СЕДМИ клас–10–Заявленията са темата-в гнездо или в системата (25.06.18-01.07.18)

Тук ще се включа по последните няколко поста накуп, с една история.
Много сербес бях и аз. Не от мълчаливите, ами от тия, на които много им знаеше устата. При една такава кавга, аз в пубертет, а майка ми в критическа, явно и преля и ми каза да си събирам партакешите и да изчезвам, където ми видят очите. Действието се развива по обедно време, лятна ваканция. Жената толкова беше побесняла, че след скандала излезе, може би, за да не ескалират нещата още повече. Аз нали съм силна, събирам една торбичка дрешки и къде, къде...при баба. Отивам и и казеам, че ще остана 1-2 седмици, че в нас ми е скучно по цял ден. Понеже съм била добро дете преди това, баба ми решава, че майка ми знае. Майка ми, цяла вечер и нощ не спи, защото съм избягала/изчезнала. На другата сутрин и тя, като всички пораснали деца в нужда, решава да сподели с мама/баба.... Такъв скандал предизвиках между тях, че направо.... Сигурно половин година не си бяха говорили. Баба ми обаче, твърдо и каза, че няма да ме пусне да се прибера и ще остана при нея, докато майка ми не се успокои нервите

Споко, хора, оцелява се, дори и след три девойки, минали през пубертета почти в едно и  също време - коя по-изявено, коя по-умерено, коя скрито.. Изливах си нервите в рими, в решаване на задачи, в готвене (и пълнеене), в заплахи, че ще си хвана парцалите и ще ида някъде на спокойствие, в крясъци  и в какво ли не.. Но оцелях И от всичко това  какво остана - крясъците ги няма, заплахите останаха неизпълнени,  тоновете листа с решени задачи са някъде рециклирани - останаха за спомен римите и....килограмите от кулинарните изпълнения.   Тъй като и последните дори са отдавна изядени и надлежно усвоени преди всичко от моя изнервен тогава организъм, ви "черпя" само с римувания спомен, посветен на истерясал през далечната 2012 пубер.

При нас бабите/дядовците бяха ок, супер. В началото не особено, но не защото нямаха желания, а защото бяха заети - моите работеха, на мъжа ми гледаха стока на село. Аз живях доста на село при свекър и свекърва, да бъдат децата близо до тях. Не съжалявам - уви, свекър ми рано на 65 си замина. Сега на сърцето  ми е светло сякаш съм изпълила дълг. Имаха участие и родителите ми, давах децата когато и аккто искаха стига да може, само може би леко ги неглижирах спрямо свекърва ми която остана сама. И затова, когато баща  ми си тръгна на 66 преди 2г ми остана съжалението, че нямаше как да деля децата поравно. Но така трябваше, направила съм най-доброто както той ме бе учил и съм оправдала хубавото, завещано ми от него. Затова и сега считам, че бабите са най-добрия източник на знания - хем на семейни връзки и задължения, хем искрен извор на безкористна любов, хем дълбок извор на познания, а и спасение от мен за някакво време. И така правя всичко да помогна на всички страни да са заедно и да имат място в живота си!

И с двама различни психолози разговарях - първият път беше през зимата, когато "ситуацията" все още не беше започнала да излиза от контрол и според него - промяната в поведението била нормална за възрастта и. За втори път ходих в края на миналата седмица, но и там ме убеждаваха, че в този период трябва да се "науча" на "безусловна родителска любов".
Три дни след това дъщеря ми отиде да спи в "приятелката си" без да попита и без да се обади къде е ...
[/quote]

Аз ще я оставя за една вечер някъде. Мiсиля, че няма да я пусна у дома. Баща ми бе така и не съжалявам и аз съм така. Ако ми се повиши глас и прекалят лекинко събирам куфара и го подавам.
Ако случайно имам разногласия с повече от едно дете - случвало се е да заявя, че аз ще забягна.
За сега действа. Но не съм била пестелива нито на караници, нито на някой шамар акос е прекали като деца.
За сметка на това смело мога да кажа, че след 1 клас не се е налагало нито да крещя нито да се карам. Е отговарят, сърдят се и  се случва да си разменим по-силни думи.
Но после винаги се обичаме - не съм разрешила някой да си легне обиден и неразбран. Говори се ако ще да е трудно.
Но ако дам съвет ще е следния - гледайте си семейството и вашите правила!!! Няма как моите правила да важат у вас, или чужди. Не пречи да помислите кое би ви прилегнало като начин и модел, но само защото нещо работи при един - не значи, че при вас ще сработи!

Вярвам с тази грижа и ясното съзнание, че на всички ви е трудно, ще се справите!

[/quote]

catnadeen,
случаят със споменатото от мен преспиване в "приятелката", беше точно такъв. Девойката просрочи, за пореден път, вечерния си час за прибиране и аз "забравих" ключа от вътрешната страна на вратата. Тя, вместо да позвъни, се е врътнала и е отишла на гости. На следващия ден, в късния следобед и без дотогава да се е обадила никому къде е, ми позвъни, за да "попита" най-безочливо дали дали може да отиде на някакъв фестивал. Тогава ми кипна и хукнах да обикалям квартала с надеждата да я намеря и спра, както успея, но ...уви. В желанието си да я "постресна" малко и след предварителна консултация за последствията, смело отидох в полицията. Издирихме я - чрез родителите на "приятелката и" и уж и се "посвиха перките" след разговора с полицая, но като цяло всичко (действията, отношенията, незачитането и битките) си продължава постарому... Не видях, нито усетих и грам съжаление за стореното от нейна страна.

Така се случи, че баща ми почина, докато бях бременна с близначките и майка ми се вкопчи в тях като удавник за сламка. Много ни помага, много ! (обърнах се с хастара навън в т.ч. и джобовете, но живееше през 5 блока, а сега е на горния етаж). Понякога и пречи с купуването на сладко, Мак Доналдс и други забранени неща, но пък те затова са бабите, макар че ме вади от обувките почти ежедневно. Ако не беше тя, може би нямаше да се навия и на трето дете. С третото пък са неразделни.
Cъжалявам, че тате не е жив, че да ги научи на всичките простотии, на които научи и мен като "поджапай си, тате в локвите и без това си кална" или майка ми дудне, за дисциплина, а с той се обръща към мен "тате , ти в кой клас беше ?", да ги води по мачове, да  ги учи да стрелят с въздушна пушка, да ловят риба, да  им предаде уникалната си широка душа и чувство за хумор, да ..., да....,да .....
Свекърите пък са в провинцията, в голям , но умиращ град, но имат и село и там е великият купон лятото - зайчета, куче, коте ,пилета, пръскане с маркуч в градината, газене боси в тревата, закуска с яйца ,които сами са си взели от полога, дебнейки кокошките да ги няма..... и все такива едни истински неща.
Ми май съм късметлийка !

Люси, явно при теб нещата се случват рано и бързо!
Явно е огън твоето дете! Дръж се и не се отчайвай - правиш каквото можеш, да става каквото ще.
За себе си е важно да знаеш, че не си ти проблем аи в къщи атмосферата. И да не спираш да търсиш причината, защото ако е била друга - нещо може да се е случило. Ти ще усетиш.
Но ако винаги е имала наченки и просто авторитета ти е спирал проявите...струва си да почакаш да видиш дали е наистина само временно. Просто не спирай да говориш, не се затваряй и ядосвай. Не е лично, просто са твърде мноиго хормони нараз!
Не знам и аз как да те подкрепя - прегръдка и смело продължавай! Нищо не е приключило докато не се нареди!

Значи, този номер със заключването отвън може да доведе до доста кофти последствия. Аз бях вече пълнолетна, когато ми го погодиха нашите и след това не ме видяха и не ме чуха почти 2г!
 А на 15 избягахме от къщите си с една приятелка и изкарахме около 10 дена или 2 седмици по улиците, издирваха ни с полиция, а ни намериха по случайност, тъй като попаднахме на жената на един шеф в полицията, която ни прибра. Та, тези със "събирай си багажа, ако сега излезеш изобщо не ми се връщай", заключени врати и т.н. могат да са много, много опасни при един по-див и своенравен пубер.  Аз съм имала късмет да попадна на хора, но какво ли не може да се случи на едно девойче на 15-16г само по улиците!

П.П. Аз като казвам, че съм имала много тежък пубертет хич не се шегувам. 

Като ви чета, само моето го е подминал пубертета.... отговаря, покрясваме си от време на време, но не е нещо особено, не ми пречи. Лежи и то по цял ден, но проблеми с училище няма, с поддържането на перфектна форма, също....

Греша ли или когато децата са повече от едно, карат по-зле пубертета  

Аз като дете имах уникални ваканции при баба в Асеновград тип "Синьо лято". С другата ми баба бяхме също много близки. Сега и при децата ми бабите присъстват в живота им активно, особено майка ми. Лятото ходят на село при свекърите, когато и те са там, иначе са софиянци. Харесва ми връзката, която имат децата с баби и дядовци, добре че имаме този шанс.

Аз все още съм пощадена от гледна точка сблъсък с бесен/кисел/темерутест пубер. Голямата щерка все още е кротко и прилежно дете, отговорно, дълбоко емоционално и привързано. От време на време проявява нерви и все се карат със сестра си, но като цяло не мога да се оплача. Не очаквам някакви драматизми точно от нея, по-скоро от малкото, което е Козирог (както сме и двамата родители), така че горе-долу съм подготвена за "интересен" пубертет с инатливо и дебелокожо създание, на което не му пука от нищо.

И при нас е така и си мисля, че още не е влязла в пубертета, а тя мисли, че вече е излязла... Какво ли ще ми се стовари на главата...
Една позната набила дъщеря си, хванала чат между нея и непознат ром, който я канел да я по вози на мерцедеса...

2015 г., когато дъщеря ми кандидатстваше, класирането излезе ден по-рано.
Не мога да се закълна, но такива са ми спомените.

Моето си е само едно и мислех, че и това е в основата на проблема ми.

Аз мога. През 2015 - ден по-рано, 24 юни 2015, 19:53 е изпищял форумът. През 2014 и 2013 - на обявената дата около 14:10 - 14:25.

Люси, прочетох какво ви се случва и моля те дръжте фронта! Спри с викането, с наказването, седни и помисли сама за себе си докъде можеш да стигнеш с приемане на нещата които не харесваш. Например, не ти харесва облеклото, имаш забележки към речника (примерно), но си дай реална оценка от какво можеш да отстъпеш! Привлечи я обратно към себе си. Имай предвид, че попадането в ново училище им действа все едно са излязли от бебешка възраст и сякаш това им е достатъчно оправдание и условие да "скъсат синджира". изиграй си картите все едно няма такъв. Осъзнай, че е по напред от връстниците си спрямо бунт и възприятие на света.
 Моя приятелка, по-голяма от мен, съответно с по-голямо дете, минаха през този ад. най-голямата пречка беше средата. В прав текст беше казало детето, че за да не е отхвърлена тя трябва да слезе надолу, майката полудя.... Постепенно слизайки надолу, обществото я заклейми, с какви ли не цинични и обидни етикети. Евала на майка и, че не отстъпи на йота от вярата в доброто си дете и стоеше плътно зад гърба и. Голяма борба беше, прати я на преход в планината. Без нет, с други, непознати хора, в предизвикателства сред природата. Взе малко по по-различен начин да гледа на живота. Разбира се не беше панацея от раз, но добро начало. Междувременно успяха с отдавна планувано (не заради детето) пътуване и живот извън страната.... Великата среда от едно време е вече в историята, гледана с насмешка и недоумяване от страна на хлапето....Но истината е, че добре, че майката държа фронта!!! При тях беше и още по-сложно заради разведените родители и "услужливия баща"....абе като се сетя, малко майки успяват така с изправена глава да минат през това. Но моята приятелка направи трезва преценка в пренареждането на правилата и отстъпки от някои вечни (преди години) правила. Нов поглед трябва, не заинатяване. Покажи и, че каквото и да става си ДО НЕЯ плътно, не критикуваш (нищо че вътрешно ще се бориш), не осъждаш, не отричаш!!! Работи! Въпреки демонстрирания вечен бунт!
Пожелавам ви всичко да се нареди с минимални щети за психиките и на двете ви!