Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
- Публикувана: 17 авг. 2018, 21:48 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2018, 12:05 ч.
Удари ми шамар!!!
Решението ти е непълно. Око за око, зъб за два. Той ти ударил шамар, ти трябваше да му счупиш носа ... поне. Да го осъдиш за домашно насилие и да се разведеш. Това е правилен сценарий.
Обичане в картинката няма при вас - плод на фантазията ти е всякаква любов. Кучешко привързване - ти го биеш, то пак се връща и върти опашка.
Мисли за децата си и на какво ги учите.
Обичане в картинката няма при вас - плод на фантазията ти е всякаква любов. Кучешко привързване - ти го биеш, то пак се връща и върти опашка.
Мисли за децата си и на какво ги учите.
Не мисля, че сте избързали, ударът е бил само последната капка, но цялостно отношенията Ви изобщо не вървят и няма изгледи да се оправят, защото той отказва да промени вредните си навици, а Любовта, която преди 8 години Ви е накарала да затворите очите си за очевидни проблеми, е отдавна изконсумирана и превърната в две дечица, които са и единственото, което все още Ви свързва.
Прав е, че на 38 човек трудно може да бъде променен, но може да реши сам да се промени, а той очевидно не иска и/или не може. Пожелавам Ви кураж и сила да доведете нещата до края и да се справите с трудностите, които Ви предстоят.
Прав е, че на 38 човек трудно може да бъде променен, но може да реши сам да се промени, а той очевидно не иска и/или не може. Пожелавам Ви кураж и сила да доведете нещата до края и да се справите с трудностите, които Ви предстоят.
Не искам да наливам масло в огъня, но...
Не бих могла да бъда на мястото ти, защото:
1. Ако се карам с някого, не бих живяла с него.
2. Още по-малко пък бих го нарекла любовта на живота ми.
3. А е напълно изключено и да родя не две, а едно дете от него.
Още от самото начало връзката ви е била обречена. Просто не е трябвало да се жениш за него и да раждаш деца.
Тъй като всичко това е факт, единствено разумното решение е било да го напуснеш.
Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това
Не бих могла да бъда на мястото ти, защото:
1. Ако се карам с някого, не бих живяла с него.
2. Още по-малко пък бих го нарекла любовта на живота ми.
3. А е напълно изключено и да родя не две, а едно дете от него.
Още от самото начало връзката ви е била обречена. Просто не е трябвало да се жениш за него и да раждаш деца.
Тъй като всичко това е факт, единствено разумното решение е било да го напуснеш.
Това беше наистина гадно изказване. Едно семейство се крепи на взаимни компромиси. Само да кажа, че когато не пие, той е друг човек. Винаги е държал на семейството си ( никога не ме е оставил без пари, винаги ми оставя кола на разположение, лишава себе си, за да има за мен и за децата), Алкохола скапва нашите отношения. И знаеш ли, че от както се разделихме се разбираме много по-добре. Той все още ми липсва, и съм доста объркана.
Това беше наистина гадно изказване. Едно семейство се крепи на взаимни компромиси. Само да кажа, че когато не пие, той е друг човек. Винаги е държал на семейството си ( никога не ме е оставил без пари, винаги ми оставя кола на разположение, лишава себе си, за да има за мен и за децата), Алкохола скапва нашите отношения. И знаеш ли, че от както се разделихме се разбираме много по-добре. Той все още ми липсва, и съм доста объркана.
Ами, едно е да разговаряш с трезвен човек, а друго е да живееш с алкохолик. Може би, ако си склонна да му дадеш 2ри шанс, е добре да поговорите с него сериозно за проблема му е с алкохола, който е на лице от толкова много години - има голяма възможност и да се промени в тази насока, дори и той да не вярва. Особено, ако иска да си върне теб и децата, ще потърси помощ със справяне на този проблем
Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Ми, щом можеш да обичаш алкохолик, който те псува и бие, нямаш проблем.
От какъв зор си се изнесла?
Връщай се и почни да му вдигаш крака щом пожелае, нищо че е на талпа, само и само да няма бой.
И децата доволни, и ти, и той.
Венсеремус!
Едно семейство се крепи на взаимни компромиси.
Да, но зависи какви са те.
От втория пост се сърдиш за истината, която ти пишат.
Щом ти липсва, щом го обичаш, щом той те обича /по твоите думи/, къде е проблемът? Това "когато е трезвен, е друг човек" много жени на алкохолици го казват. И какво от това? С годините все по-малко време ще е друг човек.
За проблема с алкохола сме говорили много. Резултат няма! Според него той няма такъв проблем. Повярвайте ми, това беше моята причина да си тръгна. Много е трудно от страни да се говори. Склонна съм да се замисля дали да не се съберем ако той осъзнае колко му липсва семейството. Може би не веднага, а с времето ако ми докаже промяна в себе си. Не съм мазохистка, но мисля, че всеки заслужава втори шанс.
Не съм казала, че той е алкохолик! Казвам, че пие,но до сега не си беше позволявал да ме удря. Не се сърдя за това което ми написа, но повярвай ми от страни изглежда по-друг начин. Няма да изпадам в подробности за наши разговори и т.н, просто искам съвет от жена, която е била в моето положение.
Катя, човек, който пие често не е алкохолик. Човек, който пие и се НАПИВА често (както ти сподели) е алкохолик. Да търси помощ. Постави му го като условие да се съберете. Освен че с пиянството си травмира децата, това ще се отрази и върху теб след време. Децата ще порастнат и ще си бият камшика, но ти ще станеш една тъжна жена с мъж алкохолик.
Никой не те напада, такива коментари се пишат, не да ти се присмее човек, а да се шокираш, за да вземеш правилното решение за теб и за децата ти! Защото вие би трябвало да сте си най-важни! Мъже колкото искаш.
Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си?
Но няма как да върнеш времето назад, важно е какво ще си извадиш като поука и какви ще са действията ти напред. Само не прави грешката да се връщаш при него, защото ще научите синовете си, че да биеш жена си е нещо в реда на нещата.
И се ослушвай какво говорят за общуването си с него - не е невъзможно да се напива и когато са заедно, както и да им посегне. Следи за индикации за проблем след като са оставали при него.
Ако можеш сама да си отгледаш децата, тръгвай си.
Ако можеш сама да си отгледаш децата, тръгвай си.
Той защо всъщност пие, знаеш ли?
Той защо всъщност пие, знаеш ли?
Това беше наистина гадно изказване. Едно семейство се крепи на взаимни компромиси. Само да кажа, че когато не пие, той е друг човек. Винаги е държал на семейството си ( никога не ме е оставил без пари, винаги ми оставя кола на разположение, лишава себе си, за да има за мен и за децата), Алкохола скапва нашите отношения. И знаеш ли, че от както се разделихме се разбираме много по-добре. Той все още ми липсва, и съм доста объркана.
Всеки ден след работа пие бира, а когато е някъде с приятели пие и друг алкохол.
Пак ще кажа - разликата от това да Пиеш по бира след работа и от това Да се напиваш често, е огромна.
Ако беше само шамара, съм сигурна че нямаше да си тръгнеш. Шамара просто е бил капката в отдавна прелялата чаша. Както самия той ти е казал, че на тези му години е трудно да го промениш , в такъв случай не виждам смисъл да се връщаш. Ще бъде старата песен на нов глас. Запитай се това ли заслужаваш ?
Ти отдавна си се отчуждила като не искаш интимност с него, мислиш ли че ако се сдобрите ще искаш?
Обричаш се в един омагьосан кръг, пък и нали знаеш най-тъмно е преди зазоряване. Сега си сама, трудно ти е , не можеш да свикнеш с новото положение, анализираш до откат . И започваш да се вкарваш във филма, май пребързах....
Попитай най-близката си приятелка как ги вижда нещата или човек на който имаш голямо доверие, може и да ти кажат неща които с години са премълчали за връзката ти с този човек.
Кураж и не се обръщай назад .
Ти отдавна си се отчуждила като не искаш интимност с него, мислиш ли че ако се сдобрите ще искаш?
Обричаш се в един омагьосан кръг, пък и нали знаеш най-тъмно е преди зазоряване. Сега си сама, трудно ти е , не можеш да свикнеш с новото положение, анализираш до откат . И започваш да се вкарваш във филма, май пребързах....
Попитай най-близката си приятелка как ги вижда нещата или човек на който имаш голямо доверие, може и да ти кажат неща които с години са премълчали за връзката ти с този човек.
Кураж и не се обръщай назад .
Всеки ден след работа пие бира, а когато е някъде с приятели пие и друг алкохол.
Задачата му е в това, че всеки ден забираше децата от градина и стоеше с тях по парковете докато аз приключа работа.
Показва загриженост към мен и децата. Тези дни бях болна по няколко пъти ми звъня да ме пита как съм. Децата сега са при него, но въпреки това той ми звъни, за да ме чуе как съм. Знам, че ме обича, но гордоста му е много голяма.
Показва загриженост към мен и децата. Тези дни бях болна по няколко пъти ми звъня да ме пита как съм. Децата сега са при него, но въпреки това той ми звъни, за да ме чуе как съм. Знам, че ме обича, но гордоста му е много голяма.
Не се заблуждавай, не му е голяма гордостта, а любовта му към теб и децата не е достатъчно силна, че да победи алкохолизма.
Сега е момента да удържиш фронта и да му поставиш ултиматума- или алкохола, или семейството.
Но, твърдо и безапелационно.
Ако сам реши да избере семейството, ще спаси и себе си.
Но, ако ти пак клекнеш и го оставиш да си мисли, че искаш да го променяш, си загубила битката тотално.
Нямам намерение да го моля да се събираме. Казвам само, че ако с времето видя промяна в него може би бих се замислила
А той предложи ли ти да се събирате? Защото ти можеш да си мислиш някакви неща, а той вече да излиза с друга
katq_hs, опитваме се да ти кажем истината. Но както обикновено се случва - жертвата започва да защитава насилника. Никой не казва, че е щастие което и да е решение в тази ситуация, а да го пожелаваш на някого... Но няма как човек да изтрие глупавите си решения, довели дотук. Важното е да се учим от грешките си и да не ги повтаряме. Ако беше сама, както и да де, но имаш 2 деца, за които да мислиш. Повярвай,100 пъти по-добре е да растат без баща, отколкото с такъв, който се напива и бие майка им.
А спря ли да пие? Това е единственото действие, което би било показателно, че има желание за промяна. На думи не се връзвай.
Обажда ти се, защото си му удобна. Досега задачите му, както сама казваш, са се изчерпвали с малко висене в парка, сега са пъти повече. Вече те няма теб да го обслужваш.
Също и се налага да обяснява пред роднини и познати какви дивотии е натворил, за да го напуснеш.
...Децата сега са при него, но въпреки това той ми звъни, за да ме чуе как съм. Знам, че ме обича, но гордоста му е много голяма.
Обажда ти се, защото си му удобна. Досега задачите му, както сама казваш, са се изчерпвали с малко висене в парка, сега са пъти повече. Вече те няма теб да го обслужваш.
Също и се налага да обяснява пред роднини и познати какви дивотии е натворил, за да го напуснеш.
Досега задачите му, както сама казваш, са се изчерпвали с малко висене в парка
...което не е съвсем сигурно.
Всеки ден след работа пие бира, а когато е някъде с приятели пие и друг алкохол.
Задачата му е в това, че всеки ден забираше децата от градина и стоеше с тях по парковете докато аз приключа работа.
Някак не се връзва.
Моля се темата да е пързалка. Ако е истина, горките деца. Баща - пияница, майка - доста неадекватна.
/Простете!/
Посоката , в която разсъждаваш и сигналите, които улавяш от действията му в момента , ме навеждат на мисълта, че ще му простиш. Недей! Тръгнала си си и си удържала два месеца , продължавай напред, като не го допускаш отново до себе си. Да, трудно е , рутина, спомени. Но агресията му ескалира! Простиш ли физическо посегателство , тези епизоди ще продължат. Не , не е горд той, самнадеян е. Улавя твоето колебание и чака да ти щракне прангите. Не му позволявай! Дръж се като една истински наранена и унизена жена, която не заслужава това, което той ти е причинил. Помисли защо си си тръгнала -дали защото вече не можеш да живееш с този човек / отвращение, гняв, предел на толерантност/ , или за да го стреснеш и да го поставиш в ситуация да мисли какво губи. Ако е второто- жалко. Ще те прикотка пак. Помисли и затова , че си се отвращавала от секса с него. Би ли могла да го преодолееш. И пак въпрос- дали си му отказвала секс, за да го накажеш , или заради собствената ти непоносимост физическа , към него. Ако е първото - жалко.
Изясни си първо каква е целта на операцията. И се дръж според резултата , който очакваш.
Сега е моментът да се спасиш , или затънеш. От теб зависи.
Съветът ми е да поставиш наистина край. А това, че ще се грижите за децата и двамата, е похвално. Ще се справиш, стига да искаш. Колкото и да ти е трудно, вземеш ли решението за раздяла, ще ти става всее по-лесно. Теб сега пвече те измъчва дилемата дали , или.
Изясни си първо каква е целта на операцията. И се дръж според резултата , който очакваш.
Сега е моментът да се спасиш , или затънеш. От теб зависи.
Съветът ми е да поставиш наистина край. А това, че ще се грижите за децата и двамата, е похвално. Ще се справиш, стига да искаш. Колкото и да ти е трудно, вземеш ли решението за раздяла, ще ти става всее по-лесно. Теб сега пвече те измъчва дилемата дали , или.
Имаше една приказка, че пиенето и к*рвалъка с до гроб. Почти съм сигурна и за двете. Казвам почти, защото всяко правило си има и изключения.
Конкретно по темата. Той не те уважава. Не само шамара, но и бягството от отговорност го доказват. Бяга от отговорност като пие.
Биричка или две- три след работа... Напиване до насиране ( без извинение) с приятели... Почне ли се това - край няма. Той и бившия ми беше “различен” като не пие. Сметни само сутрин. После ставаше заядлив. “Защо тази чаша е тук, а не там?”. Имаше дни, в които пиеше вече тайно от 10 сутринта. И не се промени- аз се махнах. И без 2 деца ми беше трудно, но се преживява. Важното е да знаеш, че почне ли се с алкохола край няма.
Взела си правилното решение. Сега е ред да го защитиш като устискаш да не се върнеш. Направи го заради децата. Той ще деградира пред очите им...
Конкретно по темата. Той не те уважава. Не само шамара, но и бягството от отговорност го доказват. Бяга от отговорност като пие.
Биричка или две- три след работа... Напиване до насиране ( без извинение) с приятели... Почне ли се това - край няма. Той и бившия ми беше “различен” като не пие. Сметни само сутрин. После ставаше заядлив. “Защо тази чаша е тук, а не там?”. Имаше дни, в които пиеше вече тайно от 10 сутринта. И не се промени- аз се махнах. И без 2 деца ми беше трудно, но се преживява. Важното е да знаеш, че почне ли се с алкохола край няма.
Взела си правилното решение. Сега е ред да го защитиш като устискаш да не се върнеш. Направи го заради децата. Той ще деградира пред очите им...
Искаш да се върнеш, това е ясно. Това си е лично решение. Но поне не се заблуждавайте. Приеми, че човекът няма да спре да пие, даже ще пие повече с времето. Няма да бъде онова изключение, на което се надяваш. И ще бие, не само шамарчета и псувнички. Ще си иска и ще бие. Децата ще са щастливи с мама и татко. И ще осъзнават все повече какво става, вероятно ще станат и преки свидетели някога. И ще разберат много точно кой кой е в едно семейство и какво трябва да прави. Приготви си и ти реч за пред снахите - ще обясняваш защо синовете ти пият, псуват, бият и т.н. И колко е важно внучетата да растат в семейна среда. Както казваше една приятелка на баба ми е замечтан поглед за съпруга си " Ех, как ме биеше едно време".
Не се заяждам, не ме разбирай погрешно.
Ако си ок с тези факти ще си живееш живота както си искала.
А, и не си мисли, че има такова нещо като "трезвен е различен. Просто се владее по-добре. И това ще разбереш, ако искаш.
Не се заяждам, не ме разбирай погрешно.
Ако си ок с тези факти ще си живееш живота както си искала.
А, и не си мисли, че има такова нещо като "трезвен е различен. Просто се владее по-добре. И това ще разбереш, ако искаш.
smileys, кое не е сигурно? Не може да пие по парковете ли? Пълно с хора, които го правят. Или след като я изчака да свърши работа, да се прибере и да седне да пие. Нищо необяснимо не виждам.
Може, разбира се. Имам предвид, че задачата му не е била да виси в парка с децата, за да пие. А точно това излиза от написаното от авторката. Не мисля, че е сложно за разбиране какво имам предвид.
Въобще не мисля, че има значение дали пие на секундата след като му изтече работното време, дали е в парка или като се приберат.
Въпросът е, че пие. И то не да изпие 1 питие за отпускане, а пие за напиване и бой.
А дали е истинска темата, все тая, четат много хора, включително жертви на описани ситуации, добре е да прочетат адекватни отговори.
Въпросът е, че пие. И то не да изпие 1 питие за отпускане, а пие за напиване и бой.
А дали е истинска темата, все тая, четат много хора, включително жертви на описани ситуации, добре е да прочетат адекватни отговори.
Злодеида ти имаш ли деца? Ако нямаш ти пожелавам скоро да усетиш това щастие. И ако някога изпаднеш в подобно положение тогава би ме разбрала, колко трудно е да кажеш край!
Няма друга жена, в това съм сигурна. Благодаря ви за мненията, които изказахте.
Smileis, абсолютно адекватна съм си. Не мисля, че заслужавам такова отношение от мъжа на когото съм родила две деца и точно затова си тръгнах. Благодаря на всички, които ме подкрепиха с отговорите си, да прави сте! А на тези, които ме упрекват едвали не колко съм тъпа ще кажа само, че е много лесно отстрани да даваш мнения и да вземаш крайни решения. Затова поисках севет от хора, които са били в моето положение.
Кати, имай предвид и друго. Спореед мен, той сега се държи мило, защото очаква да му простиш. Ако разбере, че няма връщане назад, може да ти задържи децата и да те манипулира чрез тях. Вземи си децата , организирай се, вземи се в ръце , консултирай се с адвокат и незабавно заведи дело за родителски права. Поискай привременни мерки. Не зная защо имам усещането , че този човек още не ти е показал истинското си лице и че ще направи всичко възможно да те върне. Не от любов, обаче. А заради собствения си комфорт. Дано да греша.
Не съм била точно в твоето положение,но майка ми все още е . Има само едно решение и то си го взела , лошото е че сигурно ще размислиш и ще му дадеш шанс и после друг и друг .....
За децата ,да сте заедно не е по- добре. Той няма да се промени към добро, това е сигурно. Остава да прецениш кой е варианта за теб. Успех и ,да не е лесно решение когато си се тази ситуация ( ако беше от хората за които това е лесно , нямаше изобщо да си го докарала до тук) .
За децата ,да сте заедно не е по- добре. Той няма да се промени към добро, това е сигурно. Остава да прецениш кой е варианта за теб. Успех и ,да не е лесно решение когато си се тази ситуация ( ако беше от хората за които това е лесно , нямаше изобщо да си го докарала до тук) .
Пие ама не е алкохолик. Удря те ама ти го обичаш. Карали сте се ама си седяла и си му родила деца. И след всичко това живееш с илюзията, че те обича?
Няма да чуеш, сигурна съм, но ще го кажа. Този човек не заслужава шанс. Алкохола бил виновен, дрън дрън. Алкохола сам по себе си е нищо, седи си в бутилката и няма собствено мнение. Виновен е човекът, който си го купува, после си го налива в устата в количество, достатъчно за да не мисли нормално, че и продължава, въпреки че вижда как това не е правилно и тормози най-близките му.
А той е прав в едно - не можеш да го промениш. Щом той не иска, и Господ не може.
Налягай си парцалите, грубо казано, и си гледай децата. Бъди нащрек дали той пие И докато ги гледа. Защото вероятно сега ще започне да пие повече. Сега ще ти прави мили очи за да замаже нещата и да се върнеш. Голяма грешка ще е, ако хванеш вяра.
Няма да чуеш, сигурна съм, но ще го кажа. Този човек не заслужава шанс. Алкохола бил виновен, дрън дрън. Алкохола сам по себе си е нищо, седи си в бутилката и няма собствено мнение. Виновен е човекът, който си го купува, после си го налива в устата в количество, достатъчно за да не мисли нормално, че и продължава, въпреки че вижда как това не е правилно и тормози най-близките му.
А той е прав в едно - не можеш да го промениш. Щом той не иска, и Господ не може.
Налягай си парцалите, грубо казано, и си гледай децата. Бъди нащрек дали той пие И докато ги гледа. Защото вероятно сега ще започне да пие повече. Сега ще ти прави мили очи за да замаже нещата и да се върнеш. Голяма грешка ще е, ако хванеш вяра.
Не съм казала, че той е алкохолик!
Сега агресира към теб, но почакай децата да станат тийнейджъри и “будният възпитател” да започне да раздава “възпитание”. Защото проблемът с алкохола не отминава- той винаги се задълбочава. Дълго време с брат ми се сърдехме на майка ни- обвинявахме я, че ни караше да живеем в такава среда и все слушахме оправдания. Еми, човека е уважаван в малкия град, с позиция и приятели; никой не би и предположил какъв е у дома на 3 бири. Сега вече не и се сърдя- съжалявам я- вече виждам тъжна, страхлива женица, смачкана от мъжа до себе си, която още чака той да се промени. Но на хората обяснява колко са добре. Ние-децата-сме добре- измъкнахме се, всеки си направи съответните изводи, говорим с родителите си служебно и не защото ги уважаваме много и сме им страшно благодарни. Не го оправдавай, защото се срамуваш от собствената си слепота- човешко е да се греши. Никой не те упреква, че си “тъпа” и си се хванала с този- не е нужно да защитаваш житейските си избори пред нас. Оправи нещата, докато още можеш. В противен случай не си жертва, а насилник- насилваш децата си да растат в токсична среда. Едва ли някой ден ще ти благодарят.
И не използвай децата, като оправдание- не им натрапвай твоята вина.
И не използвай децата, като оправдание- не им натрапвай твоята вина.
Злодеида ти имаш ли деца? Ако нямаш ти пожелавам скоро да усетиш това щастие. И ако някога изпаднеш в подобно положение тогава би ме разбрала, колко трудно е да кажеш край!
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Като те чета какъв интелект демонстрираш..И на мен ми иде да ти ударя шамар..
Че и две дечица..Да са ти живи и здрави де..И дано темата да е пързалка.
Злодеида ти имаш ли деца? Ако нямаш ти пожелавам скоро да усетиш това щастие. И ако някога изпаднеш в подобно положение тогава би ме разбрала, колко трудно е да кажеш край!
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Е бива ли за един шамар да се изнасяш?
Нали не те е ритал в бъбреците, ребрата, удрял в стената. Нали няма счупени зъбки?
Ако го обичаш, всичко ще простиш.
Щом та бий, значи тъ обичка
Иначе сериозно. Един за друг сте, толкова сте бъгясали и двамата. Той е алкохолик, комплексар, обича да млати жени, защото го е страх да пробва с мъже.
А ти си тотално мръднала да се събираш с мъж с който се джафкаш от самото начало и си видяла, че има проблем. Комплексарка си и ти, с ниско самочувствие. Не е нормално някой да те обижда и псува, да те удря, а ти да го обичаш.
Сама си си виновна.
Сърбай си попарата сега.
И аз така викам. Един шамар какво толкова. Нали не е имало кръв, пукнато ребра, връзване за дърво чисто гола посред зима и заливане с кофи със студена вода, влачене с теглича на колата. Всъщност жената на която и се случи всичко това с алкохолик все още стои с него щото има две деца.
Обича го, пък е отвратена и не иска да прави секс с него. Той този мъж ще се замонашва ли какво?
Няма никакъв смисъл да се събираш с човек, от когото си отвратена...било то с шамар или без
Бе просто не ми го побира главата
Няма никакъв смисъл да се събираш с човек, от когото си отвратена...било то с шамар или без
Бе просто не ми го побира главата
Защо се правиш, че не разбираш?
Тя да не е закъсал помияр, та да отворя крака на същество, изгубило човешкия си облик?
Ти като си пиян на талпа, имаш ли въобще спомен как се държиш и какви ги вършиш?
Сигурно нямаш, а и няма кой да те запише да се видиш.
Ако пък ти си трезвен и всяка вечер жена ти на талпа ти се лигави или агресира да я чукаш, други ще ги пишеш.
Тук с отказите за секс не стана много ясно. Аз я питах- дали му е отказвала, за да го наказва заради пиянството , или има непоносимост към физически контакт с него по принцип, а не единствено когато е пиян. Ако е второто , тя е пътник вече от връзката , макар и да не го осъзнава. И дано да е така.
Когато една жена ражда децата си с мисълта,че ги "ражда на мъжа " който е избрала за съпруг,в повечето случаи това значи "сграбчване на клона" ,щото с две деца нали..няма къде да избяга златния..Това е равносилно да строиш къща с криви основи и после да се чудиш защо не е стабилна.
От друга страна,мъжете не ядат ряпа,осъзнават сложността на положението и зависимостта в която остава жената и започват да злоупотребяват,да мачкат и да проявяват агресия.
Малко нещо като.."Ти ме върза с две деца,ми стой сега вързана и ме търпи"..
Не казвам,че случая на авторката е такъв,но натам клонят мислите ми
От друга страна,мъжете не ядат ряпа,осъзнават сложността на положението и зависимостта в която остава жената и започват да злоупотребяват,да мачкат и да проявяват агресия.
Малко нещо като.."Ти ме върза с две деца,ми стой сега вързана и ме търпи"..
Не казвам,че случая на авторката е такъв,но натам клонят мислите ми
Защо се правиш, че не разбираш?
Тя да не е закъсал помияр, та да отворя крака на същество, изгубило човешкия си облик?
Тя да не е закъсал помияр, та да отворя крака на същество, изгубило човешкия си облик?
Как така хем го обича, хем не го понася? Няма как. Или е едното, или другото
Авторката казва, че когато не пие е друг човек, а той пие всеки ден. Кога е друг човек и какъв друг човек е искам да разбера. Също така да питам той след работа има ли ангажимент към дома, съпругата си, децата? Върши ли нещо вкъщи, има ли задачи?
Злодеида ти имаш ли деца? Ако нямаш ти пожелавам скоро да усетиш това щастие. И ако някога изпаднеш в подобно положение тогава би ме разбрала, колко трудно е да кажеш край!
Много жени, вкл.и аз, сме прекъсвали връзки с мъже, които си пийват редовно. В моя случай нямаше дори агресия - просто пийнал мъж, който е вдигнал леко децибелите и разпънал усмивката. Грозна гледка е, не исках да я гледам. Да не говорим, че бирите и ракията бяха с приоритет и подскачаше при споменаване на брак и деца.
Да знаеш, че шамарът никога не остава само един.
За последен път пиша по темата и приключвам. НЕ съм живяла 8 години в скандали и алкохолизъм. Мисля, че във всяко нормално семейство има караници и проблеми, които трябва да се решават с компромиси. От нашата връзка и на двамата ни се родиха деца. Не съм ги създала само за него. През цялото време се е грижил и за мен и за децата. Нещата между нас се промениха драстично преди година, когато започнах да осъзнавам, че връзката между нас започна да се къса. И пак ще повторя, че НЕ съм живяла тормозена и обиждана всеки ден. Децата ми ги нямаше когато той ме удари, те дори не знаят за това. Секс не исках да правя само когато е пил. През останалото време всичко си беше наред. И не ми излизайте с номера, че си заслужавам съдбата. Децата ми умират за баща си. И за разлика от много други разделени семейства, които след подобна ситуация не се поглеждат и тръгват един срещу друг, ние успяваме да намерим общ език. Дори мога да кажа, че сега си говорим и общуваме по-спокойно от преди. Когато си тръгнах нямах никакви колебания, но си мисля, че всеки човек греши. Не знам какво ще се случи в бъдеще, единственото което искам е децата ми да са щастливи и спокойни и виждам, че това се случва когато с баща им се разбираме. Осигурила съм им всички удобства в апартамента,в които живеем, но въпреки това те ми казват „ мамо, защо не се съберете с тати”. Всеки допуска грешки и ако ги осъзнава заслужава прошка. И пак ще кажа НЕ съм живяла всеки ден в тормоз.
След като сте се разделили,ти говориш с него когато е трезвен.Затова комуникацията е по-добра.Народа е казал ку....рък до време,пиянство до гроб.Гледай си децата и мисли какъв пример им давате с постоянни скандали.След време се разведи,той сам е казал,че не може да се промени.И да шамара никога не е само един.
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Постъпила си добре. Аз не бих толерирала напиването, вероятно бих си тръгнала много по-рано.
Гледай напред.
Защо е започнал да пие ?
За последен път пиша по темата и приключвам. НЕ съм живяла 8 години в скандали и алкохолизъм. Мисля, че във всяко нормално семейство има караници и проблеми, които трябва да се решават с компромиси. От нашата връзка и на двамата ни се родиха деца. Не съм ги създала само за него. През цялото време се е грижил и за мен и за децата. Нещата между нас се промениха драстично преди година, когато започнах да осъзнавам, че връзката между нас започна да се къса. И пак ще повторя, че НЕ съм живяла тормозена и обиждана всеки ден. Децата ми ги нямаше когато той ме удари, те дори не знаят за това. Секс не исках да правя само когато е пил. През останалото време всичко си беше наред. И не ми излизайте с номера, че си заслужавам съдбата. Децата ми умират за баща си. И за разлика от много други разделени семейства, които след подобна ситуация не се поглеждат и тръгват един срещу друг, ние успяваме да намерим общ език. Дори мога да кажа, че сега си говорим и общуваме по-спокойно от преди. Когато си тръгнах нямах никакви колебания, но си мисля, че всеки човек греши. Не знам какво ще се случи в бъдеще, единственото което искам е децата ми да са щастливи и спокойни и виждам, че това се случва когато с баща им се разбираме. Осигурила съм им всички удобства в апартамента,в които живеем, но въпреки това те ми казват „ мамо, защо не се съберете с тати”. Всеки допуска грешки и ако ги осъзнава заслужава прошка. И пак ще кажа НЕ съм живяла всеки ден в тормоз.
Не успяваш да се погледнеш извън проблема и се ловиш за моментите, в които не пие. Това влошава нещата.
Виждам, че доброжелатели - много, но и не пестят грубостта си. Така не се помага, а дори не е сигурно, че тя иска помощ (близките на зависимия са най-големите му душмани)
Виждам, че доброжелатели - много, но и не пестят грубостта си. Така не се помага, а дори не е сигурно, че тя иска помощ (близките на зависимия са най-големите му душмани
)
И не си търся оправдание, за да остана. Просто споделям с вас историята си и не очаквам разбиране от всички. Благодаря на тези, които не ме упрекнаха. От страни изглежда по един начин, но когато ти дойде на главата, мисля че е нормално да си зададеш въпроса дали е правилно решението.
И не си търся оправдание, за да остана. Просто споделям с вас историята си и не очаквам разбиране от всички. Благодаря на тези, които не ме упрекнаха. От страни изглежда по един начин, но когато ти дойде на главата, мисля че е нормално да си зададеш въпроса дали е правилно решението.
Добре де... Да речем, че се съберете и той обещае да не ти посяга повече. Темата със секса, обаче, е все още на дневен ред... Та, пие си момчето, ти му отказваш, но до кога ще е така?Ами, ако скочи отгоре ти и те изнасили? И ако в момент на ярост, понеже ти му се дърпаш, те и нашамари едно хубаво? Тогава кво прайм? Пак бг-мамма?
За последен път пиша по темата и приключвам. НЕ съм живяла 8 години в скандали и алкохолизъм. Мисля, че във всяко нормално семейство има караници и проблеми, които трябва да се решават с компромиси. От нашата връзка и на двамата ни се родиха деца. Не съм ги създала само за него. През цялото време се е грижил и за мен и за децата. Нещата между нас се промениха драстично преди година, когато започнах да осъзнавам, че връзката между нас започна да се къса. И пак ще повторя, че НЕ съм живяла тормозена и обиждана всеки ден. Децата ми ги нямаше когато той ме удари, те дори не знаят за това. Секс не исках да правя само когато е пил. През останалото време всичко си беше наред. И не ми излизайте с номера, че си заслужавам съдбата. Децата ми умират за баща си. И за разлика от много други разделени семейства, които след подобна ситуация не се поглеждат и тръгват един срещу друг, ние успяваме да намерим общ език. Дори мога да кажа, че сега си говорим и общуваме по-спокойно от преди. Когато си тръгнах нямах никакви колебания, но си мисля, че всеки човек греши. Не знам какво ще се случи в бъдеще, единственото което искам е децата ми да са щастливи и спокойни и виждам, че това се случва когато с баща им се разбираме. Осигурила съм им всички удобства в апартамента,в които живеем, но въпреки това те ми казват „ мамо, защо не се съберете с тати”. Всеки допуска грешки и ако ги осъзнава заслужава прошка. И пак ще кажа НЕ съм живяла всеки ден в тормоз.
Много хора се разбират много по-добре разделени, отколкото когато са заедно.
И да се съберете, проблемите пак ще почнат.
А децата имат достъп до баща си. От какво са нещастни?
Ако смяташ заради тях да се събираш с алкохолик, си е твое извращение.
Този ти пост впрочем коренно се различава от първия.
Последно коя е истината?
В първия пишеш, че се карате от самото начало и той пие често. А сега изведнъж проблемите започнали преди година. Значи 6 години си била в рая.
Последно коя версия е истинската?
Баща ми беше алкохолик. Разводът на родителите ми беше едно от най-хубавите неща в живота ми.
Никъде в поста си не съм казала, че е алкохолик. Правете разлика между пиян човек и човек, които пие. Още от само начало се карахме, но надали има двойка, която не са си казали крива дума. Вие какво разбирате под каране? Можеш да се скараш с половинката и без да се хващате за гушите. И стига вече с този секс. Казах, че не искам да спя с него когато е пиян, не когато е пил две бири.
Никъде в поста си не съм казала, че е алкохолик. Правете разлика между пиян човек и човек, които пие. Още от само начало се карахме, но надали има двойка, която не са си казали крива дума. Вие какво разбирате под каране? Можеш да се скараш с половинката и без да се хващате за гушите. И стига вече с този секс. Казах, че не искам да спя с него когато е пиян, не когато е пил две бири.
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Честото напиване си е алкохолизъм - дали го приемаш като такъв или не, никой не се интересува
Почнаха данните на час по лъжичка, че всъщност е прекрасен човек, който пие по една биричка всяка вечер.
А, и благодарностите към онези, които не са стоварили и капчица отговорност върху неразбраната авторка.
Нормалният човек си тръгва след шамар от пиянде и не се обръща. Ти не искаш.
Събирай се с пияндето, гледай си живота и не пускай теми с диаметрални постове, защото дразниш онези, които взимат проблема ти насериозно (за разлика от теб).
А, и благодарностите към онези, които не са стоварили и капчица отговорност върху неразбраната авторка.
Нормалният човек си тръгва след шамар от пиянде и не се обръща. Ти не искаш.
Събирай се с пияндето, гледай си живота и не пускай теми с диаметрални постове, защото дразниш онези, които взимат проблема ти насериозно (за разлика от теб).
Нямам нужда от това да слушам упреци и приказки от рода(сама си си виновна и т.н) да може и да съм жертва, но единственото което се случва в момента е ти и други като теб с нападащите ви коментари да ме, карате да се чувствам още по зле. Ако знаех как с удоволствие бих изтрила темата. А относно скрития коментар на другия потребител мога само да кажа, че с информацията, която дадох на много жени относно процедурата, много от тях ми благодариха стократно.
Никъде в поста си не съм казала, че е алкохолик. Правете разлика между пиян човек и човек, които пие. Още от само начало се карахме, но надали има двойка, която не са си казали крива дума. Вие какво разбирате под каране? Можеш да се скараш с половинката и без да се хващате за гушите. И стига вече с този секс. Казах, че не искам да спя с него когато е пиян, не когато е пил две бири.
objectsinthemirror ме изпревари.
Та каква е разликата между пиян човек и човек, който пие?
Да не би гледката при твоя да е най-прекрасното нещо.
Хич не ме интересува дали някой си попийва редовно или е диагностициран алкохолик.
Гледката и при двата е грозна.
Кажи какво искаш да ти кажем.
Като не ти харесват мненията, да не беше пускала тема.
Свободна си да се върнеш при него, свободна си и да не се върнеш. Така харесва ли ти?
Gal, абсолютно съм съгласна.
Толкова е зле горката, че пише напълно противоположни постове
Сега пък бил прекрасен. Та защо е темата тогава?
Авторке, като искаш ключ, натисни бутона "информирай модератор" и пиши да заключат темата, че и на нас не ни се четат шизофренични постове.
Дотук беше темата. Авторката не ще да види истината, хвърля се в самооправдания и защита на бившия, ние не я разбираме, явно мисли, че те ще са от големите изключения. И не, не било алкохолизъм това човек да пие всеки ден, да се напива (не е ясно дали е всеки ден) и да не може да се контролира. Какво е тогава? Пиянство? Все ми се струва, че са едно и също.
Още една вметка - не си мисли, че повечето разделени семейства са по-зле от вас. Не сте никакво изключение. Всъщност ще се изненадаш, ако разбереш колко много разделени двойки успяват да запазят доста добри отношения. И с деца и без деца. Това обаче реалистите не го бъркат с голям плюс за да дадат още един шанс. Самозаблуждаваш се. Казаха ти го, но не щеш да вденеш - сега поддържате сносни отношения по няколко причини: той се подмазва за да се върнеш, не го виждаш като пие и не ти се налага да живееш с него и да ти иска секс смърдящ на алкохол екземпляр. Всички те ще отпаднат в момента, в който се върнеш. Нищо няма да е променено и ще запеете старата песен на мига.
Още една вметка - не си мисли, че повечето разделени семейства са по-зле от вас. Не сте никакво изключение. Всъщност ще се изненадаш, ако разбереш колко много разделени двойки успяват да запазят доста добри отношения. И с деца и без деца. Това обаче реалистите не го бъркат с голям плюс за да дадат още един шанс. Самозаблуждаваш се. Казаха ти го, но не щеш да вденеш - сега поддържате сносни отношения по няколко причини: той се подмазва за да се върнеш, не го виждаш като пие и не ти се налага да живееш с него и да ти иска секс смърдящ на алкохол екземпляр. Всички те ще отпаднат в момента, в който се върнеш. Нищо няма да е променено и ще запеете старата песен на мига.
Нямам нужда от това да слушам упреци и приказки от рода(сама си си виновна и т.н) да може и да съм жертва, но единственото което се случва в момента е ти и други като теб с нападащите ви коментари да ме, карате да се чувствам още по зле. Ако знаех как с удоволствие бих изтрила темата. А относно скрития коментар на другия потребител мога само да кажа, че с информацията, която дадох на много жени относно процедурата, много от тях ми благодариха стократно.
Ако знаех как с удоволствие бих изтрила темата.
Заключвам.