Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

Джендър вече наистина започна да се използва като обидна дума и това няма нищо общо с хората, които са имали лошия късмет да се родят в грешното тяло, тя просто придоби самостоятелен живот заради всички, които злоупотребяват с нея и стана нарицателно за тях като обобщение на определено мислене и нагласи, нямащи нищо общо с медицинското състояние. Пишещите знаят кого имат предвид, не че не се усещат.

Мисля, че това стана най-вече покрай споровете за ИК, в която "джендър" никак не беше употребено в оригиналното значение на граматически род /какво ли би значило "джендърна идентичност" в такъв случай?/ а по-скоро в традицията не джендър-идеологията.

Накратко, когато ме засекат на пътя и аз взема да кажа, че шофьорът е пед..т,  в никакъв случай нямам предвид сексуалната му ориентация, а по-скоро определени недостатъци в характера, които смятам, че притежава. По същия начин доста думи от областта на сексуалната тематика, включително глаголи, не се използват в прекия си смисъл.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/David_Reimer.
Заради модерна теория, че фимозата следва да се лекува чрез операция още преди годинка, едно дете е било осакатено. Заради модерна теория на уважаван учен, че децата се раждат неутрални и полът им зависи от начина по който се отглеждат и възпитат, животът му е бил съсипан. Нещо повече,  ученият, провел експеримента, е обявил резултати, които не са съответни на истината. И сега се опитват да ни налагат модерни теории, които противоречат на всичко, което се е прилагало и е познато, и на здравия разум.  Ние и нашите деца опитни мишки ли сме и длъжни ли сме да сме съгласни с тези експерименти?

Принципно е налице консенсус, че е отклонение на психична основа. Доколко може да се докаже чрез функционален резонанс на мозъка - ще потърся още материали, като имам време, и ще пиша. Аз лично ще се радвам, ако действително има нещо открито, защото това означава, че може да се намери някакво решение.

Мозъкът е изключително сложно нещо, психиката - още повече.

Дори теорията за диморфичния мъжки-женски мозък не е приета от повечето невробиолози...Ако ограничиш комплексността на една мултимодална анатомофункционална структура до продукт на само една вариабилност (пол) с 2 възможни диференциращи алтернативи (мъжки:женски), елиминираш въздействието на почти всички външни стимули като околна среда, културна принадлежност,стереотипи,емоции, токсини, вируси, etc., които пък са определящи за формирането и адаптирането на ЦНС и са основа за невропластичността. Просто за момента има твърде много неизвестни, за да се даде категоричен отговор.
 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6013760/  В тази статия от 2018 авторите пък отричат наличието на полов диморфизъм при мозъка. Във всяка сфера на науката има поне по няколко "лагера" с различни хипотези и само времето ще покаже кой е бил прав.

Кой ни пита? "Държавата"? Децата ни вече са вкарани в  матрицата.

Fenris, благодаря за статията, беше интересна.
Научните предположения, които все още не са доказани, се наричат хипотези. Когато дадена хипотеза бъде доказана, тя се приема за научна теория.
Май не ти е направило впечатление условното наклонение на статията, а пък и май не си я дочела докрая. Неща, за които изрично се казва, че са хипотези, ти ги „превръщаш“ в доказани факти и научни истини. Недей така, това е твърде манипулативно (или става въпрос за любимото ти четене с разбиране?).
В статията се казва:
„Една от основните хипотези за половата дисфория е, че сексуалната диференциация на гениталиите се проявява отделно от сексуалната диференциация на мозъка в утробата, което прави възможно тялото да поеме по един курс, а умът- по друг. В основата на тази идея е представата, че самият джендър- усещането за принадлежност към един от половете, за разлика от биологичния пол- е определен още в утробата.“ (А така ли е наистина? Усещаш ли колко много въпросителни се съдържат в този абзац?)
При теб това прераства в твърденията:
Същевременно и двете основания, които споменаваш, са доста съмнителни:
1.   Ако се приеме за вярно, че при хората усещането за пол (джендъра или гендъра, не знам как е по-правилно) се развива на по-късен етап от половите органи (физическия пол) и това е причината за разликите между джендър и пол, тогава защо при еднояйчни близнаци няма 100% съответсвтие в сексуалната ориентация между двата близнака? Нали разбираш- и гените еднакви, и епигенетиката идентична, значи щом това изчерпва всички фактори, резултатът трябва да е един и същ. А то не е така.
2.   Колкото до разликата в мозъчните структури: да, в статията се споменава за аутопсията на 6 трупа на транссексуални хора. На първо място, бройката е твърде недостатъчна, за да се правят каквито и да е валидни изводи от научна гледна точка (липсата на статистическа значимост се признава като проблем и в самата статия). Колкото до изследванията на хипоталамуса (излизам малко извън конкретната статия)- и то е доста критикувано, и там има твърде „мътни“ моменти. Но дори и да приемем за безспорно доказана връзката между размера на тази част от мозъка и хомосексуалността, пак остава въпросът за причинно-следствената връзка (т.е. кое от двете е причината и кое- следствието; дали хомосексуалистите са такива, защото имат „непропорционален“ размер на хипоталамуса, или размерът на хипоталамуса се е развил „неправилно“ в следствие от неправилната им сексуална ориентация). Обратно към статията: „Мозъкът е изключително пластичен в зряла възраст- отбелязва той (Свен Мюлер)- така че различията, установени между транссексуалните и цисгендърите, може и да са, а може и да не са били налични още от раждането.“
Изобщо, получените резултати са твърде нееднозначни. Пак цитирам статията: „Малко вероятно е обаче половата идентичност да има толкова просто биологично обяснение, още повече, че някои проучвания идентифицират особености на мозъка на транссексуалните, които се оказват по-близки до рождения пол, поставяйки под съмнение хипотезата за несъответствие в развитието“ и т.н. още надолу.
Съгласна съм с обобщението от статията:
„Дори ако пренаталната среда може да подтикне тялото и ума в различни посоки, това вероятно е само един аспект от силите, които лежат в основата на дисфорията на пола, казва Крекел. Цялата картина, обяснява тя, изглежда ще бъде „комбинация между биологични, психологични и социални фактори- защото ние наистина считаме, че това е сложно взаимодействие между всички тези фактори и до този момент изследванията не ни дават решение в тази посока...“
(Забележи- биологията е само един от поне три формиращи фактора! При това ученият включва също и социума и психическото развитие, които ти побърза да причислиш към отхвърлените от науката.)
Накрая: „Засега, какъвто е случая с много аспекти на човешкия опит, неврологичните механизми, лежащи в основата на усещането за пол, остават до голяма степен загадъчни. Докато изследователите са документирали някои различия между мозъка на цис- и транссексуалните хора, все още не е открит окончателен неврологичен „подпис“ на джендъра- и може би никога няма да бъде открит.“

Изобщо става ясно, че още нищо не е ясно.
Е, питам тогава, разумно ли е, оправдано ли е, нормално ли е да експериментираме с децата си в тази насока?! И конкретно към Стратегията: нужно ли е да се хвърляме на ранно сексуално обучение, след като в най-добрия случай не знаем какъв може да е ефектът от него? Отделно от това аз дълбоко се съмнявам в добронамереността на някои организации, присвояващи си правото да „обучават“ децата ни по тези въпроси (или най-малкото да са партньори на държавните институции в това обучение).

Аз под ранно сексуално образование разбирам да обяснят на децата за промените,които ще настъпят с тялото им през пубертета.
Например за менструацията при момичетата ....ей такива неща.


При по-големите- да им говорят за безопасен секс.

Не да ги объркват , да ги подтикват към хомосексуализма и да им обясняват,че инцеста е нещо нормално.

Точно това е - изобщо не се раждат неутрални. Хормоналната среда в утробата не е неутрална и дали човек ще се чувства мъж, жена, и двете или нито едното, зависи много от съотношението на хормоните в определени моменти от вътреутробното развитие. Особено за нивото на тестостерон. Не знам тази теория дали е модерна, но е теория от 80-те години на миналия век. Има много по-модерни теории например от последните няколко години, където чрез ЯМР и други такива изследвания са открити много интересни неща.

Veni, кой точно и конкретно подтиква деца към хомосексуализъм и обяснява, че инцест е нещо нормално? Ако имаш информация за това, трябва да уведомиш полицията. Или просто си съчиняваш?

Пак не отговорихте на въпроса за еднояйчните близнаци.

По всяка вероятност не се раждат неутрални.

Второто болднато е до голяма степен заблуждаващо. Ако трябва да бъдем точни и обективни, би следвало да кажем "Не се знае!". Учените не знаят, Дами и Господа. Всеки, който на този етап твърди обратното, просто ви заблуждава.
Предполагат се разни неща - предполага се някакво влияние на околната среда, например. Но не е еднозначно.
По същия начин, по който учените изобщо не знаят, защо има бум на аутизма по света. Нито функционален ядрено-магнитен резонанс помага, нито нищо. Не знаят. Точно както не знаят, какво е предизвикало Големия Взрив.

Далеч сме от разбирането на много неща.

Хормонална - колко да е хормонална средата, аз съм била по-мъжкарско и щураво момиче, ма чак мъж не се усещам...нито някакъв среден пол. Просто жена с определени характеристики.

А момиченцата ми според един от маркерите за хормонална среда с висок тестостерон, имат по-дълъг безименен пръст, отколкото показалец. Да, ама са момичешки момиченца, не се представят като момченца. И ако някоя от тях като тийнки реши, че иска да си отреже гърдите, това за мен ще е знак за нещо много счупено, не за естествен процес и просто че си е такъв "среден пол" или е в грешното тяло.

А чрез ЯМР още никой, ама никой не е открил връзката между мозъчна дейност и сложни, абстрактни страни на личността. Като например идеята какъв пол си, особено ако има и социален натиск.

Майка ми едно време е била българска Шийло - даже е изглеждала като нея - сламена коса, постригана на паница. Категорично е отказвала да носи рокли, поли и всякакви момичешки дрехи. Твърдяла е, че е момче, докато не е влязла в пубертета. Играела си с приятелите на батко си. Баба ми изобщо не е била притеснена, това дори е било повод за шеги в семейството. После всичко е било просто забравено. Баба ми като ми разказваше, се смееше и казваше "детска му работа ... искаше да е като батко си."

Предполагам, че днес едно такова дете щеше да бъде сложено в определена категория, а може би подложено на хормонална терапия. Т.е. мене нямаше да ме има, защото хорманалната терапия прави децата стерилни още в началото.

То това да се правиш на момче си е нормална фаза...дрехи и коса обаче. Не хормони и не рязане.

''Не се знае'' казват само незнаещите. Другите четат и се информират и знаят повече. Пълна загуба на време е да ви се дава информация, така или иначе не четете, а си държите на науката от 80-те години на миналия век. Ваша си работа, светът е дръпнал много от тогава.

Точно по тая тема подценяваш аудиторията. Тая тема сме я нищели в други Теми детайлно и обстойно. Давали сме примери с мнения на психолози, психиатри, педиатри и всякакви други публикации.

Ти точно не вярвам да ни кажеш нещо ново.