Момиче, хората се опитват да те отрезвят, но ти явно не можеш да схванеш. РАзбирам, че си наранена, че си гневна, че нервите са ти опънати, но майките не постъпват така. Може твоята майка да ти е била не особено добър пример, но и ти ли искаш това за детето си?!
- Публикувана: 28 ноем. 2018, 13:37 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2018, 10:02 ч.
Домашно насилие
Момиче, хората се опитват да те отрезвят, но ти явно не можеш да схванеш. РАзбирам, че си наранена, че си гневна, че нервите са ти опънати, но майките не постъпват така. Може твоята майка да ти е била не особено добър пример, но и ти ли искаш това за детето си?!
Разбирам, че е неприятно, но там си оставила детето си. Как мислиш, че го гледат?
Майка ми се кара само с мен със сестра ми не смее аз винаги съм била черната овца на семейството щото не се вписват в тяхното мислене или по точно в мисленето на сестра ми че може да се живее като в цигански катун и понеже свикнаха с годините че аз криво или ляво някак си се оправям сама спряха да се интересуват от мен всичко се насочи към сестра ми дето не се е отделяла от полата на мама
Момичета, разбирате ли как непрекъснато принуждаваме Елодия да заема отбранителна позиция? Как я притискаме до стената, до степен да стане груба, злобна и арогантна? До степен да защитава насилника?
Трябва ни рацио, стъпило на емпатия. Трудно е. Аз самата не знам каквп да напиша, но определено, изчитайки цялата тема, не мисля, че наложеният подход е в помощ, както се убеждавате и сами.
Жертвите на насилие не са по калъп. Хрисими, разкаяни, искащи да говорят, но винаги в минало време, като победители. Повечето жертви на насилие са именно като Елодия, в полза на насилника, в полза на настоящето. Без префинеността, която ни се иска да четем; без силата, която ни се иска да проявят; без помощта, която сме сигурни, че съзират/имат.
Темата е вик за помощ Не е "аз се справих, аз се осмелих, аз мога вече да разкажа". Тя живее това. Избира насилника, пред детето си. Защо? Този въпрос не е към нея, а към нас. Защо? Как да и помогнем?
Трябва ни рацио, стъпило на емпатия. Трудно е. Аз самата не знам каквп да напиша, но определено, изчитайки цялата тема, не мисля, че наложеният подход е в помощ, както се убеждавате и сами.
Жертвите на насилие не са по калъп. Хрисими, разкаяни, искащи да говорят, но винаги в минало време, като победители. Повечето жертви на насилие са именно като Елодия, в полза на насилника, в полза на настоящето. Без префинеността, която ни се иска да четем; без силата, която ни се иска да проявят; без помощта, която сме сигурни, че съзират/имат.
Темата е вик за помощ Не е "аз се справих, аз се осмелих, аз мога вече да разкажа". Тя живее това. Избира насилника, пред детето си. Защо? Този въпрос не е към нея, а към нас. Защо? Как да и помогнем?
Ти можеш ли да помогнеш на някого, който НЕ ИСКА помощ?
Аз самата не съм живяла с насилник - както вече писах, първият побой беше и последен. Посред нощ се извлякох от къщата му, не съм стояла да мисля кое как. Нито пък съм се върнала, за да му раждам децата, които искаше, подмамена от зелените му очи и разкаяната физиономия. Все си мисля, че човек в такива моменти трябва да прояви смелост, сила и да прати насилника по дяволите. Ако пък има и дете, просто не проумявам как може да стои и търпи, с години даже.
Аз самата не съм живяла с насилник - както вече писах, първият побой беше и последен. Посред нощ се извлякох от къщата му, не съм стояла да мисля кое как. Нито пък съм се върнала, за да му раждам децата, които искаше, подмамена от зелените му очи и разкаяната физиономия. Все си мисля, че човек в такива моменти трябва да прояви смелост, сила и да прати насилника по дяволите. Ако пък има и дете, просто не проумявам как може да стои и търпи, с години даже.
Е да, но жената три деца гледа, че сега и още едно. Да не би лесно да се гледат деца? Какво си замрънкала тук? Искаш ли или не искаш нещо да се промени или чакаш той да те убие?!
Джулиет, наистина твоята награда ще бъде безразличието. И когато изчезне от сънищата ти.
Аз не знам и не искам да знам нищо за онзи, който ме смачка навремето. Видях го преди няколко години за две минути и след повече от 15 години от раздялата ни установих, че треперя. И кошмарите се върнаха. А дори не беше чак толкова системен тормозът - имам предвид психически ме беше смачкал напълно, но сравнително рядко посягаше да удари и само един път ме е пребивал до степен да не мога да стана от леглото на другия ден. Много жени преживяват далеч по-ужасни неща от мен.
Така че - пожелавам ти спокойствие и пълно безразличие.
Аз не знам и не искам да знам нищо за онзи, който ме смачка навремето. Видях го преди няколко години за две минути и след повече от 15 години от раздялата ни установих, че треперя. И кошмарите се върнаха. А дори не беше чак толкова системен тормозът - имам предвид психически ме беше смачкал напълно, но сравнително рядко посягаше да удари и само един път ме е пребивал до степен да не мога да стана от леглото на другия ден. Много жени преживяват далеч по-ужасни неща от мен.
Така че - пожелавам ти спокойствие и пълно безразличие.