Според мен има голяма разлика, когато нещо такова се случи по време на брак и по време на връзка(под връзка имам предвид сравнително краткотрайна - 2,3,4 години). А когато има намесени и деца, съвсем.
Аз лично съм прощавала изневяра, случи се съвсем в началото(4-5 месеца след като станахме двойка) и на пияна глава. Отне ми може би около 3 години да подтисна случилото се, никога не бих простила или забравила. Това обаче не пречи на отношенията ни, нито го обичам по-малко, дори напротив. Но това е удар върху самочувствието ми и е белег, който ще си остане. Избирам обаче да градим заедно бъдещето си, да се подкрепяме, тъй като ако изключим случката сме един за друг по всички "критерии".
Въпреки това, човек трябва да реши дали е по-добре да са разделени и въпреки това наранени или да се опитат да го преодолеят, заедно. А стане ли въпрос за семейство и за деца, вече няма място за егоизъм. В НИКАКЪВ случай не защитавам постъпката на мъжа, но е факт, че е избрал семейството. Може би е по-добре да се направи опит да се спаси положението. Почивка извън града, подаръци, повече интимност, мили думи...всичко това е клиширано, но променя нещата малко по малко, дори в началото да не можеш да го гледаш и да ти е досадно.
Всичко това обаче при условие, че повече не се случи. Това, трябва да бъде изяснено с достатъчно разговори.
Аз лично съм прощавала изневяра, случи се съвсем в началото(4-5 месеца след като станахме двойка) и на пияна глава. Отне ми може би около 3 години да подтисна случилото се, никога не бих простила или забравила. Това обаче не пречи на отношенията ни, нито го обичам по-малко, дори напротив. Но това е удар върху самочувствието ми и е белег, който ще си остане. Избирам обаче да градим заедно бъдещето си, да се подкрепяме, тъй като ако изключим случката сме един за друг по всички "критерии".
Въпреки това, човек трябва да реши дали е по-добре да са разделени и въпреки това наранени или да се опитат да го преодолеят, заедно. А стане ли въпрос за семейство и за деца, вече няма място за егоизъм. В НИКАКЪВ случай не защитавам постъпката на мъжа, но е факт, че е избрал семейството. Може би е по-добре да се направи опит да се спаси положението. Почивка извън града, подаръци, повече интимност, мили думи...всичко това е клиширано, но променя нещата малко по малко, дори в началото да не можеш да го гледаш и да ти е досадно.
Всичко това обаче при условие, че повече не се случи. Това, трябва да бъде изяснено с достатъчно разговори.
Леле...трябва да те сложат за икона в някоя църква затова че си простила такова нещо ама за теб едва ли е добре. Щом ще го помниш и ще те мъчи вечно едва ли е простено нацяло.А и сигурно ли е че господинът няма някой път пак да си пийне и да забърши и някоя друга разчитайки на твоите прошки?Можеш ли да заспиваш лесно до този човек мислейки затова кога ще е следващия му гаф?
