Жилище и мисли

Коментарите на повечето хора тук са изключително злобни, непремерени и даже не на място.

Не може да сравнявате парите на баба ви с тези на девойката - знаете ли дали девойката не дава пари за скъпи лекарства, знаете ли дали не дава част от парите си да помага на майка си, какво точно знаете за бюджета и вие ли го оползотварявате за да сте наясно къде и отиват парите ?  Не казвам, че не ги дава за глупости, а просто че не знаете - защото вместо да се обади злобата първо, просто не се приеме че не стигат.

Наричахте я по всякакви грозни начини, че даже и се лепна етикет на  "ненормална" - но разбира се на думи сте много сили, а реална им трактовка явно ви убягва.

После имаше за майката мнение - а сигурно и нея познавате, за да може да коментирате ?

Нека е меркантилна, кофти за нея, ама от коментарите личи вие колко сте меркантилни, но и злобни. Не спирате да говорите за ваще сметки, за сметките на мъжете ви - еми нали няма значение, що си имате отделни сметки. Или защо вие си отделяте пари за вас? Вие следите ли си парите всеки месец, колко сте на + и колко на - ? На вас не ви ли е хрумвало че има вероятно да останете сама с дете и да нямате заделен лев ? Нима тези мисли не са меркантилни ?

Меркантилността има много измерения в зависимост от това как я виждат хората, но злобата си е злоба. Аз съм новичка тук и бях изключително ентусиазирана, но тази тема просто ме разочарова безкрайно. Възрастни жени или поне такива, които претендират че са пораснали да се държат по този начин. Лесно е да се плюе ама да се даде нормален човешки съвет...

Към авторката - Моето лично мнение е да не изискваш да ти се преписва каквато и да е част от апартамента. Погледни го просто от неговата гледна точка и как може би ти ще изглеждаш в неговите очи. По скоро просто говори с него и изкажи притесненията си, от там избери дали да му се довериш. Както каза ще се оправиш някак си каквото и да стане, така че не му мисли много. Опитай се по възможност да си намериш по високо платена работа защото 600лв не е фиксирана заплата за всяка фирма и всяка позиция - има различни компании и предлагат различно. Моя съвет е ако не знаеш английски със сигурност да заделяш дори малко средства и време за да го научиш. В обикновен call център с английски език може да започнеш от 1000лв

Аз пак ще отговоря, че има огромна разлика между емоционалното решение домът да е "общ" и прагматичните последствия от това решение. Едно нацепване на апартамент на дялове и дялчета може доста да затрудни ликвидността.

Та така, решението е жената на месец да заделя за себе си минимум 50% от наема, който би платила за такъв тип жилище. Тия пари ще са си нейни и недосегаеми, няма да ги дели, ще са на разположение утре, не след месеци, както е с дял от апартамент.

То аз ако чуя примерно, че един апартамент има n собственици, не знам дали ще се засиля да го купувам даже...че и там са едни драми и фасони...

Каква "вековна традиция на цивилизованите общества" - жилището е било и си е оставало на мъжа при евентуална раздяла, раздялата е била изключително рядко явление.  Ако имате син и той има апартамент дали ще искате да даде половината на снахата? Веднага като заживеят заедно, преди това  даже, както е случая в темата?

Да, тук царува някаква странна женска меркантилност и озлобление.
Сигурно над 90% от жените в темата (а това е МНОГО!) -  мислят като слугини - не го казвам, за да обиждам, но защото това е в основата на тяхното мислене. Слугинаж. "Трябва жената да изработи своята половина, иначе как така!!!"

Къде остана вековната традиция на цивилизованите общества мъжът да построи дом за своето семейство - и той да е ОБЩ дом. Авторката от самото начало обяснява, че я тревожи тая част, че не чувства дома като ОБЩ. С какво е виновна тя? С нищо. Виновен е мъжът, защото си подрежда нещата само в своя полза.

И Сирената и Невена Виролан поне са извън това слугинско мислене - аз също бих посъветвала авторката - ако те притеснява, че нямаш дом, заделяй пари и си купи. Основата на целия проблем е този, който позволява да чувстваш несигурност - потенциалния съпруг.Ако той не възнамерява да направи домът ви ОБЩ, за какво изобщо се сгодява и жени? Утре този дом на негово име ще стане грозна карта, която ще размахва против теб,  ако решиш да го напуснеш: "къде ще отидеш, нямаш си нищо, децата ще ги присъдят на мене" (това с децата разбира се, не е вярно, но кълна се, видях го ТОЛКОВА ПЪТИ при раздяла на мои приятели, като заплаха от страна на мъжа!)

Поговорете при тези обстоятелства ти къде ще идеш при раздяла? Как, щом възнамерява да остави дома на негово име, как да се погрижите заедно - и ти да имаш дом? Ако трябва, ще отделяш тези 600лв за вноска, но бъдещия ти мъж трябва да разбере, че ти трябва да бъдеш защитена. Ако не можеш за апартамент, започни с къща в провинцията, с парцел дори. Но грижата за теб, не забравяй, тръгва от там, че ТОЙ отказва да се погрижи за теб и че ТОЙ отказва да имате общ дом, както е в много семейства.

В идеалния случай, двама купуват жилище на името на двамата, уговарят се кой с какво ще допринася и плаща (ако жената работи, а мъжа реши да гледа децата, тя ще изплаща жилището, но при развод го делят). При вас, за съжаление, имаме страхлив егоист, който бърза да купи нещо преди брака, за да е защитен. Теб кучета те яли, нали...