С какво ви дразнят свекървите - тема 94

Salsisha, аз съм абсолютно несантиментална, но моите родители са в София. Но си права за сантименталностите, особено към жилището. Във входа на нашите живеят по 1 човек в апартамент 90 квадрата, чудя се наследниците толкова ли са богати.
Но ето ти друг проблем - няма къде да ги подслониш вкъщи, а къщата на село: 1. не струва много и 2. няма кой да я купи. Къде да ги настаниш, за да са ти подръка? Може да не е тежко болен, но да му трябват грижи.
А ти защо не й повлия или направо да се скараш? Знам отговора - това все пак е пълноправен човек, ако не иска нещо - няма как да го накараш насила.

Разбира се. Близките ни. Свекървата на Вени обаче, по спомени от нейните писания, е последният човек, който ѝ е близък. Помня, че натискаше мъжа на Вени да дава някакъв свой апартамент или дял (не съм сигурна точно какво беше) на племенницата му, която е нейна внучка и която сега дори не я поглежда.

А може, може. Аз не съм запозната с историята в детайли, по принцип говорех.
В крайна сметка кой както си надроби.
Ако баба свека е била злобна цял живот, като нищо бих я оставила сама като куче в последните и дни.

Ох, работила съм в администрирането на програми за грижа на възрастни и болни хора. В голям град сме и положението с гледачите беше отчайващо. Да не говорим, че са ме търсили и хора, които плащат на частно и то добри пари, обаче търсеха поне 2 пъти в годината човек, защото нещо се случва. Също сме имали желаещи да се включат към нас, а досега са били на частно, защото нещата бяха регламентирани и имаха някаква защита. Романи мога да напиша.
И наистина масово изкарваха курсовете, няколко месеца, за да натрупат стаж и духваха по чужбина. По малките населени места не ми се мисли как е.

Всъщност хората с деменция може да не си спомнят дълго време кои са и къде са, но идва един момент, точно преди да си отидат завинаги, в който получават проблясък и сякаш никога не са били в нищото. И точно заради този единствен момент съм безкрайно благодарна на родителите си, че не позволиха дядо ми да отиде в хоспих. Макар че 5 години беше абсолютен black out, нямаше идея къде е и с кого е, дори кой е и какъв е бил живота му, вечерта преди да си отиде позна всички ни, а през годините си мислеше, че сме болногледачки, санитарки, докторки. И този момент успява винаги да изтрие спомена от предишните години и да ме накара да се усмихна. Точно преди да почине сякаш от нищото изведнъж знаеше къде е, кой е, позна всички ни и успя да благодари за грижите, за това, че сме били около него. Нарече ни поименно, всички до един, очите му светнаха, легна си и на другия ден стана, закуси и пак си легна... завинаги. Колкото и трудно да се гледа болен човек, още повече ако е и с деменция, не бих позволила някой друг да се доближи до близките ми, да се чудя какво се случва докато ме няма, как се държат с него. Минала съм по този път - да си на разположение 24/7, без почивка 5Х365 дни и не съжалявам за нито един сменен памперс, нито едно къпане, нито една счупена чаша и скъсана дреха. Защото те знаят! Усещат! Може да не могат да го изкажат или покажат, може не винаги да помнят, но идва момент, в който се събуждаш и вече ги няма. И се забравя всяка обида, всяка болка и тежест...

La Principessa, много хубаво си го написала. Много. Но и сама съзнаваш, че написаното от теб се отнася за любим човек. Не за свекървата, която те обижда и тормози.

Мда!

Вярно е. Беше любим и все още е. Обаче за майка ми беше свекър, а тя го гледа основно. Тя понесе целия товар, тя остана вкъщи с него. Не че не са имали пререкания през живота си, НО е баща на съпруга и, дядо на децата и. Имам приятел, който скоро загуби баба си, защото нямаше как да се справя сам с нея, а е наистина сам сам. Та се наложи да я даде в хоспис. Жената си замина за 3 месеца. Друга близка ми е разказвала как е намирала баба си в хосписа - непогледната, недонахранена. Общо взето са ги "лъскали" само като има посещения. През другото време - трагедия. Не казвам, че навсякъде е така, нито твърдя, че всички болногледачи са несъвестни, но и не вярвам, че чужд човек е способен да поеме товара по - съвестно от нас самите. Не искам да ми се случва отново, не го пожелавам на никого, но случи ли се - ще си нося товара както и тогава. Свекър, свекърва, баща, майка - това са родителите на нашето семейство и ако не са те, не сме и ние. Та да не дава съдбата да съм изправена пред този въпрос, но наложи ли се, за себе си знам решението.

И при чуждите хора е до човек и до късмет. Синът ми имаше детегледачка в продължение на 10 години. Повече от родна баба му беше. Направо като част от семейството ни я имахме. А уж чужда, за пари.

Мда, късмета е хубаво нещо. И добрите и съвестни хора все още не са изчезнали. Дано на никого не се налага да решава такива въпроси. За жалост обаче почти няма семейство, което да не се е сблъсквало с тези проблеми. Всеки ден се моля да не се повтаря този епизод от живота ми. Да сме живи и здрави - другото ще го мислим като му дойде времето.

Първо, близките МИ, не включват свекървата. Не свекървата по принцип, а конкретно моята. Доказала се многократно, като абсолютен изрод, в трудни за мен и мъжа ми моменти.

И второ - да "метнеш" някой в хоспис, изобщо не е неглижиране, а решаване на проблема, точно така, както трябва. Нито е лесно, нито безплатно. И в интерес на истината и това не заслужава тази, но така сме решили вкъщи, наложи ли се, ще го направим.

Последно гледахме три хосписа, преди 2 години, когато за пореден път лъжеше и мажеше, че има някакви болести неизвестни. Ами - нито физическата възможност имам за подобни грижи - вдигане, местене, нито материалното обезпечение и оборудване, нито мога да осигуря 24 часа наблюдение, каквото получават там.

Ясно. Салсиша говори от нейната камбанария. Вероятно има основание. Аз нямам толкова натрупана горчивина от свекърва си и не бих могла да я оставя в такова положение.

Е, то не е нужно – свекърва ти има дете, нали?

Така е. Не бих оставила и детето ѝ да се гърчи и манава само през това. Както и той мен предполагам.

Дано. Имам чувството, че има немалко мъже, които биха оставили мръсната работа на жените си. Под "мръсна" имам предвид смяна на памперси и всичко от сорта. Ако твоят не е от тях, браво на него, особено като се има предвид фактът, че става въпрос за негов родител.
Аз обаче хич не съм жертвоготовна и памперси на свекъри не бих сменяла, дори да имахме нормални отношения.