Зa мен товa не сa родители. Aко съм нa твое място ще им обърнa гръб и никога нямa дa ги потърся.A aко те ме потърсят ще си помисля много внимателно дaли дa им отговоря. Имaш ли брaтя и сестри? Aко дa -и с тях (него/нея) ли се държaт по същият нaчин?
- Публикувана: 24 юни 2018, 11:09 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2018, 20:00 ч.
Отровните ми родители
Разводнявайки темата и давайки й друга насока, не помагате на Марси.
В момента гледането на родителите й не е на дневен ред.
Марси, а ти зависима ли си от тях чисто финансово?
В момента гледането на родителите й не е на дневен ред.
Марси, а ти зависима ли си от тях чисто финансово?
Не, не съм финансово зависима от тях. Никога не съм имала някакви финансови претенции към тях. Имам си семейство, голямо, пораснало дете със свой живот, работя. Живеем в различни градове и срещите ни не са били чести.
Спри да ги търсиш,спри да ходиш на гости и да ги каниш.
Просто се дръпни от тях и си гледай семейството.
Може и да се усетят...
Просто се дръпни от тях и си гледай семейството.
Може и да се усетят...
Майка ми сама се отдръпна след един семеен празник, който успя да помрачи. От тогава не ми говори и не желае контакти с нас. С всички нас, не само с мен.
Марси, ако имаш нужда да излезеш "на чисто" с тях, или с други думи да проведеш разговор, в който говориш открито за начина, по който те карат да се чувстваш, за моментите, в които си се опитала да създадеш връзка с тях, но все си удряла на камък, един добър психолог би ти дал напътствия как точно да го направиш и как да се подготвиш за такъв разговор.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
Ами какво се буташ още тогава?!? Пълен игнор и да се спасяват сами. Време е, и то крайно време, да спасиш себе си, не го ли осъзнаваш? Отивай на терапевт, влагай време и средства там. А ако един ден те легнат болни и пререват, съвестта ти може да остане спокойна и чиста, помагайки само и единствено финансово, за полагане на грижи от нает персонал, не лично от теб. И пак би било много, мен ако питаш, но е приемлив компромис за човек като теб.
Със заинтересованост ти сама си им давала лостове в ръцете да те тормозят. Крайно време е да спреш. Толкова ли не ти сработва инстинкта за самосъхранение бе, жена?
Със заинтересованост ти сама си им давала лостове в ръцете да те тормозят. Крайно време е да спреш. Толкова ли не ти сработва инстинкта за самосъхранение бе, жена?
Марси, още по-добре.
Така си много улеснена. И чисто физически не си близо до тях.
Започни с малки, но категорични и ясни стъпки.
Не позволявай да те правят нещастна.
Ще видиш, че ще се почувстваш много по-добре.
Ти си важната и го заслужаваш.
А и мисли за примера, който детето ти вижда.
Виждайки това отношение от родителите ти, нали не искаш да го приема за нормално.
Спести му го.
Така си много улеснена. И чисто физически не си близо до тях.
Започни с малки, но категорични и ясни стъпки.
Не позволявай да те правят нещастна.
Ще видиш, че ще се почувстваш много по-добре.
Ти си важната и го заслужаваш.
А и мисли за примера, който детето ти вижда.
Виждайки това отношение от родителите ти, нали не искаш да го приема за нормално.
Спести му го.
Марси, ако имаш нужда да излезеш "на чисто" с тях, или с други думи да проведеш разговор, в който говориш открито за начина, по който те карат да се чувстваш, за моментите, в които си се опитала да създадеш връзка с тях, но все си удряла на камък, един добър психолог би ти дал напътствия как точно да го направиш и как да се подготвиш за такъв разговор.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
И това съм се опитвала да направя, но просто стана още по-голям скандал.Пък и те не са хора, с които може да седнеш и да говориш нормално.
Не, не съм финансово зависима от тях. Никога не съм имала някакви финансови претенции към тях. Имам си семейство, голямо, пораснало дете със свой живот, работя. Живеем в различни градове и срещите ни не са били чести.
Тогава смело работИ с психотерапевта да излекуваш това болно минало. Виждаш, че си станала стойностен човек въпреки тях.
Скрит текст:
В такава ситуация се получава вътрешно усещане, че не заслужаваш дори да премахнеш болката и си я стискаш инатливо с години.
Скрит текст:
Марси, ако имаш нужда да излезеш "на чисто" с тях, или с други думи да проведеш разговор, в който говориш открито за начина, по който те карат да се чувстваш, за моментите, в които си се опитала да създадеш връзка с тях, но все си удряла на камък, един добър психолог би ти дал напътствия как точно да го направиш и как да се подготвиш за такъв разговор.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
И това съм се опитвала да направя, но просто стана още по-голям скандал.Пък и те не са хора, с които може да седнеш и да говориш нормално.
В такъв случай чувството ти за вина е напълно неоснователно, ти си направила всичко по силите си. Тези негативни емоции са просто "великият им дар" към теб след всички години с тях. Има начин да се избавиш, но наистина ще е нужна помощ. Сами е почти невъзможно да се справим с такива проблеми, защото те се коренят много дълбоко в нас.
Майка ми сама се отдръпна след един семеен празник, който успя да помрачи. От тогава не ми говори и не желае контакти с нас. С всички нас, не само с мен.
Марси, имаш проблем, но ми се струва, че той не е с родителите ти.
Да не би дъщеря ти да си е поела по пътя, а ти да си в менопауза?
Марси, ако имаш нужда да излезеш "на чисто" с тях, или с други думи да проведеш разговор, в който говориш открито за начина, по който те карат да се чувстваш, за моментите, в които си се опитала да създадеш връзка с тях, но все си удряла на камък, един добър психолог би ти дал напътствия как точно да го направиш и как да се подготвиш за такъв разговор.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
На мен би ми олекнало поне малко, ако кажа на тези хора "аз направих всичко по силите си, но вие отказахте да ме приемете, вината е изцяло ваша".
Така ще им дадеш тема за размисъл, може след някой друг ден/седмица/година да осъзнаят какво се е случило и да те потърсят сами.
И това съм се опитвала да направя, но просто стана още по-голям скандал.Пък и те не са хора, с които може да седнеш и да говориш нормално.
Ти всъщност знаеш ли за какво искаш? Искаш нормални родители. Еми няма да имаш, сори. Не си случила на такива. Приемаш ги такива каквито са, биеш им шута, не им се обаждаш, не им вдигай и телефона.
Каквото си направила е достатъчно. Живей си живота. Не виждам кой знае каква драма. Освен ако не си човек свикнал на драми и обичаш да се изживяваш като жертва.
Не разбирам и съветите да ходиш на терапевт. Освен ако не си способна сама да направиш елементарни логически заключения. И след всичко преживяно от тях се питам. Ти обичаш ли ги? Ако да защо?
И аз съм преживяла неща подобни на тебе.
Разликата е, че още на 12-13 години прекратих физическия тормоз. Просто почнах аз да раздавам шамарите. На баща ми и на неговата майка-баба ми. Разбира се, нещата не се спряха. Почна се плюене, обвинения зад гърба, лъжи. В един момент установих, че аз не ги обичам, дори не ги понасям. И прекратих контакти. Това ги ядосва и до ден днешен. Опитват се да се свържат с мен и уж викат, че много ме обичали. Но зад гърба ми се продължава плюене и лъжи за мен и майка ми. Използват и други роднини, които без никакъв свян блокирах.
Баща ми е вече стар и болен. Работи, но често е по болници. Но това не е мой проблем и не смятам, че аз съм тази, която трябва да се грижи за него. Хубаво от него не съм видяла и той от мен няма да види.
Мило момиче, пиша ти от труден, личен опит. Аз също съм дете на "отровни" родители. Основния "отровен" от които беше майка ми. Няма да изпадам в подробности, защото моята сага е много, много дълга. Мога роман да напиша. Но ще ти кажа едно - аз се отървах от отровата. С майка ми прекъснах всякаква комуникация и срещи още преди 12 години. С баща ми се виждам редовно, но отношенията ни са много лежерни. И искам да ти кажа, че нито за секунда не съм съжалила за тези крайни решения, които съм взела. Нито веднъж!!!! И знаеш ли как се чувствам? Свободна! Все едно цял живот съм живяла с огромен камък на врата си и преди 12 години съм срязала въжето. Усетих, че мога да дишам, да живея и да се чувствам свободна. Затова горещо ти препоръчвам - бягай от тези хора. Сложи край, точка, обърни нова страница в живота си. Живота е прекрасен, чудесен - абсолютна глупост е да го пропиляваш за хора, които не го заслужават, без значение дали са ти родители или не.
Надявам се да съм успяла да ти бъда полезна. Ако мога да помогна с нещо - насреща съм!
Надявам се да съм успяла да ти бъда полезна. Ако мога да помогна с нещо - насреща съм!
Марси, а има неща, които можеш и сама да направиш, докато търсиш правилния специалист:
Марси трябва сега да покаже ясно и категорично, че вече е пораснала, сама си взима решенията, че е равнопоставен възрастен човек и никой няма право да я мачка и унижава.
Това става чрез отстояване, ако не успява - с дистанция.
Отива по повод някъде, те се държат гадно, казва им ясно, че няма да търпи това и си тръгва.
Ако се чува по телефона, не й харесва тонът - по същия начин. И така няколко пъти последователно.
Или се коригират или дистанцията се увеличава още повече.
И емоционално отдръпване, лека полека.
Много добри съвети са ти дали и другите момичета.
Възползвай се!
Всъщност, не знам дали с пускането на тази тема си целяла да получиш конкретни съвети как да действаш, за да се отървеш от това отношение на родителите си.
Или си искала просто да си го излееш и да си поговориш с някой каква жертва си, неможеща да се справи, с каквито внушения се опитват да те залеят.
Знам, че съм малко крайна, но моля те, отговори си на този въпрос, заради теб!
Желая ти всичко най-хубаво!
Марси трябва сега да покаже ясно и категорично, че вече е пораснала, сама си взима решенията, че е равнопоставен възрастен човек и никой няма право да я мачка и унижава.
Това става чрез отстояване, ако не успява - с дистанция.
Отива по повод някъде, те се държат гадно, казва им ясно, че няма да търпи това и си тръгва.
Ако се чува по телефона, не й харесва тонът - по същия начин. И така няколко пъти последователно.
Или се коригират или дистанцията се увеличава още повече.
И емоционално отдръпване, лека полека.
Много добри съвети са ти дали и другите момичета.
Възползвай се!
Всъщност, не знам дали с пускането на тази тема си целяла да получиш конкретни съвети как да действаш, за да се отървеш от това отношение на родителите си.
Или си искала просто да си го излееш и да си поговориш с някой каква жертва си, неможеща да се справи, с каквито внушения се опитват да те залеят.
Знам, че съм малко крайна, но моля те, отговори си на този въпрос, заради теб!
Желая ти всичко най-хубаво!
Всъщност, не знам дали с пускането на тази тема си целяла да получиш конкретни съвети как да действаш, за да се отървеш от това отношение на родителите си.
Тя отдавна е могла да се отърве.
Нали уж затова се е омъжила млада. Но е позволявала и тогава грозно отношение при срещи и разговори.
Като е била дете е едно. Безащитна е била. Но като голяма е въпросът, защо е драпала, като е знаела, че пак ще отнесе поредната доза гадост.