Остави ме защото не мога да имам деца

Няма нищо противоречиво в поста ми. Според мен на никаква възраст не е добре да се правят големи компромиси. Докато си съвсем млад и зелен, те просто се случват без да си даваш сметка. С опита и узряването би трябвало да намалява желанието да се обвързваш с лоши момчета и наивността да смяташ, че ще ги промениш. Но за много жени оставането сами без партньор е по-лошо от обвързването с неподходящи и това статистически се засилва със стесняването на фертилния прозорец. Личното ми мнение е ,че в една връзка, ако по някакъв начин се чувстваш неудовлетворен, прецакан, недостатъчно обичан и уважаван,  по-добре е да се махнеш и на 20, и на 35. Аз самата съм направила грешката да се обвържа и да родя дете от неподходящ за мен партньор след няколкогодишна връзка над 30, но неразбирателствата при нас избиха чак след раждането на детето. Авторката хем се пени и заклеймява родилите по-рано като едва ли не хвърлили се на първия срещнат, хем сама е стояла в неподходящи връзки. Неправенето на големи компромиси  е свързано с риска да останеш сама и да нямаш семейство. Авторката не изглежда като човек, който би поел този риск спокойно, напротив, прави впечатление на отчаяно търсеща мъж. Затова й написах да помисли честно пред себе си какво точно иска и какво би направила, ако желанията й не се сбъднат. Най-отблъскващо ми се струва, третирането на евентуално дете като компромис за връзване на мъж, а не като ценност и осъзната собствена нужда.

Раждащите на 9-10г са голямо изключение и болни. Няма човешка група, в която да е норма да се ражда на 9-10г, по простата причина че първата менструация рядко идва преди навършване на 12г, особено при липса на храна.

https://www.google.fr/amp/s/dabblingwithdata.wordpress.com/2018/ … e-by-country/amp/

кукумицинка, да 13-14 е нормалното сега в България. И при мене така.

Тук се пишат средностатистически данни. Обаче коя може да каже, че конкретно на нея е гарантирано безпроблемно зачеване и раждане на 40?
Аз родих на 39, обаче ми трябваше 1 година за стандартно зачеване без стимулации и вече мислех, че няма да се получи. А късното раждане въобще не ми попречи да претърпя относително ранна менопауза, което е И наследствено.
Както съм чувала за жена с 6 опита инвитро, поради което на 40 изчерпала яйчният резерв и пристигнала менопаузата.

Що се отнася до компромисите - има дребнави и претенциозни хора, за които е страшен и непоносим компромис всяко нещо, което не е по гайдата им. За такива никога няма да има достатъчно подходящ/а, лошото е, че може да скапят живота на по-свестни хора.

Не съм запозната в детайли, но жена на 40 с 6 опита инвитро също не е средностатистическа. Дори и всяка година да е правила по 1 опит инвитро, заедно с времето, прекарано в естествени опити преди инвитрото, това са сигурно едно 10 години, ако не и повече, през които тя е правила опити за дете, най-вероятно от около 30-годишна, когато си е доста средностатистическото забременяването и раждането при повечето жени. Явно е с проблем, което не пречи и инвитрото да е влошило още повече фертилните ѝ способности.

Нищо не пречи и на 20 да има проблем човек с фертилността. Трябва ли да бърза да стане родител на 16, че да намали риска да се окаже един от извънсредностатистическите случаи с проблеми със зачеване, износване, раждане и пр.

Човек не знае какво точно му е писано да му се случи, но въпреки това постоянно му се налага да взима в  настоящето решения, касаещи бъдещето му. За да си се решила да правиш опити за забременяване на 37-38 години, явно си преценила, че тогава е подходящ моментът, а по-рано не е било.

Често срещам драматични сълзливи истории за жени на 40-60 години, останали без деца, защото отлагали имането им, и постоянно се дават съвети от тях лично или от трети лица, разказващи историята им, да не чакали младите жени, че да не станат като тях. Тези жени са си живели съвсем добре толкова години (по себе си съдя, че е било така), преценявали са толкова време, че в деца не им трябват, че еди-кое си обстоятелство им пречи да имат дете, но изведнъж драма, че на 50 нямали дете. Нали, това не са хора, които от 20 до 50 са ревали денонощно заради липсата на дете и бял ден и никакво удоволствие от живота не са имали през това време. Като те е страх, почваш по-отрано, ако мислиш, че трябва, правиш компромиси и т.н. Аз лично за себе си преди 35 нямах и минималното желание за деца.

Извинявай, но даваш неадекватни примери - ако имаш проблеми на 20, много е вероятно той да датира още от 16, възрастта няма роля.
Обаче безпроблемието на 20 не означава автоматично същото след 35+, особено ако е първо дете.

6-те опита може да са били в рамките на две години.

Не знаех, че може толкова начесто да се правят такива процедури.

На 35-40 не значи автоматично и на 100%, че една жена може да забременее и роди, ако на 20 е можела, но вероятността не е толкова малка, при едно добро общо и репродуктивно здраве, със съответната грижа за това, включително и при мъжа. Има мъже, които много нездравословно живеят, вследствие на което оплодителните им способности също намаляват, не зависи само от жената.

Така или иначе не виждам много да са се разбързали да раждат възможно най-рано, че да предотвратят евентуален, придобит стерилитет.

кукумицинка, това, че забременяваме супер лесно на 30+ години, когато все още изглеждаме и се чувстваме на 20г не означава, че ще родим живо, здраво дете без увреждания. Моите забременявания се случиха доста бързо, при това мъжът ми работеше в друг град тогава. И двете бременности ми бяха леки, без проблеми. Имах идеални лабораторни резултати преди да забременея, при това доста обстойни, за неща, които до ден днешен не се изследват рутинно. Аз самата съм родена от 30 годишна майка 40 дена преди първата годишнина от сватбата на родителите ми. Но съм родена недоносена поради преждевременно спукване на водите. Инфекция не е намерена и не е имало никаква индикация за такава. При мене се случи същото и не бе намерена никаква причина. Синът ми се роди недоносен. Само аз си знам как се гледа такова дете и колко струва. Това, че синът ми няма увреждания се дължи на огромните усилия на университетските болници, в които се роди и го гледаха + мои + доста от спестяванията ми, защото при липса на реални увреждания касата не покриваше терапии и доста късмет.

Все още съм в контакт с някои от родителите, които тогава бяха родители на недоносени пеленачета. 90% от майките на такива деца, които останаха с увреждания сега са самотни майки. Американките и някои други имат достойни издръжки от бившия и до там. Как се справят и аз не знам. Аз сигурно бих полудяла.

Сама пишеш, че и мъжете остаряват. Мъжете, когато търсят жена за брак и деца обикновено я предпочитат млада. Повечето мъже в прилично финансово здраве нямат проблем да зарежат жена, която не може да им роди заветния наследник и да се оженят за чистачката или сервитьорката в местната кръчма. При нас, жените не е така.

Това, което с Cuckoo се опитваме да обясним е, че с възрастта играта загрубява по всички параграфи. Трудно се забременява, трудно се ражда, трудно се гледа бебе. Родителите ни също остаряват и силите им да помагат, да ни гледат децата през ваканциите намаляват. По-умни не ставаме.

Ето, пак се стигна до "мъжете ги предпочитат млади". Все едно бракът е покупко-продажба между свежеста на младоста на едните и провайдерството на други. А не равноправен съюз между уважаващи се, един друг партньори. Дами спрете да се подценявате. Надали мъжете са ви избрали само заради физическия ви аспект : младост, фертилност и т.н. Имало е и нещо друго, което ви е отличавало от хилядите други млади и фертилни мацки, нали?

Зависи какъв е бракът. Дали е "държава за двама", някакви уникати като Гала и Дали, или е инструмент за някакви цели.

А ако изглеждах не-млада и не-фертилна, смятай - торбеста, с тънка косица и без талия, по-трудничко щях да се омъжа.

Невена, ти описваш наследственост - тези повторения на преждевременни раждания в семейството ти.

В нашето семейство пък е обратното - след края на повръщането, все едно не бях бременна - също както майка ми и баба ми преди мен.
Така че няма едно правило за всички.

Напред май сте обсъждали синдрома на даун - ами в деня, в който раждах, единственото бебе с даун се роди от съвсем млада майка. Сега, дали не е имала пари за тестове, дали нещо са смятали грешно - не знам. Обаче ето - рискът е при по-възрастните жени, обаче по-често с даун раждат младите, това според този, който ми водеше женската консултация.

И след като си била предпочетена пред многобройните други пловдивски кокони, няма да е било само заради твоята фертилност, нали? Имало е малко от онова je-ne-sais-quoi нещо, което е направило разликата.

E разбира се, обаче ако беше останало само "онова", нямаше да ме загледа никой като мъж.

Равноправен съюз не значи, че хората в тоя съюз са еднакви или еквивалентни. Или изравнени. Не, напротив, това е съюз на полярности, именно чрез разликите се постигат ефектите от брака. Иначе синекоса мъжкарана със soyboy също може, ама някак не е толкова елегантно колкото кокона с провайдър.

Абе кой каквото иска да прави, но да си изясни какви цели гони. Щото нали знаете - ако не вземеш решение, решението само се взима вместо теб.

ЕммаТ, никоя жена в рода на майка ми или баща ми не е родила недоносено бебе от едноплодна бременност. Прабаба ми е родена леко недоносена, но заедно с брат близнак. Прапрабаба ми даже е преносена. Връзката възраст и недоносването е доказана.

Да, възрастните майки раждат много малка част от децата с Даун синдром, защото те рядко раждат, но и се изследват повече и често решават да прекратят бременността. Съседка роди момиченце с Даун на 21, но мъжът и беше на 41 и допълнителната хромозома е от него.

Ами това женсекуа включва И външност, И младост. Да, всеки си има тънки предпочитания, но има и общовалидни неща, които харесват повечето хора.
Нека 1 мъж не ме харесва слаба, ако други 99 ме харесват, от тях все някой ще ми падне на сърце (говоря примерно, че в момента това ми е болната тема).

Хората първо гледат корицата, а после се опитват да те опознаят.
А равноправният съюз не изключва физическото привличане, едно уважение не е достатъчно, не става дума за майка ти все пак...