Любители на котки ТЕМА 126

Предполагам, че и просто топлото ще разтопи, затова предложих бутилката.
Не съм сигурна за алкохола.

Разбирай, че нямам физическото време да чета всичко, но за това пък имам право на лично мнение.
Позволи ми да имам своето лично мнение, както и своят личен черен списък за ветеринари

За да не спамя ще споделя, че съм лоша кака 😁 Взех си желирани бонбони, а на котките друг боклук - трюфели със сирене Съни се влюби в тях ама предвид съдържанието няма да повторя, хихи. Ей го нейният джънк фууд

Аз съм професионално увредена, и когато взимам "медицинско" решение, се старая да е рационално,  и обикновено чета резултати от клинични изследвания. //В семейството ми  роднините са ми измислили прякор "(името ми) - лечителката", защото не вярвам на диагнози от прима виста без изследвания и намирам верните лекари в София, които да ги лекуват. //

Аз прегледах статията, но изследване на по 11 котки от група не звучи сериозно. Не помня пишеше ли в каква продължителност са ги наблюдавали, защото има последствия, които не е задължително да се проявят веднага.
Преди 7 месеца едва ли ще кастрираме нашия. при разгонване не знам как ще е. Предишните ми котараци мяукаха, но други проблеми не помня. Ако и този е такъв, може и да дочакам 1 година. Още не съм имала време да чета повече по въпроса.

aniiwanowa15, какво става с котето?

Мъжките не са ли в състояние да "онождат" по всяко време, стига да има разгонена женска наоколо?

Са

За парафинираната котка предлагам ТОПЛА струя от сешоар и хартиени кърпи.

Прочетох изследването с интерес, на мен ми се струва, че заслужава доверие. Мисля, че ставаше дума за три групи по 11 котки. Вероятно е наистина по-трудно да се кастрира малко животно и едва ли е нужно да се прави на възраст 7 седмици, каквато е първата група. Но сигурно е възможно без да има негативни последствия за здравето, да се кастрира, когато вече е достатъчно голямо, но преди да достигне полова зрелост.
Имах котарак, Шишо, като вече беше на годинка, живя през лятото на вилата с родителите ми, и ходеше навън на воля. Като го прибрах в апартамента, започна да маркира мебелите, апартамента миришеше на конюшна, видях се в чудо. Това беше в началото на 90-те, още кастрацията не беше толкова популярна. Майка му я кастрирахме, но за мъжкото коте, мислех че може да мине и без това. Живеех на третия етаж, и не си представях как ще излиза. Но все пак,  започнах да го пускам навън, извеждах го по стълбите, отварях вратата на входа, и всъщност нещата се оправиха. Спря да маркира в къщи. Сутрин го извеждах от блока, вечер, обикновено, като го викна по име, се прибираше. Е, понякога почезваше за по два-три дни, когато имаше някава любовна афера. Така я карахме. Беше пръв побойник сред котараците и Дон Жуан сред котките в квартала, известен на всички живущи по име. Когато беше на 12, лятото на вилата, един ден се прибра целия в кръв със страшни разкъсвания, търсих доктори, бяха празници, накрая намерих един, той го заши, и предложи, докато е под упойка да го кастрира. После около месец, все още тичаше подир котките. След това се успокои. Живя до 18.   
Когато взех Васко, това беше 2010, прибрах и още едно мъжко коте, Мурик, горе-долу на същата възраст, патологично страхливо, и като станаха горе-долу на 6-7 месеца, Васко внезапно се нахвърли на другото и започна една зверска битка. Разделих ги в различни стаи, и веднага и двамата ги кастрирах. Според вета, след 10-тина дни би трябвало да почнат да се понасят. Нищо подобно. След един месец ги събрах, пак се нахвърлиха да се бият. След два месеца пробвах - същото. Ужас. Започнах да мисля, че сигурно никога няма да могат два мъжки котарака, даже и кастрирани, да делят един апратамент. Беше голяма мъка, в различни стаи, и на двамата да обърнеш внимание, и те недоволни, че не съм при тях и че са затворени. Някъде след третия месец, като ги събрах, се подушиха и останаха равнодушни. Уф! Бях загубила почти надежда. Така че, хормоните очевидно се чистят дълго - в тоя случай, три месеца.
За съжаление, след време вторият котарак се загуби, измъкнал се е от къщи и не можах да го намеря, търсих го дълго. Имам начин на търсене, който работи при други котки, но него не можах да го открия.
Това е моя опит с кастрирането на мъжки котараци, затова мисля, че е по-добре да се направи, преди да са започнали хормоните, биха се избягнали тези прояви на агресия и маркиране.

Относно кастрирането на мъжки котки когато са малки ще кажа само (от опит), че възстановяването е по-бързо, дори няма нужда от лепене или шевове. И упойката им понася по-леко. Разбира се говорим за приемлива възраст. След няколко часа са забравили какво им се е случило.
С две думи съм ЗА ранното кастриране.

spring princess, подстрижи го ако можеш

Здравейте, може би няма случай като моя,но ако някой има опит се надявам да сподели.Имам котарак на почти 2 г.не е кастриран. Исках до сега няколко пъти да го кастрирам,но моя мъж все се застъпва за него и аз все отлагам.Нямам проблем с маркирането - или не маркира или аз твърде много чистя след него.Но имам проблем с агресията - вече втори път жестоко ме напада в рамките на 2-3 седмици.Да кажа само,че не съм му "любимия човек",ако сме двамата с моя мъж вкъщи,отива винаги при него,на него се умилква и се залепя в буквалния смисъл.Ако моя мъж го няма,тогава съм аз.Агресията е изцяло непровокирана,не съм го удряла,наранявала и т.н.Може би малко повече го мачкам,но и той в повечето време е голяма лиготия.Та въпроса ми е дали някой е минал по този път - след кастрация мога ли да разчитам,че тези атаки към мен ще спрат? Ще съм благодарна на всеки съвет,обожавам Кот и не искам да се разделям с него.Ще направя всичко възможно да го задържа,но ако трябва да избирам между себе си и него....

Здравейте! От днес и ние сме с коте, в момента пътува от Бургас към дома😊
Представям ви Демон, 3-месечен Канадски Сфинкс😘

Спокойно, няма да те убие. Мисля, че ще се укроти след кастрация. Аз кастрирах един от моите беше почти на две, беше започнал да става агресивен. Не към мен, към мен имат само Респект😆ами към другите котове, та всичко това отмина след кастрацията.

леле, сладурко. Да ви е жив и здрав❤

Лъки, сега ще разказваш как се гледа плешивко.

Сиамеца ми нападаше. Не беше кастриран, не маркираше, само нападаше. С времето разбрах какво го провокира, и разпознавах признаците че ще нападне. Все пак имахме инциденти, но не бяха фатални за никоя от страните и така си живяхме.
Той нападаше голи стъпала, фетиш имаше. Ходила съм надана и нахапана, но никога много лошо. Мой си беше и си го търпях.
Е, нападна сестра миъи тя отказа да го гледа повече, та виках една съседка. Тя разпознаваше признаците и ги пресичаше в зародиш.