- Публикувана: 24 апр. 2018, 14:09 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2018, 12:15 ч.
Бихте ли казали ако знаете, че изневеряват на най-добрия ви приятел/ка ?
Всеки от нас се обгражда със себеподобни. Най-близките ми приятели са още от ученическите години и да разчитам на тях за мен означава друго, не да рева на някой по телефона по нощите, нито на мен някой да ми реве. Въпреки, че никой никога не ме е търсил с рев, можем да разчитаме един на друг и не, не говоря за познати или колеги, с които бих изпила едно кафе. 
Хората са различни. На някои им се случва да плачат. Истински. Нито е срамно, нито нищо. Плачът е съвсем човешка черта.
Това в каква връзка го казвате?
Във връзка със следното: "Най-близките ми приятели са още от ученическите години и да разчитам на тях за мен означава друго, не да рева на някой по телефона по нощите, нито на мен някой да ми реве."
Понякога човек има нужда да си "изплаче", и ако приятелско рамо позволява това, добре. Иначе да, може и на психоаналитик да отиде за същото. Но, обикновено се събират себеподобни, така е. Та обичайно този, на който си плакал на рамото е ок с това също, предразположил те е.
Понякога човек има нужда да си "изплаче", и ако приятелско рамо позволява това, добре. Иначе да, може и на психоаналитик да отиде за същото. Но, обикновено се събират себеподобни, така е. Та обичайно този, на който си плакал на рамото е ок с това също, предразположил те е.
Във връзка със следното: "Най-близките ми приятели са още от ученическите години и да разчитам на тях за мен означава друго, не да рева на някой по телефона по нощите, нито на мен някой да ми реве."
Понякога човек има нужда да си "изплаче", и ако приятелско рамо позволява това, добре. Иначе да, може и на психоаналитик да отиде за същото. Но, обикновено се събират себеподобни, така е. Та обичайно този, на който си плакал на рамото е ок с това също, предразположил те е.
Понякога човек има нужда да си "изплаче", и ако приятелско рамо позволява това, добре. Иначе да, може и на психоаналитик да отиде за същото. Но, обикновено се събират себеподобни, така е. Та обичайно този, на който си плакал на рамото е ок с това също, предразположил те е.
С риск да се счете за спам пак ще попитам... в каква връзка казвате "Хората са различни. На някои им се случва да плачат. Истински. Нито е срамно, нито нищо. Плачът е съвсем човешка черта."
Моят цитат, който използвате, за да ми отговорите няма отношение към това, че е човешко да се плаче, нито срамно.
Във връзка с написаното от вас, че вие не плачете на ваши приятели и те не плачат на вас. Аз пиша само, че хората са различни и така, както вие не плачете има други, които най-вече на приятел плачат. Мисля, че е ясно. Също мисля, че става ясно, че думите ми, че не е срамно да се плаче са в допълнение, независимо имат или или нямат връзка. Нима в един пост трябва да пишем само и единствено в отговор на едно конкретно изречение и нищо друго? Останалото пък е във връзка на събирането със себеподобни.
Отговарям на заглавието на темата - твърдо не бих казала. Имах ситуация преди повече от 15г - видях съпругът на моя приятелка с друга жена с дете на разходка в парка. Не казах нищо на нея, той пък не ме видя. След време, не много дълго, тя разбра и се разделиха. Оказа се, че това е дългогодишна връзка. Последва развод.
Въпрос на личен избор е дали да кажеш или не.
Въпрос на личен избор е дали да кажеш или не.
И аз съм в такава дилема.Не ми е най-добра проятелка,но не го заслужава.От 3 седмици се колебая.Не искам да си представя шока,унижението и болката и т.н.Не крия от кръшкача и неговата,че знам.Те се правят на приятели.Правих намеци,оня гледа гузно.Мисля да го хвана за ушите и да му поставя ребром въпроса,или-или.Даже сега се ядосвам,че не го направих тази седмица.Ако имате идеи,пишете.Връщам се назад да чета.
И аз съм в такава дилема.Не ми е най-добра проятелка,но не го заслужава.От 3 седмици се колебая.Не искам да си представя шока,унижението и болката и т.н.Не крия от кръшкача и неговата,че знам.Те се правят на приятели.Правих намеци,оня гледа гузно.Мисля да го хвана за ушите и да му поставя ребром въпроса,или-или.Даже сега се ядосвам,че не го направих тази седмица.Ако имате идеи,пишете.Връщам се назад да чета.
Ей така се е родила идеята за турските сериали...
Ами убедена съм по моя преценка.Така го чувствам,че не го заслужава.приказки за безусловна загриженост към ближния,са излишни.Ако беше мимолетна забежка,щях да си затворя очите.Онази вече се държи с него все едно,че са официална двойка.Той уж пасува,но по едно време се изпусна с едно действие.Не искам да пиша повече подробности за ситуацията.
Не гледам нито турски,нито латино серияли.
Не гледам нито турски,нито латино серияли.
И аз съм в такава дилема.Не ми е най-добра проятелка,но не го заслужава.От 3 седмици се колебая.Не искам да си представя шока,унижението и болката и т.н.Не крия от кръшкача и неговата,че знам.Те се правят на приятели.Правих намеци,оня гледа гузно.Мисля да го хвана за ушите и да му поставя ребром въпроса,или-или.Даже сега се ядосвам,че не го направих тази седмица.Ако имате идеи,пишете.Връщам се назад да чета.
Скрит текст:
Не гледам нито турски,нито латино серияли. Ами убедена съм по моя преценка.Така го чувствам,че не го заслужава.приказки за безусловна загриженост към ближния,са излишни.Ако беше мимолетна забежка,щях да си затворя очите.Онази вече се държи с него все едно,че са официална двойка.Той уж пасува,но по едно време се изпусна с едно действие.Не искам да пиша повече подробности за ситуацията.
Няма нужда да гледате турски сериАли, Вие си създавате Ваши такива.