Случи ми се нещо странно XVIII

Тази вечер ще пробвам и с реплика. Аз си го помислих наум вчера. Не вярвам, че нещо ще излезе, но не пречи да опитам.
Проблемът е много сериозен. Изгубихме пижамата на детето за детска градина. Ако и тази вечер не стане с ножицата, утре ще се купува нова пижама. Добре, че днес получих заплата. Помня, че я донесох вкъщи пижамата когато дребното се разболя преди две седмици. Ходих в ДГ и я взех, за да я изпера. Но след прането нямам спомен кога съм я прибрала, къде съм я прибрала и защо не си е на обичайното място. В ножицата ми е надеждата, каква ирония само - уж не вярвам в това, но ето сега.

Напълно извън темата ,но като малка и аз имах една загубена пижама.На катерички,много си я обичах...Та един ден нашите поканили гости за вечеря.Прибрали се готвили,чистили,подреждали за гостите...и ме забравили. Госпожата ме заведе в къщи,но докато сме вървели сме загубили горницата ли беше,долницата ли...много плаках за катeриците после

Мне, не беше с хендсфрий, мъж с къса коса, как няма да го забележа, още повече, че прекарах около 2-3 часа с него, той си говореше с пространството и жестикулираше. Едва ли не с тоя знак в който си изпъваш ръката и казваш "Спри"  ..ей така. Колко ще е малко и колко ще е навряно в ухото му, освен да го глътнал направо.А и говореше тихо, само жестовете и мимиките бяха...

Това с ножицата става не само за предмети, но и за намиране или потвърждаване на инфо . Само че понякога потвърждаването може да се окаже малко брутално прямо.
Разговор с астрално същество ми намирисва, особено с това "Спри". Явно някой му е трудно да ползва четене/предаване на мисли, или просто не е достатъчно запознат с техниките, което не ми се вижда мн вероятно, но е възможно. А странни случки при мен бол през годините - кои хубави, кои не толкова, кои направо ужасни.

Много хора вече има, които не са добре психически.Няма кой да се погрижи за тях.Това са хора шизофреници, психично болни.Те виждат и чуват образи, така че за тях е нормално да си говорят с тях, а нас да гледат учудено, когато ние ги гледаме по същия начин.

Лекарите обичат да лепят диагнозата шизофрения на хора с отворени сетива. И съответно следват медикаменти, отхвърляне от другите и всякакви неприятности. При повечето би помогнало известно напътствие как да се контролират нещата, защото и това си е нож с 2 остриета. А подобни хора с медиумни способности "светят" доста ярко за астралните същества и скриването от тях е най-малкото доста трудно и под въпрос. И се иска и доза късмет на какво ще попаднеш оттам - може както да те сринат така и да ти помогнат да напреднеш духовно.

С риск да съм досадна ще напиша какво друго обяснение прочетох.
Хората с психични проблеми имат проблем с общуването с душата си, т.е. душата не се разбира с мозъка и от този конфликт възникват проблемите.

Щом казваш опитай в темата за Магия символите, които ти дават възможност за директен контакт с т.нар. Малък Народ (елфи и т.н.). Ще ми е мн интересно ако се свържат с теб когато има хора наоколо как ще се чувстваш и дали няма да ти се налага да водиш успоредно 2-3 разговора и то с невидими за другите събеседници. И как мислиш, че ще гледат на теб "нормалните" хора с които беседваш успоредно в момента ?

От десет дни се двоумя дали да споделя и сега се реших Част от това което ще разкажа, ми се случва за втори път, но в различен вариант. Лягам си да спя и сякаш се пренасям в друго време - намирам се  уж в двор, но не е ограден, гола земя без стрък трева, земя и прахоляк. В ляво от мен кошара с овце и кози в нея, отворена от едната страна. В средата някаква дъсчена постройка , като навес. През големите пролуки между дъските от които е сглобена, виждам двойки животни, които са не много далеч - два жирафа, два вълка и две черни мечки, от ония с удължените муцуни. Вървят към някакво голо възвишение. Почвата е жълтеникаво кафява. В дясно от мен постройка за живеене - изключително бяла, с висок заоблен праг, заоблени зидове, синя врата. Влизам вътре. Облечена съм с проста роба, риза, завързана с шнур в кръста, кожени сандали на бос крак. Едно козленце търчи подире ми и ми дъвче края на ризата от ляво легло, простичко, дървено, постлано с одеало, съшито от цветни парчета. Стол и маса, на която е разстлана разчепкана на тънко кафява вълна. Нямам никакви емоции, само сякаш чакам някого, или се учудвам, че не съм го намерила там при влизането. В тоя момент се връщам в леглото си и усещам как някой диша шумно до ухото ми. Усещам го как се е прилепил зад мен. Ядосвам се, без грам страх и си викам - мамка ти ей сега ще се обърна и ще видя кой ( какво ) си и за какво се бориш. Отблъсквам се с две ръце , обръщам се и всичко приключва. Сама съм в леглото. Обаче ми се спи и тъкмо се унасям, пак усещам нахалника зад гърба си- диша ми горещо във врата, усещам главата му ( незная защо си знаех че нещото е от мъжки пол ) до рамото си, даже ръка около кръста си усещах. Изобщо нямаше страх като емоция, само раздразнение, че ми пречи. И после съм заспала и усещането за някой до мен изчезна. Същото присъствие усетих и преди няколко нощи. Разтресе ми цялото легло. Успях да се обърна, пак не ме беше страх изобщо, само се ядосвах, че ми пречи да спя.  Шантава работа
А това с пренасянето на друго място и очевидно по друго време ми се случва за втори път в разстояние на 7-8 години. Ако ви е интересно, по - нататък ще разкажа пак. Извинявайте за дългия пост.

Разкажи някои от тях. 🙂 Би ни било интересно. 😋

Здравейте! Нова съм във форума и почти веднага попаднах на тази тема
В съзнанието ми изникна един странен момент от преди 2 год., когато почина баба ми. Беше с демеция и неконтактна. 4 дни преди да почине се пробуди и каза, че не иска да идва (спомена името на жената) на нейния празник. След точно 4 дни имаше имен ден, а тя беше абсолютно неконтактна и няма как да е знаела, че тогава има празник. Помня, че си казахме дали няма да почине тогава и за нея ще е празник, че ще се отърве от земните мъки. Почина на именния си ден. За какъв празник говореше нямаме обяснение.

Най-накрая намерих липсващата частица от кубчето на Рубик, за която бях писала по-горе. Открих я случайно в чантата ми, като незнайно как се е озовала там. Бях оставила отворена ножица и забодена клечка в саксия, както ме посъветвахте. Не знам дали това е подействало или не, но благодаря за съветите, които ми дадохте. (Вярно, че не е най-важното нещо това кубче, но много си го обичам и си го редя и ми беше докривяло като му се беше нарушила цялостта).

Цяла седмица седи отворена ножицата на перваза на прозореца с надежда да си намеря златните обеци,но още ги няма...там бяха за последно...ще пробвам и с иглата,но надали ще стане,май съм ги изхвърлила

Здравейте, сънната парализа и преживяванията по време на нея тук ли се обсъждат?

Май тук