Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

ЧРД Митко!
Да взема и аз да се присъединя към мъркащите. За съжаление не се чувствам много добре. За разлика от другите не мисля, че имам метастази все още, но започвам да си мисля, че химията не ми помага много. Дано не се окаже истина.  За сега ще отдам нещата на лошото време. Захващам се да ям и пия.

Здравей, аз бих искала да се пробвам отново !
Преди година - две пробвах при Стефи Божилова, но не успях да влеза в хипноза. После пробвах групова регресия при Петър Петров в "Йога Мандала", но и този път беше неуспешен, така че не пречи с теб да съм.
Имаш ли идея къде?

 Аз при Петър мислех да ходя, на групова среща с духовните видачи. Ще ти пиша ЛС.

А каква е цената на тези меропрития или е безплатно?
Митко, честит да си! От здраве и от хубави емоции да не се отървеш и да не губиш никога дух!

Груповата е 13лв., индивидуалната е 50, но се чака 2-3 месеца. Виж на regresia.weebly.com

Метастази🤔. И как разбра че химията не ти помага? Колко химии направи  ?

От състоянието ми.
Две химии съм направила. Втората я приех по - лошо от първата. След първата престанах поне да кашлям толкова. След втората не виждам никакво подобрение, напротив дори влошаване на общото ми състояние. На 30.01 съм на терапия.

Ами аз какво да кажа за химиите..Чувствам се страхотно . Направила съм само една ...И преди нея и след нея , все по същия начин се чувствам . Ама аз ги правя само заради това , че Хера ми е +. Трябвало задължително да ги мина и после херпецин за една година.

Е нормално, от химиите и аз бях скапана.

Химиите малко или много на всички се отразяват зле. А дали действа показват изследвания,скенери. Но не преминавай през лечението си с недоверие. Вярвай в него.

Мери, нямам друг избор освен да вярвам. Дано се оправдаят очакванията ми, иначе...

Задължително трябва да сте убедени в добри резултати накрая. Втората терапия и на мен ми беше най-гадна.
Сега ще ви пусна нещо разсейващо за добро вечерно настроение😜

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали.
Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в
настроение, искам само да ме прегърнеш."
"Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече
думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на
нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в
състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен
поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката
ми същност, а не заради секса ?"

Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с
нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето
й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има секс !!!

Хареса      ми от едно друго място.

Не искам да помрачавам настроението във форума, но изпълнявам молба на съпруга на наша съфорумка, която изпратихме вчера. Виждали сме се, сближихме се от тук, но за съжаление съм забравила никнейма и. Иначе живееше в Дружба и се казваше Юлиана...Бог да я прости!

Царство и небесно, но така трудно можем да се ориентираме кого жалеем...? Някак нелепо е.

Ами когато започнахме  да си общуваме на живо, някак естествено забравих името и във форума. Ползвах нормалното и име което и написах, но по - важното е да помогнем с лекарството. Иначе благодаря за съчувствието!