Фентъзи и фантастика - Тема 15

  • 53 933
  • 759
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 4 104
Аниш, баш за Феанор няма да се съглася. Самовлюбен кучи син. От него започва разцеплението. Ако бе дал Силмарилите на Валарите, щеше да спести много мъки. в крайна сметка те не са негови. Всичко му е дадено от Валарите - и знанията и уменията, и дори живота (Елфите преди това ги е нямало). Всичко има от Валарите, а им се "зъби".  Ако се е отнасял с братята си, само защото са от друга майка нямам думи. Виж за Елронд или за Финголфин мога да се съглася че са готини, но Феанор и поколението му - не!
Силмарилите (и други готини джунджурийки) той ги е направил - негови са си. И другите са имали познания и умения, ама нъцки - нищо надминаващо го не сътворили. Не забравяй, че и Мелкор е Валар. Та ако ще харесваш Финголфин, не забравяй, че точно заради него започна срива на Нолдорите.  Щото се поведе по акълите на Мелкор и в резултат детронира краля и първородния наследник, т.е. Финве и Феанор. Та точно Феанор си е готиния и креативен тип.

# 511
  • България
  • Мнения: 6 852
 О, тия даже не ги броя за част от света на фантастиката/фентъзито.  Mr. Green



зомбитата са задължителна част от армията на всеки некромант.
Не на всеки. Имам предвид некроманти, като Сабриел и баща ѝ.
Връщат мъртвите напълно, а не като зомби.
"...Сабриел тихо въздъхна, мислейки си колко лесно седем души можеха да са живи в един миг, а после, въпреки всичко, което биха могли да направят, въпреки последната им надежда, в следващия миг да са мъртви. За пореден път изпита изкушението на некроманта да вземе картите, които природата бе раздала, да ги разбърка и да ги раздаде отново. Тя притежаваше силата да накара тези мъже да живеят отново, да се смеят отново, да обичат отново…"
  Тези некроманти харесвам, а създателите на тези чудовища
Скрит текст:
...Но без главите им можеше да ги върне единствено под формата на „ръце“, пренебрежителен термин, който некромантите, практикуващи Свободна магия, използваха за изгубилите своя блясък завърнали се от света на мъртвите, които запазваха малка част от първоначалния си интелект и губеха своята самостоятелност. От тях обаче ставаха добри слуги, или като съживени трупове, или като по-сложните Призрачни ръце, при които се връщаше само духа...
не са ми любимци  Mr. Green. Нареждам ги до елфите.

# 512
  • София
  • Мнения: 46 948
Аз съм абсолютен елф фен, със залитане към тъмните.
На второ място май вампирите...
И глупавичките нифелими ловци си ги харесвам, като идея поне.
И всеки владеещ елементи, независимо човек, елф, фея, аватар или каквото... 

Последна редакция: пт, 12 окт 2018, 19:43 от Angel_Dust

# 513
  • Мнения: 4 104
Аз съм абсолютен елф фен, със залитане към тъмните.
На второ място май вампирите...
И глупавичките нифелими ловци си ги харесвам, като идея поне.
офф:
Винаги съм си мислела, че по тези* клипове може да се драснат интересни (поне) разкази в стил градско фентъзи.

*
 Versailles - Aristocrat's Symphony
 Versailles - Ascendead Master (Remaster)

# 514
  • София
  • Мнения: 3 834
Ооооо клиповече на Версай Revolving Hearts

# 515
  • Мнения: 22 280
Аниш, баш за Феанор няма да се съглася. Самовлюбен кучи син. От него започва разцеплението. Ако бе дал Силмарилите на Валарите, щеше да спести много мъки. в крайна сметка те не са негови. Всичко му е дадено от Валарите - и знанията и уменията, и дори живота (Елфите преди това ги е нямало). Всичко има от Валарите, а им се "зъби".  Ако се е отнасял с братята си, само защото са от друга майка нямам думи. Виж за Елронд или за Финголфин мога да се съглася че са готини, но Феанор и поколението му - не!
Силмарилите (и други готини джунджурийки) той ги е направил - негови са си. И другите са имали познания и умения, ама нъцки - нищо надминаващо го не сътворили. Не забравяй, че и Мелкор е Валар. Та ако ще харесваш Финголфин, не забравяй, че точно заради него започна срива на Нолдорите.  Щото се поведе по акълите на Мелкор и в резултат детронира краля и първородния наследник, т.е. Финве и Феанор. Та точно Феанор си е готиния и креативен тип.

Може да си ги е направил, обаче  елфите са създанени от Илу, а знанията на елфите са дадени от Валарите. Той няма право нищо да задържа за самия себе си, това е егоизъм.  Доколкото уменията си, развил ги е спрямо тези на другите елфи, но не и спрямо на Валарите. Феанор няма никакви умения спрямо ЯВана да речем. Мелкор е имал десет пъти по-големи умения от него, а не е могъл да надвие събратята си Валари.  Феанор е убивал други елфи.  Феанор е влизал в съдружие с Мелкор. Не знам как може да защитаваш такъв тип. Финголфин винаги е защитавал брат си и никога не е ламтял за трон.   Обратно - Феанор бе този, който започна да изпитва омраза към брат си, вярвайки на слухове, че Финголфин иска са му отнеме трона. Феанор  изостави Финголфин, а Финголфин последва Феанор.  Финголфин поисква от баща си краля, да усмири брат му, които пръска злост, а Феанор сипе хули срещу му и го заплашва брат си меч. Не мисля че това е нормално поведение  за елф - престоланследник. Обратно - какво смирение във Финголфин. Въобще не е бил длъжен да тъпти. Феанор се "зъби" и на Валарите и говори за иго. Финголфин прощана брат си, Феанор е горделив и демонстрира че няма нужда от прошка. Не виждам и как Финголфин е виновен затова че заема престола на баща си? Феанор е низвергнат от Валарите, става изгнаник заради собствените си деяния, а Финве споделя съдбата му по своя воля. Все някой трябва да властва, и това естествено се пада на Финголфин. Ти го изкара, сякаш той сам си го е пожелал.  Мисля, че Братоубийството е най-голямата делителна линия, за отношенията кои елфи са "добри" и кои "лоши". Та не мисля, че Феанор е "готин", освен ако престъпниците и бандитите не са  "готини"
Що се отнася до Мелкор - той сам е избрал да се отдели от Валарите, Валарите го наричат Врага.  Те престават дори и да го наричат с името Мелкор, а го наричат Моргот . Не заслужава да бъде почитан наравно с тях.  Ако трябва да сме точни - той е Паднал Валар, не е равен с останалите Валари. ОСвен това от болката да носи короната със силмарилите неговата сила намалява, така че накрая е доста по-слаб от Валарите. Така че са несъпоставими и тук нещата.

Последна редакция: пт, 12 окт 2018, 22:47 от Джон Сняг

# 516
  • Мнения: 22 280
 О, тия даже не ги броя за част от света на фантастиката/фентъзито.  Mr. Green



зомбитата са задължителна част от армията на всеки некромант.
Не на всеки. Имам предвид некроманти, като Сабриел и баща ѝ.
Връщат мъртвите напълно, а не като зомби.
"...Сабриел тихо въздъхна, мислейки си колко лесно седем души можеха да са живи в един миг, а после, въпреки всичко, което биха могли да направят, въпреки последната им надежда, в следващия миг да са мъртви. За пореден път изпита изкушението на некроманта да вземе картите, които природата бе раздала, да ги разбърка и да ги раздаде отново. Тя притежаваше силата да накара тези мъже да живеят отново, да се смеят отново, да обичат отново…"
  Тези некроманти харесвам, а създателите на тези чудовища
Скрит текст:
...Но без главите им можеше да ги върне единствено под формата на „ръце“, пренебрежителен термин, който некромантите, практикуващи Свободна магия, използваха за изгубилите своя блясък завърнали се от света на мъртвите, които запазваха малка част от първоначалния си интелект и губеха своята самостоятелност. От тях обаче ставаха добри слуги, или като съживени трупове, или като по-сложните Призрачни ръце, при които се връщаше само духа...
не са ми любимци  Mr. Green. Нареждам ги до елфите.

Моарейн от втория тип става страхотна "масовка" - вдигаш 1000 "бездушни" зомбита. срещу 800 души на противника. Той ги убива с цената на 200 жертви.  В следващия рунд ти вггаш 1200 зомбита срещу 600 противника...и така нататък. Да коства магия и издръжливост, а и некроманта лесно може да бъде убит, но си е яка екшън.

Може би трябва да добавя, че съм фен на оживели статуи, каквито ги има в повечето катедрали. Например един 100 килограмав ангел с меч ако ти се нахвърли ще бъдеш натясно защото меча ти ще оставя само дребни резки по "кожата" му. А 20  каменни ангели направо ти разказват играта.

# 517
  • Майничка
  • Мнения: 13 801
Скрит текст:
Аз си падам по магьосниците, колкото по-могъщи, толкова по добре.
Снощи смелих един сборник разкази на Марк Лоурънс "Братството на пътя", който ми оправи настроението. Свързано е с "трънената" сага, развива малко по-подробно някои второстепенни герои и определено представя автора в добра светлина откъм кратките форми.
На какъв език я чете? ...

На руски, в рулит я има като ЛП.

От елфите най-харесвам пратчетовите. И фигълите също.

# 518
  • Мнения: 4 104
Може да си ги е направил, обаче  елфите са създанени от Илу, а знанията на елфите са дадени от Валарите. Той няма право нищо да задържа за самия себе си, това е егоизъм.  Доколкото уменията си, развил ги е спрямо тези на другите елфи, но не и спрямо на Валарите. Феанор няма никакви умения спрямо ЯВана да речем. Мелкор е имал десет пъти по-големи умения от него, а не е могъл да надвие събратята си Валари.  Феанор е убивал други елфи.  Феанор е влизал в съдружие с Мелкор. Не знам как може да защитаваш такъв тип. Финголфин винаги е защитавал брат си и никога не е ламтял за трон.   Обратно - Феанор бе този, който започна да изпитва омраза към брат си, вярвайки на слухове, че Финголфин иска са му отнеме трона. Феанор  изостави Финголфин, а Финголфин последва Феанор.  Финголфин поисква от баща си краля, да усмири брат му, които пръска злост, а Феанор сипе хули срещу му и го заплашва брат си меч. Не мисля че това е нормално поведение  за елф - престоланследник. Обратно - какво смирение във Финголфин. Въобще не е бил длъжен да тъпти. Феанор се "зъби" и на Валарите и говори за иго. Финголфин прощана брат си, Феанор е горделив и демонстрира че няма нужда от прошка. Не виждам и как Финголфин е виновен затова че заема престола на баща си? Феанор е низвергнат от Валарите, става изгнаник заради собствените си деяния, а Финве споделя съдбата му по своя воля. Все някой трябва да властва, и това естествено се пада на Финголфин. Ти го изкара, сякаш той сам си го е пожелал.  Мисля, че Братоубийството е най-голямата делителна линия, за отношенията кои елфи са "добри" и кои "лоши". Та не мисля, че Феанор е "готин", освен ако престъпниците и бандитите не са  "готини"
Що се отнася до Мелкор - той сам е избрал да се отдели от Валарите, Валарите го наричат Врага.  Те престават дори и да го наричат с името Мелкор, а го наричат Моргот . Не заслужава да бъде почитан наравно с тях.  Ако трябва да сме точни - той е Паднал Валар, не е равен с останалите Валари. ОСвен това от болката да носи короната със силмарилите неговата сила намалява, така че накрая е доста по-слаб от Валарите. Така че са несъпоставими и тук нещата.
И от 10 кладенеца вода да донесеш, няма да промениш факта, че Финголфин де факто започва цялата беля и пет пари не струва пред Феанор.

# 519
  • София
  • Мнения: 3 606
Angel dust, и аз съм фен на тъмните, но те тъмните толкинови елфи изобщо не са тъмни .... 😉
Аниш, Джон, както ви чета, изведнъж рЕзко ми прилипсва Силмарилион 😀 Сега ще си я изнамеря, хартиената даже. 😀 Иначе аз когато си мислех за любима раса, си представях Средната земя, с Елронд, Галадриел и Леголас...... По-скоро си представях тези, избрали да застанат до незначителни създания като хобити, джуджета, та дори и нуменорци, .....

# 520
  • Мнения: 22 280
не виждам как може Финголфин да е започнал цялата беля?
Скрит текст:
Защото Феанор вече изричал открито слова бунтовни срещу Валарите и гръмко обявявал, че ще напусне Валинор и ще освободи от иго ония Нолдори, що решат да го последват из Отвъдните земи.

Тръгнал раздорът из Валинор и Финве се разтревожил; призовал той на съвет всички свои велможи. Ала дотичал тогаз в чертозите му Финголфин, застанал пред него и рекъл:

— Кралю и татко мой, не ще ли усмириш гордостта на брата ни Куруфинве, когото, уви, прекалено вярно наричат Дух на Огъня? С какво право говори от името на народа, сякаш е крал? Та нали ти сам някога си убедил Куендите да послушат зова на Валарите. Ти си повел Нолдорите по дългия и опасен път из Средната земя към светлината на Елдамар. Ако и днес не се разкайваш за туй, имаш поне двамина синове, що почитат словата ти.

Ала преди да довърши Финголфин, в чертога нахълтал Феанор, сякаш за схватка готов — с висок шлем увенчан и с остър меч на пояса.

— Значи тъй било, както си мислех — продумал той. — Моят природен брат ме е изпреварил пред баща ми, както неведнъж вече е ставало .  А после се завъртял към Финголфин и изтеглил меча с яростен вик:

— Махай се и заеми мястото, що заслужаваш
!
 - тук самият Толкин указва, че Феанор е този, който се бунтува срещу баща си и заплашва с меч брат си, който до този момент не го е предизвикал с никакъв грубост, а с възпитан тон моли баща си да укроти немирния им брат.

 —
Скрит текст:
За иго говориш, ала ако туй е иго, нийде не ще избягаш от него; защото Манве е повелител не само на Аман, но и на цяла Арда. А делата ти са неправедни както в Аман, тъй и извън него. Затова чуй своята участ: за дванайсет години да напуснеш Тирион, где изрече заплахата. Сам от себе си потърси съвет през тия години и не забравяй кой си и що си. Мине ли срокът, делото ще се забрави и ще остане само спомен, ако другите ти простят.

Тогава Финголфин рекъл:

— Аз прощавам на брат си.

Но Феанор не отвърнал и стоял мълчалив пред Валарите. После обърнал гръб на съвета и напуснал Валмар.  
- тук Феанор се цупи на Валарите. Финголфин му дава прошка, той не я приема и става доброволен изганиник

Скрит текст:
От любов към Феанор там дошъл и самият Финве, а Финголфин останал да властва над Нолдорите в Тирион.

Финве съвсем сам и драговолно напуска трона си, и тъй като той и Феанор са изгнаници, тронът по право се пада на Финголфин.



Пак питам  много ми е интересно как ще оправдаеш убийството на Телерите, подстрекано от Феанор и измяната му срещу Финголфин .  Това е върховният момент. Феанор е убиец и подстрекател към убийства, изменник на своите,  бунтовник срещу Валарите, които са му донесли само добро, размирник и горделивец дори за елф. Съюзник е на Мелкор. Защо Валарите искат да накажат тъкмо него, а не някой друг. Защо крал Тингол му се ядосва? Как  се държат синовете му и той самият спрямо законният елфски владетел на тези земи?

Самите  Феанор създава Силмарили  като наблюдава светлината на отглас от Двете дървета, създадени от Явана.Така че Явана е имала правото на глас как да се ползват Силмарилите, защото ако не е била тя, Феанор никога е нямало да се сети как да ги създаде  .
Скрит текст:
Защото на върха на своето умение Феанор закопнял за нещо ново, а може би го докоснала и сянката на предчувствие за идещите съдбовни дни; и той се замислил как да съхрани навеки нетленна зарницата от Двете дървета — славата на Блаженото царство.

Последна редакция: сб, 13 окт 2018, 00:48 от Джон Сняг

# 521
  • Мнения: 4 104
не виждам как може Финголфин да е започнал цялата беля?
Скрит текст:
То ще стане като в СО, ама да ти обясня. Феанор никога не е приемал втората жена на баща си и полубратята си, от вярност към майка си. Съвсем разумно се дистанцира от тях, създава  свое семейство и си живее развивайки дарбите, уменията и способностите си. Наясно си къде да прочетеш за трудовете му не само в ковачницата, а и за създаването на писмеността. О, и да - вижда ясно (за разлика от Валарите) истинското зло в Мелкор. Как беше - люто го мрази и ненавижда. Е, ама след като сме в първообраз на сапунена опера, Мелкор, като един качествен играч, можещ да спечели много от създаденото, да се чете Силмарили, палантири и прочие,  първо се опитва да го замотае с твърденията, че той тайно го учил на знания и умения, които само Валарите (като висши същества) притежават. За жалост удря на камък. Феанор не налапва стръвта и започва все повече да усеща, че нещо се мъти. На Валарите не може да се разчита, Мелкор все пак е един от тях все още и единствената опция е поемането към нова земя.
Логичната стъпка от буквара по интригантсво е Мел да забаламоса Финголфин, използвайки неодобрението на Феанор към втория брак на баща си и полубратята си. Финголфин го играе шаран и налапва въдицата. Така се стига по избързалата и необмислена "прокламация", преди още съветът да обсъди трезво ситуацията. Дори си я цитирал:
Цитат
Тръгнал раздорът из Валинор и Финве се разтревожил; призовал той на съвет всички свои велможи. Ала дотичал тогаз в чертозите му Финголфин, застанал пред него и рекъл:

— Кралю и татко мой, не ще ли усмириш гордостта на брата ни Куруфинве, когото, уви, прекалено вярно наричат Дух на Огъня? С какво право говори от името на народа, сякаш е крал? Та нали ти сам някога си убедил Куендите да послушат зова на Валарите. Ти си повел Нолдорите по дългия и опасен път из Средната земя към светлината на Елдамар. Ако и днес не се разкайваш за туй, имаш поне двамина синове, що почитат словата ти.
Е, кой според теб оцапва картинката - Феанор с планирането или Финголфин с вярата си в клюките.
Развитието показва, че Феанор е бил напълно прав да не се доверява на Валарите и че предчувствието за надвиснало зло, което е имал като мотив създавайки Силмарилите е било пророческо.
Цитат
Защото на върха на своето умение Феанор закопнял за нещо ново, а може би го докоснала и сянката на предчувствие за идещите съдбовни дни; и той се замислил как да съхрани навеки нетленна зарницата от Двете дървета — славата на Блаженото царство. Сред дълбока тайна подхванал дълъг труд, в който вплел всичките си познания, сили и най-тънки умения; и ето че накрая сътворил Силмарилите.
 Като три безценни камъка изглеждали те на вид. Ала от що са били изваяни не ще узнаем *до самия Край на битието, когато Слънцето погасне, Луната се сгромоляса и когато се завърне Феанор, който загинал още преди Слънцето да грейне на небосклона, а днес седи в Чертога на очакването и никога не идва сред своя народ. На елмазни кристали приличали, но безмерно по-крепки, та никоя сила в Пределите на Арда да не разбие и помрачи тяхната хубост. И все пак онзи кристал не бил за Силмарилите нищо повече от онуй, що представлявали тленните тела за Чедата на Илуватар: дом за вътрешната жар, изпълнила ядрото и всичките им части с вечен живот. А жарта на Силмарилите сътворил Феанор като слял лъчи от Дърветата на Валинор и тая светлина е жива до днес, ако и да са посърнали Дърветата още във времена незапомнени. Затуй даже и в мрака на най-дълбоката съкровищница сияели Силмарилите със свое собствено зарево като звездите на Варда; и при все това като живи създания се радвали те на светлината, приемали я, а сетне я връщали с още по-вълшебни багри.
С изумление и наслада в душите съзерцавали делото Феанорово всички обитатели на Аман. И Варда благословила Силмарилите, та насетне жарта им да изпепелява всяка тленна плът, всяка нечиста ръка или зла твар, що ги докосне; а Мандос предрекъл, че в тях са обвързани съдбините на всичко в Арда — земна твърд, морета и небеса.
...
 
Останалите постъпки на Феанор вече са следствие от постъпката на Финголфин и от предреченото от Мандос.

Цитат
Цитат
От любов към Феанор там дошъл и самият Финве, а Финголфин останал да властва над Нолдорите в Тирион.
Финве съвсем сам и драговолно напуска трона си, и тъй като той и Феанор са изгнаници, тронът по право се пада на Финголфин.
Напуска го, защото присъдата над Феанор е неправилна. Равновесието изисква Финголфин също да бъде наказан за това, че се е полъгал по приказките на Мелкор и започнал срива с необмислените си думи. Финве няма друг избор, освен да изравни страните, тръгвайки с Феанор.
Извод - Феанор е готин тип. Финголфин е дребен фигурант с късмет.
п.п.
Цитат
Самите  Феанор създава Силмарили  като наблюдава светлината на отглас от Двете дървета, създадени от Явана.Така че Явана е имала правото на глас как да се ползват Силмарилите, защото ако не е била тя, Феанор никога е нямало да се сети как да ги създаде.
Глупости - ей там горе със звездичка съм ти отбелязала, че никой не знае как са сътворени Силмарилите. Не чети на диагонал и не си измисляй. Да не стане като с твръденията ти, че Моарейн е била флюбена в Лан. Щото има много повече основания да се смята, че е имала интимна връзка със Сюан, все пак са били дружки по възглавка. Ако не знаеш какво е, обяснено е какво точно означава това при случая с Елайда.

# 522
  • Мнения: 22 280
първо не виждам защо да е естествено, че трябва да не приема втората жена на баща си? това е страшен егоизъм, баща му има право на личен живот. За трудовете му в ковачницата - окей, ама може би трябва да припомним, че в началото Гандалф е дал .
знанията на елфите, че да имат някаква база, на която да стъпят.

"
Скрит текст:
Олорин бях на младини"

Скрит текст:
Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.

За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им[/b].

 
Скрит текст:
Тогава Мелкор пръснал из Елдамар нови лъжи и скоро стигнала до Феанор мълва, че с разрешение на Валарите Финголфин и неговите синове плетат таен заговор, та да низвергнат от власт Финве и да лишат Феанор от старшинство; туй било, нашепвала мълвата, защото Валарите искали Силмарилите да не се съхраняват в Тирион, а да попаднат в тяхно владение. -
по нататък - още тук се доказва, че белята тръгва от Феанор. Най-напред към него де обръща Мелкор. Никъде не се казва, че Феанор не му е повярвал, а напротив - че пламнали вражди между принцовете на Нолдорите . Да, Мелкор е ходил и при Финголфин и Финарфин
Скрит текст:
„Пазете се! Не храни любов горделивият син на Мириел към чедата на Индис. Сега е станал могъщ и държи баща си в здрава хватка. Не след дълго ще дойде да ви прокуди от Туна!“
 - но дали те биха му повярвали, ако Феанор се държеше обичливо с тях.;
Нека погледнем Феанор  - създава тайна ковачница  
Скрит текст:
там изковал люти мечове за себе си и своите синове, там създал и високи шлемове с алени пера
.  - за бран се готви, без никой да го е предизвикал. Личи си че е повярвал на Мелкор. По-горе стана ясно, че Мелкор е ходил най-напред при него, сега става ясно ме Феанор му е повярвал


за Силмарилите - Защото
Скрит текст:
алчност се примесвала капка по капка в любовта му към Силмарилите и той почнал да ги крие като скъперник от взора на всекиго освен своя баща и седмината си синове; вече рядко си спомнял, че светлината в тях не е негова.  (светлината е на двете дървета, създадени от Явана, Феанор я е пренесъл -бел.моя)
Скрит текст:
Феанор вече изричал открито слова бунтовни срещу Валарите и гръмко обявявал, че ще напусне Валинор и ще освободи от иго ония Нолдори,  -
то този момент Валарите нищо лошо не са му направили. Събудили са елфите за живот,  ОЛорин им дал знания, Тулкас и Ороме ги пазили от Мелкор.Вместо благодарност

 Той говори за робство  и реди заплахи към Валарите, които са оформили цялата Арда в битките си с Мелкор. Голям неблагодарник.

не виждам как може да е несправедлива присъдата срещу Феанор. Дори само заради тези заплахи е трябвало да го осъдят.  -
Скрит текст:
Ала и Феанор не бил признат за невинен, понеже нарушил покоя на Валинор и вдигнал меч срещу брата си.
- с нищо не може да се оправдае вдигането на меч срещу друг човек. За всички спорове има съдия.

Финголфин се отнася към върховния съдник в кралството - краля.  Как дроятче да постъпи?  Да търпи унижения? още повече Финве им е баща. Единствената по-висша инстаниция са Валарите И какво невярно е казал?  че "Феанор е "дух на огъня", т.е. гненлив и че така го наричат всички. Че на Финфве се полага да го усмири? Как реагира Феанор - защитава се пред Финве, след като е обвинен? Обяснява се пред Финголфин? Не, заплашва брат си с меч - това е поведението на виновния. Когато не можеш да се защитиш с думи, се защитаваш с обиди и заплахи- Това  показва  детинищина и незрялост на характера
Присъдата над него е най-вече заради ваденето на меча - деяние което в цяло свят се наказва . За пример Древна Япония. Самураите са били длъжни да търпят всякакви обиди - пред по-висш (респективно дамиьо или шогун) не може да вадиш меч - наказанието е смъртна присъда и се изпълнява незабавно. Ако откажеш ставаш изгнаник..

На всикото отгоре Феанор има наглостта да обсъжда присъда, от върховна инстанция??? Любопитен съм ако някой бъде осъден от  Тринубала в Хага че е виновен за особено жестоки престъпления, дали ще се жалва наляво и надясно или ще пази поведение с надеждата Трибунала да се смили? Само Военнопрестъпниците като Милошевич, показват, че не им пука за присъдите на Трибунала.
Много интересно как се отнася Финголфин с  Феанор -  нарича го братко, следва го навсякъде, макар да не е длъжен, защото също е принц и също е син на баща си има си собствено племе. Нима Котраг и АСпарух не са се отделили от БатБаян, всеки със своето племе?  Неедноктратно се говори за "народа Финголфин" и  "народа на Финарфин", като за нещо отделно. Но Финголфин спазва Клетвата да го следва.
Как се отнася  Феанор към това - нарича го полубратко, за да подчертае разликите между тях, въвлича племето на Финголфин в убийство на  Телери и накрая ги изоставя, престъвайки Клетвата която взаимно си дават с Финголфин.


ПРи срещата с Телерите се държи грубиянски иска да му дадат кораби, без да получат нищо, обижда ги че той и сродниците им са дали всичко на Телерите, когато нищо не са им дали, а всичко са научили от Властелините на Морето и са са  трудили.
Колкото и велик ковач да е бил, Братоубийството не може да бъде простено. Не знам съд, който би простил такова нещо.
Като пристигат в Белерианд как се държат Финголфин и Финарфин - с уважение - към Тингол. А как се държат синовете на Феанор - презрително.
Навсякъде се казва, че Финголфин е обичан от елфите, а Феанор - не, ч го следват от страх и от невъзможност да се върнат.  И той и синовете му редят само заплахи (донякъде изключение е Маедрос)
Финголфин е имал късмет единствено по време на преминаването на ледовете, но и там той проявява разум и не се втурва срещу Мелкор, за да си строши главата, а мисли за хората си. Феанор си мисли само за славата. Той е безпределен егоист.

какъв е Феанор - бунтовник срещу Валарите, които са му дали само добро; съюзник на Мелкор - отказва на Явана да й даде силмарилите поради гордост и алчност; убиец, изменник срещу брат си, насилник. Това че е умел с ръцете отдавна е загубило всякаква стойност. В крайна сметка Клетвата се обезсилва и Силмарилите  не се връщат в неговия род, защото Злото не може да твори добро.

Последна редакция: сб, 13 окт 2018, 21:47 от Джон Сняг

# 523
  • Мнения: 4 104
първо не виждам защо да е естествено, че трябва да не приема втората жена на баща си?
... и прочие дивотии ....
Защото така е заложен образа. И точно затова за мен е готин.
 Реално, ако Валарите имаха Ъкъл, щяха да разберат Феанор и да се отърват от Мелкор своевременно. Аши нямаше да го има, нямаше да има войни, разцепления, нови твари, шекспирови трагедии и прочие. Но пък тогава нямаше да има и книга.
Джон Сняг, образът на Феанор ми е фаворит от времето когато най-вероятно си ходил прав под масата. Няма да намериш довод, който да промени това. Аз от своя страна също няма да променя мнението си за Финголфин, каквото и да напишеш, но пък съм напълно "за" да продължаваш да си го харесваш. Имаш благословията ми за това. Wink

п.п. Въпреки това, предпочитам драконите и демоните.

# 524
  • София
  • Мнения: 3 834
LaughingАнииииш, това с благословията ме утрепа:bowtie:

Аз докато лежевно се чудех какво да гледам, набързо дръпнах "Тъмна дарба" и в средата на филма се сетих, че той беше по книга, която не съм чела. Филмчето засега е приятно и идеята много ми харесва. Някои нещо за книгата?

Общи условия

Активация на акаунт