Откраднат живот 61: Анатомия на гнева... Д-р Карагьозов. Д-р Христо Карагьозов

Скъпи приятели,
Отсреща имаме хора, които наричат честността "наивност"; които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият; които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост; които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.Само ги вижте, на какво приличат:
Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи. Рефлекси от предишната му месторабота. Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв. Рефлекси от 1925 година. Председателят на църковното настоятелство на св. Александър Невски уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.
Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия. Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann – "не мога да изям толкова, искам да повърна". Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари. Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:
Те се хранят от омразата ни и растат върху ѝ. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:
Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.
Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:
Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:
Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;
Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, но не будете никого силом;
И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

ИНАЧЕ:
Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.
Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните. Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело. Затова няма да приканвам, да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.
Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.
И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.
Не когато сме много. А когато сме достатъчно.
Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:
не стихва;
намира нова форма;
назовава конкретно опозорено име;
препречва поредното безобразие;
осуетява наглост.
Успява всеки ден, в който:
ги е страх, да влизат през парадния вход;
се боят, да водят стенограма за срещите си;
лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен. посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е. С каквото може. По какъвто начин реши.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.

Прочее, ОСТАВКА!