Трудно проговаряне - тема 24

Рядко се стига до наказания, защото той само като чуе " ако....ще започна да налагам наказания или ще стана лоша..." Веднага му се отпушват ушите и се променя за секунда.

Здравейте, момичета! Отдавна не съм писала в темата, но сега ви зачетох и май повечето ми познайнички продължават да обменят опит. Та реших и аз да се включа отново, защото коментирате една тема, която в момента ми е много болна - поведението на децата.

След две години и половина ходене на логопед и четири години на психомоторна кинезитерапия от есента синът ми на 6 години вече не ходи на подобни занимания - на логопед, защото няма нужда, а на кине, защото си мисля, че достатъчно е ходил, а и е достатъчно натоварен в училище и с други неща. Детето е в първи клас и се справя много добре с материала, средно оценките му за първия срок са 80/100. Поведението му обаче е безобразно - непрекъснато говори в час, разхожда се, гледа през прозореца, бил нервен (не знам в какво се изразява това, но подозирам, че означава въртене на стола). Днес половин час ми се е оплаквала едната му учителка, другата е същата работа. Говоря у дома, но сякаш той не схваща много за какво иде реч. За училище не говори, а иначе има много приятели, като гледам на колко рождени дни го канят, и сутрин много бърза да ми каже чао и да отиде при съучениците на двора. Ако обаче го питам нещо за самото училище, отговорът (ако изобщо има такъв) е 'не знам', 'не си спомням' и така още от четиригодишен. Освен на училище ходи на неделно българско училище, футбол, китара и плуване - там няма проблеми с поведението.

Когато беше на 3 години и половина, правихме обследване заради забавянето на говора, което не показа отклонения. В края на март започваме друго заради поведението му в училище - ще ходи на тестове при психиатър, психолог, невролог + енцефалограма. Обследването е по препоръка на педиатърката, след като й показах бележките на учителките за поведението му. Според мен, а и според логопедката при него има голямо разминаване между интелектуалното и емоционалното развитие. Интелектуално е много напред, което му помага с материала. Емоционално обаче изобщо не е дорасъл за първи клас. Къде доброволно, къде със заплахи сяда да пише домашните и да работим допълнително у дома, но като цяло виждам, че вниманието му е насочено към игрите.

Доста статии изчетох за ХАДВ и ми се струва, че при него няма такова нещо. Или поне невинаги. Надявам се тестовете да дадат отговорите, които аз търся: дали детето има ХАДВ или просто е незряло за изискванията в училище, и съответно да получа насоки как да се работи с него.

Дългичко стана, ама сори. Пожелавам ви много успехи с децата и ще продължа да надничам при вас.

Nedinka, явно е, че не сте България, ако посещава неделно българско училище! Ако сте в англоезична държава - защо не направите тестовете, които е правила Poppy.  Според мен те ще ви дадат много по точна представа къде в развитието си е детето!
Иначе е ясно, че ако се занимаваме с децата си и то от много време- явно при вас от 2 годишен- то те ще са напред с материала за сега! Въпросът е като порасне и в по горните класове ще взима неща, за които няма как да се подготвите- тогава ще е борбата!
И моята кукла я занимавах цяло лято и сега продължавам - госпожата в градината я похвали наскоро как добре пишела - е да, ама това, което правят сега за нея е лесно, защото сме го минавали многократно! До колкото мога ръчкам и бутам, но това е за сега- в бъдеще се моля само да успея да изградя в нея някакво постоянство и трудолюбивост! С другото сама ще трябва да се справя!

Linissima, не сме в България, в Белгия сме, синът ми е роден тук. Обследването, което ще правим, изглежда като това на Попи, или поне почти. Ще видим - започваме в края на март и ще откараме повече от месец - имаме четири дни по четири часа на ден. Нито на кине-то, нито на логопедката се е занимавал с четене, писане и смятане. Разчитам на работата в училище (все пак е там от 8:30 до 16 ч.), а у дома пишем домашните и ако остане време, малко допълнителни упражнения. Синът ми учи в двуезично международни училище с английски и френски. Не знам Попи с какви впечатления е от английската система, но според мен е доста елитарна, прави отсявката още от много рано и без допълнителна работа у дома не става. Синът ми е на шест година и половина и в момента учат умножение с 2, 5 и 10 и някакво деление с остатък, например 19:5. При обследването навремето ни казаха, че детето е с много високо IQ, но ни предупредиха, че на тази възраст нищо не значи. Факт е, че детето схваща, но според мен той в никакъв случай не е гений и определено си има нужда от допълнителни занимания у дома. В събота заминаваме за една седмица ваканция и съм му подготвила едно тесте с преговорни упражнения по английски, френски и математика. 😀

Нединка, здравей Ще си пишем тука до абитуруентската май Бие сме в Република Ирландия и учебната система май е малко по-различна от тази в Кралството. Въобще не съм забелязала да е много елитарна, лесничко им е на децата поне в основното училище, след това вдигат летвата. На нас учителката ни е казала, че домашната не трябва да отнема повече от 15 минутки на ден, те имат да научат да четат 10 думи за една седмица /преговаряме ги всеки ден/, отделно 8 страници четем на седмица от една книжка, 1 звук трябва да напишат и нещо много елементарно по математика. В момента работят с числа до 15, броене наобратно, кое число е преди и след дадено число, да отсяват по-голямо и по-малко като количество. Моята дъщеря получава помощ по английски като чужд език с други деца в малка групичка, също learning support за четене и математика и ресурсно обучение 3 пъти седмично по 40 минути / за това си има индивидуална програма/. Аз почти не се занимавам с нея у нас. Изключително гъвкаво им е обучението, в на дъщеря ми класа има сигурно 7-8 деца, които посещават различни групи, според нуждите им от допълнителна помощ.
За разликата между емоционалното и интелектуалното развитие, прекрасно знам за какво ми говориш. Нашата психоложка ми каза същото и няколко поста по-нагоре точно това казах, нашите деца са много незрели на фона на останалите. Дъщеря ми си играе най-добре с хлапета на по 4-5 годиники. Това ще се израсте чак в пубертета. На моменти даже поведението й е леко неадекватно на фона на връстниците й. Ние нямаме проблеми с поведението в учишище, много е послушна там, но концентрацията й е зле и е вечно неразбрала. Едва сега вече след втора година ежедневно питане Как ти мина денят?,  разказва какво се е случило. Но тя си има и най-добра приятелка и някак си това детенце и създаде сигурност в класа, има с кого да играе, разменят си разни неща.
Как е синът ти със социализирането? Има ли приятелчета? За мен тази част е най-важната от тръгването на училище. Ваканциите постоянно й организирам срещи с деца от класа и ги водя на кино, на куклен теарър, викаме ги у нас, общо взето сравам бавачка на чужди деца, само и само моята да е се чувства в свои води в класа и да й е добре като ходи.
Децата не правят нищо безпричинно, има някакъв дразнител в училището, за да се държи синът ти така, явно изпуска парата. Това със седенето на стола е сензорен проблем, на дъщеря ми й дават сензорна възглавница - една гумена възглавница, която дава възможност на децата да си мърдат.

Мами, нашите деца са незрели за възрастта си, така е. И моето е такова, въпреки, че вече говори добре, с учебния материал се справя прилично, е не е отлично, но е добре. И моето в училище е много послушно, проблемно и е вниманието и концентрацията. И я интересуват все още играчките пред уроците.
Но, миналата седмица ми зададе въпроса - Мамо, и ти ли като си била малка, си се срамувала от момчета, които харесваш?

Ооооо да, и моята си е харесала едно момче, но май и той я харесва, защото само се закачат сутрин на редичката
Иначе тя си е перманентно влюбена в баща си, даже на 14 февруари мъжът ми винаги идва от работа с голям букет и бонбониера, та рева 1 час защо баща й бил мой boyfriend, а не можел да е неин. Та така...

Попи, сори. Спомням си за английския, защото сме го обсъждали навремето, но съм пропуснала или забравила, че сте в Ирландия. Системата (поне по математика) ми се струва различна - детето работи с числа до 100: събиране и изваждане с прехвърляне, сравняване, раздробяване на десетици и единици, броене през две, пет, десет (това е и заради умножението) и четни/нечетни числа (това много го мъчи моят, прекалено абстрактно му идва). По английски учат частите на речта (съществително, прилагателно,...), отделно спелинг, отделно разбиране на текст, ама текстовете им са по една-две страници. И според нашата учителка домашното не трябва да отнема повече от 15 минути и синът ми наистина го прави за толкова, но докато седне, докато се нагласи, докато стане три пъти, че се присети нещо, може да откараме и половин час. А и аз попреглеждам какво са правили в клас, обяснявам допуснати грешки, карам го да поправя и преписва, препитвам и на минали неща, които са му били по-трудни или неясни. И в неговото училище има есктра хелп за децата, които имат трудности с френския или английския, но той не ходи. Единствено му дават всяка седмица по 2-3 допълнителни книжки за четене у дома. Английският му е слаб от френския, което е нормално, но се оправя достатъчно добре, а и аз се занимавам с него. Аз съм филолог по образование, всекидневно работя с английски, френски и български така че мога да помагам, дообяснявам, контролирам и т.н. От учителките не мога се оплача. Мисля, че са добри в работата си, с опит, може би с малко завишени изисквания към децата, но ми се струва, че това идва и от системата.

За социализацията - социален е на максимум. Половината от класа познава от предучилищната, но явно и с другата половина доста се е социализирал. Препоръчах на учителките да го преместят до дете, с което не е приятел, но след 3 дни се оказа, че въпросното дете вече му е много добър приятел. Децата го обичат, канят го на рождени дни и играят заедно на една площадка след училище, но както каза и госпожата по английски, той е много добродушен и ако някой има нужда от помощ (и за изгубен молив, и за някоя беля), винаги е на линия. Не е агресивен и бързо се вписва в групата, но има и тренинг за това: две години и половина ясла, три години предучилищна, от малък допълнително спорт и музика, а през ваканциите стажове с абсолютно непознати деца. Освен това той винаги търси партньор за комуникация - винаги трябва да разказва, да обсъжда, да води разговор с някого. Като сме у дома, ме хваща за събеседник и цяла събота и неделя си разправяме разни неща. Вчера го питах защо приказва в час. Отговорът му беше: 'Всичките ми приятели са около мен'. На предишното обследване психоложката беше казала, че е екстровертен на макс, при положение че тогава едва връзваше едно изречение от три думи.

Ще погледна 'що е то, сензорна възглавница'. Помага ли? Моят и у дома много мърда на стола, а му взех стол на колелца, уж за по-ергономично и щадящо гърба. Голямо движение пада!

Няма начин домашното ни да е 15 мин. Толкова неща дават, че поне час и половина два ще отидат.

Привет отново, някой от вас да водят децата на Ментална аритметика? Ходихме на демонстрационен урок и много ни хареса и на двамата. Помагала за концентрацията, мисленето и куп други неща.

И аз си го мислех това. Съвсем близо до нас има такава школа.

Две неща ме спират засега - на детето да не му дойдат твърде много извънкласни занимания - ходи на китара, футбол, плуване и българско училище. И искам да изчакам резултатите от тестовете и препоръките на специалистите и тогава ще преценя.

Но определено е нещо, което бих пробвала.

Rosij, това на каква възраст се случва? Защото моето в първи клас вече е овладяло тези неща. Или децата не са разделени по възраст, а по умения? Като цяло ми ясна идеята, но на практика не си го представям. А домашни има ли? На сайта на тукашната школа пише, че детето трябва всекидневно да работи по 15 минути (може и половин час да беше). И като сложиш 15 минути по това и по още пет неща и... Но пък ако има ефект, ще се прежаля.

На 6 е. По възраст ги събират. На 2 нива са. Първото е до двуцифрени числа, а второто е с трицифрени. Деца 1-2 клас минават първото ниво също. Целта е да свикнат да смятат да смятат на абакус, а после да си го представят. Имат домашни. Ние за половин час ги правим.
Опитах да прикача снимка на задачите. Подобрява много концентрация и координация, понеже за двуцифрени се работи с двете ръце. При нас се получи много добре. Надмина очакванията ми.

Боже, тези беща много сложни ми се струват. Дъщеря ми едва ли ще се справи с такова нещо. Те даже още не пишат думи, а отделни звуци.
Нединка, много сложна ми се струва програмата в Белгия, не знам в БГ какво се покрива в първи клас, но с това, което казваш  направо ме втрещи.