Отровните ми родители

Като човек, който вече не изпитва никакво чувство за вина към отровни родители, мисля че темата е много полезна. Не знам обаче, дали авторката може да я осъзнае по този начин. Бих искала да бях прочела тази тема преди 20 г., но дали тогава щях да я разбера. Има хора,които не могат да се отърват от родителите си, дори и да ги мачкат емоционално. 
Обаче аз откакто се освободих емоционално майка ми грам не ме трови, тя разбра, че просто не ми действа вече и сега можем да си говорим съвсем нормално. Което ме води до извода, че проблемът си е в детето, което живее в теб. Иначе и на мен мъжа ми говореше да не и обръщам внимание и да и затварям телефона. Просто ми трябваше време и да преодолея много други проблеми, за да порасна и аз.

Разказваш и преживяваш като човек на 16 години, не на поне 36.
Това е притеснителното.
Все едно че нямаш свой собствен живот, семейство, мъж и дете, а имаш само лошите отношения с родителите ти и
" рафинираните им изтезания- мълчание и сърдене".

Те, мълчанието и сърденето не могат да продължават да правят нещастен зрелия човек, изградил своя вселена в друг град.
А, ти страдаш че не били могли да видят как им расте внучето, което вече е на ред да стане майка.
За мен, не намираш радост и удовлетвореност в настоящето, затова дърпаш към миналото.
Може би, трябва да си зададеш въпроса, дали си щастлива с това, което си създала и да потърсиш там причината за състоянието си.

Подозирам, че освен мазохизъм, има и садизъм в теб. Защо искаш дъщеря ти да прекарва повече време с родителите ти? Искаш и тя ли да бъде тормозена?
А след като знаеш, че ще има панаири, защо въобще уреждаш среща? 
Пропуска с отрастването на внучето си е тяхно лично решение.
А иначе рафинирано те измъчват като мълчат и се сърдят, защото вече не могат да те набият както когато си била дете. Но лошото е,че ти се връзваш. И те знаят,че това ти действа.



Как точно пребивам авторката?  Мислех, че това родителите са го правили.
Виждам единствено жена, която си живее в миналото и сама си създава главоболия.


Така е, ама някои хора тук не правят никаква разлика.

Не драга. Все е тормоз. И ако беше прочела внимателно, не беше само това, а също и физически тормоз.
Няма как да не отчета съвета ти като малоумен - да почитала и обичала родителите си при описаното.
Ако жена пусне тема, че мъжът и е пребива, сигурно пак ще даваш съвет да го обича, уважава.
И тук ответната страна къде е? Това е форум, а не съдебна зала.

Марси, мъчно ми е за теб, момиче!
Съчувствам ти, че си преживяла всичко това в детството си, но е крайно време вече да го "надживееш", трябва да спреш да се вторачваш в родителите си, а да се обърнеш към себе си.
За да си помогнеш, за да имаш щастлив живот.
Явно не си даваш сметка, но на мен ми се струва, че ти на свой ред си започнала да "тровиш" твоето си семейство, фиксирайки се върху миналото. 

Със сигурност е така. Но не е нейна вината. Родителите ѝ са я смачкали и изкривили като дете и сега ѝ е трудно, да не кажа невъзможно да мисли и действа като нормален човек.

Със сигурност не е нейна вината. 
Аз не я упреквам за нищо.
Но трябва да предприеме нещо.

Имам подобен пример около мен, но не ми се разказва надълго и широко.
Резултатът от бездействията на "отровената" майка бе, че децата й едно по едно избягаха, за да се спасят от тази атмосфера и не можаха да й простят, че тя години наред мрънка за този проблем и живя в миналото, но реално не направи нищо, за да го реши.

То, в този порядък на мисли и родителите й не са виновни. Закъсняла е, но й е ред да порасне. И към това родителите й нямат милиграм отношение.
Съчувствието и утешителните думи не й помагат реално, а просто маркират ония, "виновните". За детството, разбирам, ама то отдавна е приключило.

Слава Богу, имам много хубаво семейство, прекрасни отношения със съпруга ми, много добра и обичана от мен работа, чудесно дете. Някак съм успяла да мобилизирам най-доброто от себе си и да постигна всичко това, въпреки всичко. Тежи ми, че нямам родителите, които бих искала да имам.И тук не става въпрос за глезотия, а за едно дълбоко съжаление, че те са такива хора.За изминалите години съм си дала сметка, че не мога да имам нормални отношения с тях.Просто си ме боли от това.

Това си мислех и аз- доста от пишещите тук сме имали отровни родители, но някъде до към 30- 35 сме се отръскали от детето в нас и сме ги приели просто като кофти матрял, който ни се е паднал при раждането.
А, при нея емоциите са на ниво пубер.

Помисли върху това

Аз не мрънкам на никого.Вкъщи не коментираме темата, все едно не съществуват. Толкова сме се нагледали на простотиите им през годините... Единствено на мен ми е гадно, че са ми се паднали такива кофти родители.

Прочетох темата. Много е хубава. Методите на възпитание на родителите са били наследени от техните родители - средновековни и овехтели. Това е нещо, към което авторката може да изпитва съчувствие и съжаление.

Сега, засрамването и унижението, както и мълчаливото търпене на тези издевателства, отчаяното желание да я приемат, да я обикнат, да я похвалят - ето това е работата на авторката.

Да започнем със приучаването на "доброто момиче". което си мълчи пред родителите. Запиши си 10 ситуации, в които си си мълчала или си парирала и те са прераснали в конфликт. Запиши си какво са ти казали, какви думи са те жегнали и как малкото момиче в теб е реагирало.

За да надраснеш това ти трявба са стаеш родител на дтето в теб: да се хвалиш, и да направиш нещо добре и да не направиш нещо добре - потупай се по рамото, кажи си колко се гордееш с теб самата. Всеки ден намери за какво да се възгордееш със себе си.

За отношенинето към родителите ти ще ти трябва ментално тай чи. Нараненото дете отвръща на удара или си мълчи, защото е добро момиче. Възрастният човек не започва конфликт, но и не оставя да му прекрачват границите, очертава ги границите и ги защитава, но не с война и на нож ами с отбиване на ударите.

Като те засрамват публично, можеш да кажеш: Майка, която обича детето си не говори така.
Научи се да се защитаваш и да не зависиш емоционално от тях. Също, част от процесът ти е да престанеш да се връзваш на емоционалните им кукички към теб. Те най-вероятно и двамата са нарциси, никога не са те обичали, защото и те самите не знаят какво е обич, и никога няма да ти дадат това, което искаш: обич и одобрение; както и ти никога няма да си това, което те искат.

Повечето тук съветват да прекъснеш връзка с тях, но според мен е добре да я намалиш просто и да експериментираш с твоята промяна към тях.

Елфичка, та от тогава са минали към 20 години и да си спомни 10 ситуации е извън нормалното натоварване на психиката на зрял човек!

Мисля, че беше писала, че и наскоро я е засрамвала пред детето й и пред роднини.

Марси, изчетох внимателно цялата тема. Хубаво е, че си намерила сили да напишеш черно на бяло какво ти се е случило. Разбирам те. И аз съм дъщеря на много взискателна, според мене, майка. Аз си тръгнах, когато можах. Всъщност се отделих емоционално и социално много преди да си тръгна. Ти си напуснала родителите си още на 20 и оттогава не живееш с тях. Описаният от тебе модел на родителски поведение съвсем не е рядкост в България. Ето, много хора ти писаха, че са преживели същото. Ти отдавна си осъзнала, че родителите ти са отровни за тебе. Но......  не пропускаш да им се обадиш, да ги поканиш или да им идеш на гости, при това с твоите съпруг и деца. Ето какво правя аз в такива случаи, не само с родители и свекъра и как да намалиш конфликта.

1) Никакви обаждания за нищо. И от глад и жажда да мрете, не вдигаш телефона и не им се обаждаш по никакъв повод, колкото и да те сърбят пръстите. Споделяй с приятели, децата ти, мъжа ти! Сама писа, че винаги ти инициираш контакта, който винаги се оказва отровен. В най-добрия случай проблемите свършват и никой и нищо около тебе не ти напомня за тях. Мисля, че във вашия конкретен случай това е решение, защото те никога не инициират контакт.

2) Въздържаш се да говориш за тях, да мислиш дали биха одобрили това, което правиш или не правиш. Може, евентуално да споделяш с най-близките си, но никога с техни близки, роднини, съседи или познати.

3) Отбягваше контакти с техни роднини, приятели, съседи, близки, доколкото е възможно. Ако случайно ги засечеш някъде се придържаш към фалшивата улична вежливост на "Здравейте. Добре съм. Всичко е наред. Довиждане" Не задаваш въпроси, които неминуемо вкарват родителите ти в разговора и ако те питат нещо, което е свързано с тях отговаряш бавно, спокойно, вежливо, но уклончиво и абстрактно. Ако те подпитват и настояват, повтаряш, като развален грамофон една и съща, нищо не значеща фраза. Ако те питат кога си посетила родителите си за последно, примерно, отговаряш "наскоро". Ако искат уточнение, кога точно, пак повтаряш "наскоро". Ако тръгнат да ти разказват нещо, което са правили с родителите ти, се извиняваш, че бързаш и си заета. Може да се прозяваш докато ти говорят. Бавно се изолираш от близките им, не допускаш срещи и даже виртуални контакти.

4) Правиш това, което ти искаш да правиш, доколкото ти е възможно и без да се вълнуваш какво ще помислят родителите ти или Сульо и Пульо.

5) Децата ти - тук вече съм доста раздвоена, защото смятам, че децата имат право на контакт с роднини, въпреки лошите отношения между родител и тези роднини. Някой писа, че сигурно щели да тормозят децата ти, но аз не мисля така. Ако родителите ти виждат в децата ти твои деца, а не техни, може и да се въздържат. Обстоятелствата когато си се родила и сега са различни. Тогава може да са били изнервени, скапани от работа и безпаричие, а сега да са богати пенсионери с много свободно време. Баба ми и дядо ми не ме гледаха както са гледали майка ми. Свекърите и майка ми са били ужасно взискателни родители а сега са доста ларж с внуците. Нека децата да преценят, ако вече са на възраст дали да общуват с твоите родители. Границите ги поставяш ти

6) Ако децата искат бабата и дядото, нека бабата и дядото да ги вземат и връщат до входа. На входа да ги чака баща им. Или съседка, съседско дете. Ти не слизаш и не се срещаш с тях.

Ако изчакаш достатъчно, те ще ти се обадят. Не ти се обаждат, защото знаят, че ще им се обадиш. Недей! Ако все пак единия вземе и ти се обади, отговаряш вежливо, с половин уста и кратко. Не ги питаш нищо. Ако се оплакват, казваш "а, ясно. Да. Ок. Виждам" Извиняваш се, че си заета, казваш, че може да им се обадиш по-късно, довиждане и затваряш. Не се обаждаш и следващият път правиш същото. Въпросът е решен.