Защо мъжете ви се ожениха точно за вас

Почва да ми се струва, че за някои потребители има един милион кандидати. Обикновено в живота срещаш някой харесвате се и се жените. Чак пък толкова голям избор не ми се струва, че някой е имал -та да пита защо се ожени за този. Ами тази е срещнал.

А винаги ли е нужно?!

Защо и викаш Силен?

Като изключим случайните бебета при прясно пълнолетни, другите двойки работят и складират за моменти като тези, когато децата са малки. Но участието е и на двамата, да разчиташ само на някой, че ще те издържа години наред (ако планираните деца са няколко) е доста смело. Хора сме, всичко се случва, може да се разболее, да се случи нещо, да се стигне до раздяла и т.н.

П.П. Има и нормални професии, не е нужно човек да ходи на тръстиката.

В САЩ няма майчински

Сирен, стига с тези имоти, ще рече човек, че имате 10, а вие имате само 1. Грешка,  мъжът ти има само 1.Намери си по-разумен довод в подкрепа на тезата

Тая тръстика ще може ли някой да ми обясни какво се влага в този прословут форумен термин? Освен, че е крайно расистки пред вид историческото си значение. На нея между другото, са ходили главно робите мъже, а робините са слугували в къщи и са раждали деца без брак на богагите бели господари. Та нещо ... не си пасва май значението?

Титина, живея е САЩ от 18 годишна, вече повече от половината си живот. Имах известни майчински, но напуснах работата си и завърших докторска степен докато детето стана на 2. И пак не виждам разлика огромна между нея и сегашните и съученици, гледани от 6 седмични от други. Ми нямат дефицити децата. Едното е буквално музикален гений, на 3.5 ни изнесе коцерт за цигулка, от който останах адски впечатлена.

Аз съм искала деца , срещнала съм мъжа ми и съм се оженила. Сега нито е с потенциала на Марк Зукебърк, нито с визията на Брат Пит. Нито подсушавам банята, нито стоя вкъщи до 15-тата годишнина на децата. Дали можех да намеря по-успешен мъж- вероятно да, но може би не. Мисля, че такъв би бил и отговорът  на мъжа ми. Просто живот.

Някакво отвращение към работата показва.
Но да се чуди човек, защо не са си намерили приятна или любима работа, като са толкова оправни.

пиша от телефона. Нямам интернет на работата и телефона си редактира както си иска.

В смисъл, отвращение, разбирам. Черен мъж пред 1910 не е имал избор, бил е роб на тръстиката. Докато не го линчуват. Ами, отвратително е, да и позорно.
Каква е съпоставимостта на тази ситуация с бяла жена в демократична европейска държава, образована в скъп частен американски университет платен от баща и? На каква тръстика ходи и защо?

Ами явно има и обратна схема. Не съм мислила за деца докато не срещнах точно този мъж, за когото съм омъжена. Защото не с всеки искам да създам живот. Не ми е било цел. Сигурно ако не се бяхме загаджили и годините си минаваха, щеше да ми прещрака нещо съвсем различно и да искам деца по друг повод и друг метод от други съображения. Но аз се омъжих за точно този мъж без да познавам родителите му, имотите му, без да съм виждала фиш от заплатата му, без да знам дали е болен от СПИН или нещо друго, дали може да има деца или не. Не си правихме изследвания дори, когато се женехме. Говорили сме, че най-важното е да сме заедно, тъй като връзката ни тръгна злополучно с инцидент и не се виждахме много в началото. Той беше в болница месеци наред. Две седмици сме си обещали да е максимумът, в който да не се видим. Все още не знам какви имоти има и не съм виждала фиш от заплатата му, нито изследвания... Ама си го обичам повече от мен и моя живот, дори сега, когато нося в себе си още един живот!

Щото са оправни за работа само на думи.
Иначе предпочитат да си домошарстват, но не кажат, че това искат, ами започват да извъратат и пишат дивотии.

Ако си умен човек в България и не си програмист, на когото що-годе се плаща бяла заплата, си си баш у тръстиката. Щото ти се налага да се продаваш за без пари. И то на разни гъзолизци. Никакви кариерни стълбици не можеш да надграждаш тук, докато си в майчинство. Пример – преди години моята шефка много се лансираше пред началството, а-ха на стъпка от участие в компанията, обаче, уви, забременя. 2 години я нямаше. Най-добрата ѝ приятелка, дясната ръка на главния мениджър, сама ѝ връчи молбата за напускане като се върна. Не им трябвали майки на всиши позиции. Но иначе много я харесваха и се катереше с бясна скорост по стълбицата. защо го пиша това? Не защото е прецедент или нещо ново, а защото на умен човек му е ясно, че всички тези "вкопчвания" и псевдостабилности (като перфектен мъж, дом, кариера, работа, че и имоти) са бошлаф работа. И че личният ти свят трябва да е изграден около нещо много повече от тези успокоения да ги нарека. Щото утре оставаш без тях и какво остава от теб – едно нищо.
 
И няма нищо обидно в това, трябва да знаеш какво имаш, защо го имаш и какво ти е нужно или не. А това не струва милиони.

Вярно някои не падат по гръб, само защото искат да докажат, че наличието на брак е техния правилен избор – за тях и децата им. Е и? Ок.

Ми оставете и балами да има, нека Сирената е "прецакана". Не знам, аз ги виждам нещата доста по-отгоре. Може би, защото не съм била вкопчена никога в материалното. В тази тема, дами, макар и в повечето да не съм на мнението на Сирена, трябва да призная, че ви изкара от кожите всячески.
Детето ѝ от първия брак било прецакано, тя се била продала евтино, била използвачка, мързелана, сметкаджийка. Ми нека. Ако така е ок за нея и мъжа ѝ, ако така е решила да си гледа и се грижи за децата си, нека. Грешно, лошо, претенциозно, нейна работа.

Ей сега ще те изядат с парцалите що за жена си и може ли така.
 

Разбира се, че е нейна си работа. Няма нужда обаче да рекламира нейната си работа като светъл пример, който трябва да е пътеводната звезда на женската част от човечеството. Също така няма нужда да си тика носа в изборите на другите, обяснявайки им колко са скапани тези избори на фона на нейния стратегически житейски избор.