Алкохолизъм - има ли адекватно лечение в България

  • 14 349
  • 74
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 16 510
Ние спасихме свекър ми, на 67 (след почти 50 г. злоупотреба), вече 5 г. е чист. Не само че черният му дрбо се върна от фаза 2 на церозата на фаза 1, ами се изчисти съвсем.

Стана с припадък, от който той се уплаши. И после  лекари в София да му лекуват церозата и диабет 2 (който открихме едновременно с церозата).  Сега е отслабнал, стегнат, жизнен и в ума си (прeди това беше постоянно stoned). За тези същите 5 г. му измряха всичките събутилници.

# 46
  • София
  • Мнения: 1 402
Ние спасихме свекър ми, на 67 (след почти 50 г. злоупотреба), вече 5 г. е чист. Не само че черният му дрбо се върна от фаза 2 на церозата на фаза 1, ами се изчисти съвсем.

Стана с припадък, от който той се уплаши. И после  лекари в София да му лекуват церозата и диабет 2 (който открихме едновременно с церозата).  Сега е отслабнал, стегнат, жизнен и в ума си (прeди това беше постоянно stoned). За тези същите 5 г. му измряха всичките събутилници.

Никой не го е спасил, а той сам е пожелал да спре да пие и да се лекува след припадъка.

Последна редакция: пт, 01 юни 2018, 18:57 от bugi6

# 47
  • София
  • Мнения: 16 510
E, добре, ние го тървахме от  лапите на местната общинска болница, които при кръвна захар 12 му наливаха системи с глюкоза и го докарахме в София за да се установи какво му има и как се лекува. Пък ти преценявай кой го е спасил.  Страхът от смъртта го е спасил.

# 48
  • Мнения: 1 459

Но има хора, които се измъкват.


Алкохолизмът е като анорексията при момичетата. Пдихична болест,която страшно поразява тялото. Крайният изход много зависи от адекватните влижени отвън усилия и от ресурса на болния.

Няма хора, които се измъкват. Освен по филмите.

Интересно обобщение направихте. Simple Smile

# 49
  • София
  • Мнения: 971
Принципно по целия свят има хора, които са се спасили от лапите на някоя зависимост, но не тръбят, че са го постигнали!  Но наистина само силните духом хора успяват.

# 50
  • Мнения: 40 147
Естествено, че има адекватно лечение за алкохолици.
Много е просто.
Алкохоликът трябва да го поиска.

# 51
  • Мнения: 15 655
Да,но когато очевидно не иска,както е в случая,няма никакъв смисъл от:''искам да му помогна''.Не съм чела другата тема,но предполагам,че децата са го виждали в ''целият му блясък''.С времето най-много да го намразят и изобщо да не искат да го виждат.Познавам такива деца.

# 52
  • Мнения: 40 147
Така е. Няма смисъл да се помага на такива хора. Те трябва да търсят помощ, а не другите и да им се бъркат и да им мрънкат.

# 53
  • София
  • Мнения: 24 839


Няма хора, които се измъкват. Освен по филмите. И не е като анорексията.

Напротив, има.
Непиещи алкохолици- двама познавам, които над 40 години вече не са близвали алкохол.
Единият беше известен режисьор, почина, но не от цироза или нещо свързано с пиене.
Другият си е жив и здрав, и продължава да не помирисва дори.

За протокола- брат му, с когото заедно се наливаха, почина съвсем млад.
Това беше стимула.

# 54
  • Мнения: 9 196
Значи не са били алкохолици, просто временни пияндета в младежките си години.

# 55
  • София
  • Мнения: 24 839
Значи не са били алкохолици, просто временни пияндета в младежките си години.

Да, щом казваш, така ще да е . Mr. Green

# 56
  • Мнения: 9 196
Е преди 40 години, колко да са били ... няма оправия алкохолизма.

# 57
  • София
  • Мнения: 985
В София, на ул, Шипка, има добър център за лечение на зависимости - лечението, обаче, е продължително. Може да се свържете и попитате за какво става дума.

# 58
  • Мнения: 1 756
Алкохолизмът не е само злоупотреба и пиянстване след работа с приятели. Става въпрос за системно напиване от сутрин до вечер, когато мозъкът вече е замъглен до такава степен, че няма трезвени моменти. На алкохолиците им е все тая, дали ще оживеят или не, най-важното е бутилката. Вариантът да се стреснат от нещо не важи. Те имат опити за самоубийство зад гърба си, та едно припадане или нечия смърт ще ги уплаши. При тях е вече болестно състояние.
Баща ми си замина на 50 год., след около 7 години системно пиене. Започна по времето на прехода, когато му беше трудно да свикне с промените в службата и съвпадащо с друг труден личен период  - кризата на средната възраст. Началото беше в кръчмата, края вкъщи: ставане с бутилката, лягане с бутилката. Докато не се превърна в сянка на себе си, нищо не го интересуваше вече, с никого не общуваше, работеше колкото да не е без хич. И той опита самоубийство, но майка ми го хвана в последния момент. Последва лечение при психиатър - имаше добри шансове, но както се казва трябваше и той да го пожелае. Накрая вече започнаха халюцинации, несвързано говорене и немощност при придвижване.  Избавлението дойде мигновено от инфаркт.
Мислила съм си за един краен план - да го затворя някъде в някое запустяло село в запустяла къща,  само с храна и вода, да го изчакам колкото е необходимо да дойде на себе си и да започне на чисто. Поне да знам, че всичко сме опитали.
Това беше преди повече от 20 години, сега би трябвало да има повече възможности за лечение. Успех!

 

# 59
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 735
Нямам личен опит, но винаги съм смятала, че има един човек, който знае как се прави. Желяз Турлаков.
https://novonachalo.net/zanas/ot_jeliaz

Общи условия

Активация на акаунт