Отровните ми родители

  • 14 301
  • 161
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 6 166
Чудя се Макаренко само в психологическите / социологическите среди ли е известен или е някаква Соц звезда.

Марси - спри да ги анализираш родителите ти. Ти имаш твоя работа да свършиш. И да ги разкостиш психоаналитически това твоят характер няма да го промени. Себе си гледай. Себе си промени.

Последна редакция: нд, 24 юни 2018, 23:21 от Елфичка

# 106
  • Мнения: 15 619
Марси, аз те попитах, какво искаш, ти ми отговаряш какво си искала. Ти къде си? Там, в миналото или тук, в настоящето!? Или за теб е само там - родителите ти и зациклен проблем. 
 

# 107
  • Мнения: 3 732
Марси, а ти самата добър родител ли си?

# 108
  • Мнения: 21
Марси, а ти самата добър родител ли си?
Мисля, че да. Никога не съм била насилник спрямо детето си. До тук съм се справила добре.

# 109
  • Paris, France
  • Мнения: 17 782
Обикновено насилникът отива към жертвата, не жертвата към насилника. За какъв такъв им се обаждаш тогава? Поведението ти е странно.

# 110
  • София
  • Мнения: 24 838
Чудя се Макаренко само в психологическите / социологическите среди ли е известен или е някаква Соц звезда.

Малко като с Крали Марко се е получило с него.
Разработил е система, с която е превъзпитал много бандитчета и ги е върнал в правия път.
Но, първосигнално хората са приели, че щом ги е " оправил" то е било с много бой и наказания.
Затова става нарицателно- " по макаренковски"........

# 111
  • Мнения: 21
Марси, аз те попитах, какво искаш, ти ми отговаряш какво си искала. Ти къде си? Там, в миналото или тук, в настоящето!? Или за теб е само там - родителите ти и зациклен проблем. 
 

Каквото е имало да се случва, вече е се е случило. Не очаквам, че ще плеснем с ръце, па ще се прегърнем и ще живеем щастливо 100 години.

# 112
  • Paris, France
  • Мнения: 17 782
Марси, а как се чувстваш, когато не се срещате? Мислиш ли за тях? Как ще се почувстваш ако повече никога не ги срещнеш? Ако си умрат кротичко някъде сами ще ти бъде ли мъчно, че не сте се сбогували?

# 113
  • Мнения: 15 619
А какво очакваш? За себе си. Ако имаш силни опорни точки в живота си, няма да задълбаваш в тази тема. Сама ще ги охвърлиш. Няма да ти остава време от хубаво, да се сетиш за нещо, което не е.

# 114
  • Мнения: 21
Марси, а как се чувстваш, когато не се срещате? Мислиш ли за тях? Как ще се почувстваш ако повече никога не ги срещнеш? Ако си умрат кротичко някъде сами ще ти бъде ли мъчно, че не сте се сбогували?

Да ти кажа честно, по-скоро в мен има гняв към тях. Нещо от сорта на ''Защо, по дяволите, го правите?!'' Споменах, че възпитанието по мое време не допускаше, че родителите грешат. Всичко е било в името на доброто за детето. Колко е било добро, това е отделен въпрос. И да, ще ми бъде мъчно, че не сме могли да се разберем.

# 115
  • Мнения: 10 352
Само че човешката психика не е толкова проста - ако имала хубави неща в живота, нямало да се сеща. Не е така. Травмите от детството са възможно най-трудните са преодоляване и са късметлии тези, които си носят в себе си достатъчно сила за да се справят по-бързо и да реагират рано.
Лошите емоции явно са се загнездили в нея, станали са навик, защитен механизъм. Съзнанието й друг начин не знае, затова изглежда че сама си го прави, то реално си е така. Нормална реакция е. Но не е невъзможно да се преодолее, ако наистина вземе решение, че трябва да го направи.

# 116
  • Мнения: 21
А какво очакваш? За себе си. Ако имаш силни опорни точки в живота си, няма да задълбаваш в тази тема. Сама ще ги охвърлиш. Няма да ти остава време от хубаво, да се сетиш за нещо, което не е.
Много е трудно да застанеш срещу родителите си, дори когато те не умеят да бъдат добри родители. Не очаквам да се променят. Просто ме боли от това, че никога не сме били близки и никога няма да бъдем.

# 117
  • Мнения: 1 432
 На мен психотерапевта веднъж ми каза - "Най-трудно е за едно дете да разбере, че родителите му не го обичат (така както се обича едно дете - безусловно).".
Работи в тази насока. Аз в началото много се съпротивлявах като го чух...." обичат ме, не е вярно". Даже я нарочих психотерапевтката за "виновна" Simple Smile че греши и т.н.
Но с времето си идват доказателствата, че това е вярно, поради една или друга причина. Без значение кой е виновен. Трябва просто да се приеме.

# 118
  • Мнения: 6 166
Те и в Хензел и Гретел не са си обичали много много децата след като са ги изоставили в гората, но всички помнят злата вещица от приказката, а не безсърдечните родители.

# 119
  • Мнения: 24 990
Марси, точно това ви е проблемът – приемането. Все още имате очакванията и не сте приели, че имате точно такива родители. Искате обич, разбиране, съпричастие, грижа от тях. Това са нормални неща и всеки ги иска. Но не винаги се случва така. Не винаги родителите са такива, каквито очакваме.

Не става така изведнъж, да. Но малко по малко осъзнайте, че тези хора няма да се променят, те са някъде в миналото и вие трябва да затворите прозореца към него. Фокусирайте се над настоящето, това което имате, хората които обичате и ви обичат. Тъгата и тежестта по липсата на родителите, които сте искали, вероятно никога няма да изчезне, но ще се научите да живеете с нея и ще ви стане по-леко. Ще се освободите от гнева към тях и ще можете да ги приемете такива каквито са без си задавате въпроса "Защо".

Има различни техники за отпускане на съзнанието, аз не съм специалист, потърсете. Може да пробвате и да се погледнете отстрани, представете си, че сте чужд човек и се поглеждате отстрани. Какво ще видите?

Общи условия

Активация на акаунт