Второ дете

Тя жената може да мисли, ама въпросът е в кой момент да се настъпи газта. Защото самоцелно мислене за развитие е приятно, но в даден момент трябва да се направи или научи нещо. Еми нормално е да пазиш някакво спокойствие на човек, който учи сложни теми.

Иначе пак се замислих за твоите примери за екстремно безсъние - това са редки случаи на вече стигнали някакво ниво, при това концентрирани върху една задача. Тоест влезли са в режим и карат само на работа-спане. Ама не са дърпани на сто посоки, не се изисква от тях и да сготвят вкусно, и да търпят деца, и сто още неща, които буквално ти хабят невромедиаторите ей така, само от сетивната превъзбуда.

Та вярно е, че и жената трябва да се развива, но не и с цената на двойна работа.

A защо не можеш да си представиш, че има хора, за които кариерата не е ценност? На тези хора им е важно спокойствието и възможността да се наслаждават на времето си, на общуването със семейството, на четене на книги, чатене в нета, ваканции, хобита. И ако са си намерили спокойна работа, осигуряваща това, за какъв дявол им е да се главоболят да правят кариера? То, общо взето, ако нямаш его, за което успехът да е най-сладкият наркотик, не си струва кой знае колко да гониш върховете. Да има много пари, срещи с интересни хора, сделки, пътувания, лукс и други такива, ама има и нерви, няма отърване от работата и проблемите, има гастрит, диабет, безсъние, отчуждение от семейството... Та дали си струва цената? Според мен не, поне не за всички хора. А ти приемаш за аксиома, че всички искат да кацнат на върха на пирамидата и ръсиш съвети, ама недей да съдиш по себе си.

Имаше един виц за американски бизнесмен, дето отишъл на почивка на тропически остров и докато се разхождал видял местен жител да си лежи на пясъка и да зяпа морето. И той, също като теб, решил да го мотивира и почнал разговор:
- Абе, ти защо така лежиш и не правиш нищо?
- А какво да правя?
- Ами вземи набери един кош кокосови орехи и ги продай на пазара.
- И защо?
- Ами с парите ще купиш още кошове и едно магаре ще продаваш повече орехи за повече пари.
- И защо?
- Ами лека полека ще купиш камиони и ще наемеш хора да работят за теб, а ти ще си лежиш на плажа и ще гледаш морето.
- А аз в момента според теб какво правя?  

Та, да се върнем към темата. Светогледът на съпруга на авторката изобщо не е универсално грешен, защото няма и универсално правилен модел. Той е на възраст, когато човек може да си направи равносметка на изминатия път (на попрището жизнено в средата е, така да се каже) и да си преоцени приоритетите. И той го е направил и никой няма право да го осъжда, защото не е виновен за нищо. Авторката също не е виновна, че има амбиции, разбира се. Вината и е, че не е преценила с какво се хваща и когато са и намекнали някои неща ги е приела за майтап. Т.е. имаме комуникационен проблем - двамата не са си изяснили един на друг, че изповядват различна житейска философия. И сега или трябва да се примирят, или да се разделят. Но не приемам масовите нападки към мъжа, че бил муньо, мунчо, некадърник и т.н. понеже не иска да се гърби неуморно в името на някакъв имагинерен успех.

Гастрит, диабет и безсъние ... какво ли още ще се измисли, само и само да не трябва мъжете да работят ...

Кариера е когато с минимум усилия, постигаш максимум резултат. Не когато се тъпчеш с понички и не мърдаш от стола 20 часа и съответно си докарваш гастрит, диабет и безсъние.

Сори, ама с минимум усилия на върха стигат пренебрежим процент хора. На останалите се налага да платят цената на успеха и тя не е никак ниска. В този живот нищо не идва даром и всичко се плаща. Да не говорим, че колкото и гениален да си, колкото и да си изпипал всичко в една сделка, в един проект или в някакъв план, накрая трябва и малко късмет. А това, че се налага да стискаш палци за късмет, много трови нервите. Успех без късмет не идва при никого

А мъжете имат право да работят или да не работят. И ако една жена не е проучила за какъв се жени, вината си е нейна и няма нужда да се тръшка, че мъжът не иска да се промени така, както на нея и се иска. От векове насам опитни жени съветват "мъжете не се променят" и от векове насам млади девойки не слушат, а вярват, че могат да променят мъжете си. Да, ама нали знаете двете най-големи заблуди преди брака - мъжете вярват, че жените им няма да се променят, а жените вярват, че мъжете им ще се променят

Усилието е до тогава, докогато започнеш с минимум усилия, да постигаш максимум ефект. И не е нужно да е върха. Не е нужно да си милиардер. Върха за всеки е различен. И повечето списващи тук, ще си признаят, че сега получават повече от заплащането си, когато са били на 25 и влагат по-малко усилия.

Всеки има право, ако ще и клошар да стане. Но и другия има право да го смени, защото е решил точно това си право да упражнява ...

Е, аз пък казвам, че ако се мисли навреме няма да се налага никой никого да сменя, защото цената на смяната е травмирано дете, разбито семейство, изгубено време, потрошени нерви и, да си кажем честно, спаднали акции на кандидата за нова половинка. Защото твоята вяра, че супер женихи чакат на опашка за разведени жени с деца, е меко казано наивна. Те "първа ръка" девойки не могат да си намерят свестен мъж, а според теб една разведена майка трябва само да щракне с пръсти и мистър Идеален ще кацне на мига

Ами всъщност някой ако се окопае на една работа, то резултатът не е бохемски живот и пътувания, а често е треперене, че все за нещо не стигат парите.

И точно това е развитие - по-добри проекти, по-харни фирми, по-добри клиенти, задобряване, съответно повече пари с по-малко усилия. Вече описах, че може да растеш и без да мърдаш в йерархията на някоя фирма. Може въобще да не си във фирма, а да си фриленсър.

И е хубаво спокойният живот да е на 60+, на 40 е просто смешно мъж да се пусне по инерция - нали на 50 вече ще е изхвърчал и съкратен, ако не драпа нагоре още. Тоест - да се усъвършенства в нещо, не само позиции и да влезе в някое ръководство.

И не че за разведените има опашка от идеални, обаче една вече развеждана жена знае какво търси и като го види, го хваща и действа. Докато девойките се чудят този ли е, ама кариерата ми, ама пето, десето...ей на, аз най-безсрамно лиших някоя неомъжена девойка от свестен мъж.

Не си права тук- максимални резултати и позиция нависоко не стават с вперен поглед в часовника накрая на работното време, щото трябва да напазаруваш, да вземеш детето от градината и да се прибереш да готвиш.
Първото правило, за да се качиш на първото стъпалце над редовия офисен планктон е да не си тръгваш преди шефа.
Другите компромиси и напъни, на всеки кариерист са известни.
И не, мъжете не трябва да се скатават, а да работят, ама как да стане, като трябва и да си дойдат навреме, че да поемат домашната работа?

Така де, усилието е само докато си намериш мястото, от там нататък е добре, няма диабет, няма гастрит.

И - не, не може да си идва навреме да домакинства, който и да е в период на развитие, ще домакинства който може и когато може, ако никой не може в сряда, защото децата са болни, а другия родител е зает с работа - майната му на домакинството. Но не може и винаги да е освободен от задължения заради тъпия риболов.

Нещата в ерата на икономиката на знанието, дигиталното номадство и т.н. са много различни от това кой до колко стои в офиса да блее: в една друга тема за жените и майчинството дискутирахме точно това. И жени, и за мъже, в повечето модерни професии, не е толкова значимо откъде, как и по-колко работил, а какво правиш в това време. А за да се максимализира ефекта от работата, не е въпрос само на това да не вършиш нищо у дома с децата, даже напротив. Новият модел на супер професионалист е този с баланса. Или поне се опитва да се наложи, донякъде успешно.
Като ми се налага да излезна по детски въпроси, както днес в 15, след като заспят всички в 21, каталясала или не, ще  наваксам вместо да висна в бг-мама или с пуканките пред филма. И пак става дума за час и малко концентрация, не да седя по цяла нощ да се амортизирам. Повечето ми познати с деца, независимо мъже или жени, са така. Може да е от средата, но не познавам някой, който да си приотиризира висенето в офиса пред малките деца. А на тези, на които кариерното развитие им е важно, не им се струва ега си огромната жертва малко да си недоспал: това е просто временната цена.

Недоспиването изобщо не е малка цена, а огромна. Не минава безнаказано за тялото. С юркане във фитнес не можеш да компенсираш.

Са, са.
Тази, която ми препоръча за утробата и майчинството преди много време ми стоеше в Амазон за закупуване и понеже разчиствах ненужни неща явно е попаднала под ножа и тя и сега не мога да я поръчам.

Другите ги чета в момента и бяха в същия списък (правя си списък в Амазон на препоръчани книги, статии и разработки от темите и не само, но тях ги поръчах наскоро и сега ги чета.
Особено в първата  посочена намирам страхотни попадения и даже смятам да я дам на щерката да я прочете, въпреки че е от перспективата на/за родителя.

А преди малко не писа ли, че е необходимо за прогреса или от недоспиване откачам

Контеса, добре, че поясни, защото точно тези 2 книги, които си дала, не помня да съм ги чела, та се изненадвам ако съм ги препоръчвала . Нооо, може да съм забравила. А интересно дали дъщеря ти ще прояви интерес към подобна тематика, после ще кажеш. Има обаче и хубави книги написани като за деца/тийн по темата.

Ти си умничка, сети се къде е балансът между 4 часа на денонощие за рядко гениалните и да се откажеш от съботната следобедна дрямка. Или от успиване до 10 примерно. Всичко е въпрос на баланс.

Както казах, ако си в режим, може да намалиш съня, но ако правиш само 1 нещо. Ако те дърпат от сто места, повече от седмица-две не може да караш на 4, 6 или колкото там часа сън.

Еленна, да,прочетох се и видях, че без обяснения няма да стане.