Остави ме защото не мога да имам деца

А бе какво означава "живее му се", брака и децата затвор ли са? Живота свършва след брака? В дискотеката женени не пускат?

Аз също отложих пътуванията за след като си изгледам децата. Вече ги чакам с нетърпение, а приятелките ми сменят памперсите.
Всъщност няма кой знае какво значение според мен, всеки както му е удобно.
Авторката, не се газирай толкова, има най-различни хора тук, в съседната тема защитихме масово майката, която е решила на късна възраст да ражда сама. Тя пък не искаше мъж. Наистина не разбирам ожесточението, с което се изправят срещу жените, които искат мъж и семейство.
Аз и двата пъти родих от любов, така да се каже. След това обаче се оказа, че по-голямата част от работата по гледане на детето се изнася от жената, на мъжа остава да осигурява пари и някакви там дребни други задължения по развозване, готвене и т.н., та се оказа, че колкото и да избираш, накрая се действа според поговорката "На вълка врата му е дебел, щото си върши работата сам". Недей да идеализираш потенциалния мъж, който ще избереш за баща, ще паднеш много отвисоко така. Като цяло не си дават много зор по отглеждането на потомството. Малко им е 'Какво толкова' на повечето.

E къде е драмата - пътувах преди децата, между децата, имах едни 5г. с по-малко пътувания, сега пак ще се отвори възможност. Не знам има ли такова нещо като да се напътуваш и повече да не ти се иска. Правиш едно, после друго и така...няма нормативи.

Ми няма разбира се, даже напротив, колкото повече, толкова повече е принципът там. И това да видя, и онова да видя, човек става алчен.

Има. Бях се отдавна напътувала като родих първото. Още преди да навърши 6 месеца запътувахме отново, включая междуконтинентални полети с прекачване. Пътувала съм 13 часа с прекачване бременна и с палаво 1.5 годишно. Беше малък ужас. Бързо се установява, че пътуване без дете и същото, но с дете нямат нищо общо. Даже и кратък уикенд наблизо е региона с мъкнене на сгъваеми кошари, количка, одеалца, памперси, млека.

ДонЖон, знаеш ли какъв кеф е да се върнеш от дискотека в 2ч през нощта и да си заварил децата гонещи се из апартамента и чакащи мама да им прочете приказка за да заспят? Ходех само на близка дискотека и за малко. Не се виждам да ходя да правя секс в обедната почивка. На мене час не ми стига да се изкъпя, облеча и гримирам. А и след секс ми се доспива. Трябват ми удобства. Идеалното занимание за обедната почивка ми беше ходене по магазини с колежките, най-омразното обяд в ресторант с шефовете. Заради чиния с манджа изтървах лансиране на нови парфюми.

С големи деца е още по-трудно да се пътува. Моите искат Корея, Япония, САЩ и никога няма да дойдат в Куба, Бразилия или Португалия, където искам да ида аз. За мене 2 седмици в Дубай са кошмар, а за децата ми прекрасна ваканция. Добре, че майка ми и мъжа ми ги водят!

Тийновете не могат да бъдат залъгани с близка, по-народна дестинация. Ако 2-10годишно се радва на басейн с пързалки в България, Тунис или Мароко 13-14г не иска и да стъпи там.

Ако ви се пътува и ходи по дискотеки, напътувайте се, находете се и чак тогава имайте деца!

Единствената ми неосъществена мечта е да поживея в Бразилия една година, ама с деца не става. Надявам се скоро да се осъществи и тя, живот и здраве.

На последния пост мигах на парцали.
Както си научиш децата, така ще си разиграват коня.
На 14 годишно би му било интересно да отиде в Тунис или Мароко, най-малкото, защото е нещо различно. А и малко деца има, които могат да де похвалят, че цяла седмица са се пускали на водна пързалка в Мароко... Примерно.
Но май темата не е точно такава?!

Аз пък се опитвам да си го обясня това по следния начин. Имах колежка, която беше родила твърде млада от грешният човек (биеше я и я тормозеше), ама имаше вече две големи деца. Навсякъде парадираше и навираше децата си все едно са най-великото постижение на света. Че тези деца нямаха нормална семейна среда беше без всякакво значение. Та тези предумиращи крясъци на колежките от форума ми напомнят точно на нея.
Да родиш на всяка цена без да подсигуриш нормална семейна среда на това дете може да е вашата истина за живота. Знаете ли какво прави моята колежка? Не се прибира вкъщи, живее в кошмар - ама децата са там! И?
Да, примерите които давам са много лоши, но няма нищо по-лошо от това да се вкопчиш в идеята да имаш дете на всяка цена от когото и да било и да обвиняваш жените, които имат нужда от съпруг и баща на детето си че са какви ли не...

Ти докога ще намилаш едно и също, извън темата си?
И къде видя, вече толкова страници, някой да застъпва тезата за дете на всяка цена, само защото часовника цъка?

Ти, като се завря последователно при двама и почна да работиш за дете, какво беше осигурила?
Дали мъж, когото обичаш, дали мъж, който ти е осигурил условия за размножаване?
Не си ли се напъхала в жилището на майката на мъжа, с когото уж си в момента?

И като ти знае толкова балалайката, ти лично, на 30 какво имаш зад гърба си?

Авторке сигурни работи в тоя живот няма.
Всички искаме добри бащи за децата си,и любящи съпрузи и може да си мислим,че сме ги намерили-но къде е гаранцията ни?
Ти всъщност искаш ли дете/деца?
Дори и отговора да е отрицателен в това няма нищо лошо.

просто при мен се случи, че окъснях и сега изглежда, че съм се забавила едва ли не фатално. от компанията на приятеля ми от 8 мъже има 2 обвързани и той е третия на път. аз имам 2 приятелки, от които аз първа се загаджих и сега и едната ми дружка призна, че има връзка от няколко месеца.

не знам, не мислех, че е чак толкова късно да родиш след 30-35 години.

Искам деца, но искам както ти каза гореизброените неща любящ съпруг и т.н. И да гаранция за тези неща няма, но поне трябва в началото да си наясно дали нещата ще потръгнат. А при мен... ами не вървяха. Не мога да си представя какво щеше да е, ако от някоя от провалените ми връзки се беше появило дете, което цял живот да плаща за това, че не съм мислела с кого точно да се обвържа.


absurT не живея при свекърва си. Вече го писах по-рано в темата.
Какво съм постигнала ли? Ами не много, но поне работя и не завися от мъж, който ако ми покаже вратата мога да остана без една стотинка. Брака стои на дневен ред, но не сега и не веднага. Не налагам вижданията си на други хора и не ги обявявам за какви ли не защото живота им не се е стекъл както моя.

Лейди Нинче, какво се опитваш да си докажеш? Смешна си.
То ти не мислеше, ама като станеш на 60 с дете абитуриент, тогава ще си го помислиш. Не, че е трагедия, ама друго си е на 30 детето ти да има енергична и що-годе млада майка за подкрепа, а не грохнала старица, и да се чуди на децата или на нея да сменя памперсите по-напред.
Разбираемо е да родиш на 40 защото си имала здравословни или репродуктивни проблеми, болни родители и т.н. Но да се мислиш за млада и ненаживяла се до 35 (все едно животът свършва с бебето), това си е грехота дори спрямо бъдещото дете с бъдеща дърта майчица.

Здравейте, изчаках с мнението си по темата, защото исках да видя всъщност какво Ви е, малко е общо заглавието, а има нюанси в цялата работа.

Първо - искрено се радвам, че лекарят е казал, че всичко е наред! Това е най-важното! Сега имате избор, имате самочувствие, горе главата! Животът е пред Вас!

Второ - писал съм го няколко пъти, но хайде пак - мъжете не държим чак толкова на децата. Да кажем, че аз не съм представителна извадка, но и много мои приятели са ми казвали същото. Обикновено жената настоява за деца. Дори във Вашия случай всъщност жена е настоявала (свекървата). Този дето Ви е зарязал след 3 месеца без дори да се изследвате и двамата не искам да го коментирам дори. Изберете си любим обиден епитет и приемете, че съм използвал спрямо него. Но много мъже държим повече на жената. Предполагам, че част от проблема е малкото населено място, по-закостенели възгледи и т.н. Това обяснява и другите проблеми с намиране на партньор, които споделихте. На 30 според мен сте съвсем млада, мислили ли сте да смените мястото?

Трето - не се обръщайте така рязко срещу хората, на които преди няколко мнения сте благодарили, когато сте имали нужда от подкрепа. Не е коректно. Такива, онакива, дадоха ви някакъв кураж и подкрепа, нали? Не бъдете толкова неблагодарна. Ако се е изчерпала темата, имате възможност да помолите да бъде заключена.

Четвърто - според мен начинът Ви на мислене е изцяло адекватен. 30 години е съвсем нормална възраст да имате дете. Писал съм много по темата за рисковете и рискове има на всяка възраст. Даже мнението, че на 18-20 е най-добрата възраст що се отнася до рискове не е научно оправдано - за едни рискове е по-ниска вероятността (най-вече свързани с генетични дефекти), за други рискове е по-висока. Потърсете темата, ако се интересувате. Но 30 години си е идеална възраст и поне до 35-36 не мисля, че имате какво да се притеснявате, след това се увеличават генетичните рискове за проблем с плода, но те в днешно време вече могат да се изследват неинвазивно срещу доста прилична сума. Така че когато и ако искате деца - правете ги. Ако не искате изобщо - живейте си живота. Децата са прекрасни, но определено се отразяват на живота на човек, на двойката и т.н. Няма как една двойка да има толкова свобода колкото е имала без деца, дори да има цяло стадо баби, които да заместят родителите, а не винаги има, пък и да има - не знам колко е ОК за детето пък и за двойката - има си цена всяко нещо. Така че живейте си живота, търсете любовта, не прибързвайте с нищо, мечтайте, не правете компромиси, които не искате да правите, а ако много искате нещо - правете такива компромиси, на каквито сте склонни, за да го получите! Никой няма правото да Ви съди, да Ви казва какво е правилното за Вас, да Ви налага собствения си светоглед и още по-малко собствените си житейски избори, които в много случаи самите хора, които ги защитават, вероятно осъждат вътрешно като грешни.

Последно да кажа, че изобщо не е вярно, че първо се правела спермограма, този тест не е дефинитивен, защото според възраст и начин на живот показва много често не-перфектни резултати. Не искам да казвам колко близки и познати са вече биологични бащи с тестове за намален брой сперматозоиди. Истината е, че това не е точна наука, много често има хора, при които се казва, че всичко е наред и не могат. Нерядко има хора, при които се казва, че има проблем и могат. 3 месеца е много малко време за проби, най-малкото защото вероятността за хромозомни грешки е доста висока. Но така или иначе, това, което исках да кажа, е че ако не бях срещнал тази конкретна жена, с която съм, най-вероятно нямаше да искам да имам деца. И не мисля, че мога да кажа, че без деца бих бил по-щастлив или по-нещастен. Без съпругата си мога да кажа, че със сигурност бих бил по-нещастен, но пак най-вероятно не бих седнал да мра, а бих си живял живота Всяко нещо има положителни и отрицателни страни. Имате доколкото разбирам свестен човек до себе си. Живейте си живота, не позволявайте на други (вкл. свекърви) да Ви се бъркат и се надявам да намерите истинско щастие! Всеки човек го заслужава. Ако не се получи със сегашния партньор, че дори и да се получи, бих обмислил сериозно смяната на населеното място - струва ми се, че мислите прекалено прогресивно за подобна среда. В по-голям град или дори в чужбина е възможно да се чувствате по-добре, макар че и това не е само плюсове без негативи.

Успех от мен, сърдечно пожелавам!

установи се, че след 35 жените са вече престарели и ще ходят на абитуриентски бал в инвалидна количка. както и да е, аз спирам вече.

Добре де, тук не мога да разбера защо винаги обяснявате до посиняване мантрата, че най-добре да родиш ако ще и на 16, но не и след 35? И какъв е смисъла от цялото набиване на канчета и лекции за репродуктивната система на жената. Нещата са ясни, всеки знае някакви неща от биологията. И без това е тежко да си на 30+ и да нямаш мъж и деца по някакви причини, а вие сякаш изпитвате удоволствие да обясните, че да, много е трудно, ама страшно много е трудно, и няма да й се получат нещата на жената. Да не се и опитва. Какъв е тоя садизъм? Вие като се развеждахте, някои от вас, така ли ви говориха "доброжелателите". Никой няма да те вземе, не се опитвай, ти си луда, стара си, тъпа си...Ако сте добронамерени можете да и обясните някакви неща без злоба, да й кажете да не бъде наивна да си мисли, че един гинекологичен преглед и решава проблемите и ако иска да търси причината реално какво става да отиде на ендокринолог.

В моята лична статистика тия които се ожениха преди 28 са вече разведени и даже не помнят за бившите си мъже, само една остана и съжалява всеки ден за това. Децата им са често изгледани от баби и дядовци и имат проблеми със социалното общуване (децата). Не винаги, разбира се. Никога не е лесно, ни на 20, ни на 30...обстоятеслтвата за всеки са различни. Една е имала късмет да срещне мъж, друга не. Вие го изкарахте, че има някаква математическа формула за успех в тази посока...А то няма такава.