Отровните ми родители

Излишно време отделяш за хора, чиито характери са даденост. Баща ми е отровен родител. Не съм го виждала от 10 години. Виждал е мъжа ми два пъти, а сина ми, който е на 5 и половина - нито веднъж. Чуваме се на няколко месеца по веднъж. Игнорирала съм го от живота си. Не заслужава да му отделям време и мисли. Приела съм, че не струва и толкова. Не се опитвам да го променям и да се изяснявам с него. И живея в пъти по-спокойно, отколкото когато живеехме в един град.

Марси, прочети внимателно поста на Nevena Virolan.
Не че и други не ти го казахме, ама хубаво го прочети.

Чета аз. Ще си взема някои неща. Невена, инициирането на контакт от тяхна страна няма как да се случи - майка ми е сърдита, а тя като е сърдита и го играе обидена, не се обажда с години. От миналата година не съм ги търсила, не възнамерявам и да ги търся, особено след последните й фасони, и то на детето ми, на една семейна сбирка. Тя не ми говори, защото детето ми я ядоса, а аз го защитих. За радост - детето ми вече е достатъчно голямо и няма такива взимания и давания на бабата и дядото и никога не е имало. Тя не му се обади дори на рождения ден, така че и то не желае да ги търси. Техни близки и познати не срещам, защото сме в различни градове.

Знаете ли кое ми е чудно? Баща ми е възпитаван от родители - макаренковци, нормално е да има такова поведение към детето му - това е видял, това прави, ама майка ми не знам откъде е прихванала тия възпитателни похвати. Баба ми и дядо ми по майчина линия бяха най-милите и добри хора, които познавам. С пръст не са я докоснали, дума напряко не са й казали.  

Марси, защо трябва да го прихваща от родители? Всеки има характер. В случая проблемът е в тебе. Направо си го търсиш. Те са те отписали, а ти ходиш да ги търсиш. Ти ги търсиш и искаш те да се променят и връзката ви да се подобри. Лошата новина е, че това никога няма да стане. Намерила си себе си. Имаш семейство, интереси, твое дете. Просто ги отпиши. Зачеркни ги от живота си и го живей без тях! Отдавна не са ти необходими, нито ти си им необходима на тях. Не сте съвместими.

Как, според тебе, би се развила връзката ви, ако пак им се обадиш? Какво целиш с иницира ето на контакт? Отговори си на тези въпроси, не непременно тук, не веднага и реши какво да правиш. Лесно е, защото, доколкото разбирам, детето ти не е привързано към тях.

Мислех си, че ги търсиш като мост към други роднини, които харесваш. Има ли нещо такова? Имаш ли братя и сестри?

Нямам братя и сестри.
Честно казано - не възнамерявам да инициирам контакти. Нека се сърди. Не се чувствам виновна за причината, поради която се разсърди.

Марси, какво искаш ти?

Исках нормални родители, но не ми се получи в тоя живот.

Мисля си, че родителите ти са вложили много усилия и са се концентрирали в тебе. Нямали са други деца и, дето се вика, са си нямали друга работа. Сега са единствените ти близки кръвни роднини, освен детето. Забелязах, че родителите често очакват прекалено много от единствените си деца. И аз съм единствено дете.

А кое те кара да им се обаждаш? При това, след като хубави моменти с тях не си имала.

Искаш нормални родители, но човек не може да си избере родителите. Избираме си приятелите.

Нямаш избор, нито ти, нито те. Не си подхождате и те са го разбрали и са се оттеглили. Стой в твоята територия и не припарвал до тях! Те са вече наказани - в старостта си нямат добри отношения с единственото си дете, нито с внучето. И на тях едва ли им е добре.

Получила си най-добрите родители за духовното си израстване.

Или за емоционално пропадане, зависи от гледната точка.

Eгаси и късмета!

Абе жена, трябва да спре да ти пука. Какво е това желание за внимание и мерак да им се харесаш? Разбери го - те няма да се променят. Приеми ги. Не се вторачвай в минали случки.
Знаеш ли колко пъти съм си припомняла лошите неща? И повярвай ми, това не е здравословно. Това е равносилно на повторно изживяване и не влияе добре на здравето, нито на психиката. Цени това което имаш сега и не се вторачвай в миналото. След като не са в твоя град, не присъстват в живота ти да те тровят, не виждам чак такъв проблем.

Като малка обичах баба си и баща си въпреки тормоза. После дойде и омразата. Хем изпитвах някаква обич, но и омраза. После само ги мразех. Но и омразата и гнева също не са хубави. Сега просто не изпитвам нищо към тях. Като ми кажат роднини, че баща ми е отново в болница за поредната операция, нищичко не изпитвам.
Тези хора те познават отлично. И знаят защо страдаш. Виждат, че се опитваш все още да се сближиш и да се разберете. Но те просто са лоши хора. Проумей го. Те не те искат в живота си. Те не проумяват какво са ти причинили. Дори и не те обичат. Трябва да намериш начин да се освободиш от всякакви чувства към тях - обич, гняв, негодувание, омраза.


Сега ще ти разкажа нещо. Извода правиш ли го?
Никой не може да те тормози психически, ако ти самата не го позволиш. Когато някой види, че нещо те нервира, ще продължи да го прави.
Затова ти казваме тук да спреш да се опитваш да се разбереш с тези хора. Опитите, които правиш ги кара да се държат гадно, защото не знаят друг начин.

Здравей, аз също се включвам в клуба на потърпевшите от кофти родители. Майка ми не е лош човек, но не е добър родител, не си направи труда да се държи като такъв и в резултат на това ние почти не си говорим. Не сме си сърдити или обидени, никога не сме се карали, но аз не я чувствам като майка и не изпитвам потребност да общувам с нея. Баща ми от друга страна се е държал доста кофти  с мен, опитвала съм се на няколко пъти да поддържаме някакъв контакт, но след като видях, че не се чувствам добре в резултат от общуването ни, реших да прекратя всякаква връзка с него. Имаше период, през който страдах ужасно много, че нямам родителите, от които съм имала нужда. Смятах, че нещо, което се полага на всяко дете са любящи майка и баща, а аз съм била лишена от това без съм го заслужила. Разбирам те, обаче е време да приемеш вече нещата такива, каквито са. Болката идва от разминаването между очаквания и реалност. Стига си очаквала, стига си се надявала, стига си мислила за неща, които няма как да се променят и няма как да са били иначе. Те са такива каквито са и  вече като голям човек трябва да се примириш. За мен няма никакъв смисъл да им се обясняваш как си се чувствала заради тях, какво са ти причинили и защо не искаш да общуваш с тях. Всичко това е абсолютно излишно. Продължи си живота с мир и не ги мисли повече. Те са направили своя избор, направи го и ти. Болката винаги ще си остане.  Всеки път ме свива душата като видя родители с децата си, още повече като видя баща с детето си. Пускам по някоя сълза и продължавам напред. Какво да се прави - такъв е животът. Ти си успяла да си наредиш твоя живот - имаш прекрасно семейство и хубава работа - радвай се и не мисли за неща, които не зависят от теб. Няма смисъл, разбери го.

Вместо да си пишете курсовите/дипломни работи във форума, вземете и прочетете "този" Макаренко с когото всички се оправдават за раздавани шамари и ако Вие или родителите Ви сте  били, или сте безпризорни малки бандитчета, разговора ще е друг.

Майка ми веднъж в разговор ми каза, че тя знаела, че дете се целува само докато спи. Попита ме къде е сгрешила и не е ли била добра майка. Как да и обясня колко е страшно за едно дете да не се чувства обичано. Тя си е мислела, че всичко, което прави, е за добро. Когато пораснеш, всичко това се преодолява. Отнема време, но го преодоляваш. Не пропускам да кажа и да покажа на децата ми, че ги обичам.