Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 30

Това, което знам е, че трябва да му се говори на един език....тоест да свързва даден човек с един език, а не да става мешана скара, оттук-оттам. Тоест ако си избрал на чешки да му говориш ти, говориш само на чешки, ако на български само на български за семейства от смесен тип навярно е най-добре езика на който говорят по между си съпрузите.

Аз имах период в който говорех навън на английски.....общо взето детето беше в небрано лозе, нямаше водещ език и точно в този период сякаш по моя вина никак не можеше да хване пътя езиково. Като почнах с българки само, точно миналото лято в България…..и веднага за отрицателно време почна да дръпва и да вкарва разговорен език.

Не е вярно, че има някаква общоприето разбиране и практика билингвистичните деца с проблеми в развитието да трябва да усвояват първо само езика на средата, в която ще живее. В момента даже бих казала, съдейки от нещата които съм чела, и от специалистите, с които съм общувала, че има по-скоро единодушие по отношение на това, че билингвистичните деца с аутизъм не трябва изкуствено да се ограничават в едноезична среда. Не само че не е негатив за тях, но може и да има позитиви. Като, примерно, двуезичните аутисти по-добре приемат промените и са по-флексибилни от едноезичните. Има такова проучване.  Всички знаем, че аутстите обичат рутината и всякакви промени могат да причиняват голям дистрест. Въобще, съвременната нагласа на специлиатсите е по-скоро, че усвояването на два език едновременно може да има положителен ефект върху когнитивното развитие на детето.

Сравнително отскоро се изследва връзката билингвизъм и аутизъм, така че със сигурност ще има още проучвания, но досега направените са в полза на билингвизма. И разбира се става дума за реален билингвизъм, т.е. когато децата реално живея в билингвистична стреда и усвояват едновременно два езика, а не когато в едноезична среда някой родител решава да учи отрано детето си на втори език. Или пък когато детето научава първо един език, а после друг. Това са различни неща.

В допълнение би трябвало да се помисли и за други области, които биха били засегнати от избира на езикова среда в семейството. Като примерно, връзките, близостта и сигурността на детето в семейството ако общуването става на  “чужд език”,  особено пък ако родителите не го владеят добре, не са уверени. И тук дори не става дума за чисто езиковото естество на проблема, че детето ще научи нещо “ грешно”, а доколко пълноценно родителите ще общуват с него, сигурността на детето и ей такива неща.

Аз споменах, че моят аутситичен син е израстнал в двуезична среда от малък. И сега пак бих постъпила така. В никакъв случай не бих зарязала българския, за да му говоря само на исландски. В същото време не виждам нищо лошо родителите да говорят понякога и на местния език или пък да казват разни думички как са и на български, и на другия език. (Но основата да е дадена все пак и детето да има разбиране,  че това са два отделни езика. Т.е. в малко по-късен етап става това) И аз съм го правила и продължавам да го правя.

Здравейте, не съм нова в темата, но досега само съм ви чела. Чета ви когато смогна и все не успявам да пиша. Детето ми е на 5 г. Няма официална диагноза. Но всички специалисти при които сме я водили казват че е аутист. Логопедите пък казват че е по-скоро забавяне в говоренето развитие. Говори на английски повече, понякога с цяло изречение. Българския ни е отделни думи.
Искам да помоля за контакт за ерготерапия за София.

Всеки гледа от своята камбанария Чека. Ако детето ти, растящо дори в едноезична среда не говореше  щеше да си на друго мнение. Повечето деца тук  не говорят с повече от 50-тина думи на 4-6 години, та това за двуезичната среда среда в която трябва позитивно да ги направляваме звучи комично. По - комично звучи само родител който говори на неговорещото си дете на нероден за родителя език, за да може детето да НЕ говори на два езика .... Видимо са различни нещата. Бай бабо да не те срещне мечката. Лесно е да говориш какво не би направила за нещо което не се е и случило. Аз с детето ми език на глухонемите учех и не съм и помисляла да го уча на родния ми език. При дете с вербални проблеми и поведение от спектъра първо се полага един език за основа - този с който ще живее, после другия ако детето позволи. А деца, дето нямат вербални проблеми а имат социални - те обикновено на три години  говорят за ракети и комети. Езикът не им е точно проблема. Познавам точно трима високо функционални (точно така го пиша и го имам предвид) говорещи на Н езика. Двама от които съученици на дъщеря ми от езиковата гимназия. Светлинни години пред другите деца в чисто интелектуално отношение. Едната девойка в момента е с creative writing в Лондон, юношата с ядрена физика. Много са сладки, познавам ги доста отблизо последните 5години, защото щерка ми се сприятели с тях понеже не изпада в чуденка защо се държат така, меко казано странно . Мисля че не им е бил проблема проговарянето нито колко езика ще усвоят. Пак отиваме в посока в която изхождаш от специфичността на  вашето лично, към общото. Деца като твоето тук са единици. За момента единственото бих казала. Селма с подобно дете не е писала от години, Рори също.

Усвояването на два езика паралелно се опитват да  прилагат в българските училища от първи клас. Стига се до абсурд да учат по английски сегашно продължително време  преди да са взели сегашно просто  по български. Учениците масово не се справят. Затова голяма част от децата са записани по школи. Споделям мнение на родители. Аз принципно  не коментирам този въпрос. Винаги съм отдавала затрудненията му на особеното вербално състояние. След трети клас лятото обаче като се постабилизирахме в Бел се върнахме на материалът по английски от 1,2,3 клас и нещата тръгнаха много по-лесно. Има схема съответствие, граматични модел и пр. което видимо го облекчава.


К-мам. Писал си че детето е диагностирано в бг а съветът на логопедите съдържа чешки като опция. Звучи така сякаш те не са наясно със състоянието му. Ако беше ясно че има и други съпътстващи проблеми (кое е причина кое следствие не коментирам защото пак нешатасе проследяват във времето според терапиите) според мен никой нямаше да ви казва да изчаквате защото момчетата проговарят късно. Това ни го пробутваха тука в бг преди 7-8 години, но с бума на труднопроговарящите и стремежа за ранна диагностика на проблемите вече предпочитат презастраховане - очаквайте по-лошото, започвате да работите, пък нека сте сгрешили.

Ето още един мит което моето дете разбива....това да не обича промените. Обича ги, обожава да пътува, дай му бохемщина на него. Пръв е за клубче, басейн, аквапарк, ресторант, плаж, гости, магазини….дразни се да ходи на едни и същи неща, ако днес е бил на площадка, утре ако искаш пак се дразни и иска нещо друго. Не държи на еднообразие изобщо. Да има  мании като да опипа английските тухлички….примерно рядко ще пропусне хах, но това сякаш е друго не е еднообразие по отношение на начин на  живот. Неговите мании са в стил Монк….днес попаднах на серия и си викам, леле отглеждам Монк.

Това за думите е строго индивидуално, не бих правила статистика кои деца са повече. Тези, които аз познавам всички говорят ( тези с аутизъм са назад от връстниците но говорят, а аспито си говори перфектно, че и по-добре от такова в норма) без едно....което е тотално нон върбъл. Моето например има сравнително богат речник за спектъра, далеч е от 50 думи, поне 700 използва сам успешно и пасивният е двойно повече, но комуникативните му вербални умения  с чужди хора са много объркващи за него, сякаш прегаря и не знае какво да каже. справя се адски лимитирано. В крайна сметка не може да се обръщаш само към мама и тати основно, трябва и с другите да говориш. Надявам се, че това с времето ще омекне, аз ще съм до него при всички случаи за да го придружа в това начинание.

Май май случай със случай един не си прили4а....

Mum,  при момичетата обичайно е по-замаскирано. Те карат общо взето по-различен аутизъм от което виждам..., а и съм чела.  Пишете само за говора....наясно сте предполагам, че той не е основното за диагноза аутизъм, говорни нарушения има в редица други състояния. Може да има апраксия детето и да не може мозъка да изпрати сигнал до устния апарат например, но такова дете няма да прегръща уличните лампи например като моето хах. Поведението какво е на момичето? Има ли нещо навяващо аутизъм или сте само говоримо назад?

Реге, а това за говоренето на нероден език на неговорещо дете го прави точно майката на неговорещото изобщо дете което познавам. Според мен също бърка...., но в случая детето за жалост така витае някъде, че на какъвто и език да му говори според мен ще е все тая, защото няма нужната концентрация да слуша, изобщо не я регистрира като му говори. Навярно първо това трябва да се оправи....по някакъв начин. Лошото е, че уврежданията понякога са твърде сериозни и изобщо не стигаме до този въпрос. Ние говорим в случая за по-леки слу4аи, когато все пак има някакво развитие и възможност да се у4и и говори все пак.

Живеем от 7мес в Гермамия, за сега занимавам  детето само на български, беше на немска градина 4 месеца , за което научи само не, да ,здравей, чао , как да поиска храна и тоалетна .Според нашата логопедка в България аз трябва да го занимавам на български ,а на градината да го учат на немски.Там още не са започнали да работят с него .Сега като се върнем предстои.
Синът ми е на 5години, речника му е от около 1000думи, затрудненията са му в спонтанната реч , иначе много обича да общува с всеки както може .Понякога бърка родове ,времена . И аз мисля, че по -удачно в нашия случай е да стане по уверен в българския и тогава да го занимавам на немски език .

Ако детето ми растеше в едноезична среда, едва ли щях да имам мнение в тема за билингвизма, защото най-вероятно нямаше да съм проучвала въпроса + нямаше да имам личен опит.  

Синът ми до 3 години въобще не говореше. Проговори бавно и много ограничено. Минала съм точно през това, което описваш. “Ако” - то е излишно.

(Разговорът би вървял много по-добре ако не правиш необосновани (и неверни!) спекулации за пишещите в темата, Реге! За мен и сина ми, за това колко и какви хора пишат тук, колко думи знаят децата им, за логопедите и какво биха били казали ако.... и ей такива разни неща. Съвсем добронамерено го казвам.)

Моят логопед ме съветваше не много по-различни неща, от това, което съветват К-мам. С дете на 3, което изостава от връстниците си (не само в езиково отношение), с предполагаема диагноза аутизъм (чакащо официално обследване). Никога не ме е съветвал да зарежа българския. Напротив. У дома наблягахме на българския. В ДГ -  на исландския. Логопедът ни разпечатваше едни и същи материали за у дома, и за ДГ. И двата езика развивахме.

Не, не гледа всеки само от своята камбанария. Единствено последният абзац от предишния ми пост касае моя опит. По-голямата част от поста ми засяга неща, които съм чела - мнения на специалисти, проучвания и т.н.

Ми, не, няма такова универсално правило! Пак да се повторя. И това твърдение се опровергава не само от моя логопед, от логопедите на К-мам. Цял пост отделих, за да изложа съвременното виждане на специалисти, съвременните препоръки и проучвания. Няма да се повтарям.

Вече, какво всеки реши да прави, си е негова работа. Щом желае да общува и да се занимава с детето у дома само на езика на страната, в която живее - хубаво. Но да не превръща личния си избор в общовалидно правило, защото наистина не е!

Това не е билингвизъм и паралелно усвояване на два езика. Почват да се смесват неща. Въобще, в целия ти пост пишеш за неща, изброяваш някакви примери, които нямат отношение към темата за билингвизма и двуезичната среда.

Моето момиченце също много обича разнообразието - да ходим на почивки, на нови площадки, да сме сред хора, да има нови дрехи, а е в спектъра. Или поне засега не е изскочила друга по-вероятна диагноза. Но има разнопосочни мнения. Лекарите (психиатри и невролози) като не успяват да привлекат вниманието й само за секунда са готови с диагнозата - аутизъм. Хората, които обаче практически работят с нея и я познават добре (ерготерапевтът и логопедът) смятат, че има много силен СИД, но не и аутизъм. Тя гледа в очите и общува при игра и физически контакт, но не и когато й се говори. Не знам колко да се доверявам на това мнение. От една страна СИД- а е част от симптомите на децата в спектъра, от друга страна нейният е много странен - тя постоянно търси силни сензорни усещания, а не ги избягва като повечето аутисти.

Здравейте! Повечето симптоми на аутизъм, който са ни посочвали лекарите с възрастта изчезнаха- ходене на пръсти, липса на контакт с очи, несоченето с пръст. На 3 г. Тя казваше само мама, тати и името на батко й. За сметка на това изведнъж пропя на английски прсете от бейби тв. Не е гледала по повече от час сборни на ден бейби, но го обожаваше. Пееше правилно целите песни и като език и като мелодия.
Сега слабост й е таблета. Лишаваме я от него. Но когато го докопа работи с него идеално. Ползва най-вече ютуб. Слабост са й чуждите езици. Знае всичко от заобикалящата ни среда, всичко! На английски. Отскоро започна да го превежда и на български. Напр. Иска чийзкейк сиренце. Като докопа таблета гледа детски и обучителни клипчета на други езици. Сама си ги намира. Така вече знае цифрите, цветовете, формите и доста други съществителни на руски, исландски и даже пее 3 песни на китайски. Обича пъзели и отскоро и да рисува. Преди мразеше рисуването.
Изключително подвижна е. Все е в движение. Водим разговори на българо-английски. Изреченията ни са с не повече от две думи на български, на английски са по 4_5 думи. Никой не я е учил на английски, но той й е по-лесен ли, разбираем...незнам. предпочита го. Спирахме го на два пъти по препоръка на логопед, но тя просто спира да говори. Така че сега по принуда напредваме като й отговарям на езика на който говори и после повтарям на български. Правилно или не, тя така възприема и ...
Мании имаме постоянно, първо бяха числата, после формите, цветове, животни, плодове, зеленчуци, музикалните инструменти. Като ги научи й омръзват и почва да изучава нещо друго. Така знае всички превозни средства даже и строителни машини. Сега май не е намерила нещо което да я интересува чак много.
Може още много да пиша😀.
Интересува ме ерготерапията. Имала ли е ефект при някое от децата. Чудя се дали да включа и нея в програмата.
Също, ако можете да ми препоръчате психолог, който се занимава с деца от спектъра. В чудо се виждам да намеря поне за веднъж седмично.

Авто коректна ме е редактирал наместа. 😀

ММММ да....май повечето от спектъра минават цветове, числа, букви, форми, животни, плод и зеленчук, превозни средства. Но пък не съм сигурна дали и дете в норма не минава тези периоди, сигурно да, но не така натрапчиво. Хубавото наистина е, че тези неща преминават май в повечето случаи. За английският знам, че е по-лесен за децата с аутизъм и заради това се предпочита, но ако не се живее в англоговоряща държава и детето се хваща за английски от телевизия само не ми се струва никак натурално и според мен е по-добре някак детето да се пренасочи към езика който се ползва в средата му. Иначе от описаното си прилича на аутизъм определено...., но пък хубавото е, че умее да учи и има потенциал детето.

Спарки, сензорните проблеми са доста разнообразни.....един си запушва ушите от прахосмукачката, друг пък му харесва да я слуша, друг носи шапки с периферии и очила защото не понася светлина, друг търси разнообразни светлини за да си храни сетивата. Един се ужасява от допир, друг обожава да е пипан и тн…Един няма обоняние, друг има прекалено силно. Един няма вкус, храната му е все като трици, друг има силно изразен. И всичко това все при деца от спектъра, просто и те са различни, не са като поточна линия, заради това е не е ненормално, че твоето има по-различни усещания в тази насока. Мелило го обяснява с това, че някои деца имат забавяне в лявото полукълбо, други в дясното и в зависимост това характеристиките се различават.

Диагноза би трябвало да се поставя след обстойно обследване, обикновено от екип, в който участват няколко на брой специалисти, като обследването включва наблюдение, формално тестване, и подробни интервюта с хората, които прекарват най-много време с детето (семейството  и ДГ). Иначе без такова обстойно обследване специалистите могат да предполагат (и понякога да грешат).

На хартия детето е хоспитализирано за две седмици и наблюдавано обстойно. На практика - имаше две половинчасови срещи - с психиатър и с клиничен психолог. И двамата се опитаха да влязат във взаимодействие с детето само за минута. През останалото време разпитваха мен и на базата на моите отговори е съдържанието на епикризата. Това е една от двете детски клиники в България, които имат право да поставят диагнозата. Чувам, че и в другата "обследването" не е по-различно.

Уф, не звучи много добре... Наистина ли е навсякъде в Бг е такава практиката?

Всеки човек има някакъв СИД. Аз не понасям силен шум, обичам да докосвам повърхности, нося само вискоза, изкуствени дрехи търпя около час най- много, имам много силен праг на болка. Големия ми син в норма има страшно силно обоняние- всички усти на хората му миришат, страшно е гнуслив, мрази да го целуват, режа етикети на дрехи.Баща ми и сестра ми мразят да бъдат пипани, особено по главата, направо полудяват, ако ги пипаш.