Мъжете много по трудно узряват да станат родители , те искат да запазят до по късно своята независимост.
- Публикувана: 22 окт. 2018, 11:23 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2018, 19:26 ч.
Dove Men+Care в подкрепа на бащинството
Благодарим за многобройните отговори по тази така интересна тема!
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
А ето и какво са споделяли потребители на форума за това:
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
А ето и какво са споделяли потребители на форума за това:
Цитат
По време на бременността той беше по-ангажирания към нероденото бебе 
. Имах тежки месеци (до 5-ти вкл.), с много повръщане, тотална непоносимост към миризми и нон-стоп гадене. Той готвеше, той чистеше, много се грижеше за мен. Преглед не е пропускал. Като ми отминаха тези състояния, се върнахме към ежедневието преди бременността.
. Имах тежки месеци (до 5-ти вкл.), с много повръщане, тотална непоносимост към миризми и нон-стоп гадене. Той готвеше, той чистеше, много се грижеше за мен. Преглед не е пропускал. Като ми отминаха тези състояния, се върнахме към ежедневието преди бременността. Цитат
Мъжът ми още от кръвния тест ме придружава на всеки преглед и всяко изследване. През цялата бременност ми помага у дома - той чисти с прахосмукачка и моп, помага ми в простирането на прането, аз единствено готвя, гладя и бърша прах. Въпреки, че е доста нетърпелив по характер, когато започнах да пазарувам за бебето беше неотлъчно с мен, била съм по 1-2 часа в магазини, докато избера кое точно искам 
С голямо желание ме придружава и всеки път ходим, и избираме заедно. Още преди бременността си беше грижовен мъж, а сега е още повече. Интересно ще е бебето като се роди колко ще помага 
С голямо желание ме придружава и всеки път ходим, и избираме заедно. Още преди бременността си беше грижовен мъж, а сега е още повече. Интересно ще е бебето като се роди колко ще помага Цитат
Татковците изживяват всичко по техен собствен начин. Моят приятел не можеше да повярва, че съм бременна първите три месеца. Но след като му показах снимка на малката ни принцеса сякаш всичко се преобърна. Очите му светнаха като звезди и се изпълниха с такава топлота и любов, усмивката му беше толкова искрена и чиста... сякаш виждаше ангел и не искаше да откъсне очи от него. След това толкова започна да се грижи за нас и да ни глези с какво ли не, да ни изпълнява всички прищявки (колкото и нелепи да са те), че чак не ми се иска да раждам.
Благодарим за многобройните отговори по тази така интересна тема!
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
Да, бащата на моето дете. Не е имал проблем с нищо, свързано с гледането на бебе.
Скрит текст:
Но пък в един момент просто си тръгна. И забрави, че има дете.
Мога да кажа че моя мъж е роден с това призвание. Той още от корема говореше на бебето как бил неговия чаровник и най различни неща. А от както се роди всяка минута която може да е с него е с него. Има даже моменти в които той знае по добре от мен как да го разсмее, забавлява и т.н.
Има такива мъже, разбира се. Баща ми е такъв. Съпругът ми също. Мъжът ми гледа децата наравно с мен - къпе ги, храни, облича, проверява домашни, извежда ги сам и ритат мач. Единствено не може да прецени какви лекарства да дава и по колко. Мога изцяло да разчитам на него за децата.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
...
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни
Що се отнася до призванието, тук вече си мисля че е въпрос на темперамент- има хора, които по природа обгрижват околните - това са хора, които помнят рожденните дни на стари съученици или на децата на бивши колеги; тези, които пращат по Коледа картички без да очакват ответна реакция; тези, които оставят кутии с храна до контейнерите за бездомниците... Читави и мили хора има, независимо от пола. Респективно е логично един такъв човек да е добър баща, обгрижващ по всеки възможен начин половинката си и бебчето.
От друга страна дори таткото да не е от този тип хора, то не означава, че не е безкрайно щастлив, отдаден на семейството и искащ да помогне... Понякога просто не знаят как... Понякога се чувстват безсилни... Понякога ги е страх... Точно както е при нас, жените
Благодарим за многобройните отговори по тази така интересна тема!
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
Да познавам, съпругът ми , справя се със всички грижи покрай децата без проблем и много обича децата.
Днес ви поставяме и следващия си въпрос.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
Да познавам, съпругът ми , справя се със всички грижи покрай децата без проблем и много обича децата.
Има татковци, които сякаш се раждат с това призвание и не им е необходима помощ от половинката, за да почувстват магията на бъдещото родителство. Вие познавате ли такива? Разкажете ни!
Не бих казала, че съпругът ми е роден с това призвание. Факт е, че той беше инициаторът за забременея. Също така ме придружаваше до всеки един преглед и стоя 8ч през нощта пред болницата докато бях в родилна зала. Въпреки това, трудно (или поне за мен) свикна с малкия човек вкъщи. От втория месец на сина ни го оставям на баща му и не се притеснявам - храни, преоблича, къпе, приспива. Старае се и да помага за домакинската работа.
Не бих казала, че съпругът ми е роден с това призвание. Факт е, че той беше инициаторът за забременея. Също така ме придружаваше до всеки един преглед и стоя 8ч през нощта пред болницата докато бях в родилна зала. Въпреки това, трудно (или поне за мен) свикна с малкия човек вкъщи. От втория месец на сина ни го оставям на баща му и не се притеснявам - храни, преоблича, къпе, приспива. Старае се и да помага за домакинската работа.
Благодарим за всички отговори! Оказва се, че причините много от мъжете да не ползват полагащия им се отпуск са комплексни и много различни. Надяваме се с тази кампания да повлияем поне на две от тях - незнанието за правото на такъв отпуск и предразсъдъците, които все още са разпространени.
А ние ви поднасяме следващия си въпрос, провокиран и от потребителски мнения във форума, а именно:
Как узряват татковците за родителството? Необходимо ли им е повече време, отколкото на една майка? Вижте какво са разказали други потребители и споделете вашите отговори и мнения в коментарите.
А ние ви поднасяме следващия си въпрос, провокиран и от потребителски мнения във форума, а именно:
Как узряват татковците за родителството? Необходимо ли им е повече време, отколкото на една майка? Вижте какво са разказали други потребители и споделете вашите отговори и мнения в коментарите.
Цитат
Моят узря по-трудно за бащинството. Имах доста проблеми по време на бременността, всичко беше под въпрос. Та той до последно даже не искаше и да правим ремонт на жилището. В последните 2 месеца беше по-любвеобвилен, вече говореше на корема ми, правеше планове.
В началото много не смееше да прави неща с бебето, 2-те седмици бащинство след раждането си ги проспа
В началото много не смееше да прави неща с бебето, 2-те седмици бащинство след раждането си ги проспа
Цитат
Успокой се и му дай време да свикне с мисълта, че ще ставате родители. На мъжете им трябва време, за да осъзнаят бащинството. При жените се случва по-лесно.
Моето дете беше изключително желано и планирано и въпреки това се уплаших доста, когато видях двете чертички. Все пак това е отговорност за цял живот. Мъжът ми и той не реагира много адекватно, но това не му попречи да е добър и грижовен баща. Просто в живота нещата не се случват както по филмите и рекламите.
Жената като е бременна е по-чувстителна и вижда нещата в по-черни краски. Дай му време, не го питай всеки ден и ще видиш, че всичко ще е наред.
Моето дете беше изключително желано и планирано и въпреки това се уплаших доста, когато видях двете чертички. Все пак това е отговорност за цял живот. Мъжът ми и той не реагира много адекватно, но това не му попречи да е добър и грижовен баща. Просто в живота нещата не се случват както по филмите и рекламите.
Жената като е бременна е по-чувстителна и вижда нещата в по-черни краски. Дай му време, не го питай всеки ден и ще видиш, че всичко ще е наред.