Откъде знаеш какво е налично при мен, да не ми гледаш банковата сметка? Спри се малко с прокобите и се успокой. Или си измислям 100%, или наистина имам нещо реално предвид.
Аз искам да си купя нещо приятно за живеене. Да ми прави густо. Ама няма. Теснотия, депресия, дефекти. Казваш бюджет 200 хил. евро и ти показват тотални глупости: гледка в стена, комин, одимяващ фасадата, презастрояване, коли на два ката, кофти етаж, еми не ми е приемливо, съжалявам. Да не говорим за абсурда, че на практика за скок от 2 на 3 спални третата спалня струва ефективно десетки хиляди евро. Да, има опция нови 2 съседни апартамента, но там пък има риск, чакане, да не говорим колко са наблъскани новите сгради.
За кредит - при същия стандарт с лекота ще изплащаме 80 хил. евро, това ни е някаква психологическа граница. Идеята е, че не искаме да изплащаме нещо, което ще отнеме 20 години, под 5 трябва да се изплати, иначе с изхвърляне някои хора биха взели и по-голям кредит.
И дори за тия пари в Пловдив - еми няма какво да ми изпълни душата. А аз искам това, нещо приятно и хубаво, не къткане на малки апартаментчета за чАдата, не за случай на развод, а за живеене. Щото в крайна сметка не може човек да си планира живота само според най-черния сценарий - тогава просто не е живот.
Да, има огромни панели и ЕПК-та, но не искам да живея в такава сграда. Другите огромни опции са в сгради от 90-те, строени с аматьорска фантазия.
А вече дори да имам пари за топ имотите - има една шепа седемстайни, то вече е по-добре да се вземе къща, щото дори за милиони, пак ще си наврян в затворен комплекс.
Изобщо, Пловдив в момента е някакъв абсурд в строителството.