Не е кой знае какво,постоянно ми се случват някакви съвпадения,за момент ми правят впечатление,но бързо ги забравям..Снощи чух за откраднатата картина в Третяковската галерия,видях я по тв,днес отварям случайно едно старо списание и в някаква реклама същата картина...
- Публикувана: 13 ян. 2019, 13:39 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2019, 13:05 ч.
Случи ми се нещо странно XIX
Имаше интересна история за подраскване от автомобил, докато една дама е разхождала кучето си. Вчера моя колежка ми разказа доста по-странна история. Дори се шегуваше с мен, че е от моя отдел паранормални явления 
Та така- лятна вечер миналата година, около 8-9 часа. Не е тъмно, но започва да се смрачава. Макар, че живее на 5-те кюшета в София и там е много оживено през цялото време на денонощието в деня на случката е било почти пусто. Вървят си те двамата с нейния палав лабрадор, който въобще не слуша и не е страхлив и изведнъж по средата на бул. Хр. Ботев кучето се спира, започва да трепери и скимти, както когато го е страх и почва да бяга към кооперацията им. Тя едвам го е догонила и той много трудно се прибира след разходка - все с разправии. Цяла вечер кучето е било тихо, но и се е ослушвало. На следващата сутрин всичко по старому- палаво и весело куче, дори минал през същото място без следа от страх.
Та така- лятна вечер миналата година, около 8-9 часа. Не е тъмно, но започва да се смрачава. Макар, че живее на 5-те кюшета в София и там е много оживено през цялото време на денонощието в деня на случката е било почти пусто. Вървят си те двамата с нейния палав лабрадор, който въобще не слуша и не е страхлив и изведнъж по средата на бул. Хр. Ботев кучето се спира, започва да трепери и скимти, както когато го е страх и почва да бяга към кооперацията им. Тя едвам го е догонила и той много трудно се прибира след разходка - все с разправии. Цяла вечер кучето е било тихо, но и се е ослушвало. На следващата сутрин всичко по старому- палаво и весело куче, дори минал през същото място без следа от страх. 
Здравейте!
Въпреки че съм шубе и ме е страх, прочетох старата тема и тази.
Да ви кажа какво ми се е случвало преди години в родната ми къща. Не си спомням на колко години съм била,може би около 11-12 ,Когато за първи път чух,как някой тежко диша в коридора. Помислих си,че сестра ми диша от др.стая и не се уплаших.Но след време отново чух това дишане. Случваше се да го чувам,когато съм съвсем сама в стаята и е абсолютна тишина. Веднъж, когато отново чух въпросното дишане,котката беше със мен в стаята и изведнъж започна да съска срещу вратата все едно имаше някой,а аз бях абсолютно сама в цялата къща.Варвайте ми много се бях изплашила.Бях казала вече на нашите,първоначално те не ми повярваха,но след това и сестра ми и баща ми бяха чули същото това тежко дишане.Единствено майка ми не го беше чувала (не е кръстена)
Оказа се,че в къщата която живеем,преди нашите да я купят е била собственост на някакъв бирник,който завлича сестра си с пари и тя го проклина.Той е бил тежко болен и лежи на легло доста години.
Не знам защо,но аз най често го чувах.Много се бях изплащила и нашите извикаха поп да освети къщата,също така една жена направи курбан на къщата и от тогава спрях ме да го чуваме.
От 12 години живея в друга държава и понякога това същото дишане го сънувам и изпитвам същият страх в съня си.
Направо ме побиват същите тръпки като преди докато го пиша...
Въпреки че съм шубе и ме е страх, прочетох старата тема и тази.
Да ви кажа какво ми се е случвало преди години в родната ми къща. Не си спомням на колко години съм била,може би около 11-12 ,Когато за първи път чух,как някой тежко диша в коридора. Помислих си,че сестра ми диша от др.стая и не се уплаших.Но след време отново чух това дишане. Случваше се да го чувам,когато съм съвсем сама в стаята и е абсолютна тишина. Веднъж, когато отново чух въпросното дишане,котката беше със мен в стаята и изведнъж започна да съска срещу вратата все едно имаше някой,а аз бях абсолютно сама в цялата къща.Варвайте ми много се бях изплашила.Бях казала вече на нашите,първоначално те не ми повярваха,но след това и сестра ми и баща ми бяха чули същото това тежко дишане.Единствено майка ми не го беше чувала (не е кръстена)
Оказа се,че в къщата която живеем,преди нашите да я купят е била собственост на някакъв бирник,който завлича сестра си с пари и тя го проклина.Той е бил тежко болен и лежи на легло доста години.
Не знам защо,но аз най често го чувах.Много се бях изплащила и нашите извикаха поп да освети къщата,също така една жена направи курбан на къщата и от тогава спрях ме да го чуваме.
От 12 години живея в друга държава и понякога това същото дишане го сънувам и изпитвам същият страх в съня си.
Направо ме побиват същите тръпки като преди докато го пиша...
Телевизорите често спират сами да работят.Това е вид защита, механизъм на телевизора при прегряване и такива подобни.Няма нищо страшно в това.
Страшно е когато телевизора се изключва, докато го гледаш, но се правиш, че нищо не е станало и продължаваш да го гледаш все едно още работи.
По страшно е пък, когато телевизора се окаже, че е по умен от теб и разбира, че не го гледаш и се изключва обиден от този факт.
А най страшно е когато ти гледаш телевизора, но той не иска да те гледа.
ПП
Извинете, просто не се сдържах.
Извинявам се който се смее на него да му се случи. Следващата крачка е да се свържат с мен чрез образа на тв. Тогава вече директно ще извикам всички попове и пастори де съществуват. Тв беше пуснат точно 1 час и нещо. Сам да е спрял, не може, от старите е, не лсд екран, а почна да пращи. Вие се смейте. Сестра ми пък първи курс усещаше отваряне на прозорци и почукване, на врати, със съквартирантката си, оказало се е че там където са живяли е бил умрял някакъв злобен професор,преподавател в УНСС.
Сега, не знам дали е странно и свръхестествено, или просто сън, но мен лично тогава ме побиха тръпки и още ме е страх. Беше късно вечерта, аз спях, събудих се/или наистина, или в съня си/, видях една висока тъмна сянка със златен ореол до леглото ми, надвесена над мен. От ореола струеше светлина. Много се уплаших, примигнах или се събудих наистина, не знам, и сянката изчезна.
Друга случка - бях в много лошо положение, сама, без жилище...просто труден период. Отидох на църква и започнах да плача с глас, колкото мога, като дете и да се моля на Бога за помощ. След десетина минути буквално рев влезе един мъж, седна до мен и ме попита дали може да ме докосне с ръка по рамото. Аз през сълзи казах, че може. Докосна ме и започна да нарежда. Започна така: "Господи, помогни на тази сестра" , какво говори следващите 5 - 6 минути не си спомням. Не го и разбирах какво говори, защото е на чужд език, не го и слушах. Въпреки това думите му ме успокоиха за секунди. Както ревях като магаре, изведнъж почувствах едно спокойствие, сигурност, доброта и спрях...После човекът свърши, пита ме дали искам да направи още нещо, аз казах "не, благодаря ви много" и той стана и си тръгна. Повече не го видях, но това беше като някакво чудо. Влязох в църквата, изгубила посока и надежда, а този човек ми вдъхна кураж с една молитва, която нито слушах, нито разбирах.
Друга случка - бях в много лошо положение, сама, без жилище...просто труден период. Отидох на църква и започнах да плача с глас, колкото мога, като дете и да се моля на Бога за помощ. След десетина минути буквално рев влезе един мъж, седна до мен и ме попита дали може да ме докосне с ръка по рамото. Аз през сълзи казах, че може. Докосна ме и започна да нарежда. Започна така: "Господи, помогни на тази сестра" , какво говори следващите 5 - 6 минути не си спомням. Не го и разбирах какво говори, защото е на чужд език, не го и слушах. Въпреки това думите му ме успокоиха за секунди. Както ревях като магаре, изведнъж почувствах едно спокойствие, сигурност, доброта и спрях...После човекът свърши, пита ме дали искам да направи още нещо, аз казах "не, благодаря ви много" и той стана и си тръгна. Повече не го видях, но това беше като някакво чудо. Влязох в църквата, изгубила посока и надежда, а този човек ми вдъхна кураж с една молитва, която нито слушах, нито разбирах.
копирам ви един коментар, на който попаднах в интернет днес:
"Прочела съм всички книги с регресии, които могат да се намерят на българскоят пазар. Има и един сборник с разкази на на хора преживяли клинична смърт. Но преди две години почина баща ми. Бивш военен, невярващ дарвинист. Една седмица преди да си тръгне започнах да му говоря, че смърта е само един портал към друго измерение и че живота продължава. Продължаваше да отрича, но го помолих като премине отвъд да ми даде знак, че съм права. Той знаеше колко е важен за мен този знак. Три часа след като издъхна, телефончето му незареждано повече от месец, захвърлено и забравено в едно чекмедже зазвъня. Звъня толкова дълго че да се ориентираме и да намерим от къде идва звука. Получих бързо знака, който чаках! Никой не може да ме убеди че животът не продължава. Даже там сме по живи от тук!"
"Прочела съм всички книги с регресии, които могат да се намерят на българскоят пазар. Има и един сборник с разкази на на хора преживяли клинична смърт. Но преди две години почина баща ми. Бивш военен, невярващ дарвинист. Една седмица преди да си тръгне започнах да му говоря, че смърта е само един портал към друго измерение и че живота продължава. Продължаваше да отрича, но го помолих като премине отвъд да ми даде знак, че съм права. Той знаеше колко е важен за мен този знак. Три часа след като издъхна, телефончето му незареждано повече от месец, захвърлено и забравено в едно чекмедже зазвъня. Звъня толкова дълго че да се ориентираме и да намерим от къде идва звука. Получих бързо знака, който чаках! Никой не може да ме убеди че животът не продължава. Даже там сме по живи от тук!"
Когато почина свекър ми, буквално до час след това, телефонът на масата сам набра свекърва ми. Ние, седейки на дивана в другата стая чухме само "абонатът не отговаря" и се втрещихме. Телефонът е заключен, с парола, беше оставен от поне 30 минути на масата, никой от нас не го е пипал.
Извинявам се който се смее на него да му се случи. Следващата крачка е да се свържат с мен чрез образа на тв. Тогава вече директно ще извикам всички попове и пастори де съществуват. Тв беше пуснат точно 1 час и нещо. Сам да е спрял, не може, от старите е, не лсд екран, а почна да пращи. Вие се смейте. Сестра ми пък първи курс усещаше отваряне на прозорци и почукване, на врати, със съквартирантката си, оказало се е че там където са живяли е бил умрял някакъв злобен професор,преподавател в УНСС.
Защо си мислиш, че всички странни неща на света се случват все на теб, не може да си мислиш , че си свръх надарена, че само на теб ти се причува, привижда, явява някой си....Че само ти чуваш мелодията на ангелите, че извънземните те отвличат, и още какво ли не беше.
Извинявам се който се смее на него да му се случи.
Какво да му се случи. Да му се изключи телевизора докато го гледа ли.
Сигурно всеки, който има тв му се е случвало поне веднъж.
На мен на няколко пъти ми се случи сега с новия тв. Изключва се нашия като му кефне и аз всеки път се жалвам на мъжо да не би да сме уцелили куц кон и да не сме случили на тв, а той ме бъзика: Нищо му няма на тв, просто се сърди като не го гледаш и се изключва.
Викам да, ама аз понякога го гледам. 
Пък мъжо отговаря: Еее, ами набрал е инерция и не може да се спре. ...Следващата крачка е да се свържат с мен чрез образа на тв. Тогава вече директно ще извикам всички попове и пастори де съществуват. ...
Едно време като бях малка, нашите взеха първия ни телевизор с дистанционно. Много обичах да натискам бутоните без да разбирам какво означават. Така без да искам бях настроила телевизора да се изключва сам след два часа. Докато се усетя какво съм направила и аз си въобразявах, че не знам си какви свръестествени сили са се вселили в дома ни. С техниката, честичко има елементарни обяснения, та не бих се напрягала.