Мъжка и/или женска работа?!

Хвърлянето на боклука задължително трябва да е мъжка работа! Не мога и не мога да го науча тоя човек, че трябва да се сеща да изхвърля боклука. Боядисването също трябва да е мъжка работа. Веднъж се пробвах да боядисам кухнята, на следващия ден бях с мускулна треска - валяка тежи доста, ако трябва да боядисваш таван.

Миене на чинии, пране и всички дейности, които реално се вършат от машини - да се поделят.

Къпане на деца - да се редуваме. Няма само аз да се мокря всеки път.

Прозорци, чистене, бърсане и подреждане - изцяло женска работа. Не мога да си представя ММ да чисти прозорци. Прахосмукачаката, обаче, е за двама.

Ел. поправки и дребни майсторлъшки дейности вкъщи - обикновено честта се пада на мен. ММ е егати мързела. За него работата се върши навън. Вкъщи е място само за лежане и почивка.

Готвене - зависи кой какво знае да готви. Обикновено се поделя.

Колата си е негова - аз не се занимавам. А и той не ми дава.

А. У нас цари равноправие - робуват всички. Мъже, жени, деца. Само котарака е освободен от военна повинност.

Янтра, правиш ли разлика от научаване не синовете и дъщерите да се грижат за себе си първом и оттам за другите и да ги научиш на слугуване?  В темата има и достатъчно споделени примери за организирано ежедневие от двама за двама и повече, не от един за двама, трима или малко повече.

Българите са изостанали в това отношение. Повечето ми съученици, с които сме близки и поддържаме контакт, живеят на Запад, и там е доста по-нормално мъжете активно да се включват в грижите за децата и дома. Не, че и там няма търтеи, просто не са мнозинство. Тук маса хора не могат да проумеят, че жената не е секънд хенд човек, който след работа трябва да слугинства докато миуото се изчипка и изгледа някой мач по тв-то. Имам и родини такива - братовчеди, живеят в средно голям родопски град, описах ги в темата за майчинството.

Абсурт, не го мисли моя, нито свекър ми - знам, че разчупват бг модела, но са живи, здрави и щастливи. След работа, в деветдесет процента от случаите извеждам кучето и детето в парка, да тичат на въздух.

Не знам за вашите деца, ние учим дъщеря си да помага. Оправя леглата в спалнята и детската стая, прибира играчки, само тя храни трите животни, зарежда и изпразва съдомиялната, поддържа си сама гардероба и шкафовете - не ни е работа да й подреждаме безкрайните купища дрехи. За 8-годишно се справя добре, има къде по-мързеливи хлапета около нас.

Ние сме 5 човека. От около две години и аз съм на пълен работен ден. Даже с външна помощ (чистачка идва веднъж седмично) пак има работа за всички. Даже когато не работех мъжът ми помагаше, деляхме си задачите. На това не е научен вкъщи. Но аз уважавам себе си. От както пораснаха и децата са включени в разпределението на задачите. Хвърлянето на боклука не е никакъв проблем за 10 или 12 годишен. Седемгодишния не стига над контейнера още.

Ами Янтра, това казвам и аз, само че споменах двама, защото в заглавието става въпрос за двама. Иначе, разбира се, че и децата трябва да се включват. Никой не е прислужник на никого, когато става въпрос за семейни, а не за служебни отношения.

А аз като се ядосах на същите неща, които описваш, по-напред и ми наскочиха...
А това "Аз чистя, мъжът ми оправя колата" най-ме нервира.
Сто пъти ще се прекрача да звънна 10 телефона, да отида до 3 сервиза, да ПЛАТЯ да ми сменят гуми, масло, техн.преглед и тн и тн, отколкото да лежи на мен лекото и приятно, ежедневно удоволствие на чистенето.
Начи, ако чистенето беше толкова приятно, мъжете да са го приели за свое задължение още от преди Христа, хорааа.... те никак не са вчерашни!

Кое "същото" пиша и къде?

Нашето разделение в най-общи линии е такова - аз върша нещата вкъщи, той върши нещата навън. И понеже нещата за вършене навън са по-малко от тези вкъщи, като се прибере, се включва и в 'домашните'. Не шофирам, воденето и взимането по тази причина са негова работа, освен когато е служебно възпрепятстван, тогава покривам дупки. Съответно пазаруването също, но отне доста време докато го науча как да пазарува и 2-ро - как да пазарува за мен. Сега двамата заедно започваме да учим големия, че донесе онзиден едно пиле, което не ставаше за хора, изяде го котката. Добре, че тя го хареса, че не винаги случаят е такъв. Та - за него пазар, водене на детска/училище/курс/занимания, поддръжка на колата. Вкъщи основно той оправя миялната и прибира прането.
Аз обаче трябва да мина след него да прередя гардеробите, това го правя веднъж на няколко седмици, когато се е насъбрало вече. Понякога бърка мои неща с нещата на децата, отново - след като намеря нещо такова, го връщам на мястото му. Прахосмукачка редуваме тримата - аз, той и големия. Аз готвя, чистя кухнята, банята, сменям чаршафите, подреждам гардероби и шкафове вътре. Вадя и прибирам пролетни/зимни/есенни дрехи, пазарувам дрехите, почти винаги правя списъка за пазар и измислям какво да се яде. Измислям заниманията на децата /следя ги повече/, повечето учене с тях е за мен, той отвреме навреме изпитва. Прах бършат той и сина. Готвя доста, по 3-5 пъти седмично, някои от нещата се ядат по два пъти, по 1нъж в седмицата или 2 пъти поръчваме храна или купуваме, понякога има по 1 ден на филии, любимия на децата. Често аз измислям, той изпълнява, времето, отделено на двете дейности често е еднакво. Той не може да измисля - какво да се яде, къде да ходят децата на занимания, къде да се ходи на почивка, не обича да рови в нета за такива неща, това са изцяло мои задължения. Следя нещата аз, припомням - секретарската работа, понякога му организирам как да направи нещата по-бързо, без обиколки на София и т.н., стиковам - той това не го умее, разбрали сме се.
Организацията на всичко това ни отне около 7 години, при положение, че моят мъж съдейства. Не е научен на нищо от мама, но му е втълпено, че няма мъжка и женска работа и .. в крайна сметка се научи. Сега двамата заедно учим сина, за да не стане и той на 20 ненаучен.

Жените вече не го правят масово отдавна- тук нали все за това се говори- как се делят задълженията.
Този мъж си слугува откровено, но щом му харесва, няма проблем.

Мен другото ме възхити- да им напазарува и сготви, преди да тръгне в командировка.........
И също, възхитих се как гордо съфорумката обяви, че не само не готви, ами и по магазините на пазар с него не ходи, щото хем не разбирала, хем ѝ се доспивало.

И срещна овациите на форумното сестринство.
Пък после, не било вярно, че аршина е двоен и се чудим защо мъжете съвсем на скопци го докараха.

Да,да,аз на мъжете не им се дразня ТОЛКОВА.Дивя се повече на женското мислене.Ето,преди малко се спомена-еее,ми че той твоя е роб,ако върши това,ти какво,седиш с вирнати крака ли?
С какво право мъжът може да си вирне краката,защото цял ден е бил на работа, а жената не може,нищо,че и тя е била на работа???

Ами ако неговата работа/професия е по-лека от нейната, защо да не? Аз идвам от семейство (родителите ми) където нещата стояха точно така. Или така да му харесва на мъжа, така да са се разбрали двамата в двойката. Върху мъжът няма социален натиск да го прави, какъвто има върху жените.

Ти не осигуряваш ли храна на домочадието,не готвиш ли,не пазаруваш ли?Това прави ли те слугиня?
Не се заяждам,опитвам се да разбера това мислене.
Защото едно 80% от домакинствата ,точно пък готвенето и пазаруването,си е женска работа.Тях май не ги наричат слугини....Но пък един мъж като го прави,той автоматично се превръща в такъв.
Защо?

Гордо? Не, просто отбелязах. Забравих, че съм в женски форум, явно трябва да роня сълзи, че съм ''дефектна'' жена, щом печката и пазарът не ме кефят. Ми не ме. Е, и? Живеем добре и щастливо, а дали потребителката абсурт одобрява или се възмущава, ми е през ясно кое

Янтра, и двамата сме в ИТ сферата, ако има значение.

 

И аз така. Още повече, че прословутата поддръжка на колата се състои точно в това – отиваш в сервиза/гумаджийницата, оставяш колата и питаш след колко време да минеш да я вземеш.