Дневникът - тема 93 - Да отслабнем всички заедно!

След последните мнения може да изглежда голяма тесла, но имам -1,5 за миналата седмица след като се върнах от ваканция. Режима ми е ям каквото искам без да искам да прекалявам и да изяждам за да ям. Също движение като лятното ми е ходене колкото повече възможности имам , толкова по-добре и малко плуване почти всеки ден откакто откриха външния басеин края на Април . Малко т.е. 10 -12дължини и излизам. Нямам време за повече.
Намалих обяда в жегите, т.е. точно колкото да се наям без да преяждам изобщо. Вечер хапвам по нещо , но гледам да не е късно. Бирата съм я зарязала и не ми е вече лятно разхладително. Сладки напитки не обичам и я карам на ледена газирана вода.

Това от мен. Много добре се чувсвтам , имам да стягам около корема, ное много по-добре от преди.

Момичета, много точно сте го написали. За хора, склонни към напълняване, като в тази графа влизам и аз, си трябва постоянен режим. И наистина трябва да се приемете такива, каквито сте ако не можете да я карате с постоянни лишения, защото отслабването е само една малка част от борбата. Трудното е след това и не малко хора се провалят в задържането на резултата и всяко отпускане води до покачване и лека по-лека пак се връщат в изходна позиция. Аз преди отслабването години наред си носех 110-те кила точно защото осъзнавах, че трябва да променя мисленето и нагласата си спрямо храната. Когато усетих, че съм готова завинаги да спра определени храни започнах промяната. До ден днешен нито за миг не съм се чувствала лишена или ограничена от това, че не се храня като останалите, защото ако се храня като тях означава че ще съм сто кила.. ама пък на сто кила нито се харесвам, нито се чувствам добре.
Стана дълго, но за пореден път се включвам в темата за да кажа, че ако не сте се настроили психически то няма смисъл от това сега да започвате какъвто и да е режим, защото той е обречен на провал от самото му начало. Моя опит с хилядите режими, които съм спазвала през годините преди голямото отслабване показва, че започвайки с мисълта само да сваля едни 10 кг и после такаааа ще се наям, не са довели до нищо добро.. напротив качвах не само сваленото, но и още няколко килца бонус отгоре.

  Благодаря ви. Видях че сте ме прочели и съветите са точно на място.

Винаги като съм на диета точно така се чувствам -лишена, ощетена, измъчена,не мога да приема че трябва да е до живот, макар че си го повтарям и се опитвам да си го внуша. Всъщност нямам търпение да сваля някакив килограми и да се наям. Затова и преди време ( преди втората бременност)  свалих едни хубави 5кг за един месец с 90 дневната, почувствах се добре и започнах да плюскам като не виждала. Сега дори и толкова не мога да се мобилизирам. На каква диета съм?! Лъжа себе си... Вчера ядох мекици, вечерта пих бира. Предния ден бях режимна на скара и салата, ама така като се замисля мушнах и един сладолед!  Нали усещате самоиронията ми и накъде бия?! Скара и сладолед не е режим! Не и за хора при които и без това трудно се случват нещата.

Остава въпроса как да се настроим психически. Щото на думи лесно. И на мен това ми е проблема.
Спазвам някакъв режим и послеее
А ми трябва малко.

Ами моята стратегия е > защо искам да го изям това нещо ? В същност гладна ли съм или просто ми е вкусно.Ако просто ми е вкусно то не мога ли да си го прибера за момента , когато ще съм гладна  и да го изам тогава. Т.е. не ям  просто заради вкуса на нещото, а само ако съм гладна. Не ям и защото нещо е специалитет и ми е интересно ... ако не съм гладна. Ако ми се пие нещо и в хладилника студена биричка и газирана вода , първо пия водата и после ако още ми се пие биричка ще си взема, но обикн. не ми се пие бирата, студената газирана вода ми има същия ободряващ и разхлаждащ ефект ...
Та така. Не е нужно да се правят жертви. Просто да се прекалява не трябва.

И всякакво възможно движение.

А трябва ли да се разболеем, че да я преборим тъпата лакомия
Ей аз едни 5 кила като свалих и вече от 7 месеца не пия хапчета за кръвно, сега искам още 5, после още 5
Тя Гери е малка, ама то ако сега си приемеш вида и килограмите, после ще отиваш само нагоре
Аз слаба съм била, но хубава като теб не съм и истински ти се ядосвам като ти гледам старите снимки

Само и аз да можех да като Малкото Трънче да не ми е господар устата, ех, ех... много хубаво си го написала

Не. Хитра стратегия е да си носих кутийка за храна и да си каъваш ? ще го опитам това малко и ще си го взема за после или за някой от фамилията  . Така като знаеш, че си го имаш можеш само да го опиташ малко . След като го прибереш в кутийката ще видиш, че няма да имаш нужда да го изядеш. И така . Ще събереш доста храна до края на деня. Можеш да префасонираш малко и е готова фамилната вечеря. Дори няма да ти се налага да готвиш.

Съгласна съм с мненията по-горе и аз не мога да карам само с яйца и салата и ям по цяла вечер до късно напоследък затова съм се окръглила но не мога все на режим да живея
Sivi, имам един въпрос: По време на чисто белтъчни дни ядеш ли трици? Питам защото ми изглежда нелогично ако е така ще се наруши кетозата тогава как ще се изгорят запасените мазнини?

Психическата настройка наистина не знам как идва. Аз просто след години с наднормени килограми, снимки които ме зашлевиха с реалността, защото аз някак си знаех, че съм дебела ама не се снимах и не можех да осъзная колко точно дебела съм станала, бях се затворила в себе си, бях в депресия, постоянно мрънкаща и в лошо настроение. Дори с най-близките приятелки не излизах, защото те са слаби, а аз покрай тях изгледах още по слонски. И един ден така както си седях и четях поредния режим осъзнах, че не искам да съм повече такава и че само и единствено аз мога да си помогна за да изляза от това тяло и лошо настроение. Първо приех, че имам да свалям 50 кг, след това че няма да стане за месец-два и някак се нагласих че поне две години ще ми отнеме смъкването им, а след това си казах, че няма храна на света която да свърши, че да не мога да се откажа от нея за по-дълъг период от време. Единствената ми изненада бе, че 40 кг преборих за 8 месеца, а след това неусетно за още 4 месеца смъкнах и останалите 10. И това беше най- лесната част, защото след това започва истинската борба със задържането им. Имаше моменти, в които изглеждах направо мършава и всички кокали ми стърчаха, но аз продължавах да се виждам дебела в огледалото. Когато се включих в темата пак бях качила заради прием на хормони. Ами пак същото като предния път се получаваше - депресия, затваряне в себе си, лошо настроение, мрънкане.. абе не се чувствах добре в кожата си и това личеше при общуването ми с околните. За няколко месеца пак влязох в старите си дрехи, но с тази разлика че сега вече съм доволна от тялото си и от начина, по който изглеждам и въобще не мисля заради някаква си храна пак да залитам в крайности. Многото писане всъщност бе с идеята да кажа, че нагласата идва някак си от само себе си, защото винаги съм започвала някакви диети за да смъкна някакви кила, но без тази настройка никога не ми се е получавало. Но пък и не е като да седна и да почна да се настройвам че ей този път съм желязна и ще успея. Просто една сутрин се събуждам и се усещам готова да съм стриктна и да не мисля какво не ям. Концентрирам се върху това какво мога да ям без да влияе на фигурата и експериментирам с различни рецепти за да ми е разнообразно и хич не гледам в купичките на околните.
pvacheva всеки ден ям по 3 суп л трици, независимо дали съм на П или ПЗ дни. Не мисля, че идеята на Дюкан е кетоза. Но пък честно да си призная спазвала съм толкова режими, че знам всяка храна как ми се отразява и никога не съм залитала толкова по хранителната стойност на храните - калории, въглехидрати, протеини, макроси, нутриенти и какво ли не още показатели.

Благодаря Sivi, аз още разучавам режима и се настройвам дали ще мога да го спазвам
Аз съм така първо разучавам продължително нещо за да мога твърдо да кажа че го спазвам за да не може някой да обвини че съм се зарекла пък не си държа на думата За да мога да се настроя на дадена вълна с много неща се съобразявам около мен - ужас

Това е правилния подход. Аз разучавам два месеца режима и просто в процеса на четене на правилата, както и всички теми тук във форума осъзнах че съм се надъхала и съм готова да го започна и да бъде пътя към моята промяна. След решението, още около месец четох за да науча всичко, което е разрешено за ядене и да нямам трудности при спазването му. Казах на домашните, че започвам режим, че ще изисква повече финанси моето хранене и всички ме подкрепиха и когато ми свършваха парите те ми купуваха необходимите продукти за да не се спъва процеса на слабеене. Към днешна дата готвя за цялото семейство напълно режимни храни и на тях им харесват гозбите. Дори сестра ми започна всяка сутрин да закусва тричава палачинка, защото хем я засища, хем и е вкусно. Важното е да има човек и подкрепа, а не саботьори, защото е гадно някой да те увещава че от един бонбон нищо няма да ти стане. Да, нищо няма да ми стане, ама като съм решила, че няма да ям бонбони не виждам какво удоволствие им доставя на някои хора да ми натякват това.. или просто идеята е била да се проваля.
Днес много се разписах и сигурно вече досадих. Успех момичета и дано настройката да дойде и при вас и то докато все още са малко килограмите за сваляне

Психическата настройка е лесна, когато човек намери правилната мотивация за себе си защо иска да отслабне.
Причини от типа
"Ох, качила съм, трябва да сваля 5-6-10 кг!"
"Яя, Пенка е на диета, изглежда супер, и аз искам така!"
"Всички слабеят за морето, трябва и аз да почна някаква диета!"
обикновено не вършат работа.Или действат само "три дни"....

А ти колко време си била с наднормени килограми? По спомен си спазвала режими преди ВМ НВХ, които не са довели до резултат през годините, което говори, че и при теб не е дошла лесно настройката и мотивацията.

Около 10-на години....приблизително.
Диетите, които съм "спазвала":
1.на 18 години, съученичките решиха, че ще слабеем за бала.Бях около 59-60 (166 см), за три месеца, с орязване на пиците, кифлите, хляба и шоколада, паднах на 49.
2.на около 32-33 години, три дни бях на Дюкан, заболяха ме бъбреците на третия ден и се отказах.Бях около 70 кг.
3.и ВМ НВХ сега, от март 2016.От 95 на 65 кг...
Това е моят "опит с диетите".

Четири години бях вегетарианка (2012-2015), но мотивите ми нямаха общо с кг, а основно хуманни.И преди някой да зададе съответния контра въпрос:да, сега ям основно месо.Но аз и тогава съм писала, че няма живо същество, по-важно и по-ценно от мен и здравето ми.Та, щом здравето ми го налага, хуманността остава на заден план.
Както, и не съм се клела "във вярност" на ВМ НВХ.Ако по някаква причина, основно здравословна, наложи смяната му, нямам проблем с това.
Животът ни се променя, ние се променяме, тялото ни се променя.Това, което има страхотен ефект "днес", може утре да не действа по същия начин.
И за съжаление, или пък за радост (кой знае!), няма доктор, диетолог или врачка, които да ни кажат кое би било най-доброто за самите нас.Трябва всеки сам за себе си да открие най-доброто решение.

Много ми харесва написаното от Сиви. Точно, ясно и простичко.
Аз също много четох преди да започна режима. Търсех си нещо дългосрочно и трябваше да съм наясно как се спазва и дали ще мога да се справя. Едва след като се уверих, че няма да се чувствам ограничена и непрекъснато гладна, го започнах. Реших, че ще му дам шанс 6 месеца и тогава ще реша дали да продължа.  Не се чувствам лишена по никакъв начин, не ми липсва нищо. И аз като Амур, открих един нов свят на храни и комбинации, беше ми все по-интересно. Не ям нищо насила, храня се така, че да ми е вкусно.
Забелязвам обаче един проблем. Имам страх от определени храни, което изобщо не е добре. Тези дни ядох картофи и ориз. Подходих с ужасен страх, дори не мога да го опиша. Все едно ще ям нещо вредно, все очаквах да ми стане лошо. Към домашните мекици и палачинки дори не смея да посегна. Давам си сметка, че съм стигнала до крайност. Сега целта ми е да не залитам, а да стигна до умерен режим, от който надявам се, ще се чувствам добре - хем пълна с енергия, хем да сваля още няколко килограма.