Когато любовта дойде в неправилния момент

То може би Е псевдоним.

Може и да е. Но ако не е да предупредя, че лесно може да се разбере коя е.

На мен ми е чудно, как така, в такива теми, с такива въпроси, още в началото се констатира, че тоя, с който искате да правите секс, ви е сродната душа?

И аз се чудя.
До известна степен класифицирам срещата ми с МП като "любов от пръв поглед", защото действително от първия поглед имах големи симпатии към него, ама симпатии, чак сродна душа...

Клишета, върху които дори не се и замислят някои- звучат възвишено едно такова, като за малоумни.
Виждаш се с някого за броени часове, без досадните битовизми- само пИпИруди и въздишки, а някъде и я стихове, я някоя обща асана..........

Но, като имаш две деца от предишните пеперуди, трябва да имаш и трезва мисъл, и да си здраво стъпила на земята.

Голям лукс е на фона на две деца да се оглеждаш и да имаш очи за сродни души, любови и прочие.
Оправи ситуацията с мъжа ти първо, ако ще се разделяш с него, разделяй се и тогава намесвай друг в играта. Децата с нищо не са длъжни за Радините вълнения на родителите и следва да им се спестяват.

Офтопик.
Аз пък с ММ се познавам покрай друг форум. Като се видяхме на живо, му разказах как в първите години на писането си в оня форум съзнателно рядко отговарях на негови постове, защото доста подигравателно хапеше хората. Дори веднъж в разговор с трети човек, също четящ и пишещ там, помня, че казах за него: "Да, интелигентен е, но е зъл". Аз също може да съм зла, но той не може да се мери с мен. Сега той обича да ми казва, че няма причина да си правя илюзии за него, след като още тогава съм знаела, че е зъл.

А по темата нищо не мога да напиша, не ми се е случвала любов при вече налични семейство и деца (да, без брак също може да има семейство и не, в закона не пише обратното) и дано никога не ми се случи - нито на мен като влюбена и пърхаща, нито, не дай боже, на мъжа ми, тоест пак на мен, но като "потърпевша".

Аз познавам доста ""открили любовта" след брака. Ами не им е лесно и на тях. Една приятелка така се беше оплела в лъжи - годеж с любимия, квартира с него, запознава 2те деца с бъдещия пастрок и баба и дядо, никой обаче не знаеше че има мъж. Лъжеше на поразия, докато мъжа и печели в чужбина месечно 6000 лв и ги влага е новото им жилище. Всеки ден между 7 и 8 се прибира в семейния апартамент за да говори по скайпа с мъжа си, а на любовника казва че отива при приятелка. И така 4 години. Накрая момчето разбра, че не е разведена и няма да се разведе и също замина за чужбина. Тя си живее с мъжа си в нова къща. Мъжа и продължава да работи от време на време в чужбина, децата не казват нищо за историите на майка си(а може и да са забравили защото бяха много малки) и има нова изгора - отново по-млад и несемеен и без деца.

Злодеида, ами на жената й е скучно, съпругът в чужбина, домът и прехраната осигурени, децата вече пораснали. Друго си е да има тръпка, несигурност, очакване, и то с неангажиран мъж. Пък и неангажираният знае, че женена жена с две деца няма току така да си зареже семейството и му е удобно. И те по някакъв начин са си "сродни души", удобно им е, вълнуващо, до следващата тръпка и така. Вероятно тази женица ще си живее със съпруга, работещ в чужбина докато смъртта ги раздели, но през това време колко сродни души ще срещне...

Който го може... а ние като не го можем - ще ги осъждаме.

Не мога да говоря от първо лице, но това се случи на бившия ми. Срещна "правилния човек в неправилното време", както той самия се изрази.
За мен лично това е недопустимо и ще обясня защо.
Първо, не бих си позволила имайки семейство, на друг човек да се доближи толкова много до интимното ми душевно и физическо пространство. Аз държа лоялността да е двустранна и реша ли да предприема действия към друг човек, бих искала първо да приключа със сегашния си партньор, а не да "тъка на два стана" докато ми е удобно...
Знам, че този метод не гарантира лоялност от другата страна, както се случи при мен, но това е до характера на човека. Сега съм с друг мъж, но отново мисля по същия начин. Просто урока който научих е, че най-голямо уважение мога да очаквам единствено от себе си и родителите си. "Колкото по-малко очаквания имаме към другите, толкова по-малко разочарования ще претърпим".
Съветът ми към автораката е първо да се постави на мястото на половинката си и да си помисли как би се почувствала, ако той постъпи по този начин...въпреки, че такива хора никога не мислят какво му е на другия. Иначе не биха постъпили така.
Ако "голямата ти любов" е семеен, това трябва да ти е такава аларма за опасност, че аз бих избягала с 200. Това трябва да ти подскаже, че след като той сега изневерява на жена си с теб, представи си какво ще прави, когато ти му станеш жена! 😉
Ако пък не е семеен, пак е аларма за мен. Това значи, че не се свени да се намеси в едно семейство и когато изгради свое с теб, би направил същото можеби с някоя друга семейна...защо не?!
Въпроса ми към онези в твоята ситуация е :
Как разбрахте, че това е сродната ви душа, само от чат, тел. разговори и откраднати кратки срещи за бързи плътски удоволствия? Как познавате любовта без да сте живяли и един ден под един покрив? Без да сте делили хляба, мъката и радостта; без да сте имали безсънни нощи с болни деца или с други тревоги? Как?!? Как с лека ръка се взема такова решение?!
Случи ми се, бях от другата страна,  но не получих обяснение как!
Не искам да те виня, просто се опитвам да мисля като един от вас и не мога.
Не мога да бъда такъв егоист и да взема решение да излъжа доверието на половинката си. Дори и да срещна "моя човек" и ме удари гръм или сляпата неделя, ще имам силите и достойнството да кажа " Съжалявам, но обичам друг човек и не желая да те наранявам. Искам да се разделим!"
Не бих лягала до съпруга си целувана и прегръщана от друг! Това е твоя избор! Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение! Успех и запомни, много по-жестоко е да лъжеш човека, който вярва в теб, отколкото да признаеш че обичаш друг. Никой никога не би желал да бъде мамен.

1. Лоши, цели 12 г.. Не осъзнавах колко лоши. Мислех, че всички семейства са такива.
2. Разведох се.
3. Щастлива. Почувствах се щастливо разведена.
4. Че нямах смелостта да го направя много по-рано. И друг път съм писала, че страхът е бил основен мотив, но не и оправдание.

Mom of 3, не мисля, че е имала предвид лоши цели, а че цели 12 години са били семейство с лоши отношения.

1. Лоши, цели 12 г.. Не осъзнавах колко лоши. Мислех, че всички семейства са такива.Какви лоши цели? Чии? Твоите, неговите или вашите? Отношенията ни бяха лоши с бившия ми съпруг.  Цели 12 години го издържах.

2. Разведох се. Защо? Посегна ми. Обаче психическият тормоз предните 12 г. беше не по-малко увреждащ. Жалко, че не съзнавах и не знаех, че е също тормоз.
3. Щастлива. Почувствах се щастливо разведена. Обикновенно така се получава! 😉
4. Че нямах смелостта да го направя много по-рано. И друг път съм писала, че страхът е бил основен мотив, но не и оправдание.Страх от какво?Каква е била причината да се разделите? Ти от чия страна си била? Тази на авторката или на половинката й?
  Страх от неизвестното: дали ще се справя сама с две деца. Аз си забрах децата и се изнесох.

От 12+ г. съм с втория си съпруг. Нито за един миг откак сме заедно не съм имала нужда да споделям мисли и чувства с друг мъж (та дори и приятелка). Никой друг мъж не ме впечатлява повече от моя.