Жилище и мисли

  • 59 886
  • 1 415
  •   1
Отговори
# 330
  • България
  • Мнения: 6 862
Наскоро се сгодихме с партньора ми и днес той купи едностайно жилище за нас, където да живеем заедно. Говорили сме на темата, че това жилище ще си е негово, тъй като е на негово име и аз няма да се чувствам като в свой дом и няма и да ми се иска да купувам неща за самото жилище, защото ще е негово и при евентуална раздяла аз ще съм без нищо… Ако се било стигнело до там можело да си взема каквото съм била купила…. Майка ми цял живот е била прецаквана от мъжете до себе си, страх ме е в един момент, той да не се промени и аз да остана без нищо или пък да се държи властно, само защото жилището е негово и аз няма накъде да мърдам... Преди да купи жилището бях ентусиазирана и исках да помогна колкото мога с обзавеждането, но след покупката ентусиазмът ми секна. След сделката му честитих и му казах, че вече си има жилище, а той ме поправи, вече си имаме жилище. Ако е толкова убеден нямаше ли да пожелае да пише поне една малка част на мен. Казвал ми е, че заради майка ми не искал, защото тя щяла да ме накара да се разделим и да го продадем за да съм вземела половината му жилище, пълни глупости. Все едно я слушам за всичко и тя му определя живота.
От друга страна пък, само той е събирал пари за това жилище, но и аз съм чакала този момент и съм търпяла лишения от това да сме заедно и да го разбирам, че няма време и е изморен. Чувствам се странно и объркано.
   Рядко давам мнение по тези теми, но след като търсиш съвет, ОК.
Първо да отбележа, че дъщеря ми преди две години беше на мястото на приятеля ти- не съвсем, но почти. Момчето искаше даже 1/2 от имота, кредит тегли тя, а и изплаща, защото той е в постоянно търсене на работа.
  Обаче те разбирам. Теб, а не приятеля ти. Само не разбирам, защо не си изтеглиш кредит за нещо малко- боксониера даже, но твоя. И я давай под наем.
И така спокойно можеш да заживееш при приятеля си. Не е казано да купуваш най-новото на пазара, като обзавеждане. Може и втора употреба нещо да е, сайтовете са пълни с добри предложения.
Хем ще си спокойна, че има къде да се прибереш, ако връзката не потръгне, хем няма да имаш претенции към чужд имот. Нападат те хората, но за съжаление животът вече е твърде меркантилен, ония любови романтични са си само за книгите/сериалите и си права да търсиш покрив над главата. Но не и на чужд гръб- сигурно и момчето си има свои проблеми, след като и то си прави сметките, а не гледа в розово.  Бързо ви разделят, но не се поддавай на такива писания. Проблеми има навсякъде  Peace.

# 331
  • Мнения: 18
Осъзнавах, че не мога цял живот да живея в страхове и да се чудя ама, ако стане така. Хубаво е човек да се радва на момента тук и сега. Определено опитът на майка ми, ми е донесъл много страхове и голяма предпазливост. Честно, лично аз, тък като смятам, че го познавам добре, ако купувах жилище за нас-бъдещо семейство щях да го пиша на имего на двамата, защото и той щеше да допринесе за това жилище с каквото може, цащото щях да искам да му засвидетелствам доверие и за изградя непоклатима връзка без задни мисли, а ако стане така, че да се разделим и той има претенции за половината, ами здраве да е, все пак сме искали всичко заедно, направили сме всичко за връзката
.. Точно, че аз разсъждавам по този начин ме объркват неговите действия. А за тези, които казват и намекват, че съм се интересувала от парите, ако беше така нямаше да бъда с него. На майка ми двете жилища бяха от родителите й, които ги писаха на нея и татко...  Наистина гледам много романтично на нещата, но това съм си аз и си се харесвам. Правим си планове и дете да гледаме в този апартамент от 40 квадрата, а за вбъдеще може и на нещо по-голямо да се прехвърлим. Притеснява ме, че уж ме иска за майка на децата си, а се страхува една част на мен да пише...

# 332
  • Мнения: 24 131
И ти като една моя позната, дето разправя, че ако била богата, щяла да дава огромни суми на нуждаещите се.

Честно, колко да ти е честно и обективно мнението, след като не вярваш, че съществува наистина вариант ти да си човекът с апартамента? Че ти едно легло не искаш да купиш без задни мисли, как ли пък ще махнеш с ръка, ако някой си тръгне с половината от твой имот.

# 333
  • Мнения: X
Честно, лично аз, тък като смятам, че го познавам добре, ако купувах жилище за нас-бъдещо семейство щях да го пиша на имего на двамата, защото и той щеше да допринесе за това жилище с каквото може, цащото щях да искам да му засвидетелствам доверие и за изградя непоклатима връзка без задни мисли, а ако стане така, че да се разделим и той има претенции за половината, ами здраве да е, все пак сме искали всичко заедно, направили сме всичко за връзката
Ако това е вярно, аз оттеглям думите си, че си нагла и меркантилна. Ще кажа само, че си едно неопитно, глупаво и наивно дете. Време ти е да пораснеш.

# 334
  • Мнения: 1 454
Много разумно звучиш Алиса! Дано да имаш късмет в избора си дете:hugs:

# 335
  • Мнения: X
Звучи симпатично и неопитно. "Разум" е последното нещо, чието звучене се чува в постовете ѝ.

# 336
  • София
  • Мнения: 17 652

Е, тя и да не го изплаща, ако плаща тока, а той вместо тока си плаща ипотеката... това някак не е точно не-участие.
Т.е. ако той е бил заделил пари за първоначалната вноска - това хубаво, ама не е цената на цялото жилище. Като започнат да функционират като семейство ефективно ще изплатят някакъв (основният, по всяка вероятност) дял заедно - но собствеността ще остане само на единия 'партньор".
Ако го е изплатил изцяло, ясно, имаме съвсем различна ситуация - няма морално право на никакви претенции в този случай.

А ако плаща тока в квартирата пак ли следва да иска дял от нея?
Тока, както индругите режийни са месечни разходи и тя пак няма право на претенции в случая, освен ако не поема ВСИЧКИ разходи (или повечето до сума, равна или по-голяма на месечната вноска + неговите разходи за семейството) докато той изплаща ипотека.



Тая работа с деленето на финансите... не знам как става - и се надявам никога да не научавам.
Но изобщо има смисъл да се говори за това само и единствено ако 100% от домашната и семейна работа се повери на професионалисти, на които се заплаща. И ако общите финанси - по-скоро поделените по равно общи финанси - не достигнат, се отказват неща. Не стигат за ток? Ще живеем без ток. И двамата. А този, който получава по-висок доход, ще си купува в това време килчета злато. Не стигат за детегледачката? Даваме детето за отглеждане от държавата. А онзи, с по-високия доход, продължава да си трупа килчетта. Щото иначе как я смятаме работата, която някой полага? Колко труд е положил единия и колко другия? и по какъв начин се компенсира положения от партньора труд от всеки партньор? Това е толкова абсурдно, тъпо и безсмислено, че няма накъде.
Според мен отношения, базирани на подобен род сметкаджийство са предварително обречени.

# 337
  • Мнения: 9 196
Авторката, ако сина ми някога срещне нещо подобно на тебе, да не дава Господ, ще го заключа я на тавана, я в някой таен склад, докато не се отстрани проблема - ти.

Това, че си обсебена от някаква жалка част, от някакво жалко жилище, в тъмната провинция е нищо. Това, че изобщо не допускаш варианта да изкарваш нормални пари и да участваш, пак може да се преглътне. Но това, че всяка втора дума ти е за майка ти, вече граничи с лудост!

# 338
  • Мнения: 2 269
Katiabv, съгласна съм с това което си писала, но при дълги години съжотелство се виждат тези неща. Те са едва сгодени, дори неженени. Друго е ако той след 20 години брак с нея си купи нещо, което държи да си е само негово.

# 339
  • Мнения: 12 218
Не съм чела цялата тема и може да повтарям някое мнение. Но съвет от мен: Не разваляй радостта на човека от това, че е успял да купи жилище за двама ви. Не започвай съвместното ви съжителство в новото жилище с мрънкане. Зарадвай се, направи купон, покажи му обичта си - кой знае какво ще става в бъдещето, та си се затръшкала и пропускаш хубави моменти, а и настройваш приятеля ти срещу теб. А предполагам, че и родителите му, ако разберат, че искаш да ти пише част от жилището, тотално ще застанат срещу теб, ще започнат да ви се месят и могат да ви развалят отношенията. Така че - "ципът на устата"

# 340
  • Мнения: 2 099
Аде пак старата плоча. Въртя, сука и пак част да ти пишат. Стига с тъпия апартамент. Развали годежа и си търси друг, дето ще ти пише част от панел. То бива, бива, чак толкова не бива. Стой при майка си и чакай друг.

# 341
  • Мнения: 24 131
Авторката, ако сина ми някога срещне нещо подобно на тебе, да не дава Господ, ще го заключа я на тавана, я в някой таен склад, докато не се отстрани проблема - ти.

Това, че си обсебена от някаква жалка част, от някакво жалко жилище, в тъмната провинция е нищо. Това, че изобщо не допускаш варианта да изкарваш нормални пари и да участваш, пак може да се преглътне. Но това, че всяка втора дума ти е за майка ти, вече граничи с лудост!


А, на мен пък ми стана интересно за майката - как имала 2 жилища от родителите си  и ги приписали на нея и на "татко". Което всъщност ме навежда на оптимистичната мисъл, че авторката след едни двайсетина години може да има реалната възможност да наследи някое жилище - я от татко,  я от мама, и тогава ще може да докаже доверието си към мъжа до нея, като му припише половината.

# 342
  • Мнения: 40 403
тогава ще може да докаже доверието си към мъжа до нея, като му припише половината.

Вярваш ли си?  Mr. Green

# 343
  • София
  • Мнения: 8 329
Авторке, изкарай първо някакви твои пари, задели спестявания, а след това пак се върни да обясниш как ще ги разделиш с ближния.
В момента звучиш като хората, които разпределят милионите от тотото, което не са спечелили още.

# 344
  • Мнения: X
а кво прави авторката ако му роди деца и после той я изхвърли. Кой вариант да си избере - сама на улицата с децата или децата при него а тя на улицата
Май нито четеш, нито познаваш законите. Ако имат деца, съдът обикновено оставя майката с децата в жилището до навършване на пълнолетие от тях. Това на изхвърляне на улицата ли ти прилича?

Чета аз, ама за мен не е сигурност да се оставя в ръцете на съда и да се надявам на милост. А ако подпише предбрачен договор, че след развода всеки си отнася това, с което е влязъл в брака хептем пък се съмнявам, че ще остане в апартамента. Преживях тоя ад и ми се размина на косъм та се наложи да преправям предбрачен договор насред брака защото не мога да живея в непрестанен страх да не реши утре така от въздуха, че не ме иска и че ще ме гони. Нещата могат да са много сложни ама не ми се изпада в подробности. С тази гарсониерка няма как да стане, но принципно момичето е право да мисли в насока сигурност
Отвратително. Не си вече с него, нали?
Този пост трябва да служи за поука на младите...

Общи условия

Активация на акаунт