Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

Valmigo, на мен ми правиха ПЕТ в Пета градска в София. Казаха ми само при деца и бременни да не стоя около 12 часа.
На един човек са правили в Плевен и там след скенера преди да го пъснат са измервали с уред радиацията. Ако не си бременна мисля, че няма проблем. Ако искаш някакви подробности пиши.

Kacha, много се радвам за теб, че понасяш лесно химията.
За съжаление аз не мога да се похваля със същото, а на 30.01 съм на терапия. На 01.02. на ТЕЛК. Въобще нямам представа как ще издържа.

   
Ще се справиш мила! Като почне вливката си представяй  че онова дето тече, убива всички гадинки в теб. Иди с настроение и усмивка. Говори, търси контакт със сестрите, с останалите жени също. На мен това много ми помогна.Постоянно се шегувах със всички. Не се страхувай! Това което правим е за наше добро. Вярвай в това! Ще стискам палци!

Благодаря ви за подкрепата! Няма да се предаваме, но това очакване е убийствено. Доколкото чета, е препоръчително да се провери и още едно лекарско мнение по отношение на резултатите от изследванията. За момента се опитваме да се подготвим и за двата варианта, а само времето ще покаже какви ще действията занапред.

 Случвало ли ви се е да ви тече нещо като гной от носа?

А ако имаш пълно доверие..., а грешиш..? Колко е страшно! Аз съм се доверила на един лекар..., помислила съм го за кадърен...и без малко да съм умряла /не е за рак става въпрос/...На челото не му се пише дали е добър..., а всеки се е научил да догажда приказките...Всичко това, което чета като споделяне относно лекарите, грешките в ХЕР2 - за съдилището са...

Това с лекарите е доста сериозен въпрос. През 2013 година бях на път да си отида поради лекарска грешка, а бяха добри специалисти.
Да се съмняваш в лекаря който те лекува не е добре, но и ако прекалено много се доверяваш също.
На онкологията във Враца има ”вие сте пациенти, а не клиенти”, но все пак ме карат да се подпиша за информирано съгласие.
Лошо, че при двата случая пациентът е потърпевш.

Аз се чувствам като клиент,не пациент и понякога им казвам,че клиента винаги има право.С тези рушвети,почерпки и бакшиши лекарите са станали като сервитьори.

https://www.facebook.com/cvetelina.strumenova/posts/1990891154279401
Надявам се публикацията да е публична и да може всяки да прочете и разгледа снимките.

Съдържанието е следното

Здравейте, момичета. В момента намерих малко време, докато червенкото тече. Четвърта червена химия и почвам бели. Но това за мен. Татко попадна в болница с кръвоизлив през уретера. Доста време май си е мълчал. Той е на 84. Последните години силно загуби тегло. Попаднал в болница в Търново, където живее сам, с майка са разведени отдавна. Имам в града първи братовчед, на него не му е род, дете на сестра на мама. Той ходи в болницата всеки ден, ние тичахме в събота и неделя с мъж ми до Търново, спахме на хотел. Уж не бил за изписване. Казахме, ще го вземем другата събота - няма проблем, ОК... прибрахме се. Братовчед ми пак тича. Аз няма къде да остана. В гарсониерата на татко - пръскал си с Амби пур, много му харесвало, влизам и си изповръщах червата. Не може да се проветри, синтетична миризма, лепкава и повсеместна. Отворих гардероба, чисти дрехи, с етикети, миришат на ароматизатор..  още го усещам в дробовете си.  Както и да е. Говорим с дежурния в неделя лично. После с лекуващия в понеделник. И всичко е ОК, уговорка да го вземем следващата събота. Вторник в 10 ч ми звъни, ние сме в София, мъжът ми на работа. Изписват го, с катетър, не може да се изправи на крака. Казали му, че там не било хоспис. Братовчед ми го закара в гарсониерата. До събота ходи всеки ден, носил му храна, татко на памперси. В събота отидохме, оповръщах пак Амби пура, чистих каквото можах и го взехме. Правили са ендоскопия, има тумор в пикочния мехур. Няма епикриза. Щели да я дадат до 30 дни. Нито една писмена буква няма. Сега лежи вкъщи, гледам го, сменям памперси, готвя, нося храна, размачквам я, че няма зъби. Сутрин и вечер мъжът ми помага. Чакам епикриза и биопсия от Търново. Той едва сяда. Подуха му се краката, направи сърдечна недостатъчност, това също не е имало до сега. Трябвало да му отстранят пикучния мехур, заедно с простатата и семенните торбички, да завържат двата уретера и с черво да изведат стома на стомаха отпред. Това може да стане в Александровска или в Токуда. В Търново не го правят. Той отказва. Аз обаче не знам как ще го гледам.
Сигурно много съм грешна, щом Господ не ми дава възможност да се съсредоточа върху лечението си и в такъв момент ми се дава да гледам лежащо болен на памперси.
Аз съм единствено дете. Баща ми няма близки, той никога не е имал потребност от близки. Развел се е с мама. Няма друго семейство. Беше все се по приятели. Те му бяха по- важни, повечето измряха, живите са старци. Грях е, но с него не сме близки. А сега .... не знам дали ще се справя физически.

Ако, ако, ако....винаги ще има ако, ако подхождаме все с недоверие, съмнение, търсим нови и нови мнения, къде ще му излезе края? Ще се разболеем само от това. Рискуваш в един момент, и така.
Значи ние на професора с титлите имахме доверие, пък се оказа, че е гледал на нас като на касичка, назначавайки нови и нови прегледи без биопсия и реално някакво действие при висок маркер.
Сега в Сити не че нямам доверие на Великова, но е много претрупана с пациенти и комуникацията е много трудна.

Аз на прехвалени имена вяра особено нямам. Трудни са за намиране, не си вдигат телефоните, чака се ужасно много на безкрайни опашки и като практика, струва твърде скъпо + че не те гледат лично те, а те прехвърлят на специализантите, а така се губи време, понякога стават и грешки.
Наистина,  в един момент рискуваш и така. На мен служебно ми смениха лекуващата лекарка, да, млада е, но за сега съм доволна. Ако ми трябва нещо да питам, звъня по телефона, момичето обяснява всичко подробно, ами доволна съм. За сега, имам доверие и гледам, че всичко прави както трябва.

На 20.02 съм на пет скенер. Ще го правя в Александровска. Друго ми е притеснението  - ТМ беше почнал да пада 12.5, 11.9 , а сега 13.3 .Защо така .Само на херцептин съм, не съм болна ,настинала . Не помня дали се влияе от храна и ако да  от каква. Знам че е в норма, но пак се филмирам.

Лейди, радвам се, че се усещаш в сигурни ръце. Айде дано оттук нататък все към по-добро да се развиват при теб нещата.

Важно е да се спечели доверието на пациента. Без него нещата трудно се получават. Отборна игра играем пациент и лекуващ, не сме солови изпълнители. Аз го карам на нюх, не ме интересуват ни имена, ни стаж, допадне ли ми отношението, направи ли ми добро впечатление даден специалист, остави ли ми усещането, че знае какво прави, доверявам му се. До тук при мен нещата вървят добре и не намирам причина да се товаря с още и още мнения. Не дай си Боже чак когато тръгне на по-зле работата или някъде се запъне, чак тогава ще му мисля.

meri-71, не се филмирай. Чудесен ти е маркера. Нула никога няма да стане, ей там някъде са хубавите му стойности около 10-15. Всъшност на мен ми казаха, че под 10 няма и да падне каквото и да правя. Излиза, че постоянно си варира и се влияе от много неща. Може да си под атака в момента на разни вируси, която атака не усещаш, но имунната ти система да се е активирала да ги бори и от там да идва, може и да си била недоспала и изтощена, когато са ти вземали кръв или друго подобно състояние на тялото, на което не си обърнала внимание. Това са малки отклонения при теб и не са повод за притеснение. Гледай си за сега лечението и не го мисли ТМ. Стискам палци с един хубав резултат от скенера да ни се похвалиш.

Не си мисли глупости. Те са по- вредни от лежащия ти баща. Какво ще правиш? Ще се грижиш първо за себе си. Баща ти е взел вече решение за себе си. За съжаление ще трябва със съпруга ти да се справите. Проверете за палиативни грижи.