преглътнала много неща, а не е трябвало.
Не можеш да си казваш във всеки следващ ден "това е живота ми, какво да направя". Животът е такъв, какъвто си го нарисуваш или представяш. Започни да оформяш живота си сама както си била до момента, разберете се с твоя съпруг, че няма да продължавате и върви по пътя си сама. Така всеки ще има шанс да срещне щастието си и няма да си пречите.
С тези примери, които даваш за реакциите му по отношение на аборта и директното изнасяне могат да се направят много изводи. А за това, че е поискал тест за бащинство - извинявай, ама е*ати дрисльото. Няма ти доверие и ти заявява такова нещо, а ти продължаваш да се чудиш какво да правиш с този човек? Не се чуди - разкарай го.
Преди всяка раздяла е тази тъмнина, страхуваш се как ще продължиш напред сама и как ще забравиш този човек,който уж ти е дал толкова много. От разказа ти не става ясно колко ти е дал и как се е държал с теб през останалото време, но от написаното аз разбрах достатъчно.
За миналото няма смисъл и няма нужда да се тревожиш - там са останали решения и постъпки, които никой не може да промени. А животът е много кратък и те съветвам най-човешки да помислиш за това. Ако искаш да си сама и да спиш всеки ден с различен мъж - направи го. Ако искаш да имаш куче, рибки или папагал - направи го. Ако искаш да пътуваш по света - направи го. Работи за мечтите си и постави себе си преди всичко.

Благодаря много.
Опитвам се да взема възможно най-доброто решение.
Онзи ден имах разговор със семейството си и ме направиха на две стотинки.
Аз разбрах, че от тях подкрепа не трябва да очаквам.
Трябва да сама да реша, и евентуално, ако те не ме погледнат повече след това, да помисля наистина да се преместя на друго място.
Не знам наистина, такива неща ми наговориха, че да се чуди човек кой сериал представят.

Но благодаря много за съветите. (;

# 87 16 апр. 2018, 03:26 ч.

Мнения: 47

Цитат на: Zhani в пт, 13 апр 2018, 01:21

Мисля,че е твой ред да му посочиш вратата-прав му път.Това не е твоя човек....Ами вие вече сте приключили.Ще ти говори какво ли не,ще те унижава и ще обижда...И за какво ще го търпиш след като той не оценява твоите усилия?След като нямате деца е супер лесно да приключиш без повече да се мъчиш .Не виждам смисъл да се тормозиш с това какво щели да приказват бабите по пейките или някоя си стринка,хич да не ти пука.Данък обществено мнение няма да плащаш.
Още си много млада-освободи се от тоя човек и си гледай живота.Ще видиш колко по-спокойна и свободна ще се почувстваш.Живей за себе си,а не за да угодиш на мъж.А това да си мислиш,че ще го промениш е невъзможно.Човек е такъв какъвто е...едва ли тепърва ще се научи да те уважава и т.н..
Смело се освободи от него без никакви угризения след всичките мизерии и гледай напред.

П.С.Едното от децата ми е на твоята възраст.... и то да беше ,същото щях да го посъветвам..

Ех, наистина ми се иска да успея.
Понякога ставам с мисълта, че мога.
Друг път, че просто така и така съм живяла досега, защо да се промени каквото и да е...
Не знам, подкрепа от родителите ми обаче нямам.
Онзи ден водих много сериозен разговор с тях и...
Наистина, оставам напълно сама, взема ли това решение.
ОТ този сорт ми представиха нещата . (;

# 88 16 апр. 2018, 03:28 ч.

Мнения: 47

Цитат на: black_pearl_30 в пт, 13 апр 2018, 07:20

Все повече се убеждавам, че ние жените сме мазохисти. Няма нормален човек, които са изтърпи подобно отношение. Още първия път като те е накарал да направиш аборт, трябваше са ти светне лампата и да го напуснеш. Той не те е обичал, мъж който обича не се държи по този начин. Най-вероятно си му била удобна, сега вече не си, нищо чудно да има вече друга в картинката. Развода е единственото решение и след време ще разбереш, че е най-хубавото нещо , което си направила. Само не повтаряй същата грешка и преценяй много добре мъжете от тук нататък. И хич да не ти пука, какво ще кажат хората за развода, не сме миналия век все пак. Лично аз се разведох 6 месеца след сватбата за къде по-маловажна причина. Имам друг мъж от 8 години, с когото съм много щастлива. И дете му родих и друго има на път. Бих казала, че това е мъжът на живота ми, а бившия остава в миналото и абсолютно никой не го спомена. Така, че дай си малко сила и воля, да не ти пука от хората. Бъди егоист, мисли и се грижи първо за себе си! Успех!

Ле-ле, наистина си смела, да го направиш.
АЗ някакси .. трудно се разделям с хората, може би заради това.
Ако примерно той ме остави , ще ми е къде къде по-лесно, но уви, не е така.
Не стоят така нещата.
А и .. бая голяма сватба се вдигна .. и някакси, то е чак неудобно.
Както ще видиш от коментарита - семейството ми ми би контрата - разведа ли се, оставам напълно сама.
Ама напълно.
(;

# 89 16 апр. 2018, 03:30 ч.

Мнения: 47

Цитат на: HighSpeed в пт, 13 апр 2018, 09:00

Каквото сам си направиш... нали знаеш?

Истината е, че абсолютно сама си го правиш, момиче! ТИ си човекът, който не иска да загърби нещастния брак и нещастника и не иска да продължи напред, ТИ си отрязваш сама всичко.

Знаеш, че всичко е приключило, престани да се връзваш на крокодилските сълзи на тапира, който наричаш съпруг, защото той не е такъв. Само по документи. По всичко останало е един...кретен. Посочи му вратата и си гледай живота, не затъвай в блатото.

Ама добре те е обработил...

То това е най-лошото, че май наистина толкова добре ме е обработил, че наистина няма на къде повече.

Препоръчани теми

Обичам го,но съм нещастна

Той много се промени...

Любовницата на съпруга ми

В депресия ли съм?

Причина:

Причина: