Преди месец възрастна жена ме помоли да й помогна да слезе от автобуса, предложих да я заведа до блока й, защото е трудно подвижна. Разстояние под 5 минути за мен го вървяхме поне 15 и ми разказа, че синът й починал на 49
от инфаркт. Имала жилище в Лозенец и го напуснала - оставила там снахата и 2 внуци, макар по документи да е нейно. И сега снахата я притискала да й прехвърли жилището. Попитах дали й помагат с нещо - познайте...Черешката на тортата - живее в гарсониера в най-циганския от циганските блокове в Дружба 1 - каза, че това намерила навремето за разполагаемите средства. Впрочем, на входа я поеха нейни съседки, които поне на вид не бяха циганки, може там да има общински жилища.
Не съм от разпитващите, тя сама ми се изповяда, дори не сме се запознавали. Но успях за краткото време да се изкажа доста крайно, като все пак обясних, че разбирам как скръбта за детето й я е направила пасивна, но че не бива така.
Ми да си го взима, какво е тръгнала да плюе снаха си. Ама нали трябва да има за какво да мрънка, да се изживява, като най-неоправданата баба и да хленчи. Иначе как ще привлече внимание.
/, скоро се раздрънча на мъжа ми телефона, тя праща, праща някакви снимки, безброй и отдолу коментар : Виж! Това е братовчед ти /все едно няма да го разпознае сам/ на екскурзия в Мексико! А вие цяло лято в къщи го изкарахте!