Остави ме защото не мога да имам деца

Сирената, кефиш мъ, ш`ти звънна

Супер мнение Невена!


Дами, какви компромиси  какви пет лева бе?! Как цял живот ще живеете  с човек, когото сутрин ще ви идва да го удушите понеже не може да го понасяте и да сте щастливи, че той е бащата на детето ви и не сте се минали да родите след 35?! Ако сте се излъгали да живеете по този начин, защо набивате извратените си виждания на другите? Живях близо 3 години с такъв човек, който излизаше по партита и приятелите му бяха номер едно. До едно време търпях и като му кажех, че има дом и приятелка при която да се прибира (плюс това пияните му приятели висяха нон стоп у нас) и се изприщвах при мисълта цял живот да правя компромиси с това.
Или как беше, щом те бие значи те обича. Всеки си има малки трески за дялане, но не бива да си затваряш очите за проблемите които са много по-големи от една дребна треска. Още повече като сте се минали да родите от такъв тъпунгер и да се оправдавате как видиш ли заради детето (ми не предизвиквате съжаление, тръгнете си! Никой не ви задържа в такива връзки освен вие самите). А това дете един ден ще ви намрази за дето е живяло сред скандали и неразбирателство. Нищо, че ще има млади родители. Ама успокоявайте се с това, че сте родили млади.... И плюйте всички, които може би след доста лош опит искат да са сигурни, че нещата няма да завършат по-гореоописаният начин.


П.П.

Аз също съм дете на млади родители (даже твърде млади началото на 20те им години съм се родила).
Ами не беше никак готино. Още помня кризите на майка ми и скандалите с баща ми (за честите им отсъствия да не говорим и от травмата детството ми да минава при баби и дядовци, които също бяха твърде млади и неопитни да се занимават с внуче). И това, което майка ми каза след години беше да родя по-късно, за да съм по-ползотворна майка. И знаете ли какво - тя поне си го признава, за разлика от вас.

Не е от младостта крещенето и неадекватността, от други дадености и липси идва. Пък някои, явно си въобразяват че само щото са станали зрели на години, опитът и по-разумното поведение е дошло отгоре. Не мисля така. Опитът на по-презрелите е дошъл ведно с грижите по детето, семейството, отговорностите, през всичко, което е минал в грижите за друго човешко същество. Растем с децата си, не без тях, че да се подготвим да ги имаме в едни по-късни години.
За разлика от животните, човека се отглежда години наред и иска повече ресурси от едното кърмене няколко месеца и приучването му да си търси манджа. И това отглеждане се поема основно от жените. Затова и природата се е погрижила да има фертилен период в най-силните й години. От девет дола вода да се донесе, това не се променя.

Разбирам гледната точка на ЛейдиНина.
Наистина случва се в 20-те си години да не попаднем на най-подходящия човек за баща на детето ни.
Но тук една жена трябва да си прецени добре какви са ѝ приоритетите. Дали иска непременно да има дете (независио от кой, само и само да не изпусне фертилния прозорец) или щом човекът до нея не е подходящ да продължи да си живее без деца, с ясната мисъл, че това може никога да не се случи и тя да е ОК с това решение. Аз лично навремето избрах второто - предпочитах да остана без деца отколкото да имам такива от неподходящ човек.

Лейди Нина, и аз и ММ сме деца на не особено млади родители. Мене като дете ме гледаха баба и дядо + гледачки, а мъжа ми, братята и сестра му са гледани от гледачки + ясли и ДГ. На 20 учим, на 30 градим кариери. Все се намира нещо. Родилите късно често имат по-бохемски живот, искат да пътуват, парите да са си за тях. Има и позитиви и негативи. Баба ми е гледала майка ми сама, защото и майка и, и свекърва и са били починали отдавна. Изгледала е и мене. Майка ми е имала помощ от родители, но не можеше да дойде да ми гледа децата поради визови ограничения, кариера, начин на живот. Та си ги гледах основно сама. Не е до възраст само.

до тук доста четох, за психическата и физическа травма за дете с по възрасни родители. но никой нищо /почти нищо/ не казва за дете, което се е пръкнало в "лошо" семейство.
сестра ми забременява с първото си дете - момченце, като студентка 83-та година. една ли първия и мъж е бил идеалния, даже напротив. тогава не е било редно да ражда без съпруг и двамата се женят, после се ражда и момиченце. следват побоища от мъжа й и раздяла 90-те години. момчето остава при баща си в друг град, момиченцето тя си го гледа. това ли е перфектната ситуация? разделени брат и сестра. след всичко преживяно, сестра ми така и не намери друг мъж.
да, искам дете, но не мисля, че е добре да зачевам от първия срещнат само защото сега е най добрия период.
интересно ми е обаче, до колко да радиш млад е било осмислено решение, а не просто случайност.

Чакай сега, има 50 нюанса между първия срещнат, тотална отрепка, която те бие и "сто процента перфектния принц". Повечето нормални хора са някъде по средата - има кусури, но като се каже кусури, не разбирайте, че мъжете са тотална щета. Говорим за дребни неща.

Като гледам най-успешните връзки - взимат се като студенти, живеят и работят заедно няколко години, към 28 се ориентират вече за сватба и дете.

ако с един човек са разбирате и сте на една вълна, то тогава той е перфектния. недостатък за някой може да е абсолютно ОК за друг.
но не всички сме имали късмета да се срещнем като студенти.
сестра ми едно време, може би е нямала достъп до инфо и предпазни следства. ако имаше нещата можеше да се развият съвсем различно. но пак казвам - не добре да се хвърляте на непознат, само за да ви забремени, че да не останете без деца. и за децата после също не е ОК.

Аз ще ти кажа. Първо се омъжих(не за първия срещнат), след това забременях планирано, после се разведох.
Никога не съм правила нещо, защото така трябва! С факта, че сестра ти с лека ръка се е отказала от детето си, и го е оставила да живее с насилник, говори лошо за нея, не за младите майки.

Забелязвам, че това е няква запазена марка за жените родили рано, да защитават на всяка цена избора си.  А той често е бил просто грешка на младини, забременяване от случаен мъж, раждане и после хиляди трудности. Аз имах подобни познати, забременяха случайно, бяха посмешище, когато се разхождаха с коремите на 18, докато хората се записваха в университети и си гледаха младините. Всички ги съжаляваха. Родителите им не бяха на седмото небе от обстоятелствата. Включиха се активно в гледането, за да може все пак децата им да не останат със средно образование..макар че някои с такова си останаха все пак. Сега децата им са големи, а те пропагандират ранното раждане и са забравили през какво са минали или се правят на забравили.

Поне като го промотирате така яросно тоя ваш живот защо не бъдете напълно откровени и не разкажете с подробности как отгледахте тия деца? Имахте ли помощ от родители, от бащата на детето, до колко я имахте, какво учихте, какво работихте през този период, колко пари изкарвахте като самотни майки? Или пък гледахте веднага да хванете спонсор, втори мъж да ви издържа? А може би сте съумяли да се издържате сами. И ако имате заплата колкото да си купите гримовете това не се счита.  За тия, които са имали късмет да си останат с първата любов и да правят с него деца, а той после не се е оказал пълен кретен, евала, но вие сте малцинството, надявам се го осъзнавате. Но, поне като ще обяснявате, че вашето е някакъв модел за подражание поне обяснете, ама без да спестявате нещата какво я чака една жена ако роди много млада, ако вземе да се разведе или изобщо не стигне до брак, защото бащата има още девствени мустаци, нека да са подготвени хората. Така както стана ясно какво я чака ако не роди до 35, това се обсъди най-подробно тук.

На Nevena Virolan правя евала, много голям стратег си, всичко си премислила и аз също мисля, че българските мъже не стават за бащи, защото нямат ни финансово покритие, нито никакво. Казвам го добронамерено, точно като теб трябва да се разсъждава, но не всяка жена се усеща на време. Защото например в една Америка ако синковеца реши да се разведе ще плаща по 2000 долара издръжка, така че силно ще се замисли какво да прави. Тук в БГ за един мъж всякакво женене, развеждане и правене на деца е без каквито и да било последици. Може да го има с 10 жени и после да му се живее като ерген и няма никакви проблеми за него. Всички последици са винаги за жените. Преди време даже дочух една такава "горда" българска майка да казва - "Моят син може да има деца с много жени, той е мъж, не разбирам защо трябва да стои с жена си, какво като имат деца".

Достатъчно пъти съм споделяла, не съм спестила нищо, нито пък пропагандирам ранното раждане. Не, не съм имала помощ от родителите ни, да бившия ми мъж гледаше дъщеря ми, докато ходех на лекции, не не съм си купувала гримове. Работех от вкъщи, след като се разведохме, и никога не съм държала отговорен някой, да ми гледа детето, или да ме издържа финансово. Освен това, докато отглеждах детето си, успоредно се грижех и за близък човек на легло. Не казвам, че е било лесно, напротив-беше ми трудно да се справям сама с всичко, но съм доволна от резултата. Близка съм и с двете си деца, имам собствен дом, работя това, което обичам, а човекът до мен, ме обича и не дели децата ни.
Дали щях да постигна това, ако бях чакала, докато стана на 35-не!
Но, никога, повтарям-НИКОГА, не съм смятала детето си за грешка!

През 83- та, никой не е забранявал абортите.
През 83- та имаше достатъчно информация за противозачатъчните, така че, не можеш да виниш времето.
През 83- та не беше срамно да се разведеш.
Така че, приеми факта- сестра ти е постъпвала неадекватно, а не времето ѝ го е налагало.

Същото е и днес, и да- не бива да хукваш да раждаш от някого, само защото ти цъка часовника.
За това говорим- лукса да узрееш късно, емоционално, може да ти излезе през носа.

Абсолютно подкрепям горния пост на Анонимен!

O, никой не защитава ранното, а навременното раждане. Макар че по стандарта "първо дете на 42" аз с моето раждане на 26 и половина съм била направо "майка тийнейджърка". Та относително е, за мен 26-27 си е съвсем цивилизована възраст. И да, първото ми дете е родено в брак, планирано - и пак се разведох. Обаче сега съм на 36 и имам едно поизгледано дете, което си е сладка работа. Не съм тепърва в памперсите. Второто и третото и те напуснаха бебешката възраст.

не знам точно защо са се случили така нещата със сетра ми. имам съвсем малко инфо. и да, естествено децата й не са грешка, даже никак.
имаше и неща които се случиха и в моя живот и може би затова "укъснях", просто се дразня от коментарите тук - едва ли не няма да имам дете, че ще е недъгаво /защото днк била увредена/, че тепърва ще сменям папмерси, докато другите си живеят живота, че едва ли не съм престаряла и нямам сили да се занимавам с детето си и т.н. супер тъпо е да твърдите, че само вашия избор е правилен, а избора на други е неправилен. и да, всеки си носи последствията от направените избори.