Остави ме защото не мога да имам деца

Прави ми впечатление опита да се изкара ранно раждането преди 30г.
И да се придвижи "нормалната възраст" някъде между 35- 40.
Което е безумно, като знаем че менопаузата не се е изместила на 60, нито на 50.

Аз бях на 35+, като забременях, и като правих генетичните изследвания за синдром на Даун и пр., рискът излезе доста нисък, като при много млада жена. Докторката ги погледна и каза: "Мдаа... Ето, биологичната възраст може да бъде по-различна от хронологичната..."

Браво, похвално е, но е по-скоро извън правилото.

Моят и двата пъти, на 30 и на 32г излезе много, много нисък и това е прекрасно, само че има стотици хиляди други увреждания, които тези тестове не хващат. Прекрасните ми лабораторни резултати не попречиха да родя преждевременно силно недоносено дете. Вторият път, вече още по-стара родих доносено. 35+ не е 40+. Силно увредените ембриони умират рано и изобщо не оцеляват до тест. След 40г повечето бременности, ако изобщо се стигне до такива завършват с ранен, спонтанен аборт

Три пъти съм правила тоя тест, на 26, 32 и 33 и всеки път се покачва статистическият риск.

Не виждам никъде защита на "ранното раждане", но ми прави впечатление същото, което и на absurT:
Чудесно е, че има жени, за които приоритет е някаква друга цел, която са си поставили за младините, изключваща децата, но трябва да са наясно, че ако едното носи едни позитиви и други негативи, то при второто също е така.
Що се отнася до коментарите, че младите майки забременявали в повечето случаи от случаен мъж, смятам, че това може да стане единствено ако тези жени практикуват случаен секс със случайни мъже, а това, четейки тук, не виждам да е присъщо единствено на младостта.   

Че то при теб всичко е компромис, как не разбираш? Сегашният не виждам да си влюбена в него, в предишния също не си била - по-скоро те е яд, че като те е зарязал, се е наложило отново да търсиш мъж и даже не ти дреме особено, че не те е обичал. А си правила опити за забременяване и с двамата и само по случайност не си забременяла. 3 години си живяла с тип, с който безкомпромисните не биха излезли повече от веднъж, и пак без любов. От 20-годишна се тръшкаш за женене и деца, и нищо. Въобще, има ли смисъл да разсъждаваш на каква възраст да раждаш, след като нямаш особен избор по въпроса. Когато можеш, тогава, пък ако ще и с компромис. Поне да е за нещо смислено компромисът обаче, а не за желанията на някакви хипотетични свекърви.

п.п. И какво излезе? Родителите ти млади са те родили, ама имали проблеми с плодовитостта.

Аз мисля,че най-добрата възраст за раждане на дете е между 25-32 години.Тогава жената вече е завършила образованието си,има някаква работа,жилище,има някакъв житейски опит .И все още е в разцвета на силите си.

В никакъв случай не одобрявам раждането на 17-18години.Това е възраст в която момичето би трябвало да учи,да се развива,да пътува,да общува,да работи,да се забавлява....Да може да си стъпи на краката.

Но и на 40,43 не е нормално.Според мен.
Прекалено голям риск и за майката и за бебето.
А и една жена на 40 няма силите и енергията на 25-30 годишната.

Не съм съгласна,че българския мъж не става за баща.
Естествено,че има и боклуци ,но такива има във всяка една държава.Но аз виждам ,че има и много свестни татковци ,които се грижат добре за децата си.

Нещо не разбирам коментара ти. Любовта кара хората да оглупяват, а и да речем че винаги давам прекалено много шансове на хората, вярвайки че все нещо добро има у тях. И не виждам нищо лошо да искаш семейство и деца, а не само деца понеже мъж не можеш да намериш. Не смятам да правя компромис с това да имам дете от който и да е защото часовника тиктакал - ако беше така, вече поне две деца щях да имам от предишни връзки. И да ви кажа, честно не си представям колко розово щях да си живея. И знаете ли - да щях да съм ужасна самотна майка, насъскваща детето си против баща му (а ако беше и момиче против цялото мъжко съсловие). И си го признавам, не ме е срам.


П.П. Относно репродуктивните проблеми - те са причината да остана единствено дете, но това са твърде лични неща които не смятам да споделям тук.

Ама с тоя и предишния виждаш ли се за цял живот, че правиш опити за деца. Просто изглеждаш от перманентно отчаяните за мъж жени и може би точно в твоя случай е добре да си изясниш точно какво очакваш от един мъж, чисто прагматично, защото иначе не ти се получават нещата. На теб реално почти целият ти съзнателенбжиеот е минал в изживявания с мъже, които не те зачитат. 3 години само с единия такъв. Целият семеен живот, от който толкова се чудиш и плашиш, ще ти е от 30+ до 60+ години - половината ти живот, но съвсем нетолкова динамичната и страстната ти половина. Ти в най-активните си гофини, от 20 до 30, си се примирявала и си правила компромиси със задници, от 30+ ли ще търсиш изгарящи любови, от които да родиш? Не смятам, че се живее зле с отговорен човек и добър съпруг и родител. Повечето жени с такъв, дори и да не са влюбени в него, са доволни от живота си и общо-взето го заобичват или си изживяват, ако се появи някоя тръпка, тайно чувствата, без да си разтурват живота. Пък в края на краищата, и на 50 може да се влюбиш в някой и да напуснеш мъжа си заради него, а да родиш не е толкова лесно.

Тия, които на 20 са се обзавели с мъже, които пият и бият, не го правят от отчаяние и от неверие, че друг тип мъже няма да срещнат, нито на една по-късна възраст някоя с житейски опит би се обзавела с такъв мъж поради страх, че няма време да роди. Там причните са вътре в тях, често формирани заради семейния модел, в който са израснали.

LadyNina, коментарите ти са ужасно непоследователни и поне според мен не си наясно точно какво искаш от живота. Едва ли има жена, която не иска семейство със свестен мъж и просто ей така решава да създава деца, от който падне или от донор. От споделеното дотук излиза, че само по случайност не си проимала деца от неподходящ мъж, че даже двама - този, с който незнайно защо си прекарала три години, докато си е развявал байрака и този, който те е разкарал след три месеца опити за забременяване. Да, естествено, по-добре е да не се раждат деца от такива. Не мисля, че някой тук би го оспорил. В повечето случаи забременяването от неподходящ партньор е или случайност, или жената се залъгва, че това е мъж, с който ще живее добре. Много редки са случаите на целенасоено решение да се роди от някой муньо, само за да има дете и жената да го направи с ясното съзнание, че ще си тръгне от него веднага след забременяването.  След 30, бързането, налитането на неподходящи и прекалените компромиси , всъщност са по-вероятни, защото жената се притеснява, че изтича времето за забеменяване и ще си остане сама  - и без мъж, и без деца.Но всичко това няма конкретно значение за теб. Би следвало да си отговориш сама на въпросите дали мъжът до теб е този, с който искаш да създадеш семейство. Приемливо ли е за теб или не да правите опити за деца, без да сте женени? Ти самата искаш ли осъзнато дете или то е инструмент да вържеш мъжа (щото ако не му родиш може да те изостави)? Мисля, че трябва да правиш разлика между това мъж, който иска деца, да се раздели с жена, която не иска и с такава,  с която заедно трябва да мине през лечение на стерилитет без гаранция, че ще имат биологично дете.  Ако имаш проблеми за забременяване, готова ли си да минеш един нелек път, за да се сдобиеш с дете или не? Ако не, какво би искала - да имаш мъж и да живеете без деца, да осиновиш или нещо трето? Това са въпроси, на които лично ти трябва да си отговориш. А кой кога е раждал, сбъркал ли  е в избора на партньор, няма никакво отношение към твоя живот и решения за самата теб.

Аз пък я разбирам авторката защо се паникьосва. Ето, посления пост е точно проблема. Едновременно той съдържа критика, че тя е правила 100 копромиса с неподходящи мъже между 20 и 30, но веднага след това подчертава и предупреждението, че пък след 30 е още по-зле, затова да затяга колана. Пълно противоречие виждам в това изказване. В крайна сметка кога според вас трябва да се правят компромиси? Ту казвате, че то било наложително между 20 и 30, щото иначе жената не знаела как се живее с мъж. Ту твърдите, че до 30 не бива да се правят компромиси и обвинявате авторката, че ги е правила. Хайде изяснете се. Малко ми звучат нещата като " Той е грозен, но за сметка на това е тъп"...Не може в един пост да твърдиш едновременно и двете гледни точки.

Лейди Нина, човек може да бъде много щастлив и без деца и без връзка. И много нещастен във връзка и с една серия деца. Всеки има различни потребности. Докато нямаш деца можеш да се замислял и да философстват по въпроса. Появят ли се децата няма връщане назад. Трябва да си наясно с времето, усилията и средствата, което едно дете изисква, да знаеш можеш ли да рискуваш и до колко и ще можеш ли да се справиш сама ако нещо се случи с мъжа. И най-прекрасноте мъже умират. Ако си осигурена със собствено жилище, имаш  някакви доходи и имаш спасителни мрежи и резервни гуми - родители и баби, склонни да помагат във всяко отношение можеш да родиш и от не особено подходящ мъж (в смисъл не особено осигурен финансово и материално). Ако не става сложно.

Аз не бих седяла с мъж, чиято майка пита що не забременявам след 3 месеца опити. Представи каква ще е намесата и след като родиш! Твоята майка не може ли да дойде да пита импотентен ли е синковеца на свекървата та не може да те забремени след цели 3 месеца? Това пред свекървата, разбира се.

Може би имаш някаква психологическа бариера - искаш дете, но на подсъзнателно ниво нещо те спира? Трябва да изясниш какво точно искаш и да следваш мечтите си, желанията си и въжделенията си. Но първо, както TafTaf ти писа трябва да осъзнаеш какво искаш и не искаш и какво ще направиш ако това, което искаш не се получи.

Ти не би стояла с мъж, чиято майка, с която не живееш и от която не зависиш по никакъв начин, те пита що не забременяваш, ама тя стои и се чувства длъжна да ѝ отговори на очакванията. Стояла и обслужвала с години и предишните, ама сега изведнъж безкомпромистна феминистка ще става. Тя, ако можеше без компромиси, ако имаше тези данни, щяха да са по друг начин нещата. При друг тип жени изобщо не бих давала акъл за компромиси.

п.п. Тука много анонимни и все с еднакъв стил пишат.

кукумицинка, тя самата иска дете, а не забременява. Не знаем цялата история. Може тя самата да е споделила със свекървата, че не става. В днешно време ми се струва странно свекърва да пита таквиз работи, ама знае ли човек?

Тя, реално, не зависи нито от свекървата, нито от мъжа си и във всеки един момент може да си тръгне. Не е като да няма къде да иде.

Може би изпитва болезнена нужда да угажда на околните или поне на близките си? Ако и мъжът и е единствено дете свекървата, може би има силно желание за внуче. Все пак ако синът и няма деца тя никога няма да има внучета.