Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

Или още по-добре - следващия път, когато той реши "да я пази" при секс.

Доверие... Там е проблемът - дали той означава наистина много за нея, че да му се довери (_{защото подобна аномалия не е нещо, което да се разнася под път и над път като за здравей-здрасти}). Явно се е убедила, че е така. В нейния случай изчакването е било оправдано. Фактът, че е решила да му каже и се чуди как да го направи, и прави чест. На нейно място бих му казала преди той да заговори за брак/деца:  "така и така, значиш много за мен, обичам те, искам да имаме общо бъдеще и затова трябва да знаеш нещо, което не споделям с хора, на които не държа". Но пък не съм и точно в нейните обувки, въпреки, че съм правила подобно нещо и съм приела развръзката лично в моя живот.

Много добър пост. Тук с две думи е изкарана цялата есенция на всички правилни съвети. Послушай го.

Синът ми е с вродено заболяване, лека форма. Не спирам да му повтарям, че много хора имат различни дефекти, заболявания, проблеми и т.н., не е само той. Т.е. опитвам се да го науча да не се чувства 'специален', 'различен', 'ударен от съдбата' и т.н. Давам примери с други хора около нас. Така че същото ще кажа и на теб. Както виждаш, доста хора тук разказаха реални истории, подобни на твоята. А човекът, който се е разделил с близката ти след 7 години, просто не е бил за нея. Просто е, нашата работа е само да приемем нещата такива, каквито са.
А за родителите й - как я били научили - само ще кажа, че има много хора, които се подиграват откровено на децата си с недъзи и какви ли не други жестокости и изродщини има на тоя свят, така че нищо чудно не е за мен да не е проведен с нея разговор изобщо по темата как се чувства тя, какво да прави във връзките занапред и т.н. и момичето пита във форум.
Аз не знаех що е то цикъл до деня, в който ми дойде, майка ми не си беше направила труда. Изобщо за много малко неща е говорила с мен, учех се сама в движение.

Това е добра причина да те излъжат. Детето е човек, хората са деца - друг ъгъл за смилане на информация давам.

Нищо не разбрах. Не коментирам причините да се лъже, ясно ми е, че причини много. Коментирам как ще се приеме лъжата от отсрещната страна. Аз може да разбера много добре причината и пак да не простя лъжата.

Аз същото коментирам. Общата нагласа е такава, затова и хората лъжат.  Знаят си, че няма да ги приемат и лъжат, за да бъдат приети. Става мазало. Все някой трябва да спре тоя порочен кръг.

Технически погледнато, не го е лъгала, че може да има деца.

Не, но е подкрепяла умишлено заблудата му, когато той е говорел ясно за такива. Това е равно на лъжа.

Не съм. Просто съм премълчавала , че не мога .
Или съм сменяла темата винаги ,когато е ставало дума за това.
И съм си държала сълзите при всеки филм,всяка случка,видяна от нас, подобна на моята.

Може и да пропускам нещо, но останах с впечатлението, че кандидат свекървата е говорела за деца/внуци, не той.

Не. И той е говорил, по-назад споменаха.

Извинявайте, но да кажеш на партньора си, че си в цикъл, когато е бил в командировка, а ти  изобщо да нямаш такъв си е чиста лъжа. Аз, само заради това бих се обидила.
П.С. Моя комшийка си осиновиха второ момиченце - сестричка на първата, която също е осиновена. Просто биологичната майка ги ражда и ги оставя, сега това мило семейство има две дъщерички. Малката е на година и половина, голямата е трети клас, знае си, че е осиновена и си ги нарича "мама" и " тате", има и баба. Онзи ден в един дъжд, таткото си съблече тениската и остана гол, за да покрие главата на малкото, докато се приберат

Не само тя. Той също. И технически погледнато може да не го е излъгала, но реално погледнато премълчаването на истината си е абсолютна лъжа. Той я пази като правят секс, тя си мълчи, че няма нужда, това какво е? Тук не сме на съд, че да извъртаме нещата по адвокатски. От чисто човешка и от морална гледна точка абсолютно го лъже.

Лъжите за мен са най-сигурния убиец на една връзка. Особено лъжи, които няма как да не се разберат.

След като се изясни ситуацията, е ясно и къде е основната грешка в случая, ясни са и причините за това, ако мъжът обича една жена, би простил в случая и ще са си на кота 0 (т.е. както би било ако беше споделила когато е трябвало). С времето ще става все по-трудно да прости.

За мен непростимите лъжи са лесни за дефиниране - припокриват се със законовите изисквания при граждански брак и необходимите документи

Та не е толкова сложно За нещата от личната карта не е никак добре да се лъже. За нещата в свидетелството за семейно положение - също. Напоследък се сещам за поне 2 теми, в които ставаше въпрос за някой, който прикривал семейно положение (в единия случай брак, в другия дете). За болест - ако е от типа, за който искат Васерман - определено не се лъже.

За неща като семейна обремененост, фертилност, болести, които не застрашават живота и здравето на другия и/или на поколението - може да се прости лъжа до един момент, аз бих простил. Естествено колкото повече време минава, толкова по-трудно ще бъде да се прости. Наистина не ми се коментира толкова класически сапунено-оперен казус като в тази тема, но бих простил лъжа от страх в случая. До един момент. Естествено това не значи, че ще приема по-лесно новината с всичките последствия от нея.

Уточнявам това, защото най-грешното нещо за човек в подобна ситуация е да почне да се страхува И от това, че се е оплел/а в лъжи. Понеже обикновено това става - една лъжа води след себе си втора, после трета и в някакъв момент човек се страхува повече от това, че е навързал цяла торба лъжи отколкото от причината за лъжите.

Та шансове за благополучно развитие има някакви, но ще стават все по-малки с времето и най-вече с добавянето на нови лъжи, които да покриват старите.