Smileis, абсолютно адекватна съм си. Не мисля, че заслужавам такова отношение от мъжа на когото съм родила две деца и точно затова си тръгнах. Благодаря на всички, които ме подкрепиха с отговорите си, да прави сте! А на тези, които ме упрекват едвали не колко съм тъпа ще кажа само, че е много лесно отстрани да даваш мнения и да вземаш крайни решения. Затова поисках севет от хора, които са били в моето положение.
- Публикувана: 17 авг. 2018, 21:48 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2018, 12:05 ч.
Удари ми шамар!!!
Кати, имай предвид и друго. Спореед мен, той сега се държи мило, защото очаква да му простиш. Ако разбере, че няма връщане назад, може да ти задържи децата и да те манипулира чрез тях. Вземи си децата , организирай се, вземи се в ръце , консултирай се с адвокат и незабавно заведи дело за родителски права. Поискай привременни мерки. Не зная защо имам усещането , че този човек още не ти е показал истинското си лице и че ще направи всичко възможно да те върне. Не от любов, обаче. А заради собствения си комфорт. Дано да греша.
Не съм била точно в твоето положение,но майка ми все още е . Има само едно решение и то си го взела , лошото е че сигурно ще размислиш и ще му дадеш шанс и после друг и друг .....
За децата ,да сте заедно не е по- добре. Той няма да се промени към добро, това е сигурно. Остава да прецениш кой е варианта за теб. Успех и ,да не е лесно решение когато си се тази ситуация ( ако беше от хората за които това е лесно , нямаше изобщо да си го докарала до тук) .
За децата ,да сте заедно не е по- добре. Той няма да се промени към добро, това е сигурно. Остава да прецениш кой е варианта за теб. Успех и ,да не е лесно решение когато си се тази ситуация ( ако беше от хората за които това е лесно , нямаше изобщо да си го докарала до тук) .
Пие ама не е алкохолик. Удря те ама ти го обичаш. Карали сте се ама си седяла и си му родила деца. И след всичко това живееш с илюзията, че те обича?
Няма да чуеш, сигурна съм, но ще го кажа. Този човек не заслужава шанс. Алкохола бил виновен, дрън дрън. Алкохола сам по себе си е нищо, седи си в бутилката и няма собствено мнение. Виновен е човекът, който си го купува, после си го налива в устата в количество, достатъчно за да не мисли нормално, че и продължава, въпреки че вижда как това не е правилно и тормози най-близките му.
А той е прав в едно - не можеш да го промениш. Щом той не иска, и Господ не може.
Налягай си парцалите, грубо казано, и си гледай децата. Бъди нащрек дали той пие И докато ги гледа. Защото вероятно сега ще започне да пие повече. Сега ще ти прави мили очи за да замаже нещата и да се върнеш. Голяма грешка ще е, ако хванеш вяра.
Няма да чуеш, сигурна съм, но ще го кажа. Този човек не заслужава шанс. Алкохола бил виновен, дрън дрън. Алкохола сам по себе си е нищо, седи си в бутилката и няма собствено мнение. Виновен е човекът, който си го купува, после си го налива в устата в количество, достатъчно за да не мисли нормално, че и продължава, въпреки че вижда как това не е правилно и тормози най-близките му.
А той е прав в едно - не можеш да го промениш. Щом той не иска, и Господ не може.
Налягай си парцалите, грубо казано, и си гледай децата. Бъди нащрек дали той пие И докато ги гледа. Защото вероятно сега ще започне да пие повече. Сега ще ти прави мили очи за да замаже нещата и да се върнеш. Голяма грешка ще е, ако хванеш вяра.
Не съм казала, че той е алкохолик!
Сега агресира към теб, но почакай децата да станат тийнейджъри и “будният възпитател” да започне да раздава “възпитание”. Защото проблемът с алкохола не отминава- той винаги се задълбочава. Дълго време с брат ми се сърдехме на майка ни- обвинявахме я, че ни караше да живеем в такава среда и все слушахме оправдания. Еми, човека е уважаван в малкия град, с позиция и приятели; никой не би и предположил какъв е у дома на 3 бири. Сега вече не и се сърдя- съжалявам я- вече виждам тъжна, страхлива женица, смачкана от мъжа до себе си, която още чака той да се промени. Но на хората обяснява колко са добре. Ние-децата-сме добре- измъкнахме се, всеки си направи съответните изводи, говорим с родителите си служебно и не защото ги уважаваме много и сме им страшно благодарни. Не го оправдавай, защото се срамуваш от собствената си слепота- човешко е да се греши. Никой не те упреква, че си “тъпа” и си се хванала с този- не е нужно да защитаваш житейските си избори пред нас. Оправи нещата, докато още можеш. В противен случай не си жертва, а насилник- насилваш децата си да растат в токсична среда. Едва ли някой ден ще ти благодарят.
И не използвай децата, като оправдание- не им натрапвай твоята вина.
И не използвай децата, като оправдание- не им натрапвай твоята вина.
Злодеида ти имаш ли деца? Ако нямаш ти пожелавам скоро да усетиш това щастие. И ако някога изпаднеш в подобно положение тогава би ме разбрала, колко трудно е да кажеш край!
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Като те чета какъв интелект демонстрираш..И на мен ми иде да ти ударя шамар..
Че и две дечица..Да са ти живи и здрави де..И дано темата да е пързалка.
Злодеида ти имаш ли деца? Ако нямаш ти пожелавам скоро да усетиш това щастие. И ако някога изпаднеш в подобно положение тогава би ме разбрала, колко трудно е да кажеш край!
Привет на всички четящи и следящи форума. До сега не ми се е налагало да пускам тема, но много бих искала да получа съвет по моя проблем. Сигурна съм, че доста жени са били в моето положение. Ще разкажа накратко. Връзката ми започна преди 8 години. Най-голямата любов в живота ми. От тази любов се родиха две момченца. Още от началото много се карахме с него. Той пиеше и се напиваше често. В началото не ме притесняваше това, но след като се родиха децата и напиванията продължаваха и пред тях, на мен започна да ми писва. И така след мноооого разговори, караници, ни с доброто, ни с лошото нещата не се промениха. Цитирам негови думи „ аз съм на 38 години и ти не можеш да ме промениш”. В един момент на мен така ми се отврати, че не исках да си лягам с него. И се завъртя един кръг (той пие, аз не искам да правим секс, той се сърди, обижда ме, псува ме и т.н) началото на юли месец бяхме на гости при неговите родители и там се случи последния ни скандал. Той си пийна, поиска да правим секс, аз го отблъснах и той ме удари. След това всичко приключи. Изнесох се и вече почти два месеца сме разделени. През това време се разбираме кой кога ще гледа децата и всичко е наред. Децата ми страдат заради раздялата. Знам, че той ме обича, аз него също. Питам ви, мислите ли, че избързах с решението си? Само да кажа, че ако не ме беше ударил щях да си продължа да търпя всичко останало.
Е бива ли за един шамар да се изнасяш?
Нали не те е ритал в бъбреците, ребрата, удрял в стената. Нали няма счупени зъбки?
Ако го обичаш, всичко ще простиш.
Щом та бий, значи тъ обичка
Иначе сериозно. Един за друг сте, толкова сте бъгясали и двамата. Той е алкохолик, комплексар, обича да млати жени, защото го е страх да пробва с мъже.
А ти си тотално мръднала да се събираш с мъж с който се джафкаш от самото начало и си видяла, че има проблем. Комплексарка си и ти, с ниско самочувствие. Не е нормално някой да те обижда и псува, да те удря, а ти да го обичаш.
Сама си си виновна.
Сърбай си попарата сега.
И аз така викам. Един шамар какво толкова. Нали не е имало кръв, пукнато ребра, връзване за дърво чисто гола посред зима и заливане с кофи със студена вода, влачене с теглича на колата. Всъщност жената на която и се случи всичко това с алкохолик все още стои с него щото има две деца.