Домашно насилие

Аз съм в потрес, като чета последните десетина страници... Отворете си очите, Хора! Какво има да ви липсва и да имате колебания за някакви долни мишки, боклуци, които яко са ви изпили мозъците.. Мен хич не ми е било мъчно, сещах се за всяка псувня, заплаха и бой и само ми се гадеше от него, други чувства нямах останали. Момичетата са дали много хубави съвети, но няма кой да ги разбере... Ходете на психиатър, минете курс с АД, говорете... Моята психиатърка каза, че трябва да се махне дразнителят, за да спрат оплакванията... Колкото и банално да звучи, и една торба лекарства да изпиеш, там ли си, смисъл няма... Както едната дама беше писала, темата се изроди в съвсем друга посока, и аз мислех, че е за споделяне и подкрепа... А в последните страници една тормозена жена се опитва да ни докаже, че й е добре при насилник и то без детенце, ами, не го приемам, наистина... Минала съм през насилник и никой не може да ме разубеди какви са чудовища манипулативни! И без зъби да съм, света щях да обърна, но да си оправя живота и да си прибера детето...
Изгледайте "не без дъщеря ми" и ще видите какво значи да рискуваш себе си заради невинното си дете!

Ето това е Постът.
Помнете, хора, НИТО ЕДНО човешко същество не заслужава да бъде обиждано, мачкано, бито. НИТО ЕДНО! Колкото и да има пропуски в образованието, ужасна семейна среда или объркана ценностна система. Жертвите на насилие, които не намират начин да излязат от порочния кръг, не заслужават обвинения, а съчувствие - че са толкова объркани, толкова смачкани, толкова безсилни. Как мислите, че стоят с години в насилствена среда? С чувство за достойнство? С увереност в себе си? Със самочувствие? За да оцелее жертвата на насилие, тя трябва да пречупи себе си, да намери извинение за насилника си - че не е чак толкова зле един вид. Ако си даде сметка за реалните загуби, всеки човек би полудял на мига. Или би напуснал - независимо от цената.
Elodiq, много хора, включително жертви на насилие, не разбират поведението ти. Но то е обяснимо. Семейството ти е било ужасно. Да, ти защитаваш майка си, но тази жена, въпреки че те е отгледала, не ти е дала нормална ценностна система. Свикнала си да приемаш неприемливото още от дете. Затова си избрала да създадеш семейство с подобен тип. Не си смятала, че заслужаваш нещо по-добро (дори да го отричаш пред хората). И до ден днешен не смяташ - дълбоко в сърцето си. Колкото и да подскачаш отбранително. Аз не те обвинявам. Само се опитвам да погледнеш истината и да я признаеш - първо пред себе си.
В момента си мислиш, че нещата са под контрол, че си избрала по-малкото зло, че само ако не провокираш твоя примат, той ще се държи сравнително прилично. Мислиш, че нямаш избор, мислиш, че си взела най-разумното решение предвид обстоятелствата, че дори можеш да извлечеш някаква полза. Мислиш, че си претеглила всичко. Въобразяваш си, че работиш по проблемите и това ти дава някаква илюзия, че сама управляваш живота си - поне донякъде. Но това е самоизмама. Само се виж, какво си писала малко по-горе: след ПОСЛЕДНИЯ БОЙ не му пускам секс, защото ВСИЧКО МЕ БОЛИ. Това ли ти е спокойствието и сигурността? Колко време ще те чака да не му пускаш секс, преди да си го ВЗЕМЕ? Без да те пита. Колко време ще се задоволи с псувни и крясъци, преди СЛЕДВАЩИЯ БОЙ? Кой ти гарантира, че при следващия бой няма да си изтърве ръката и да те утрепе? Какви зъби, каква сигурност?!? Живееш с абсолютен примитив, за когото не струваш нищо, и който смята за нормално да раздава правосъдие с юмрюците, включително към собственото му дете! Ти разбираш ли с какво чудовище живееш? Момиче, животът ти е заплашен, разбери го! И не, детето ти НЯМА да е по-добре без теб. Във всеки случай не и там, където си го оставила - уж докато се пооправиш. Затова пиша само на теб. Останалите момичета, които споделихте ужасни и болезнени неща, вие сте се измъкнали, не сте застрашени. Но Elodiq е в непосредствен риск.

Elodiq, помисли трезво. Сега се оправдаваш със зъбите, че не искаш да напуснеш. Излиза, че дори си ги плащаш сама. Каква е разликата, ако отидеш за 6 месеца в кризисен център, където поне няма да е застрашен животът ти? Ще имаш време да си оправиш и зъбите, и да си изплатиш кредитите. После ще си стъпиш на краката, но сама, без да дължиш нищо никому, и без никой да може да те шантажира с каквото и да е.

Помисли за всички тия жени, за които четем в новините, че са намерени някъде под формата на пребит труп. Всички те са си мислели, че точно на тях няма да се случи, че техният човек не е чак толкова лош, че само ако си налягат парцалите, нещата могат да продължат още малко....Искаш ли да си една от тях?

Подписвам се под последният пост, този на Black_Sapphire.
Точно така е. Независимо от обстоятелствата, животът на всеки един е сам в ръцете му, и знам колко сила и смелост се иска да се тегли чертата.
Никой няма да дойде и да накара насилника да спре. И в една връзка насилието минава през толкова много фази, които всеки път стават все по- агресвни и ненормални. Знам от опит.  Първото леко бутане се превръща в трясване в стената, в скубане на коси, във влачене за косите, в шамари и ритници, минава през секусално насилие и ако никой не го спре...
Хич няма да дописвам. Но дали това ще се случи, не е в ръцете на насилника.
В ръцете на жертвата е! Колкото и да се оправдаваме, да се ядосваме, да го смятаме за несправедливо- това е истината. И на мене ми трябваше време за нея.
Не оставяйте децата си в рэцете на насилници!!!! ОСОБЕНО, когато са бащите им!

Разбирам добре авторката! Знам как съм се чувствала, по-добре с него, отколкото при семейството ми. Но тя все още май не е узряла, пък и човек в тежко положение омаловажава. Вижте, ние можем да говорим, можем и дружно да се събрем и да я измъкнем от там, но тя пак ще се върне, както го е правила много пъти, включително и аз. Сама трябва да осъзнае, а след това много подкрепа трябв.

От психолог до психиолог има разлика, не е само да се иде на психолог- понякога се сменяват няколко, докато намериш такъв който да намери тънката нишка точно към твоята психика. При една позната беше така.
Но и не бива да се забравя, че психологът не ти решава проблемите. Той просто ти помага да намериш пътеката към себе си и да промениш механизми, които тровят животът ти. Основната работа си е твоя- и ако ти не си готов за нея, ако не си готов да получиш не само  съвет и подкрепа, но и честна критика за местата , на които бъркаш, или очакваш, че психолога ще промени теб и ще ти промени живота, тогава нищо няма да излезе.

Темата е отворена от младо момиче, израсло с баща боклук (в какво отношение?) и майка алкохоличка. Правописът не й бил силната страна. В какво семейство се допуска детето да израсне полуграмотно? От дете имала проблеми със зъбите. Защо, кой родител допуска това? Как се е стигнало дотам, млада жена да е толкова зле със зъбите, че да не може да се покаже пред хората? Представям си какви още комплекси носи и как това се е отразило на самочувствието й от най-крехка възраст, та да приеме за нормално да се свърже с човек като мъжа си. За нея е достатъчна семейна грижа, че е била изхранена от майка си. А че тази майка не й е дала най-важното - понятията за добро и зло - това дори не го отчита за пропуск. Това момиче е жертва първо на семейството си (сестра й - също), а след това на мъжа си. И ако не се стегне, ще създаде още една жертва - дъщеря си.
Като не е имала никакви читави критерии (но то това се създава от детска възраст) се е свързала с агресивен грубиян, пълен простак, с основно образование, очевидно по-възрастен от нея, който не смята жените за хора, който, за Бога?!? е заплашил с нож бременната си жена и изглежда дори е причинил преждевременното раждане, и който е получил ограничителна заповед за побой над собственото си дете. Като имаме предвид колко е трудно последното в България, смятайте за какъв човек иде реч. Чудовище, което обаче бели картофи. И вероятно има и някои други достойнства.

Джулиет, тя е бягала, и сега пак се е върнала. И твърди, че й било по-спокойно с човека, който я псува, бие и нищо чудно да почне да я изнасилва, ако продължи да му се дърпа.

Но надежда има - тя е млада, има образование някакво и явно започва да вижда, че така не може да продължава повече. Само трябва да разбере, че ножът е опрял до кокъла и време за отлагане няма. Всеки ден може да й е последен, ако продължи да живее с тоя опасен тип.

Аз не разбрах защо предложеното й за 6 месеца жилище не било опция.

Насилника имаше брат, който също беше изпратил приятелката си на терапия със сходни доходи (че не е добре, защото не му се подчинява). И двете с нея бяхме податливи на психически  манипулации, но и двете напуснахме насилниците след сеансите с терапевта, така че може да се каже че не си помогнаха особено.

Аз се надявам някой от социалните служби в Пловдив да чете тук.
От други нейни постове съдя, че детето е било недохранено, когато са й го отнели. Тя пише, че го е родила след насилие в 28 седмицаи милото е тежало едва 850 грама! Здравата са се борили лекарите явно то е оцеляло. Авторката, казва че дететна около 6 месеца тежи около 3500 грама. После се оплаква от педиатрите, че й казвали, че размерът на главичката и теглото  не са каквито трябва да бъдат..... казва също така, че въпросният баща "скърцал със зъби" на ревящото бебе (дали е само това??!). Споделя, че чака делото за настаняване на детето. Всичко това преди повече от година. Та явно има защо да се стигне до тук. Ако тя продължава така, най-много да им отнемат родителските права на нея и "любимия".....и може би това би бил шанс за детето. Съжалявам, че го казвам, но  детенцето не заслужава такава съдба.

Първо не е била недохранени а като повечето недоносени бебета надаваше по бавно и не е изписана 3 и нещо а 2100 колкото изписват момиченцата

И да продължавам как по точно че не разбрах .

Не мисля, че някога ще разбереш, щом до сега не си. Продължавай да носиш чехлите на насилника, той има нужда от обгрижване.

Има една поговорка.
,,Хората се отнасят с теб така,както им позволиш,,.
И май е много вярна.
Псуват я-тя седи.Не си тръгва.
Удрят я-тя пак седи.Не си тръгва.
И неандерталеца безобразничи,защото знае,че тя ще търпи.


Има опция за правописа.Не е трудно да се използва.

Само дето май не разбрахте че не възнамерявам още дълго да съм тук.

Какъв е месечният ти доход? Колко плащаш за кредита? Колко плащаш за зъбите?
Да не би детето ти да е с увреждания и да се страхуваш да я вземеш заради това?

Ти може да не възнамеряваш, но всеки ден "тук" може да е последният ден от живота ти.
Имаш ли точна дата на напускането си? Или е някъде неопределено в бъдещето?