Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 9

Витамин Д. може ли да се повиши с излагане на солариум?

Категорично не. Лъчите на солариума са с дължина под 350 нанометра. Солариумът е вреден, защото създава тен, който пречи на кожата да произвежда Вит Д на нормално слънце. Освен това кабините са пълни със зарази. Солариумът е лесен начин да лепнем херпес.

Условията да можем сами да си произведем достатъчен витамин Д са:
1) Редовно, ежедневно, дълго часово излагане на слънце на големи участъци кожа, задължително около 12 на обед, идеално между 11 и 13ч.

2) Тенът ни да е по-светъл от тена на хората, чиито предци са еволюирали в дадената област при съответното слънцегреене. За швед малко време на слънце в Куба е достатъчно за да си произведе витамина Д, но за негър е невъзможно да го постигне в Скандинавия зимата, но и лятото, ако и да ходи по цял ден гол навън.

3) себумът върху зачервената или не кожа не трябва да се отмива дори с вода за 24ч след излагане за да може да произведе Вит Д. Което значи да не се къпем със сапун, да не слагаме спирт, оцет, крем върху изгорялата кожа.

При нормален Вит Д аз не горя на слънце а преди ставах огнено червена след минути. Как не ми го каза някой по-рано! Сега седя с удоволствие на слънце, зиме и лете, ама си пия Вигантол.

Много полезна информация, благодаря за споделеното. 🤗

Като съм го пила го разтварям в малко вода вечер и сутрин веднага го пия.
Но не е препоръчително да се взима непрекъснато.
Примерно може 10-15 дни и после правиш почивка.

Чисто и просто нямат мотивация. Но в много случаи и познания за правилно хранене.
Ако имат познания, но не правят нищо, сами са си виновни.
Колкото до поемането на много храна това си е психологически проблем.
Имала съм и знам  какво количества съм омитала от нерви. Трудно ми беше, но тези моменти намаляха.
Сега пак чат пат хапвам малко повече от нещо любимо, но не като преди.
Примерно можех да си купя два огромни дюнера и да ги омета. Или два двойни бургера.
Естествено много ми помогна факта, че инсулина и кз ми е в норма почти и това не ми предизвиква глад.
Иначе отдавна осъзнах, че ако се наплюскам от нерви ,няма да ми се решат проблемите.

Katerin, и аз като тез заради здравето го направих. Аз също съм с две дискови  хернии и многото кила и редовните схващания ме уплашиха сериозно. Това ми беше мотивацията. Не може млад човек, едвам да ходи и да не може да работи. Също така като разбрах какво е диабет и ИР това също много ме стресна.
Познавам жени, които отслабват заради мъже, но това е глупаво. Но всеки си има своите причини. И не им върви отслабването 
Бледолилава, имах моменти се дразних на познати, които са дебели и обяснявам, но те си ядат пак боклуците.
И осъзнах, че няма смисъл да се нервирам. Че какво ме засяга мен тяхното ядене.Като ме питат, обяснявам, пък който иска да си променя живота. Двама на работата имам такива. И двамата от плюскане си докараха диабет. Обясних и на двамата. Продължават. Особено колежката на всяка почивка яде по 1 кроасан и вафла. Пита ме, обясних 3 пъти за 1 година. Изпратих и линкове. И продължава. Единия ден малко се издразних, ама осъзнах, че нямам причина. Тя е тази, която трябва да се интересува за здравето си.
Същото е и с цигарите. Пушач съм, ама пуша. Проблемът е мой.

Ще споделя и аз как цели 10! години си бях навряла главата в пясъка и се правех, че някой друг дебелее, не аз. Разказвала съм как пролетта на 2008г. една приятелка ме нави и ходихме при Емилова. Голямо старание, голям ентусиазъм, спазвах всичко до последната запетайка. Така един месец там, посвалих 10-ина кила, после в къщи още 15-ина и заприличах на човек. Лятото мина, дойде есента и ставах все по-гладна. Храненето ми от онзи период беше - плод за закуска, хлебец (пълнозърнест) плюс постна манджа за обяд, някоя маслинка, марулка, сиренце и хлебец за вечеря. Има-няма 700ккал, от които къмто 50% въглехидрати. Просто в един момент не можех повече да издържам на неистовия глад, плюс това теглото ми не мърдаше нито грам надолу! Някъде година по-късно направих едно 1-месечно "плодуване" у дома, от което едва успях да сваля 3-4кг и бях дотам. Изтормозеният ми организъм за нула време върна първоначалните килограми - 104. После ги качих до 110. И така 10 години се лашках между 103 и 110.
Сега, от позицията на днешните си знания и опит, мога да осмисля какво и защо ми се е случило. Имала съм преди 10г. инсулинова резистентност, но никой не ми е казал. През тези 10г. тя тихо и кротко е преминала в диабет. Аз се хранех безобразно зле през тези години, по начина, който Елора е споделяла неведнъж - като невидяла храна. Хранех се така, защото бях отчаяна. Защото бях изпробвала какво ли не, но нищо от това не действаше в дългосрочен план. Само който го е изпитал знае какво е неистов глад, постоянно, денем и нощем. Знае какво е да изтъпчеш половин торта и след час, умрял от глад, да изядеш и втората половина. Отчаяние, срам от близките - заради това, че не можеш да се контролираш и ядеш, ядеш...Но и също заради това, че не приличаш на човек, че ходиш облечен като в палатка и редом до мъжа си изглеждаш сякаш си му майка, а не съпруга. Така състаряват килограмите и свързаната с тях трудна подвижност!

Знаете ли, дълбоко в себе си усещах, че си причинявам диабет. И, нарочно не четях нищичко по темата диабет. Бях си казала - какъв е смисълът да чета и да знам какво ме чака, така или иначе, ще ми се случи...Защото бях сигурна, че няма начин да успея да се храня ограничено и да отслабна, но и да поддържам след това ниското си тегло. Никакъв начин! Защото вярвах, бях опитала, и останах излъгана. Разбирам Алина, защото само преди няма и година, аз самата бях Алина.
Още един демотиватор ми беше скъпият ми мъж - толкова добър и разбиращ, че нито веднъж не ме е обидил или накарал да се почувствам зле заради теглото си. А може би трябваше да е по-критичен...знам ли...

После направих кетоацидоза, с КЗ 29. Болница, Инсулин на инжекции и т.н. И сякаш някой ме тресна по главата, защото не ставаше дума вече колко тежа, а колко дълго ще съм жива и в какво състояние. Първият мотиватор - да не легна на ръцете на децата ми. Четене в интернет до припадък. Не вярвах вече на нашите "ослабители", нито на Емилова, нито на разните диетолози и нутриционисти. Потърсих във ФБ немски и швейцарски групи на хора с диабет и един швейцарец, бог да го поживи, ми каза за този начин на хранене. Естествено, не му повярвах. Но почнах усилено да чета и попаднах на тази тема. Елора ми подаде ръка, Бледолилава пишеше всеки ден какво прави и как й се отразява и аз започнах покрай тях. Рекох си - то вече какво ли не съм опитала, ще опитам и това. И взе да се получава...полека-лека.

Да не помислите, че при мене всичко е цветя и рози...С кръвната захар все още се гледаме накриво, ГГТ е крайно време да влезе в норма, талията и тя се прави на интересна и не ще да се вталява, но това са бели кахъри на фона на онази дебела леля с безчет оплаквания, която бях само преди 8 месеца. Сега се подготвям психически за Нюкясълската диета, дето Невена ме подкокороса. Чудя се отде да си изпиша тези безумно скъпи шейкове, но с ваша помощ ще го измислим някак.

Последно, че прекалих с писането. Не се предавайте, момичета! Не става бързо, но има начин.

Много хубав пост Samt.
Все едно чета себе си.
Samt, колко килограма си сега?
Аз затова и се дразнех на моменти на хората, които са дебели, имат моите проблеми, но нищо не правят.
Дразня се, защото бях като тях, но аз нямах познанията.Искам да им помогна, знам какво им е. Питат ме, обяснявам и ме е яд, че не слушат. Не че са длъжни. Те сами трябва да се осъзнаят. Спряла съм вече да им говоря. Каквото съм казала и изпратила беше дотук. Някак си се чувствам и неудобно да давам непоискани съвети. Само като ме питат.
И аз като теб издържах като тийн дни наред на плодове. И се чудех как може да не отслабвам.
И сега правя плодови дни, но с друга цел. Но преди като правих плодови дни, ядях голямо количество плодове, а сега много по-малко. В сряда е пълнолунието и ще съм този път на зеленчуци 
Другото което много ми навреди като тийн, бяха съветите на леля ми да стана вегетарианка и даже веганка. Тя не ме насилваше, тя просто спокойно обясняваше как месото, яйцата, сиренето е вредно и затова съм дебела. Да ям салати, хляб, ориз и картофи, защото примерно китайците ядели ориз и са слаби.
И тези съвети ме вкараха в страшен филм за години напред.
Ама ми дойде акъла.
Преди няколко дни една колежка вегетарианка и даже почти веганка ме гледа как ям пилешкото и ме пита - "Защо ядеш месо? Не обичаш ли животните?"
Отговорих - "Естествено, че ги обичам. Не ям неща, които не обичам" 
Млъкна 

В момента се въртя около 73кг (ту 73.1кг, ту 72.6кг). Вече не се връзвам, ще мине седмица, ще хапна някоя вечер повечко и хоп, на другия ден ще са 71кг. Вече няколко пъти ми се е случвало.

Жива-умряла, докторът от Токуда ме иска 64кг. Как ги изчисли точно толкова, не знам. Ама смята там на компютъра си и това ми рече - продължавай си диетата като досега и като станеш 64кг те чакам отново.

Надявам се докъм февруари-март да съм готова. Все пак са близо 5 месеца това. Мисля от 1 ноември, като се приберем в града (от любимото ми село) и пуснат парното, да се пробвам с Нюкясълската, много съм й се навила и сега усилено диря пустите му шейкове на по-човешка цена. Безобразие е това бе - 1 пликче от 35г (със 200ккал) да е 4лв. Е как да дам по 12лв. на ден за 8 седмици? И това е най-евтиното, което открих досега.

Браво.
А колко си висока?
Може би лекаря и с ръста ти се съобразява?
А на мен днес ми беше последното хапче 
Но и аз имам моменти хапвам малко повече. Понякога и от нерви. Но някак си успявам да не се освинвам. Вече съм разбрала нормалните порции колко са. И дори и малко повече да е храната, няма общо с онези страшни преяждания.
Когато човек му се хапва нещо, дори и да не е режимно е по-добре да си хапне, а не да се мъчи и да мисли.
Така правя и накрая правя и ям повече. Както стана с баницата. Всъщност цяла година ме мързя да я спретна 

      Samt, все едно четях за себе си. И аз се подлъгах по гладолечението, трупах килограми, не се чувствах добре. Даже една ендокриноложка през февруари ми каза, че кръвната захар щом е в норма, нямало проблем. Нищо, че инсулина на гладно беше 36 при норма 24. Добре че, посетих невроложка за друг проблем и тя ме изпрати при еднокринолог. Тя ми пусна изследвания както трябва, обременяване, ПКК, С реактивен протеин и истината лъсна. Сега редовно ви чета и научавам много важни неща от вас.
       Искам да ви попитам по време на цикъл може ли да се изследва инсулин и кръвна захар?

jof, по всяко време може да се изследва, но във втората половина на цикъла май ИР е по-висока.

Самт, имаме нужда от твоята експертна помощ за Савина, която се мъчи с перманентно висока захар на ВМ НВ диета.

Савина, доста усилия си положила, доста кила си свалила за кратко време. Но тази висока захар не е добра никак. Вит Д как ти е? Да вдигнеш витамините? С тези кила от десетилетия няма как да не ти липсват доста повече от Б6, Б12, магнезий и другото.

vit C - за да има положителен ефект за КЗ, липиден профил Итн при диабетик 2 трябвало дозата да е над грам на ден. 500мг нищо не правели. Това от тук

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/18160753/

Бих го пробвала щом пишат, че сваля КЗ на гладно.

Вариант е един ден да постиш а друг ден да ядеш повече. На Джейсън Фънг метода. Идеята е да не се забавя метаболизма. Защото ако ядеш като птиче ежедневно и ВМ НВ след време щитовидната се забавя и кортизолът се качва. Ако ядеш по 1500кал на ден, един ден изяждаш 500кал а на следващия ядеш 2500 кал. Никак не е трудно. В началото може единия ден да ядеш по 1000кал а на другия по 2000. След 2 седмици се усеща резултат. В деня на постите ръфаш зеленчук.

Самт, ти как свали захарта на гладно?

С доста хора говорих по темата. Само една далечна братовчедка с Хашимото и ИР пое. Баща и е с диабет 2, а неговия баща с Алцхаймер ама не им пука. Вече не ми пука и на мене. То и омръзва.

Невена, истината е, че всяка сутрин с голямо притеснение меря КЗ и треперя колко ще покаже глюкомерът. Отначало, докато пиех диапрел, беше като по учебник, между 4.1-4.7. Като го спрях, докато имаше натрупвания в организма от него, захарта беше под 5. Но после, като почнах с метформин и КЗ се качи над 5.  Аз наскоро писах, че приемам ли въглехидрати под 40г/ден, то и КЗ мирува под 5.5. Но кача ли ги над 50г/ден и КЗ лесно стига 6.1. Кофти, но това е засега. Затова съм се навила много за препоръчваната от теб Нюкясълска диета, за да сваля това омазняване на черния дроб и оттам да не ми е толкова критичен всеки поет грам въглехидрати. Както казват, преди зазоряване е най-тъмно. Та ще се гмурна в тъмното от 1 ноември.

За Савина, пази боже аз да съм експерт. Само споделям, пък ако нещо й върши работа, нека си го вземе и изпробва. При мен огромна полза имаше решението да си освободя цялото лято и да отида на село. Имах тази възможност, защото работя за себе си. Тук нарочно нямам телевизия, интернета го ползвам само за удоволствие и гледам да не се заседявам. Ям само чиста храна, ходя по околните баири всеки ден, заякнах, всеки ден си правя слънчеви бани, водя тих и спокоен живот. Мое би това най-много ми помогна да дойда на себе си и да се възстановя. Но вече му се вида края, скоро пак ще се потопя в динамичното работно ежедневие. Надявам се с възстановени сили да е доста по-ефективна работата ми.

Мислех, че съм висока 160см, а лекарят ме измери 162см. Обаче аз не съм се мерила на височина от гимназията. Та или съм "пораснала" или медицинският кантар не мери верно Каза, че за моите 56 години 64кг било отлично.

Кои са смутитата?

По-добре недей. Аз направих тази грешка преди 10на години, когато заведох моята роднина (сега вече с установена ИР) на изследвания в ИСУЛ за "метаболитен синдром", уцели седмицата, в която беше в цикъл и не показа ИР, а си я е имала...

Точно по същата причина изгубих 10 прекрасни години от живота си. Хем бях в клиниката на Емилова, три пъти давах кръв и ми мериха уж 100 показатели. Интересно как на толкова затлъстял човек никой не обърна внимание, че може да е с ИР. Аз се бях доверила изцяло на екипа на Емилова, нали лекар до лекаря там. Ами, платих си за сляпото доверие.