По-добре да не я ядосваме тогава, че ще стане лошо. Моят мъж на подобен ръст има-няма малко над половината кила,от вашите не знам има ли кой да му се мери.
- Публикувана: 16 апр. 2018, 11:10 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2018, 21:41 ч.
Защо мъжете ви се ожениха точно за вас
140 не е бил никога. Макс. е бил 120, после ги свали. И не, не му се навих, като беше 120 - срещнах го пак на 90 и си бяха ОК нещата.
Иначе е лесно да си "момиче с дух". Виж вече да си жена е по-трудно и сложно.
А при възможност - бихме оставили по нещо на всички деца, разбира се. Но по други начини. Никой няма да е "жертван" откъм великата привилегия да получи час от апартамент или нещо такова.
Иначе е лесно да си "момиче с дух". Виж вече да си жена е по-трудно и сложно.
А при възможност - бихме оставили по нещо на всички деца, разбира се. Но по други начини. Никой няма да е "жертван" откъм великата привилегия да получи час от апартамент или нещо такова.
Е, сега, това е относително с теглото, зависи си от костна структура, мускулна маса, метаболитен обмен, задържа ли вода и т.н. 
БМ беше висок 1,74 и тежеше 120 кила, но се занимаваше с фитнес. Сегашният е 1,90 и тежи не повече от 90 кила (той пък е толкоз несуетен, че не е истина, вероятно преди 6 години се е качвал на кантар).
Демек – и двата типа могат да са привлекателни, ама как им прилича на някои мъже да са пълни.
БМ беше висок 1,74 и тежеше 120 кила, но се занимаваше с фитнес. Сегашният е 1,90 и тежи не повече от 90 кила (той пък е толкоз несуетен, че не е истина, вероятно преди 6 години се е качвал на кантар).
Демек – и двата типа могат да са привлекателни, ама как им прилича на някои мъже да са пълни.
Моят с типичните северноевропейски гени на висок и слаб човек, бледичък, не може се опре на балкански Крали Марко.
Какви интересни щрихи излизат в темата...
Какви интересни щрихи излизат в темата...
Tsugumi, ами говорим си, тя темата се разля във всякакви посоки отдавна.
Във връзка с това за общите забави, не мисля, че беше определящ фактор за жененето специално, но за връзката определено беше много определящо това, че и двамата не можем да живеем без планини, скали, върхове, природа и като цяло и двамата си падаме главно по подобен начин на релакс. Сега с дребната малко сме модифицирали режима, но пак става, днес набихме 18 км преход до обяд. Та на пръв поглед такива дребни неща според мен си оказват общ ефект.
Между другото, доведените деца по принцип НЕ наследяват. Но в моята ситуация има и друго - ако нямаме брак, т. нар. гадже също не може да ме наследи, а това може да има значитетен ефект и накрая всъщност синът ми да се окаже на плюс. Както вече казах, имоти има какви ли не, дотам да го докараме първо...
Контесо, а защо не искаш деца без брак, ако не поради сметкаджйиски подбуди. Не се заяждам, интересно ми е. Аз също не исках даца без брак, но без ЦЪРКОВЕН брак. Аз подписах месец преди църковния брак и въпреки че официално бях женена НЕ исках деца без да е благословено семейството ми свише,беше ме страх Господ да не ме накаже и да родя нещо дефектно. Така мислех тогава, сега съм на друго мнение по темата. Ама ти ЗАЩО?
Всъщност ясно е, че ако е първи брак, то сключването му е "skin in the game", тоест мъжът показва, че си слага главата в торбата и прави нещо скъпо и трудно (потенциално още по-скъпо, ако се стигне и до развод).
Обаче ми е интересно как сключването на брак се смята за нещо уау и голяма крачка за мъжа, обаче създаването на децата му е някакво си там тривиално развъждане. Ами не, не е. В моя случай айде, не съм омъжена, но все пак имам отговор на въпроса защо е избрал да съм майка на децата му, а това не е малко все пак.
Да, има мъже, които могат да се разделят с децата си и все едно нищо не са направили, но е ясно, че за нормалния, съзнателен мъж, това не е точно така. Все пак това са ти децата, с някакви надежди, че ще са хубави и ще имат майка с някакви там качества. Та така...
Обаче ми е интересно как сключването на брак се смята за нещо уау и голяма крачка за мъжа, обаче създаването на децата му е някакво си там тривиално развъждане. Ами не, не е. В моя случай айде, не съм омъжена, но все пак имам отговор на въпроса защо е избрал да съм майка на децата му, а това не е малко все пак.
Да, има мъже, които могат да се разделят с децата си и все едно нищо не са направили, но е ясно, че за нормалния, съзнателен мъж, това не е точно така. Все пак това са ти децата, с някакви надежди, че ще са хубави и ще имат майка с някакви там качества. Та така...
А защо трябва бащата да се разделя с децата на майка, за която не е женен, след като се предполага, че има 50 процента родителски права. Без брак, освен ако не е някакъв тотален психопат, правата не се разпределят тепърва по време на развод. А ако при раздялата се стигне до някакви искове от майката за повече от 50 процента права, амиииии трудно, много по-трудно отколкото при един развод ако например той нещо е сгафил.
Та всъщност, ако искаш деца, но не ти е съвсем добре и сигурно и изгодно да се обвържеш с майката, си на по-изгодна позиция просто да ти ги роди и да ти сложи името в акта за раждане. Ако пък се водиш "баща неизвестен", ясно че не те интересува особено така или иначе.
Та всъщност, ако искаш деца, но не ти е съвсем добре и сигурно и изгодно да се обвържеш с майката, си на по-изгодна позиция просто да ти ги роди и да ти сложи името в акта за раждане. Ако пък се водиш "баща неизвестен", ясно че не те интересува особено така или иначе.