Отровните ми родители

  • 14 314
  • 161
  •   1
Отговори
# 60
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
zwarte tulp, спри да ме цитираш, ако обичаш, не си разбрала и 1% от това, което съм написала.
Ако беше лесно, нямаше да четем тема тук. Близо е до акъла.
Гледай си твоите постове там и остави хората свободно да си кажат мнението.


Нещо си се объркала, с теб отдавна ми приключи дискусията.
И това императивно "спри" някъде другаде, ако обичаш.

Темата е за Марси, не за теб.

 

# 61
  • Мнения: 3 186
Извинявай, но поста ми не беше към теб. Виж цитата, моля.
И след като имаме различни обувки, няма как да търпя малоумни съвети за уважение, почит и обич към хора, които съсипват психиката на собствените си деца.

Ти не виждаш никаква драма и нямало нужда от психотерапевт, трябвало да им бие шута веднага и т.н. По-рано си го написала. Трябва да пребием падналия, защото не е като нас ли?

# 62
  • София
  • Мнения: 19 741
Ама вие да не мислите, че нещата стават ей така - днес ставам, решавам да прекъсна всякаква връзка и готово. Проблема е решен. Това е много дълъг и труден процес. И за да се стигне до крайния резултат трябва да се направи първата крачка. След това втората, третата и т.н. Само с мрънкане и тюхкане нищо не се случва. В началото може би, но след това трябва да се започне с нещо, за да се случат нещата. Не знам защо си мислите, че на нас ни е било много лесно. Идея дори си нямате колко е трудно прекъсването на такава връзка. Да не говорим, че после се започва нова борба - със самите себе си. Борбата да избягаме от семейния модел. Тази борба дори е още по-трудна, защото реално не си имал добър модел в семейството си и трябва от 0-та да изграждаш свой собствен в новото си семейство. А това става с допускане на грешки и взимане на поуки от тях. И наистина - който не го е минал няма никаква, ама наистина никаква представа какво е.

# 63
  • Мнения: 10 352
zwarte tulp, точно така темата е на Марси, така че остави я сама да си реши кое й е полезно и кое не. Нещо много се вживя в ролята на адвокат.

# 64
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
Elunaria, а ти си?
Това е свободен форум и ще пиша колкото си искам.
Някъде да си видяла в моите постове императиви като "спри" и "остави"?  Joy
А може би ти искаш да адвокатстваш?
Постовете ти към мен са изява на творческо безсилие. Не мога да ти помогна.


Лейди Касиопея, много хубаво си го написала.
Дано Марси го прочете внимателно.



# 65
  • Мнения: 10 352
zwarte tulp, само че ти от самото начало спамиш и обясняваш на хората, че съветите им са тъпи. Гледай си твоето мнение там и остави всеки да помогне както сметне за правилно. В крайна сметка, жената сама ще си решава какво да прави, животът си е нейн.

# 66
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
Elunaria, погледнах назад постовете си.
Само веднъж съм те цитирала. Не разбирам това твоето "спри".
А къде съм казала, че някой съвет е тъп, би ли посочила, моля.
Съвсем добронамерено те питам.

Нека не стигаме до там, че когато аргументите липсват, започват нападките.
Разбира се, че Марси сама ще реши.
Ние само спекулираме в положителния смисъл на думата с нейната ситуация.


# 67
  • Мнения: 21


Рано ми е за менопауза, но не виждам връзка с нея и отношенията ми с родителите ми.

Казваш, че дъщеря ти вече е самостоятелен човек- разбирам го като че е пълнолетна и има свой живот.
Ако и с мъжа ти отношенията са добри, не е много в реда на нещата да страдаш за отношенията си с родителите и да си спомняш в подробности начините им на възпитание като дете.

Разбираш ли, че ако всичко днес ти е наред, не би живяла потопена в миналото?

Разказах за начините на възпитание на родителите ми, за да дам яснота за предисторията на сегашните ни отношения. Спомням си в подробности, защото бешe голямо унижение за мен. Унизително е да те бият. Това ме е белязало по някакъв начин.Тези неща не можеш да ги забравиш ей така, все едно ги е нямало. Не знам даже дали е страдание за лошите отношения с родителите ми, по-скоро е яд, че са толкова големи егоисти, които пропуснаха да видят как расте внучето им, пропуснаха и пропускат толкова хубави семейни моменти, заради това на всяка цена да бъдат прави. Не съм потопена в миналото, защото то и настоящето е същото. Не ми остава време да се потапям в миналото, защото и към днешна дата има актуални рафинирани изтезания - мълчание и сърдене.

Последна редакция: нд, 24 юни 2018, 16:22 от Марси

# 68
  • Мнения: X
Не съм осиновена. Това са биологичните ми родители. Добре, питам се, когато клекнат и не могат да се справят поради възрастта си, аз как трябва да постъпя? Морално ли е да изоставим родителите си, когато имат нужда от нас, въпреки, че цял живот са се държали като идиоти?
Финансираш грижата за тях, а не се ангажираш лично с нито милиграм действие. Дали ще е болногледачка, дали ще е старчески дом или хоспис, все тая. Не и лично ти.

# 69
  • Мнения: 15 619
Марси, настоящето си го твориш ти. То не е в в такава степен зависимо от родителите ти, а на теб пак ти е проблем, който те трови. Любопитна ми е позицията на съпруга и детето ти.

# 70
  • Мнения: X
Марси, ако имаш нужда да излезеш "на чисто" с тях, или с други думи да проведеш разговор, в който говориш открито за начина, по който те карат да се чувстваш, за моментите, в които си се опитала да създадеш връзка с тях, но все си удряла на камък, един добър психолог би ти дал напътствия как точно да го направиш и как да се подготвиш за такъв разговор.

На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".

Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.

И това съм се опитвала да направя, но просто стана още по-голям скандал.Пък и те не са хора, с които може да седнеш и да говориш нормално.
ОК. Значи нещата са приключени. Приеми го и продължи напред. Нямаш родители. Точка. Имаш мъжа си и децата си, които те обичат. Това е. Наясно съм, че за теб нещата не изглеждат така лесни, както съм ги написала, но те са точно такива. Знам го от личен опит. Наясно съм, че искаш да имаш нормални любящи родители, с които да имате нормални топли отношения. Е, нямаш ги. Няма и да ги имаш. Това е положението. Затваряш вратата след себе си и повече не се обръщаш. Имаш мъж и деца, с които да се обичате.

# 71
  • Мнения: 10 352
Спомням си в подробности, защото бешe голямо унижение за мен. Унизително е да те бият. Това ме е белязало по някакъв начин.Тези неща не можеш да ги забравиш ей така, все едно ги е нямало.

Самото действие няма как да се забрави, но е напълно възможно да се отделиш от чувството на срам и вина, което изпитваш. Случилото се, не е по твоя вина, то не те определя като човек, не е част от теб, а част от тях. То определя тях самите.

# 72
  • Мнения: 21
Марси, настоящето си го твориш ти. То не е в в такава степен зависимо от родителите ти, а на теб пак ти е проблем, който те трови. Любопитна ми е позицията на съпруга и детето ти.

Съпругът ми също е надарен с такава майка, та не му е чуждо. А детето ми е дистанцирано от тях, не ги припознава като баба и дядо. Възмущава се, че са такива ледени хора. Всички знаем, че има ли среща с тях - ще има панаири.

# 73
  • Мнения: 15 619
И защо продължаваш тогава да се трови ти, не те, а ти, с безплодни терзания и опити да получиш обич и уважение от тях?

# 74
  • Варна
  • Мнения: 38 677
И на мен ми е странно. Яд я било, че те пропускали растежа на детето, боже мой... И защо? То си е за тяхна сметка, не за твоя! Ти не си го пропуснала, дъщеря ти не ще да има общо с тях, няма какво повече да ги мислиш. Живееш си живота и ако се наложи - само финансов ангажимент щом пък толкова не можеш да си озаптиш съвестта.

Общи условия

Активация на акаунт