Остави ме защото не мога да имам деца

За хубав не се говори... на жените това не е приоритет. Всъщност на мен ми е, но аз съм малко на терсене
Абе някои жени успешно си реализират поне част от тези кули, обаче това иска план и пресметливост, а не пИпИруди в стомаха 

Да се изнесеш и да си родиш дете се прави с доста по-скромни доходи, а докато детето расте, растат и доходите.

Пия си кафето, чета и си мисля... Мисля си за това, как ние жените успяваме, до жестокост, да отречем изборите, които не са наши. Дали ще е за кърменето, цедило с/у количка, бавачка или майчинство, та дори и епидюрална с/у натюр! Винаги някоя знае по-добре, има по-значителни аргументи, с две думи само нейният вариант е верен, а другите са едни нещастнички, които трябва да наведат засрамено глава.
В последните страници прочетох такива паранормални твърдения, че освен да мигам наразбиращо, нищо друго не ми идва на ум. Наричам ги паранормални, защото сякаш се отнасят за някоя друга реалност.
60-годишните били изпята песен, а на 70-годишните задължително им се сменял памперса. И то от наследниците по директна линия, иначе не е весело. На 33(!) една жена може да бъде толкова отчаяна, толкова самотна, че да спи с пъвия срещнат, които и е обещал скъпоценната си сперма за "бебеправене". И всичко това подплатено с примери за съседката, стринката и т.н.
От друга страна се дават обратните примери за актриси в менопауза, забременяли с донорска яйцеклетка. И така до безкрай.
Веднъж вече написах, че няма правила в тази игра, наречена живот. Някои срещат половинката си на 17 и на 23 сменят памперси на розовобузи бебета. Други на 26 откриват че са със запушени тръби и след едва три години на процедури, яйчниците им са толкова изтощени, че трябва да се прибегне до донорство. А трети забременяват безпроблемно и на 40 и на 63 са едни щастливи пенсионерки, с изучено потомство, които могат да наденат розовите костюмчета и да се отдадат на пътувания и удоволствия. В реални условия статистиките нямат тежест, защото ако за едно нещо е имало шанс на 99% и ти си от последния 1%, то за теб малшанса е на 100%!
Но това, което не мога да си обесня, е как възрастни жени твърдят, че за да имаш някакъв житейски опит и да знаеш какво искаш, ТРЯБВА непременно да си минала през брак?! Да знаеш как се напасват характери?! Един вид, има нужда от мъж за да станеш еманципиран и знаещ индивид. И с този мъж, задължително да се правят някакви компромиси за да се "напаснеш"?!
Приятен ден, а аз отивам да размишлявам в парка.

Не непременно брак, но да живееш с някого. Тогава откриваш, че напр. той иска тишина, докато ти искаш силна музика и двамата сте в правото си и се налагат компромиси, ако искаш да си с този човек.
И как ще откриеш това, ако живееш отделно от родители и без съквартиранти?

Има някои правила и едно от тях е, че след 35 настава леш на яйцеклетки, дори дотогава да си прихващала само от поглед. Та ако искаш дете, може и да преосмислиш високите си критерии. Смятам, че доста жени го правят, но не си признават, а твърдят, че са срещнали The One

Много добре казано. Основното, което обединява жените в този форум, е мизандрията. А когато липсва обект, върху който да се прояви, лъсва истината - някаква дълбока, яко вкопана мизогиния (най-видима в 100те+ теми от по 50 страници взаимна омраза между снахи и свекърви, но и в теми като тази), вероятно провокирана от когнитивния дисонанс на собствените грешки и компромиси в житейския път, които следва да се изтъкват постоянно като огромни успехи и велики философски прозрения противно на всяка логика и рационалност.

Ааааа, аз не съм мъже- или женомразка, но реагирам конкретно, а не въз основа на пОла. Освен когато става дума за физическо насилие, където силите все още са неравни.

Ехе, мизандрия, мизогиния, остава и мизопедия - ако има такава дума за омраза към децата
Оказваме се някакви чудовища, може би прословутите глигани в анцузи

O, напротив, никаква мизогиния няма у мен. Даже с възрастта искам все повече жени да са спокойни, лежерни, загладили косъма, никой да не им скача на главите. Но за тази цел трябва да се разделиш с някои фантазии и диви скокове. И да си опичаш работата, за да ти е кеф, щото жените никой не ги жали и никой не им казва браво, само ги изстискват и захвърлят, ако го позволят. Дори и уж обичани жени.

Жената трябва да е много осъзната и много хитра. Ако някой вразуми младите жени овреме, ще е съвсем различно. Да станат лисички, не патки. Не че ще е лесно де - но поне може да сме откровени какво се търси.

В мен пък има. Мизогиния. Към определени жени. Към другите е другата крайност.

Човек може да е живял цял живот сам и да е лесен за съжителстване за някого. Има много обратното - да е живял в семейство и да е правил много компромиси и като възрастен да не иска да продължава да живее в компромиси.

Не съм съгласна, че трябва да правим компромиси. Можем да приемем нещо, което не ни харесва само ако не държим на това и за кратко. Не ме бърка мъжът да е разхвърлян, да не се прибира често, да пуши и пие у дома, да не иска деца. Живот с такъв мъж за мене не би бил с компромиси, защото това не ме бърка. Трудно бих живяла с мъж, който не се къпе ежедневно и щателно, иска ежеседмично да излизаме заедно, да посещаваме родителите му заедно, да идват децата му от предишна връзка, родителите му и това да е всяка седмица, от работа си идва в къщи и от къщи отива на работа. След месец сигурно ще лудна.

Не е хубаво да си губим собственото време и това на мъжете. Доста жени, като си опечем работата и родим наследника, изведнъж спиране с компромисите и започваме да крякаме, викаме, мрънкаме и да се сърдим. Тогава вече раздялата е трудна и тежка за доста хора.

След появата на детето без компромиси не може. Самото присъствие на деца изисква доста нагаждане и напасване. Няма как да се размотаваме голи, да ядем веднъж дневно и да надуваме музика, примерно. Това, което правя за децата си за мъж няма да го направя никога. И е добре мъжете да го знаят.

Тази тема, ако не е чиста пързалка, ти си на светлинни години от Бриджит Нилсен и сие. От 20-годишна драпаш за семейство и деца, без да проявяваш претенции на 30 не можеш да навиеш мъж да те забремени, на 50+ години тепърва ли ще успееш да го направиш? Ти на 20 години не си успяла, предвид, че на тази възраст и младостта, плюс евентуалната фертилност, е достатъчна като единствено или едно от малкото достойнства на желаещите брак и деца на такава възраст.

Мхм, то и аз това казах - 20 годишното си е 20 годишно. Айде 25... 27 да е. Обаче тук ми обясняват, че чакат Единствения и Неповторимия Подходящ да им падне в краката на 35-40. Пък тогава щели да си помислят дали да МУ родят едно златно яйчице.

Аз да питам - на 35+ още ли ще съжителствате 2 години да го следите къде си хвърля чорапите и да се опознавате?Не че нещо, ама на 35 вече като погледнете човека, трябва да знаете що за стока е и дори да сте направили частичен финансов одит.

Те на 35+ още на втория половин час ще са наясно дали е Правилният, щото нали нямат едни пет години за гаджалък и опознаване. А за евентуални проблеми със зачеването пък съвсем няма време. Не са предвидени. Всичко се върти около шестицата от тотото, тоест - Правилния. Дето ще Му раждат Детето.

Лейди Нина, Бриджит Нилсен си има големи, биологично нейни деца, които е заченала и родила нормално като млада. На 53-54, вече менопозална, се е подложила на хормонални терапии и е родила. Тя не е биологична майка на последното си дете. Първото си дете е родила на 21г. Бриджит Нилсен има пари да си плати скъпи лечения и болничен престой, да плати на медицински сестри и детегледачки да и помагат. Ако нещо се случи с Бриджит Нилсен последното и, невръстно дете наследява доста пари, имоти и бизнес, има сравнително млад баща, който да го отгледа и 4 пълнолетни полубратя и/или полусестри, които да се погрижат за него. Неща, които средностатистическата жена, дори от богата държава, не може да осигури.

Не се залъгвайте, че на 35, 40 или 50+ години ще забременеете от раз и че изобщо ще бъде възможно да заченете и родите  собствено биологично дете. Някои жени могат да родят и на 60-70г, не от собствена яйцеклетка, разбира се. Но повечето не можем.

На дърти години можем да правим много неща - да пътуваме, учим, доучваме, да въртим гаджета, да спортуваме. Деца повече не можем да имаме.

Подчертавам дебело, че не злорадствам и не карам не кого да избързва с раждане. Аз самата родих късно и не се пънах особено в нагаждане и компромиси.  Просто обяснявам защо е добре желаещите да имат деца да ги имат по-рано.

Който се чуди кога и дали да има деца, може да звънне профилактично до някоя от утвърдените клиники по репродуктивна медицина. Възможността за записване на час едва за януари 2020-та може да подейства доста отрезвяващо.