СЕДМИ клас – 6 – Последни метри до…най-добрите резултати!(28.05.2018–03.06.2018)

Аз се явих само на изпит за ЕГ, за МГ категорично отказах, не ми е там мястото.Но и да не бях приета е ЕГ нищо фатално нямаше да се случи, щях да се върна в своето си училище и след 8 клас да кандидатствам в не- по лошо от ЕГ.Имаше достатъчно прилични гимназии без приемен изпит.

Сега децата са изправени пред фатален избор- при невъзможност да се явят на изпит,директо отиват в най- западналото място.

За проверителите- първо си нанасят точките в протоколи, после на работатаци никой никого не следва.През 2014 не зная как е било.Спирам по темата, но искам да кажа,  че в момента има достатъчно гаранции за обективност.

Аз съм 76 набор. Когато аз кандидатствах след 7 клас, изпитите бяха:
1. След приключване на учебната година, а не месец преди това.
2. Кандидатствах за една-единствена определена гимназия, нямаше избор като сега с желания, и ако не се класираш в най-желаното да имаш шанс за друго място, макар и по-малко желано. Така се получи, че не ми стигаха стотни за класиране в желаната гимназия, и си останах неприета. Балът ми стигаше обаче за 1 АЕГ, но просто аз не кандидатствах там и нямах опция това да ми е второ желание, например. Тогава спокойно се оставаше в гимназията (по мое време ЕСПУ), в която си бил, или друго училище без изпит. След още една година, при желание и преориентация, имахме възможност да кандидатстваме в т.нар техникум.
3. Кандидатствах само веднъж. Нямаше втори и трети опит. Единствено не помня, дали имаше второ, трето и десето класиране.

Нека всяко дете е с късмета си и да попадне на място, на което се чувства добре!
Ако попълните достатъчно желания, няма как детето да не бъде прието някъде, дори с минимален бал. Навсякъде из града (Сф) има опции за прилични гимназии/паралелки и без нужда от космичен бал. Просто не пишете 3-4-5 желания и то само топ-гимназиите, а сложете и резерви. Може да не сте преценили добре ситуацията в суматохата, случва се (мои познати бяха писали 5 от топ-паралелките и толкова,  без да съобразят бала на детето, смятаха, че е достатъчно висок, оказа се, че не е прието никъде заради това, чакаха  второ класиране, и на трето променяха, не помня дали имаше опция да се добавят нови паралелки при трето класиране, но и в тази ситуация се измъкнаха "сухи"-давам го като пример какво се случва, ако не съобразите бала и напишете малко желания просто). Извън това, на последното класиране, специално за момчета се случва да остане по една бройка място дори в най-желаните топ-паралелки. Тогава, на риск,  може да се преориентира и дете с драстично нисък бал. Ако друг не е подал документи (не му се рискува) и детето е единствен кандидат си влиза съвсем официално в топ-паралелката и с нисък бал. Това е официалният път и случаи на деца и с по-нисък бал в паралелки с традиционно много висок бал. Останалата горница се запълва с министерски депеши и въобще не играе тук ни бал, ни разговори с директор-директно са спуснати имената в списъците след чертата.

Шест години по-късно вече беше 1 изпит за всички гимназии и отделни изпити за НПМГ (по 2 за специалност). След 8-ми клас се кандидатстваше за техникум. И в най-лошия случай си оставаш в старото училище. Не помня да е било такава всеобща истерия, както сега, макар че пак ходехме на уроци повечето.

Аз си спомням, че се явих на изпита в СМГ, за да се пробвам само ( нещо като днешните пробни матури). В началото на 90-те тя беше алтернатива за тези, които не успяваха да пробият в езиковите. Истинските талантливи математици не се откриваха и изграждаха в съботно- неделни курсове на СМГ и съответно не бяха такова внушително число. Приеха ме там с доста ниска оценка ( между 4,50 и 5). За моя радост тогава, не останах в СМГ.
А сега нещата се обърнаха:)
Всички изпити се провеждаха след приключването на учебната година - в началото на юли. Можеше езиковите гимназии да се подреждат по желание, но преди изпита:).
Но все пак си оставаше възможността, ако си болен на изпита за езиковите, да се озовеш в СМГ и обратното . 35-то беше първи резервен вариант, ако не се класираш за т.нар. “ елитни”.

Личното ми мнение е, че да-пак имаше уроци за подготовка, но действително я нямаше тази истерия и натиск. Ако не те приемат не беше срамно, но и не беше цяла година ходене по курсове и уроци и 7 клас не беше подчинен само и единствено на това. Възможността да останеш в старото си училище беше съвсем надеждна, а и все още я имаше инерцията от по-качествено преподаване и в кварталните училища. Личното ми наблюдение е, че това беше "последният влак" с по-качествено образование в масовката, излизахме по-грамотни от обикновените гимназии, в сравнение с днешните излизащи от топ-гимназиите. Реално от онзи период нататък започнаха промени (промяната принципно е двигател и е хубаво нещо, но когато се прави качествено и с мисъл за напредък), разпад и тотална безхаберност по отношение както на здравеопазване, така и на образование, и последиците ги "сърбат" нашите деца днес.

Аз разсъждавам като вече препатила. Ако се беше наложило оставане в болница, нямаше да има шанс за нормално училище. Това не го приемам. Редно е децата, които имат подобни причини за неявяване, да имат някакъв шанс. С две нули нямат.
Детето на приятелка отиде с 40 градуса на матура. Е, това не е редно. Едва ли болните са хиляди, че да затруднят чак толкова за сметка на това хилядната администрация.

Аз кандидатствах за гимназия 1993 г. При мен се държаха един изпит по български  - само преразказ и един по математика. После с двата кандидатствах за ЕГ, а само с математиката  - за ПМГ. Приеха ме и в двете, но за ЕГ не ми стигна бала за английската паралелка, а за френската и аз избрах ПМГ заради английския. Тогава си учехме  ПМГ с подготвителен клас по програмата на ЕГ. За Враца говоря.

Сега ще излезем съгражданки и почти наборки- -аз кандидатствах година по-рано и учих в Христо Ботев, профил Химия.
Бях доста притеснително дете, учех много, но нямам никакви спомени да съм се шашкала за тези изпити, даже си признавам, че не помня с какви предмети съм кандидатствала. Може пък да ме е хванала майчинско-матурна амнезия, знам ли.

Редно е, разбира се.
На четвърто класиране - с изпит - да запълнят надплановите бройки. Едва ли са толкова много децата с основателни причини.
И тук пак идва "но" - ще се измисли тарикатлък и в тази схема - неподготвените ще се настанят в болница и ще учат цяло лято. То не, че самото учене цяло лято не е наказание.

Проблемът не е в липса на 2, 3 или 5 шанс. А в липсата на качествени преподаватели и сриване на българското образование. И по мое време, ако си в болница или по други причини-губиш изпита и толкова, пишеше се-неявил се.
Въобще не се надявайте на 4 класиране. Ако има свободна бройка само и на риск. Надплановите са както казах, с министерски депеши, няма болни, пропуснали поради някакви причини или каквото там се сетите като извънредна ситуация. Тези бройки принципно са точно за някакви ситуации, къде описани и класифицирани, къде не. Примерно-идващи от чужбина, бройка за близнак, нямам идея какви са останалите, никога никъде не намерих да прочета регламентирано.
А днешната реалност какво предлага-целогодишни курсове, камара пробни и фокусиране само и единствено в този конкретен изпит, определян като съдбовен. И ако детето клекне болно-край, живота му заминал едва ли не. Така се налага масовата психоза и истерия, къде от нас самите като родители, къде от изкривената реалност, къде от наложения вече пазарен принцип на школи и уроци. Целият фокус в 7 клас е в това, съответно при ситуация някаква, усещането е за провал. Това тежи много на цели семейства.

Здравей, би ли казала къде в Пловдив си записала на курсове детето? И аз съм с шестокласник, следя и двете теми! Успех на всички деца!

Дидева, ами не е същото. Аз навремето, ако се бях разболяла за изпита за МГ - чудо голямо, щях да отида на изпитите за езиковата, за някое друго добро училище - имаше още 1-2 в града. Сега какво е - един изстрел и дотам. Не бива. Непременно трябва да има втора дата за децата, които поради непредвидени обстоятелства - болест, злополука - не са успели да се явят на основната. Няма да са чак хиляди, та да им окапят ръчичките на проверителите, нито класирането ще иде в септември. Да, съмнението за разлики в трудността винаги ще го има, но когато човек трябва да избира межди две "злини" - тази и варианта с лишаването на детето от всякакъв шанс да покаже за какво се е готвило маса време - аз бих избрала първата.

Аз ходих на уроци по математика при една учителка само втория срок. В началото решавахме задачи с майка ми, но нещо не й разбирах обясненията. А по литература само на един кратък курс през пролетната ваканция. Изобщо не е имало такива истерии тогава. Но пък и с оценка около 5 от изпита по математика бях около средата на списъка с приетите, подредени по бал. Така че вероятно и с 4 се е влизало. А тогава това беше най-елитната гимназия в града.

Аз си мисля, че децата, които нямат намерение да учат в ДУ, спокойно могат да са освободени от матури.

Абсолютно трябва да има втора дата за болните и претърпелите инциденти.
За самото дете е ужасно, но ако е заразно болно, става кофти и за останалите. Да вземе да отиде с някоя варицела на изпита примерно...