Представете си следната сцена:
Напрегнат безкраен работен ден, едното дете е само у дома, защото е ваканция, а нямаме баба и дядо на село и ти не знаеш какво ще завариш, другото слава богу все още е на градина, защото тя още работи, но пък трябва да го прибереш от там, да го заведеш на площадката, а после да минеш да напазаруваш, да сготвиш, да се превърнеш в звероукротител и т.н., и т.н.
Познато, нали?
И точко, когато си извадил всичко от пълната количка на касата, а четиригодишната ти дъщеричка тараши сладкишите по ниските рафтове и ти се опитваш да я озаптиш, решаваш, че ей сега ще сега ще свършиш поне с пазара и остава само вечерната битка, а после може пък и да успееш да си легнеш на време.
Ама не...
Едно същество на средна възраст, близка до моята, между другото, поглежда с досада първо купчината покупки, после с още повече досада теб....
И хуква да бяга!
И не се връща повече от 20 минути.
Сега, като го пиша виждам хумора в случката, сигурно трябва да мина през козметик ли, пластичен хирург или???
Толкова пък да съм страшна, ама три деца имам, все някой се е престрашил...
Направих скандал, естествено, естствено на човека, който не беше виновен за нищо, утре ще отида специално да се извиня на момчето.
Не можах да прередя всичко, защото се изсипа купчина народ и просто нямаше как.
Просто оставих всичко на касата и отидох в друг магазин, а със сигурност скоро в магазин на Фантастико няма да вляза.
Сега се чудя, аз ли съм лудата да очаквам някакво що годе нормално отношение от хора, при които почти всеки ден пазарувам?
Или просто ежедневието ни е станало толкова смачкващо. че още една подигравка не ни касае?
Оставам на вас, мами да поразсъждавате и се извинявам на всички касиерки, които са мили и учтиви у не хукват да бягат, когато ме видят.