Сама съм си виновна

Късно е за аборт в 22 седмица е.

Ще се справи авторката, сигурна съм.
Само трябва да спре да мрънка и да се самообвинява.

Желая ти успех, друго какво да кажа. По въпроса дали само ти си виновна - да, мисля, че ти си отговорна за ситуацията. Предполагам, че живота заедно е бил разочароващ и за двама ви, не сте се опознали добре и затова се е стигнало до тук.
Правилно ли разбирам, че той е бил против да го напуснеш?

И против да е бил - не го е показал. Заплахи от рода "ако тръгнеш - не се връщай" са ки грозни и не са признак дори на уважение. Ако е искал да я спре - трябваше да й го каже и да го направи.

Фактите са, че жената е с голям багаж и ще и трябва помощ, а също и че все пак заедно и целенасочено са го направили това бебе. Очевидно, че не могат да живеят заедно и децата и също не печелят от това съжителство, но въпреки че е лош партньор може да бъде горе долу ангажиран баща на своето дете.
Предполагам че въпреки тези приказки, които е издрънкал като се роди бебето ще иска да участва и може би не само с едни пари.
Аз лично ако се бях накиснала така, щях да се пробвам да се установят някакви прилични отношения. Като не живеят заедно да се дразнят, може и да е възможно. Съмнявам се, целта му изначално  да е била да я забремени и тормози , все пак се е нагърбил с доста сложна конфигурация - две деца, кредит. Предполагам, че се е надценил и му е дошло нанагорно.

За момента най-важното е да си изкараш спокойна и успешна бременност, авторке станалото станало. Пък после ще се види какви са ви отношенията.
Ако ти предложи съдействие - освен да живеете заедно, което явно не става, не отказвай.

Очевидно е, че той я е използвал, защото на 38 (ерген) няма какво друго да иска освен дете. Трябвала му е някоя да му роди дете, но тази някоя си е имала вече дечица, но той не е мислел, че тя ще го напусне въобще, защото е мислел, че тя е прекалено наивна и точно заради децата и кредита няма да го остави. Нали я е взел след овдовяването. Сега той не само няма да си види детето, но и може да се върне след раждането да се грижи за него, защото е негова кръв, но тя трябва да реши дали въобще ще го пише като баща.

На 38 години ерген може спокойно да си вземе жена под 30 и дори под 25 без никакви деца и изобщо да си живее живота. Това за мъж никаква възраст не е. Освен ако не е изключително невървежен, и утрепан,  с каквото предположение не искам да обиждам авторката и което не вярвам да отговаря на истината. Пък и даже такъв има шансове.
Така че това е доста нелепо, точно пък жена с двама тийна и дългове да върже с бременност, голям келепир. Явно е имало чувства, но уви, пред реалността са се изпарили.
Не им се е получило, което не е чудно при такова бързо развитие. И глупаво, бих казала. Характерите се разкриват при по-дълго съжителство,  съвместимостта също.

Както и да е, дете има, баща има, да си опичат акъла, контрата е у нея, и компромисите също следва да са И от нея.
От мен толкоз. Мога и още да кажа, но все пак тя си решава.

Отново желая успех.

Всички правят грешки ,не се самообвинявай. Браво ,че си решила да си тръгнеш. Ще се справиш ,дай си време и виж на къде ще отидат отношенията ви и дано поне поеме отговорност към детето.

Авторке аз се възхищавам на смелостта и решителността ти. Според мен нямаш вина. Съвсем нормално е било да се подлъжеш в търсене на сигурност и подкрепа. А и той го е раздавал грижовен и отговорен. Но да си тръгнеш в положението в което си наистина трябва много смелост. В тоя форум имаше търпящи много по-големи обиди и то без да са на твоето дередже. Ти си показала достойнство и сила. Възхищавам ти се!

Ако имаш нужда от дрешки за бебето, пиши ми ЛС. Надявам се да мога да помогна и да ти спестя малко разходи. Горе главата и успех!

Мило момиче, господ не дава повече от това, което можем да понесем! Ще се справиш, колкото и абсурдно и трудно да изглежда ситуацията сега. Страхувам се само, че той няма да те остави на мира заради детето ви, макар сега да е рекъл и отсекъл, че не иска да има нищо общо. Дано да има кой да ти помага с бебето за да се върнеш бързо на работа.

Авторка, не се обвинявай. Над 15 години си била с човек, с когото си изпитвал сигурност. Нормално в да не си очаквала тава да се случи с новия мъж. Още повече си мисля, че не си си дала изобщо време да изживее загубата си и това ти е попречило на преценката ти. Има и положителни неща в тази ситуация. Ще си имаш бебе. Децата са най-прекрасното нещо. Имаш дъщеря, която е достатъчно голяма, за да вземе пример от теб. Вместо да оставиш да те мачкат, ти си от стояла принципите си и си направила най-доброто за теб и децата. Тежко е да загубиш баща толкова рано. Знам го от личен опит, но вселената наистина има начин да балансира нещата. Децата ти ще станат отговорни и с добрия пример, който им даваш, ще станат добри хора. Единствената ти грешка е, че си се доверил, но все пак всички сме хора и грешим. Няма поне да чакаш на едното майчинство. Децата ти получават пенсия за полусирак (предполагам си отправила документите, ако не отивай в НОИ. Плаща се от деня на смъртта), предполагам като самотна майка ще имаш право поне на детски. Ще можеш да се възползва от еднократна та помощ при раждане и за първолак. Ако осъдиш и бащата за издръжка, няма да ти е толкова трудно. Друг е въпроса, че ако обмисляш да живееш в чужбина, ще имаш проблеми с него най-вероятно. Хората са отглеждали деца и с много по-малко. Все ще се намери някоя приятелка или роднина да ти даде дрешки примерно. Ако ли не продават на символични цени запазени дрехи. Има и евтини и скъпи неща. Ще избираш според възможностите си. Може и да си намериш нещо странично да работиш в Интернет по няколко часа, докато малката спи или краката и батко то си играят с нея. След време може дори да срещнеш правилния мъж. Пожелавам ти всичко добро, лека бременностт и здрави дечица. Не забравяй, че монетата винаги има две страни

Незнам колко мога още да понеса,незнам как ще се справя с болката коята съдира душата ми.Сигурна съм на 100%,че няма да иска и да направи нищо за детето си.Дори предполагам,че от снощи вече се въргаля с друга.Толкова им е на някои мъже любовта и бащинството!

Направила съм каквото е било необходимо,оправила съм тези бюрюкратни въпроси навреме.Както се казва ще разполагм според чергата си.Ще ТРЯБВА да се справя,друг избор нямам.

Заплетено и трудно е положението ти в момента, но не толкова безнадеждно, колкото изглежда. Мисли за близкото бъдеще, не генерализирай, от хормоните възприемаш нещата прекалено емоционално. Подреди си приоритетите.  Например:
1. Възможно по-малко контакти с тези, които те натоварват, т.е. бащата на нероденото, за да си спестиш излишния стрес. Може би малко дистанция ще ви се отрази добре и след време да се разберете като зрели хора.
2. Финансов разчет - има доста неща втора употреба за децата и бебето, някои дори подаряват.
3. Подготовка на децата за училище
4. Да им обясниш какво предстои и ги включиш в подготовката за бебето, както и да ги подготвиш за хапливи забележки и обиди по повод твоята бременност. Не изключвам доброжелатели, които само това чакат, нови теми за клюкарстване.
5. Да се информираш за припознаване на детето, издръжки и т.н.,
6. Да видиш и положителната страна - детето ще расте в семейство с любящи майка, брат и сестра

Успех и ако може да помогнем някак, кажи!

Майчинство ще взимаш ли? Едва ли работиш, щом толкова лесно се местиш.