Тази идея ми прилича на едни зомби-филмчета, които малкият ми син ми пуска.
Това не ми звучи обаче по този начин.
Каквото е искал да каже авторът, написал го е.
Вече читателят какво разбира и как си тълкува текста, е съвсем субективен въпрос. Колкото читатели, толкова прочита, толкова тълкувания. И няма правилно и грешно. Щом е изкуство, има само две реакции – докоснало е нещо в теб, развълнувало те е, накарало те е да размишляваш или обратното – нищо не е трепнало в теб и те е оставило равнодушен.
Това е художествената литература. Точност и конкретика можем да търсим в учебника по математика или по счетоводство.
Именно. Това е целта на изкуството.
А иначе който иска наистина да разбере "Какво е имал предвид авторът", както вече писах, при жив автор лесно може да научи.
Авторите обикновено са контактни хора и обичат да общуват на тема творбите си.
Само да не се задълбаете много в тази идея. Защото авторът може едно да е мислил, второ да е направил и трето и четвърто да е излязло.
Това не ми звучи обаче по този начин.
За мен има един правилен подход и той е първо да се разбере какво конкретно е искал да каже авторът и след това вече човек да изложи своята гледна точка - може да е съгласен с него, или да не е, а може и да му идват някакви странични мисли, които авторът изобщо не е влагал.
Каквото е искал да каже авторът, написал го е.
Вече читателят какво разбира и как си тълкува текста, е съвсем субективен въпрос. Колкото читатели, толкова прочита, толкова тълкувания. И няма правилно и грешно. Щом е изкуство, има само две реакции – докоснало е нещо в теб, развълнувало те е, накарало те е да размишляваш или обратното – нищо не е трепнало в теб и те е оставило равнодушен.
Това е художествената литература. Точност и конкретика можем да търсим в учебника по математика или по счетоводство.
Именно. Това е целта на изкуството.
А иначе който иска наистина да разбере "Какво е имал предвид авторът", както вече писах, при жив автор лесно може да научи.
Авторите обикновено са контактни хора и обичат да общуват на тема творбите си.
Само да не се задълбаете много в тази идея. Защото авторът може едно да е мислил, второ да е направил и трето и четвърто да е излязло.
! Между другото много обичам да препрочитам книги, любимите ми ги чета по 10 пъти, без да преувеличавам. 
) Отдаваше ми се. Спечелих 2-3 награди по конкурси. После вдъхновението ми просто секна. Сега писането много ми липсва, но уви. Мисълта ми е, че нищо не се опитвах да кажа на читателите. Просто пишех. "Изливах" върху белия лист мисли и чувства. Понякога плачех докато пиша. Но нищо не влагах. И просто откачах когато по разни литературни четения (на каквито отидох няколко пъти преди да се отегча от тях) все се намираше някой да тълкува моите думи пред мен самата и да си вярва освен това. Усмихвах се и нищо не казвах, за да не съм груба. 