Нуждая се от него

Кое му обичаш? Правите ли въобще нещо заедно извън ядене и секс?

Не, това е токсична реакция (и смея да кажа психическо насилие). Човек, който се дърпа, когато искаш близост, е садист. А ти си мазохист с ниско самочувствие.
Енергиен вампиризъм, точещ ти ценно време и още много неща, които ще разбереш, ако останеш още няколко години с него.

Защо?

Е, тя е само на 21. На 21 човек още няма толкова опит и е доста възможно да обича някой, въпреки всички знаци, че не е подходящ. Че и да се бори за него. Грешка, която на този етап е трудно да осъзнае. Ще се научи.
Като знам аз колко наивна бях на 21, майкоооо ...

Съгласна съм. Само да добавя, че ако не го зарежеш, той ще го направи.  След като му писне да те измъчва и хване нова жертва със свежи реакции.
А ти..Не го обичаш, нуждаеш се от него. Не е същото, изобщо.

От това връзка не става. Колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-бързо ще си спестиш мъките. Аз също съм любител на личната свобода, но този тук не иска да е с теб, а не, че се бори за лично време.

След това, което прочетох, не мисля че се нуждаеш точно от НЕГО!
Защото ако наистина го мислиш, според мен си мазохист.
Цитирали са предишни твои постове - всеки един /сам по себе си/ за голяма част от жените би бил достатъчен, за да прекратят подобна връзка. А твоите са съвкупност... И ти се нуждаеш от това?
Съпругът ми работи на смени. Заедно сме от 2009 година, а сме семейни от 2011. Винаги си организирам така нещата, че когато не е на работа, да сме заедно.
Приятелят ти е сам цели шест часа в извън работно време... И те не му стигат?!? Продължава да търси "лично време" в двата дни, в които би следвало да сте като залепени един за друг?
Виж, на 21 години си. Не мисля, че на тази възраст, си заслужава да правиш чак такива компромиси. И не само на тази, де!!! Ако беше само едно от изброените неща - да се опиташ да го игнорираш.
Кое по-точно му обичаш? Едно положително качество не видях! Направи си равносметка и взимай решение, защото колкото повече време минава, по-трудно ще става. Започваш да привикваш с това му отношение, поведение, изисквания и малко по малко ще те смачка. Та ти си на 21!!! Кому е нужно всичко това! Беж веднага!

Хората трябва да са заедно, за да им е хубаво. Особено, когато са в началото на връзката, здрави, млади и без особени ангажименти. Ти добре ли се чувстваш в тази връзка, щастлива, удовлетворена?
Защото той може да не е лош човек, да има и много положителни страни, които не описваш тук, да те обича по някакъв си негов начин, но не отговаря на изискванията ти за двойка. Явно и ти на неговите. От тук започва компромис, явно само от твоя страна, което не е честно.

Много жени на 21 минават фазата 'вече искам семейство' и стават по-досадни от снахите в свекървенската тема.
Аз разбирам гаджето на авторката. И аз обичам да си изкарвам почивните дни сама, но за щастие моите са поне три в седмицата и не винаги съвпадат с тези на приятелят ми. Време за четене, време за хобитата и то след като съм поспала до 8-9 сутринта си е идеалната почивка за мен - сама със себе си. И половинката ми си има своето време - ходи за риба, оправя аквариумите сам, зяпа филмо, които не би гледал с мен, защото не харесвам подобни. И все пак прекарваме време и заедно.
Да, ако всяка моя и негова почивка съвпадаше, навярно и ние щяхме да сме изнервени като гаджето на авторката. Не е нормално всеки един напълно свободен ден, да е зависим от половинката ти ...

Позволявам си да те цитирам от една стара тема, в опит да те замисля...
Polina, ти вече повтаряш този модел. Намираш се в ситуация, в която гласно-негласно/омало му е от тебе, злоупотребява с грижите, финансите  ти и пр./ си нежелана, но въпреки това продължаваш да стоиш и търпиш/подобно на майка си/. За теб мнимото спокойствие в тази връзка е равнозначно  на любов, защото просто не знаеш какво е истинска проява на любов. Едва ли не, щом няма проява на насилие - може и да е любов, все е нещо...Но то е едно голямо НИЩО. Не го обичаш, страх те е, че това, което си мислиш, че имаш с него - няма да го намериш с друг, а това не е така. Също типично за "нежеланите", отблъсквани деца е да продължават да искат с доказване, грижи,  да заслужат любовта на някого. Ти не смяташ , че заслужаваш любов, заради самата себе си, заради това, което си - ти трябва да я "купиш", да я  спечелиш, да даваш. Отново изкривен модел. Изчерпваш се в даване, доказване...Поработи върху това! Носиш твърде много неотработени травми, за да имаш пълноценна връзка. Реално така, от теб и всеки следващ би злоупотребил.

Ти си от типа жени, които едно време са пращали насилствено в манастир – за тяхно добро.
Понякога, като чета такива истории, искрено съжалявам, че вече е преустановена тази практика.
То бива, бива човек да няма грам достойнство, ама чак толкова не бива.

Да, естествена реакция е.Когато някой прекалено те притиска, естествената реакция е да се опиташ да бягаш.
И обратното, когато някой ти бяга твърде много, естесвената реакция е да се опиташ да го "стигнеш" и да го върнеш.
И след като си осъзнала този природен закон, защо не го приложиш в обратен вариант?
Вместо той да бяга, а  ти да го преследваш, пробвай ти да му "бягаш", за да видиш дали той ще започне инстиктивно да те преследва, за да не му избягаш "твърде далеч".
Спри да му досаждаш.
Спри да искаш да прекарвате свободното време заедно.
За следващите почивни дни до Коледа например, си намирай свои занимания извън къщи.Или ако си у дома, действай си така, все едно го няма.Ако те заговори, бъди учтива, любезна, но дотам.
Дистанцирай се.
Не му намилай, не се сърди, не прави скандали....просто бъди нормална, вежлива, усмихната и Дистанцирана.
Повярвай, само след дни ще започне да се чуди какво става, на теб какво ти става, защо има такава промяна в поведението ти.....а тук вече има два пътя.
1.да реши, че така му харесва много и тотално да спре да те забелязва.Изхода е ясен.
2.да има все пак някакви чувства, които ще го подтикнат да се опита да те "върне" в старото положение.
А твоята роля е да не се поддаваш.така и така си започнала да "дирижираш" ти връзката, не се отказвай от "властта".
Сега той командва парада, защото вижда и усеща, че ти си зависима от него, а това му дава контрола и над ситуацията, и над теб.Обърни нещата.
Нека той се чувства несигурния......

Да, бе, да губи ценни години в опити да поправя счупен човек. Таман да си донабие комплексите и още повече да се смачка. Авторката не е досадна. Тя иска поне базовият минимум в отношенията с мъж. Само, че за него базовият минимум са ядене, спане, секс и нищоправене. Никакъв напън за жест, подарък, разходка. Стиснат към другите, но щедър към себе си. Самогъзник му се казва на такъв.

rosi81, +1

Е, то в случая и слепия "вижда", че изхода е раздяла...само тя не ще да го види.
Затова й давам съвет поне да се опита да обърне нещата в своя полза, ако изобщо той поддаде.
Като ще стои с него и ще се мъчи, поне да има шанс да има някаква полза за нея.Щото сега само седи и се мъчи без никакви изгледи за нещо по-добро.

Не знам дали ме обича, не бих била категорична.
Проявява загриженост, вчера ми е купил лекарства(без да настоявам), пише ми пръв, проверява ме как съм.
Всяка сутрин ме завива и целува многократно преди да тръгне за работа.
Имам здравословен проблем, държи да се лекувам. Планира да поработим навън, заедно, за да спечелим наши пари. Сигурно изпитва нещо, може би просто не иска да променя себе си заради нас, не знам...